Фискалният резерв се срина под 5.9 млрд. лева
Сигналите, че бюджетът за 2021-ва е долнокачествен, че харченето на държавните пари е неефективно и че фискалната непоклатимост на страната е под въпрос, стават от ден на ден и повече. Първоначално те пристигнаха от резултатите на Държавния бюджет, който за първите два месеца на годината осъществя недостиг от близо 1 милиарда лв..
По всичко проличава, че това ще се трансформира в задълбочаваща се наклонност, тъй като съгласно последните данни на Българска народна банка фискалният запас към първата десетдневка на април се е сринал под 5.9 милиарда лв., обобщава news.bg.
Това е най-ниското му равнище от спешната 2010-та насам, когато заради неведение и неумение да ръководи държавните пари държавното управление на ГЕРБ имаше съществени проблеми с приходите и се наложи още в средата на годината да актуализира бюджета, като удвои недостига му. Само че тогава удвояването бе от 1.6 милиарда лв. на 3.8 милиарда лв., а в случай че в този момент се наложи удвояване на недостига на Държавния бюджет, то ще е от настоящето законово равнище от 5.48 милиарда лв.. Удвоената сума всеки самичък може да си я сметне.
Планиpaните зa 2021 година вpeмeнни paзxoдни диcĸpeциoнни мepĸи зa cпpaвянe c пocлeдcтвиятa oт СОVІD-19 ce oцeнявaт oт MФ нa 2.8 млpд. лева
Проблемът е, че при липса на държавно управление и работещ парламент, няма кой да внесе за утвърждение такава актуализация и няма кой да я одобри. Нещо повече. Без настоящо държавно управление и Народно заседание страната не може да взема външни заеми, с цел да финансира недостига и/или да попълня фискалния запас, тъй като няма кой да ги ратифицира. За такова попълване изпълнителната власт може да разчита единствено на вътрешни заеми, само че не е ясно до каква степен и още по-важно - при каква цена, финансовият бранш ще е податлив да поеме финансиране на спомагателен дълг от 5 милиарда лв. или даже още по неприятно - от 10 милиарда лв.. За момента практиката демонстрира, че на пазара вървят само петгодишните облигационни излъчвания от по 200 - 300 млн. лв. всяка, а за тези от 10.5 години държавното управление и финансовия бранш по този начин и не съумяват да се договорят.
Тук незабавно ще се намерят хора, които да кажат, че няма проблем, тъй като и при настоящия фискален запас, с малко по размер - до общо 2 милиарда лв. вътрешни излъчвания изпълнителната власт, каквато и да е тя, може да финансира бюджетния недостиг. Само че не трябва да забравяме, че във фискалния запас има ненарушим ресурс, който, в случай че настоящо през годината бъде нарушен, до приключването ѝ би трябвало да бъде възобновен. Ако изчисленията на Петър Ганев от публикацията му " Кои са рисковете пред фискалния запас? " в Money.bg, са правилни, неприкосновената част на фискалния запас е в размер близо 6 милиарда лв., над половината от които са парите на Сребърния фонд.
Излиза, че изпълнителната власт към този момент яде от пари, до които не би трябвало да се допира. Припомняме, че точно през 2010-та тогавашният министър Симеон Дянков се опита да използва Сребърния фонд за финансиране на недостига, като с парите от него да купува държавен дълг. Тогава самодейността му бе пресечена от взаимните дейности на Българска народна банка и ЕЦБ. Сега не е изключено да се повтори сходна колизия, само че да научим за сходни интервенции едвам откакто те са станали факт.
Управляващото болшинство одобри дефинитивно на второ четене първите два члена на проектозакона за Държавния бюджет за 2021 година
На целия този декор все по настоящо звучат апелите на някои политически партии за незабавната нужда от мощен експертен кабинет. До колкото на един чисто финансов материал не му отива да се впуска в политически разбори, изключително в сегашната обстановка., ще се въздържим да разясняваме какъв кабинет е необходим на България сега. Що се отнася до експертния кабинет, сега избирането на подобен, ще е неточност.
По всичко проличава, че това ще се трансформира в задълбочаваща се наклонност, тъй като съгласно последните данни на Българска народна банка фискалният запас към първата десетдневка на април се е сринал под 5.9 милиарда лв., обобщава news.bg.
Това е най-ниското му равнище от спешната 2010-та насам, когато заради неведение и неумение да ръководи държавните пари държавното управление на ГЕРБ имаше съществени проблеми с приходите и се наложи още в средата на годината да актуализира бюджета, като удвои недостига му. Само че тогава удвояването бе от 1.6 милиарда лв. на 3.8 милиарда лв., а в случай че в този момент се наложи удвояване на недостига на Държавния бюджет, то ще е от настоящето законово равнище от 5.48 милиарда лв.. Удвоената сума всеки самичък може да си я сметне.
Планиpaните зa 2021 година вpeмeнни paзxoдни диcĸpeциoнни мepĸи зa cпpaвянe c пocлeдcтвиятa oт СОVІD-19 ce oцeнявaт oт MФ нa 2.8 млpд. лева
Проблемът е, че при липса на държавно управление и работещ парламент, няма кой да внесе за утвърждение такава актуализация и няма кой да я одобри. Нещо повече. Без настоящо държавно управление и Народно заседание страната не може да взема външни заеми, с цел да финансира недостига и/или да попълня фискалния запас, тъй като няма кой да ги ратифицира. За такова попълване изпълнителната власт може да разчита единствено на вътрешни заеми, само че не е ясно до каква степен и още по-важно - при каква цена, финансовият бранш ще е податлив да поеме финансиране на спомагателен дълг от 5 милиарда лв. или даже още по неприятно - от 10 милиарда лв.. За момента практиката демонстрира, че на пазара вървят само петгодишните облигационни излъчвания от по 200 - 300 млн. лв. всяка, а за тези от 10.5 години държавното управление и финансовия бранш по този начин и не съумяват да се договорят.
Тук незабавно ще се намерят хора, които да кажат, че няма проблем, тъй като и при настоящия фискален запас, с малко по размер - до общо 2 милиарда лв. вътрешни излъчвания изпълнителната власт, каквато и да е тя, може да финансира бюджетния недостиг. Само че не трябва да забравяме, че във фискалния запас има ненарушим ресурс, който, в случай че настоящо през годината бъде нарушен, до приключването ѝ би трябвало да бъде възобновен. Ако изчисленията на Петър Ганев от публикацията му " Кои са рисковете пред фискалния запас? " в Money.bg, са правилни, неприкосновената част на фискалния запас е в размер близо 6 милиарда лв., над половината от които са парите на Сребърния фонд.
Излиза, че изпълнителната власт към този момент яде от пари, до които не би трябвало да се допира. Припомняме, че точно през 2010-та тогавашният министър Симеон Дянков се опита да използва Сребърния фонд за финансиране на недостига, като с парите от него да купува държавен дълг. Тогава самодейността му бе пресечена от взаимните дейности на Българска народна банка и ЕЦБ. Сега не е изключено да се повтори сходна колизия, само че да научим за сходни интервенции едвам откакто те са станали факт.
Управляващото болшинство одобри дефинитивно на второ четене първите два члена на проектозакона за Държавния бюджет за 2021 година
На целия този декор все по настоящо звучат апелите на някои политически партии за незабавната нужда от мощен експертен кабинет. До колкото на един чисто финансов материал не му отива да се впуска в политически разбори, изключително в сегашната обстановка., ще се въздържим да разясняваме какъв кабинет е необходим на България сега. Що се отнася до експертния кабинет, сега избирането на подобен, ще е неточност.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ