Български учени откриха нов вид растение
Sideritis elica (Родопска елика) - Sideritis elica Aneva, Zhelev & Bonchev е новият тип, който е открит и описан от доцент Ина Анева (научен секретар на направлението " Биоразнообразие, биоресурси и екология " и откривател в Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания, БАН), от проф. Петър Желев (Лесотехнически университет) и от гл. ас. доктор Георги Бончев (Института по физиология на растенията и генетика, БАН).
Това заяви пресцентърът на Българската академия на науките (БАН).
Sideritis elica (Родопска елика) се отличава морфологично от известния Мурсалски чай (Sideritis scardica), а разликите са доказани на молекулно равнище посредством използването на генетични разбори.
Най-съществените морфологични характерности, които отличават новия тип, са свързани с метода на разклоняване на стъблото, широчината и дължината на първите три листни двойки, дължината на връхчето на присъцветника и високата активност на овласяване. Видът е част от секция Empedoclia на жанр Sideritis, която е комплицирана в таксономично отношение група, включваща 47 типа, публикувани в Източното Средиземноморие. Филогенетичният разбор демонстрира ясни разлики сред изследваните таксони и 6,8 % генетична дивергенция сред тях.
Sideritis elica пораства в биосферен резерват " Червената стена ", в Западните Родопи.
Популацията има ниска бройка, което постанова предприемането на ограничения за опазването на типа в природата. Находището обгръща горната част на каменист скат, който в заравнената билна част минава в смесена гора от черен бор и воден габър.
За добре проучени във флористично отношение страни, каквато е България, откриването на нови типове растения е относително рядко събитие.
Видът е наименуван в чест на майката на доцент Ина Анева - Елка, като самопризнание за нейния ботанически възторг, поддръжка и вдъхновяваща помощ по време на всички изследвания, прецизират от Българска академия на науките.
Това заяви пресцентърът на Българската академия на науките (БАН).
Sideritis elica (Родопска елика) се отличава морфологично от известния Мурсалски чай (Sideritis scardica), а разликите са доказани на молекулно равнище посредством използването на генетични разбори.
Най-съществените морфологични характерности, които отличават новия тип, са свързани с метода на разклоняване на стъблото, широчината и дължината на първите три листни двойки, дължината на връхчето на присъцветника и високата активност на овласяване. Видът е част от секция Empedoclia на жанр Sideritis, която е комплицирана в таксономично отношение група, включваща 47 типа, публикувани в Източното Средиземноморие. Филогенетичният разбор демонстрира ясни разлики сред изследваните таксони и 6,8 % генетична дивергенция сред тях.
Sideritis elica пораства в биосферен резерват " Червената стена ", в Западните Родопи.
Популацията има ниска бройка, което постанова предприемането на ограничения за опазването на типа в природата. Находището обгръща горната част на каменист скат, който в заравнената билна част минава в смесена гора от черен бор и воден габър.
За добре проучени във флористично отношение страни, каквато е България, откриването на нови типове растения е относително рядко събитие.
Видът е наименуван в чест на майката на доцент Ина Анева - Елка, като самопризнание за нейния ботанически възторг, поддръжка и вдъхновяваща помощ по време на всички изследвания, прецизират от Българска академия на науките.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ