Швейцарският халф Давиде Мариани пристигна в Левски това лято. Той

Швейцарският халф Давиде Мариани дойде в Левски това лято. Той е едно от двете нови попълнения на " сините ". 27-годишният полузащитник бързо стана корав титуляр в отбора и се съгласи да даде изявление пред БЛИЦ. В него Мариани разкри много забавни детайлности за живота си, за фамилията си, а също по този начин пожела особено да напишем, че е свободен мъж и дамите могат да му пишат в обществените мрежи. Също по този начин халфът изясни, че е впечатлен от качествата на своя съотборник Паулиньо, който не бил за клуб от България, а за подобен от водещо европейско състезание.

- Как си, Давиде? Как се чувстваш в България?

- Чудесно. Изненадан съм. Не чаках толкоз добре да се усещам тук и то толкоз скоро. Очаквах да ми бъде по-трудно да привикна със страната и със София. Но има доста положителни хора към мен, които ми оказват помощ. В тима има доста положителни момчета. Чувствам се удобно.

- А какво очакваше?

- Честно казано, не знаех нищо за България. Нито за София. Стана доста бързо и единствено след седмица бях сюрпризиран какъв брой добре е в действителност всичко в България. Не знаех какво да чакам. Но градът е доста прекрасен и има доста неща, които да правиш - заведения за хранене за хранене, места за разходка. Обичам да се разхождам в парковете, а тук в София има доста. Всяка седмица навестявам друг, с цел да опозная града и да се срещна с хората.

- Видях, че си бил на Боянския водопад...

- Да, бях на Витоша. Видях доста фотоси на разнообразни хора от това място и си споделих: " Ще отида непременно! ". Трябваха ми два часа, с цел да стигна. Беше ми почивен ден и трябваше да се възвръщам, само че това място те зарежда с толкоз доста позитивна сила. Много е красиво, а аз обичам природата. Не възвръща тялото, само че вътрешно се чувстваш доста добре.

- Левски е твоят първи клуб отвън Швейцария...

- Да. Бях в Лугано, отвън моя роден град. Тогава беше необичайно, само че е доста по-различно, когато си в напълно друга страна. Не можеш да се прибираш всяка седмица в родния си град и да се видиш с другари и фамилията. Но тук има доста положителни момчета в Левски, които измислят какво да вършим в свободното време.



@@@


- Спират ли те към този момент почитателите по улиците, беседват ли с теб?

- Да, непрекъснато се случва. Полицаите обичат да си приказват с мен, също по този начин сервитьорите в заведенията за хранене. Навсякъде има хора, които са почитатели на Левски. Започват да беседват с мен, изясняват ми какво е този клуб за тях. Приятно е. Знаех, че пристигам в огромен клуб, само че не знаех какво мислят хората. Много е друго от Швейцария. Чувствам се привилигирован, че съм роден в тази страна, хората са приятни, само че тук футболът е признат на друго равнище. Радвам се, в случай че мога да ги върша щастливи.

- И разбра ли в действителност какво е Левски за почитателите и за България?

- Да, несъмнено разбрах. С всеки почитател, с който говорех, виждах пристрастеността и любовта към Левски. Те ми споделят: " Аз съм почитател на Барселона или на Реал, само че Левски е най-важното нещо в моя живот ". Говоря си с тях и виждам, че те живеят за Левски. Те имат фамилии, само че клубът им дава същинската приятност или същинския яд. Аз разисквам с тях и им споделям, че знам, че всеки желае Левски постоянно да побеждава. Ние, футболистите, желаеме същото, само че те не би трябвало да бъдат ядосани всякога, когато не се получи. Аз разбирам, че в България хората нямат огромни финансови благоприятни условия и животът по никакъв начин не е лек. А ние футболистите сме късметлии, че можем да носим на тези хора приятност. Това прави работата ми красива. Казвам си: " Хей, ти можеш да направиш толкоз доста хора щстливи ". Но не желая да ги върша нещастни и да чувствам гнева им, когато губим. Опитвам се да им обясня, че даваме всичко от себе си, с цел да победим. Не е елементарно обаче. Въпреки това се концентрирам върху позитивното, върху позитивното. Фокусирам се върху работата си, върху тима и това, което можем да реализираме дружно - да вършим доста хора щастливи. Трябва да работим крепко и да побеждаваме. Но това ще стане малко по малко.

- Значи към този момент си схванал манталитета тук - в случай че победиш тази седмица си най-хубавия, в случай че загубиш идната, към този момент не си за Левски...

- Да. Вече видях това след мача с Вадуц. Знам към този момент какво хората чакат от нас. Да, неотдавна съм тук и не желая да споделям, че знам всичко. Но беседвам с тях и ги разбирам.

- Опита ли към този момент българската кухня?

- Да, несъмнено. Живея до Докторската градина и в близост има доста места, на които мога да хапна. Опитах кухнята ви и доста ми харесва. Харесах нещо с краставици и кисело мляко... таратор, мисля, че се споделяше. Страхотно е. Има доста неща, които ми харесват. Опитвам се и да приказвам на български към този момент. Трудно е, само че ще се науча. Вече знам няколко неща - по какъв начин се казваш, добър ден, добър вечер, положително утро, на какъв брой години си... (б.а. споделя ги на български). Но виждам, че хората тук не са като в Швейцария. Не се поздравяват по улиците. Не си споделят здравей. Например - разтъпквам се, против мен идва различен човек, само че не се поздравяваме. Може би подобен е манталитетът тук и хората не са толкоз отворени. Когато бях на Витоша, споделях на хората " добър ден " на български... Да, те ми отговаряха, само че в случай че аз не поздравя, те няма да поздравят първи. Не бих споделил, че хората са студени тук, просто очевидно не е признато да се поздравяват по този начин.



@@@


- Кои са най-близките ти другари в Левски?

- От първия ден се сприятелих с Жорди Гомес, тъй като той приказва испански. Антони Белмонт също. Той е французин, а аз приказвам няколко езика и един от тях е френският. Така си практикувам познанията. Антъни е положително момче, само че на него не му е елементарно тук. Младо момче е, а аз се пробвам да му оказвам помощ. Холмар Ейолфсон също ми е доста непосредствен. Това са тримата, с които поддържам връзка най-вече. Но би трябвало да кажа, че всички, най-много българите, са доста приятни хора. От ден първи българите ме одобриха доста добре. Нямаше неща от рода на " той е швейцарец, чужденец, и ние няма да приказваме с него ". Напротив, доста са отворени и ме одобриха извънредно добре.

- Откъде знаеш толкоз доста езици?

- Майка ми е от Мексико, татко ми е италианец, аз съм роден в Швейцария. Израснах с три езика. В учебно заведение учих френски. Когато знаеш италиански и френски, испанският го научаваш доста елементарно, тъй като е непосредствен. А британският е нещо обикновено, което е наложително да знаеш. Навсякъде можеш да се оправиш с британски. Тук в този момент имам опция да си упражнявам повече британския, виждам филми на британски, чета британски книги, приказвам си със съотборници на британски.

- А какво в действителност си учил?
- Учих за банкер. Дори работих в банка и раздавах заеми. Но съм знаел постоянно, че ще се занимавам с футбол. Бях с костюм, всичко... Не знаех какво тъкмо върша, само че работех там. И от самото начало мислех за футбол.

- Каква е историята на твоето семейство? Баща италианец, майка мексиканка, а ти си роден в Швейцария...

- Интересна история е. Преди 30-40 години доста италианци отиват в Швейцария, с цел да работят. В този интервал, в случай че си италианец и отидеш в Швейцария, имаш два разновидността. Или ще си строителен служащ, или ще работиш в заведения за хранене и хотели. Баща ми е отишъл на 16-17 години в Цюрих, защото огромният му брат към този момент е бил там. Целта му е била да поработи 3 месеца в Швейцария, да събере пари и да се върне в Италия, с цел да си построи къща в родния си град. Баща ми почнал работа в хотел. Майка ми пък била от заможна фамилия в Мексико. Един ден нейният татко дал пари, с цел да обиколи Европа и да я прегледа. Тя отседнала в хотела, в който работил татко ми. Но той не е някой плейбой. Дълго време я е ухажвал... В тези времена е било друго, знаеш. Нямало е телефони, обществени мрежи. Затова двамата са си разменили домашните адреси. И откакто тя си е тръгнала от Швейцария, в продължение на 7 години са си писали писма по пощата. През 1986 година е било международното състезание в Мексико. Баща ми си купил билети и отпътувал натам. Предложил на майка ми брак и изгледали няколко мача. След това тя се върнала с него в Швейцария и по този начин заживяли дружно. Намерили си хубава работа и се оженили...

- Ходил ли си в Мексико и Италия?

- Когато бях дребен, постоянно ходех до Мексико при баба ми и дядо ми. Също и в Италия. Сега нямам доста време и е по-трудно да пътувам. Но подкрепям връзка с роднините ми в Мексико и постоянно се чуваме.

- Как стартира с футбола и къде?

- Започнах още като дете. После ме записаха в школа в Цюрих, а на 11 отидох във ФК Цюрих, който е най-големият клуб в Швейцария, дружно с Грасхопърс. Там беше ужасно. Дадоха ми късмет да работя и да играя футбол. Там желаят от всички да се учат и да работят, тъй като в случай че не станеш професионален футболист, ще би трябвало с нещо да си изкарваш прехраната. Преминах във всички обединения до първия тим, само че не беше добре за мен. Преместих се във Втора дивизия за две години, след което още веднъж се завърнах в елита и заиграх в Лугано, където се показах доста добре.

- Започнал си късно с професионалния футбол...

- Да, професионално започнах да играя късно. Първият си контракт подписах на 22, а преди този момент работех в банката и играех футбол. Опитвах се да си печеля професионален контракт, знаех, че мога да стана експерт. Но работех в банката и мислех за футбола. Всеки човек има друг път в живота. Не ми даваха шансове във ФК Цюрих, само че на всички места по света има момчета, които по този начин и не стигат до професионалния футбол и контракти с тима, за който са играли като юноши. Сега ме желаеха назад, само че им споделих, че избирам да изляза да играя отвън Швейцария.

- Знам, че има филм за теб и още две момчета - " Утрешните първенци ". В него се споделя, че ти си дборото момче с огромните очи...
- О, не знаех, че тук някой знае за този филм! Да, бях в академията, бях и в националния тим на Швейцария до 15 години. Тогава пристигна един човек, който попита треньора за три момчета, които имат опция да станат доста положителни професионални футболисти. Треньорът предложи мен и още двама мои съотборници. Направиха два кино лентата - един огромен и един късометражен. Мисля, че беше потребно за хората, които са изгледали кино лентата. Защото виждаш какво може да се случи в живота ти, когато си млад и мечтаеш да станеш експерт. Ние сме три момчета - единият получи тежка травма и се наложи да спре с футбола, другият не е задоволително добър. А аз бях третият, който става експерт. В този филм може да видиш по какъв начин по три разнообразни метода може да се развие живота на един млад футболист. Това е доста потребно за дребните момчета, които желаят да станат експерти. Чрез кино лентата научават, че има огромен риск да не се случи това по ред аргументи. И научават, че е добре да учат и да могат да работят, тъй като ще им се наложи, в случай че не станат футболисти. Знаете, един ден в някой мач може противник да ти влезе неприятно, да ти счупи крайници и да постави завършек на кариерата ти. И тогава нещата завършват и ти би трябвало да можеш да работиш, с цел да се прехранваш. Това се случва с едното от момчетата във кино лентата. Наистина е добър филм, от който може да научиш доста. Най-вече младите би трябвало да го изгледат.

- Четох изявления на твои близки, че не си от вида футболисти, за които парите са главното нещо в играта... Кои са по-важните неща за теб?

- Ще ви дам образец - предишното лято получих извънредно положително от финансова позиция предложение. Преди това играхме в групите на Лига Европа. Треньорът от Лугано се реалокира в различен тим и искаше да отида с него. Наистина ми предложиха доста положителни пари, само че аз споделих: " Не, това не е нещото, което желая ". Предпочетох да остана в Лугано, да получавам по-малко пари, само че знам, че там можех да стана по-добър. Същото се получи и това лято. Имах по-добри оферти от финансова позиция, само че желаех да се развъртвам и реших, че Левски е вярното място. Парите са значими, само че е значимо и да правиш това, което обичаш на вярното място. За мен парите в никакъв случай не са били приоритет. Тук съм, с цел да спечелвам мачове и трофеи. Не би трябвало да приказвам доста на тази тематика, а просто би трябвало да работим крепко и да печелим. Парите идват, когато работиш. Бих бил благополучен, в случай че усилят примерно заплатата на домакина, само че не и моята.

- Познаваш ли футболисти в България, които не са в Левски?

- Не. Гледал съм мачовете на Лудогорец с Йънг Бойс и Базел, само че не съм ги следил детайлно. Преди да дойда в Левски гледах, видео с изявите на Паулиньо и бях впечатлен. Той е необикновен състезател и, почтено казано, считам, че не е за тук. Прекалено е добър и би трябвало да играе в някой от водещите европейски клубове. Но ще забележим. След това видях какви играчи има тук - Жорди Гомес, Обертан... Прецених, че Левски е огромен клуб и е добре за мен да се причисля.

- В България сме известни с това, че имаме доста красиви дами... Ти привързан ли си?

- Не. Имах дълга връзка в Швейцария, само че от две години съм самичък. Можете да напишете това - благи дами, свободен съм (смее се). Момичетата знаят името ми... Когато пристигнах тук и започнах да се разхождам или да хапвам в заведения за хранене, на всички места виждам доста красиви девойки. Но се пробвам да заставам фокусиран върху футбола. Разбира се, че не би трябвало да се загърбва персоналния живот, само че в този момент е значим футболът за мен.

- Ти си като новият ти треньор Славиша Стоянович. Той беше оповестил, че си търси жена във Facebook... Предполагам, че и на теб ти пишат доста девойки в обществените мрежи.

- Да, не мога да се оплача. Те търсят името ми и пишат известия. Това е обикновено. За мен е прелестно, а и има доста красиви девойки тук.

- Какво обичаш да правиш в свободното си време?

- Първият ми приоритет е да играя футбол и по тази причина съм тук. Най-важно е да си умря и да се заредя с сила. За да упражнявам още по-добре на идващия ден и да играя добре през уикенда. Ходя на разтривки, постоянно излизам финален от тренировката. Но това е част от мен - да се грижа за формата си и тялото си. Тази седмица примерно използвах свободното си време и да се запася с нужни неща в жилището си, тъй като към този момент не съм в хотел. Пазарувах за дома, подреждах. Обикновено след подготовка похапвам и се прибирам да си почивам. Няма проблем да заставам самичък. Приятно е, а и по този начин опознавам себе си. Вечер излизаме да хапнем с Жорди Гомес и Белмонт.

- Когато завоюва първите си пари от футбола, какво направи с тях?

- Помня, че подписах контракт през юни и бяха доста пари вкупом. Имах да вземам няколко заплати, настрана при контракта получаваш на ръка известна сума. Отделих парите, тъй като в Швейцария плащаш огромни налози. Така, когато пристигнаха налозите за заплащане, аз бях подготвен. След това помня, че пратих пари на фамилията ми и пратих пари до Мексико също. Но и до момента не преставам по този начин. Миналата година играхме в групите на Лига Европа и получихме солидни бонуси. Разделих ги - дадох на фамилията ми, само че част от парите дадох на домакините на тима. Имахме четирима домакина. И всички те работиха в действителност доста. Постоянно перяха екипи, чистеха, правеха всичко. Помислих си, че ние упражняваме, пътуваме и какво ли не, само че тези момчета в действителност работят доста. Затова разделих на няколко елементи бонуса си и го дадох на тях. Те не са не запомнили това и до през днешния ден. Щастливи са и постоянно ми се обаждат да схванат по какъв начин съм и дали всичко с мен е наред. Разбира се, един ден ще имам семейство и първо за него ще мисля, само че в този миг считам, че върша нещо вярно и мисля да продължа да го върша и тук.

- Значи във кино лентата са били прави като са споделили, че си положително момче?

- Да, несъмнено. Надявам се да има нов филм и още веднъж да съм част от него. И Левски също ще бъде част от този филм.

- Знаеш ли кой е Васил Левски и кой е Геоги Аспарухов?
- Георги Аспарухов е най-голямата легенда на българския футбол. Когато дойдох тук, виждах на всички места неговото лице. Попитах кой е този човек и пресаташето Петър Мисов ми описа. Знам също по този начин, че Васил Левски е най-големият народен воин на България.