Швейцарски учени разработиха дрон с ядливи крила от оризови бисквити

Швейцарски учени създадоха дрон с ядливи крила от оризови бисквити за избавяне на бедстващи хора в отдалечени местоположения (снимка: Бокеон Квак, EPFL)

Ако някой закъсал алпинист се окаже измежду скалите гладен и жаден, той ще може да бъде доближат единствено с дрон – и то не кой да е, а дрон, който предстои на изяждане. Учени са създали система за снабдяване на храна на отдалечени места под формата на безпилотен летателен уред с ядливи крила.

Естествено е да се запитаме: към този момент има редица търговци, употребяващи мултикоптери, с цел да доставят пакети с храна от магазини или заведения за хранене до домовете на клиентите. Защо просто не се употребява някой от тях, с цел да се прати храна на закъсалите в планината?

Е, до момента в който такива дронове имат задоволителен обсег на батерията за потребление в градовете, те може да не са в положение да покрият дългите дистанции, присъщи за постигане до хора, бедстващи измежду морето, в пустинята или на други отдалечени места. Дрон с закрепено крило с по-голям обхват би бил по-добър за тази цел.

Но, съгласно учени от швейцарския проучвателен институт EPFL, комерсиалните модели нормално могат да носят потребен товар, който не надвишава 10-30% от личната им маса. В опит да усили този % екип на EPFL, управителен от постдокторанта Бокеон Квак, се е заел с проектирането на дрон с закрепено крило, който в действителност е отчасти кадърен за консумация.
още по темата
И не, подобен дрон няма да може да се употребява неведнъж – ще направи еднопосочно пътешестване до нуждаещия се човек, осигурявайки му издръжка, до момента в който не бъде доближат от спасителите.

Учените са съсредоточили напъните си върху крилата, защото те нормално са най-големият детайл на дрона с закрепено крило. Обичайно крилата се вършат от лек, само че здрав материал, като експандиран полипропилен (EPP) пяна. След известно изпробване учените решили, че бухналите оризови сладки са добра опция за консумация, защото техните механични свойства са сходни на EPP.

За да изградят правоъгълните крила, учените изрязали кръглите оризовки с лазер на шестоъгълни части, които по-късно били слепени дружно по ръбовете благодарение на ядлив желатин. Царевичното нишесте и шоколадът също били тествани като лепила, само че желатинът се оказал по-здрав. Веднъж съединени, крилцата били покрити с преносима, негодна за консумация пластмаса, която защищава оризовия „ материал “ от влага.

Полученият модел има обсег на крилата от 678 мм и в действителност лети – със скорост от 10 метра в секунда. Той носи 50% от личната си маса като ядлив потребен товар. Освен това откривателите пресмятат, че може да носи 80 грама вода в резервоар на борда.

Двете крила на дрона съдържат общо 300 килокалории хранителна сила, което е почти еквивалентно на една порция закуска. Излишно е да се споделя, че по-голяма версия – или голям брой по-малки дронове, изпратени на едно място – могат да обезпечат повече сила за повече хора.

В по-нататъшните си проучвания изобретателите ще се концентрират върху това да създадат повече елементи от дрона годни за консумация и върху повишението на хранителната стойност на ядливия материал.