Топи ли се ядрената енергетика на Швеция?
Швеция спря един от реакторите на най-голямата си нуклеарна централа - Ringhals.
Вторият реактор в намиращата се в град Варбери централа беше изключен тъкмо в 9 часа сутринта на 30 декември 2019 година, след четири десетилетия непрекъсната употреба.
Югозападната шведска атомна електроцентрала прекара последните 43 години в непрестанно произвеждане, осигурявайки електрическа енергия, нужна за зареждането на град Гьотеборг, в който живеят повече от половин милион души.
Спирането на втория реактор ще бъде последвано от извеждането от употреба и на първия реактор на централата. Това би трябвало да стане по-късно тази година.
Кои са страните с най-вече нуклеарни мощности в света?
Какво е бъдещето на нуклеарната енергетика?
Ringhals е най-голямата нуклеарна централа в скандинавската страна. До преди дни в нея работеха четири реактора. С извеждането на първи и втори, създадената мощ ще спадне съвсем на половина. Очаква се третият и четвъртият реактор да действат до 2040-те години.
След спирането на реакторите, идната стъпка на Швеция ще бъде да се концентрира върху ръководството на радиоактивните боклуци. Предвидено е реакторите да стартират да се демонтират след две години. Самото разглобяване би трябвало да отнеме най-малко осем години, в които страната ще развие тактика за ръководство и предпазване на " мръсните " съставни елементи.
Функционирането на нуклеарната електроцентрала се разисква от дълго време в Швеция, както и самото бъдеще на нуклеарната енергетика в страната. Чистият енергиен източник има своите плюсове и минуси, полемиката към които продължава към този момент от десетилетия.
Затварянето на първи и втори реактор на Ringhals обаче идва като чисто стратегически ход - те не са рентабилни.
Япония още веднъж отсрочва остраняването на нуклеарното гориво от Фукушима
Разходите след нуклеарната повреда могат да доближат до $600 милиарда
Затварянето на реакторите беше оповестено през 2015 година от притежателите на централата - Uniper и държавната шведска енергийна група Vattenhall. В известието им се показва, че прекъсването на мощностите ще стане факт пет години по-рано от в началото оповестените периоди.
Спирането на реакторите се дължи на пониженото търсене, по-ниските цени на електрическата енергия, както и скъпите процедури по поддръжка на нуклеарните мощности.
Преди затварянето на Ringhals 2, в Швеция работеха осем нуклеарни реактора в три електроцентрали - Forsmark (Централна Швеция, над столицата Стокхолм), Oskarshamn (Югоизточна Швеция) и Ringhals (Югозападна Швеция). Всичките осем реактора произвеждаха почти 40% от потребяваната електрическа енергия в страната. Само Ringhals произвеждаше към 15% от електрическата енергия на страната.
След изключването на реактора, Ringhals остава с три работещи реактора (както към този момент стана ясно тази година в централата ще бъде изключен още един реактор), като толкоз създават електрическа енергия и в централата Forsmark. В централата Oskarshamn действа единствено един реактор, като другите два бяха изключени надлежно през 2016 и 2017 година.
Дебатът за бъдещето на нуклеарната енергетика и мястото на " американския Чернобил " в него
Всичко стартира с щета на просто една помпа
Швеция е една от страните с изключителни достижения в нуклеарната енергетика. Държавата стартира проучвания в региона през 1947 година, а през 1954 година построява първия си дребен проучвателен реактор с тежка вода под високо налягане (PHWR). След това се построяват още два функционални реактора по същата технология - Аgesta, дребен топлинен реактор, започващ работа през 1964 година, и Marviken, който е приключен, само че в никакъв случай не стартира работа поради проблеми с сигурността. Реакторът в Аgestа (R3) е изключен през 1974 година.
През 60-те години на предишния век страната стартира построяването на три реактора - два в централата Oskarshamn и един в Ringhals, а през 70-те стартира още осем реактора. През 80-те Швеция стартира строителството и на последния си реактор - този, който още действа в Oskarshamn. С изключение на трети и четвърти реактор на Ringhals, всички останали биват построени и стартират да действат за интервал не по-голям от 7-8 години.
След повредата в американската нуклеарна централа на остров Three Mile Island през 1979 година, в Швеция се организира народен референдум за бъдещето на нуклеарната енергетика. Шведите споделят " не " на бранша, което принуждава Народното събрание да вземе решението последователно да завърши с нуклеарните си мощности до 2010 година. Това обаче се оказва невероятно, заради което периодите биват удължени. След повредите в Чернобил през 1986 година и Фукушима през 2011 година въпросът за сигурността на нуклеарната енергетика още веднъж застава на дневен ред.
Вторият реактор в намиращата се в град Варбери централа беше изключен тъкмо в 9 часа сутринта на 30 декември 2019 година, след четири десетилетия непрекъсната употреба.
Югозападната шведска атомна електроцентрала прекара последните 43 години в непрестанно произвеждане, осигурявайки електрическа енергия, нужна за зареждането на град Гьотеборг, в който живеят повече от половин милион души.
Спирането на втория реактор ще бъде последвано от извеждането от употреба и на първия реактор на централата. Това би трябвало да стане по-късно тази година.
Кои са страните с най-вече нуклеарни мощности в света?
Какво е бъдещето на нуклеарната енергетика?
Ringhals е най-голямата нуклеарна централа в скандинавската страна. До преди дни в нея работеха четири реактора. С извеждането на първи и втори, създадената мощ ще спадне съвсем на половина. Очаква се третият и четвъртият реактор да действат до 2040-те години.
След спирането на реакторите, идната стъпка на Швеция ще бъде да се концентрира върху ръководството на радиоактивните боклуци. Предвидено е реакторите да стартират да се демонтират след две години. Самото разглобяване би трябвало да отнеме най-малко осем години, в които страната ще развие тактика за ръководство и предпазване на " мръсните " съставни елементи.
Функционирането на нуклеарната електроцентрала се разисква от дълго време в Швеция, както и самото бъдеще на нуклеарната енергетика в страната. Чистият енергиен източник има своите плюсове и минуси, полемиката към които продължава към този момент от десетилетия.
Затварянето на първи и втори реактор на Ringhals обаче идва като чисто стратегически ход - те не са рентабилни.
Япония още веднъж отсрочва остраняването на нуклеарното гориво от Фукушима
Разходите след нуклеарната повреда могат да доближат до $600 милиарда
Затварянето на реакторите беше оповестено през 2015 година от притежателите на централата - Uniper и държавната шведска енергийна група Vattenhall. В известието им се показва, че прекъсването на мощностите ще стане факт пет години по-рано от в началото оповестените периоди.
Спирането на реакторите се дължи на пониженото търсене, по-ниските цени на електрическата енергия, както и скъпите процедури по поддръжка на нуклеарните мощности.
Преди затварянето на Ringhals 2, в Швеция работеха осем нуклеарни реактора в три електроцентрали - Forsmark (Централна Швеция, над столицата Стокхолм), Oskarshamn (Югоизточна Швеция) и Ringhals (Югозападна Швеция). Всичките осем реактора произвеждаха почти 40% от потребяваната електрическа енергия в страната. Само Ringhals произвеждаше към 15% от електрическата енергия на страната.
След изключването на реактора, Ringhals остава с три работещи реактора (както към този момент стана ясно тази година в централата ще бъде изключен още един реактор), като толкоз създават електрическа енергия и в централата Forsmark. В централата Oskarshamn действа единствено един реактор, като другите два бяха изключени надлежно през 2016 и 2017 година.
Дебатът за бъдещето на нуклеарната енергетика и мястото на " американския Чернобил " в него
Всичко стартира с щета на просто една помпа
Швеция е една от страните с изключителни достижения в нуклеарната енергетика. Държавата стартира проучвания в региона през 1947 година, а през 1954 година построява първия си дребен проучвателен реактор с тежка вода под високо налягане (PHWR). След това се построяват още два функционални реактора по същата технология - Аgesta, дребен топлинен реактор, започващ работа през 1964 година, и Marviken, който е приключен, само че в никакъв случай не стартира работа поради проблеми с сигурността. Реакторът в Аgestа (R3) е изключен през 1974 година.
През 60-те години на предишния век страната стартира построяването на три реактора - два в централата Oskarshamn и един в Ringhals, а през 70-те стартира още осем реактора. През 80-те Швеция стартира строителството и на последния си реактор - този, който още действа в Oskarshamn. С изключение на трети и четвърти реактор на Ringhals, всички останали биват построени и стартират да действат за интервал не по-голям от 7-8 години.
След повредата в американската нуклеарна централа на остров Three Mile Island през 1979 година, в Швеция се организира народен референдум за бъдещето на нуклеарната енергетика. Шведите споделят " не " на бранша, което принуждава Народното събрание да вземе решението последователно да завърши с нуклеарните си мощности до 2010 година. Това обаче се оказва невероятно, заради което периодите биват удължени. След повредите в Чернобил през 1986 година и Фукушима през 2011 година въпросът за сигурността на нуклеарната енергетика още веднъж застава на дневен ред.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ