Фискалният резерв се срина под 5.9 млрд. лева.
Сигналите, че бюджета за 2021-а е долнокачествен, че харченето на държавните пари е неефективно и че фискалната непоклатимост на страната е под въпрос, стават от ден на ден и повече.
Първоначално те пристигнаха от резултатите на Държавния бюджет, който за първите два месеца на годината осъществя недостиг от близо 1 милиарда лв.. По всичко проличава, че това ще се трансформира в задълбочаваща се наклонност, тъй като съгласно последните данни на Българска народна банка фискалният запас към първата десетдневка на април се е сринал под 5.9 милиарда лв.. Това е най-ниското му равнище от спешната 2010-а насам, когато заради неведение и неумение да ръководи държавните пари, държавното управление на ГЕРБ имаше съществени проблеми с приходите и се наложи още в средата на годината да актуализира бюджета като удвои недостига му. Само че тогава удвояването бе от 1.6 милиарда лв. на 3.8 милиарда лв., а в случай че в този момент се наложи удвояване на недостига на Държавния бюджет, то ще е от настоящето законово равнище от 5.48 милиарда лв.. Удвоената сума всеки самичък може да си я сметне.
Проблемът е че при липса на държавно управление и работещ парламент, няма кой да внесе за утвърждение такава актуализация и няма кой да я одобри. Нещо повече: без настоящо държавно управление и Народно заседание страната не може да взема външни заеми, с цел да финансира недостига и/или да попълня фискалния запас, тъй като няма кой да ги ратифицира. За такова попълване изпълнителната власт може да разчита единствено на вътрешни заеми, само че не е ясно до каква степен и, още по-важно, при каква цена, финансовият бранш ще е податлив да поеме финансиране на спомагателен дълг от 5 милиарда лв. или още по неприятно - от 10 милиарда лв.. За момента практиката демонстрира, че на пазара вървят само петгодишните облигационни излъчвания от по 200 - 300 млн. лв. всяка, а за тези от 10.5 години държавното управление и финансовия бранш по този начин и не съумяват да се договорят.
Тук незабавно ще се намерят хора, които да кажат, че няма проблем тъй като и при настоящия фискален запас, с малко по размер - до общо 2 милиарда лв. вътрешни излъчвания, изпълнителната власт, каквато и да е тя, може да финансира бюджетния недостиг. Само че не трябва да забравяме, че във фискалния запас има ненарушим ресурс, който в случай че настоящо през годината бъде нарушен, до приключването и би трябвало да бъде възобновен.
Ако изчисленията на Петър Ганев от публикацията му " ", са правилни, неприкосновената част на фискалния запас е в размер близо 6 милиарда лв., над половината от които са парите на " Сребърния фонд ".
Излиза, че изпълнителната власт към този момент яде от пари, до които не би трябвало да се допира.
Припомняме, че точно през 2010-а тогавашният министър Симеон Дянков се опита да използва " Сребърния фонд " за финансиране на недостига, като с парите от него да купува държавен дълг. Тогава самодейността му бе пресечена от взаимните дейности на Българска народна банка и ЕЦБ. Сега не е изключено да се повтори сходна колизия, само че да научим за сходни интервенции едвам откакто те са станали факт.
На целия този декор все по-актуално звучат апелите на някои политически партии за незабавната нужда от мощен експертен кабинет. Доколкото на един чисто финансов материал не му отива да се впуска в политически разбори, изключително в сегашната обстановка, ще се въздържим да разясняваме какъв кабинет е необходим на България сега. Що се отнася до експертния кабинет, сега избирането на подобен ще е неточност.
Първоначално те пристигнаха от резултатите на Държавния бюджет, който за първите два месеца на годината осъществя недостиг от близо 1 милиарда лв.. По всичко проличава, че това ще се трансформира в задълбочаваща се наклонност, тъй като съгласно последните данни на Българска народна банка фискалният запас към първата десетдневка на април се е сринал под 5.9 милиарда лв.. Това е най-ниското му равнище от спешната 2010-а насам, когато заради неведение и неумение да ръководи държавните пари, държавното управление на ГЕРБ имаше съществени проблеми с приходите и се наложи още в средата на годината да актуализира бюджета като удвои недостига му. Само че тогава удвояването бе от 1.6 милиарда лв. на 3.8 милиарда лв., а в случай че в този момент се наложи удвояване на недостига на Държавния бюджет, то ще е от настоящето законово равнище от 5.48 милиарда лв.. Удвоената сума всеки самичък може да си я сметне.
Проблемът е че при липса на държавно управление и работещ парламент, няма кой да внесе за утвърждение такава актуализация и няма кой да я одобри. Нещо повече: без настоящо държавно управление и Народно заседание страната не може да взема външни заеми, с цел да финансира недостига и/или да попълня фискалния запас, тъй като няма кой да ги ратифицира. За такова попълване изпълнителната власт може да разчита единствено на вътрешни заеми, само че не е ясно до каква степен и, още по-важно, при каква цена, финансовият бранш ще е податлив да поеме финансиране на спомагателен дълг от 5 милиарда лв. или още по неприятно - от 10 милиарда лв.. За момента практиката демонстрира, че на пазара вървят само петгодишните облигационни излъчвания от по 200 - 300 млн. лв. всяка, а за тези от 10.5 години държавното управление и финансовия бранш по този начин и не съумяват да се договорят.
Тук незабавно ще се намерят хора, които да кажат, че няма проблем тъй като и при настоящия фискален запас, с малко по размер - до общо 2 милиарда лв. вътрешни излъчвания, изпълнителната власт, каквато и да е тя, може да финансира бюджетния недостиг. Само че не трябва да забравяме, че във фискалния запас има ненарушим ресурс, който в случай че настоящо през годината бъде нарушен, до приключването и би трябвало да бъде възобновен.
Ако изчисленията на Петър Ганев от публикацията му " ", са правилни, неприкосновената част на фискалния запас е в размер близо 6 милиарда лв., над половината от които са парите на " Сребърния фонд ".
Излиза, че изпълнителната власт към този момент яде от пари, до които не би трябвало да се допира.
Припомняме, че точно през 2010-а тогавашният министър Симеон Дянков се опита да използва " Сребърния фонд " за финансиране на недостига, като с парите от него да купува държавен дълг. Тогава самодейността му бе пресечена от взаимните дейности на Българска народна банка и ЕЦБ. Сега не е изключено да се повтори сходна колизия, само че да научим за сходни интервенции едвам откакто те са станали факт.
На целия този декор все по-актуално звучат апелите на някои политически партии за незабавната нужда от мощен експертен кабинет. Доколкото на един чисто финансов материал не му отива да се впуска в политически разбори, изключително в сегашната обстановка, ще се въздържим да разясняваме какъв кабинет е необходим на България сега. Що се отнася до експертния кабинет, сега избирането на подобен ще е неточност.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ