Само две държави в ЕС са правили референдум за еврото
Швеция и Дания споделиха „ не " на единната валута – за какво и какво следва?
В Европейския съюз въпросът за въвеждането на еврото е по едно и също време стопански и политически тест за всяка страна. Въпреки че всички страни членки, с изключение на тези с контрактувано изключение, са задължени да одобряват единната валута, единствено две страни са потърсили директно мнението на жителите си посредством народен референдум – Швеция и Дания.
Швеция: Референдумът, който остави кроната
На 14 септември 2003 година шведите гласоподават на референдум с въпрос: „ Подкрепяте ли въвеждането на еврото като валута на Швеция? " Резултатът е безапелационен – 56,2% споделят „ не ", а 41,8% – „ да ". Въпреки че резултатът не е юридически обвързващ, политическата воля за приемане на еврото изчезва. Швеция остава отвън еврозоната, като официално не извършва изискванията за участие, отказвайки да се причисли към ERM II механизма.
„ Сега мога да кажа, че резултатът е доста явен ", декларира тогавашният министър председател Йоран Першон, признавайки неуспеха на напъните за въвеждане на еврото.
Дания: Договорени изключения и два референдума
Дания е неповторим случай в Европейски Съюз. През 1992 година датчаните отхвърлят на референдум Договора от Маастрихт, който планува въвеждане на еврото. Това води до договаряния и приемане на четири изключения, едно от които е правото да не вкарва единната валута. След втори референдум през 1993 година Дания ратифицира контракта, само че резервира изключенията.
През 2000 година датчаните още веднъж гласоподават – този път съответно за еврото. 53,2% избират да запазят датската крона, а 46,8% са „ за " еврото. Така Дания остава единствената страна в Европейски Съюз с публично изключение от задължението да одобри еврото.
Защо единствено две страни?
Въпреки че въпросът за еврото е от стратегическо значение, други страни като Полша, Чехия и Унгария не са провеждали референдуми, само че също не бързат да се причислят към еврозоната. Основните причини са опазване на националната валута като инструмент за икономическа непоклатимост и самостоятелна парична политика.
В България дебатът за референдум е изключително настоящ. Президентът Румен Радев неотдавна предложи осъществяване на национално допитване за еврото, само че Конституционният съд към този момент е изразявал запаси във връзка с допустимостта на подобен референдум.
Какво демонстрира европейският опит?
Дания и Швеция са образец за страни, които умишлено избират да запазят паричната си самостоятелност, макар че са интегрирани в европейските структури. Основните опасения са свързани с вероятни инфлационни резултати, загуба на надзор върху паричната политика и опасения за общественото неравноправие. В същото време, страни като България, Хърватия и Словакия избират пътя на по-бърза интеграция, постоянно без необятен публичен спор или референдум.
Изводи и гледни точки
„ Референдумът ще бъде проба за либералност на Народното събрание и ще покаже кой следва правилата на демокрацията и кой отхвърля на българите правото да дефинират своето бъдеще ", съобщи президентът Радев във връзка предлагането за български референдум за еврото.
Европейският опит демонстрира, че решенията за единната валута са освен механически, само че и надълбоко политически. Докато някои страни залагат на бърза интеграция, други избират нерешителност и народен консенсус. В последна сметка, европейската рамка разрешава всяка страна да избере своя личен път – с или без референдум.
В Европейския съюз въпросът за въвеждането на еврото е по едно и също време стопански и политически тест за всяка страна. Въпреки че всички страни членки, с изключение на тези с контрактувано изключение, са задължени да одобряват единната валута, единствено две страни са потърсили директно мнението на жителите си посредством народен референдум – Швеция и Дания.
Швеция: Референдумът, който остави кроната
На 14 септември 2003 година шведите гласоподават на референдум с въпрос: „ Подкрепяте ли въвеждането на еврото като валута на Швеция? " Резултатът е безапелационен – 56,2% споделят „ не ", а 41,8% – „ да ". Въпреки че резултатът не е юридически обвързващ, политическата воля за приемане на еврото изчезва. Швеция остава отвън еврозоната, като официално не извършва изискванията за участие, отказвайки да се причисли към ERM II механизма.
„ Сега мога да кажа, че резултатът е доста явен ", декларира тогавашният министър председател Йоран Першон, признавайки неуспеха на напъните за въвеждане на еврото.
Дания: Договорени изключения и два референдума
Дания е неповторим случай в Европейски Съюз. През 1992 година датчаните отхвърлят на референдум Договора от Маастрихт, който планува въвеждане на еврото. Това води до договаряния и приемане на четири изключения, едно от които е правото да не вкарва единната валута. След втори референдум през 1993 година Дания ратифицира контракта, само че резервира изключенията.
През 2000 година датчаните още веднъж гласоподават – този път съответно за еврото. 53,2% избират да запазят датската крона, а 46,8% са „ за " еврото. Така Дания остава единствената страна в Европейски Съюз с публично изключение от задължението да одобри еврото.
Защо единствено две страни?
Въпреки че въпросът за еврото е от стратегическо значение, други страни като Полша, Чехия и Унгария не са провеждали референдуми, само че също не бързат да се причислят към еврозоната. Основните причини са опазване на националната валута като инструмент за икономическа непоклатимост и самостоятелна парична политика.
В България дебатът за референдум е изключително настоящ. Президентът Румен Радев неотдавна предложи осъществяване на национално допитване за еврото, само че Конституционният съд към този момент е изразявал запаси във връзка с допустимостта на подобен референдум.
Какво демонстрира европейският опит?
Дания и Швеция са образец за страни, които умишлено избират да запазят паричната си самостоятелност, макар че са интегрирани в европейските структури. Основните опасения са свързани с вероятни инфлационни резултати, загуба на надзор върху паричната политика и опасения за общественото неравноправие. В същото време, страни като България, Хърватия и Словакия избират пътя на по-бърза интеграция, постоянно без необятен публичен спор или референдум.
Изводи и гледни точки
„ Референдумът ще бъде проба за либералност на Народното събрание и ще покаже кой следва правилата на демокрацията и кой отхвърля на българите правото да дефинират своето бъдеще ", съобщи президентът Радев във връзка предлагането за български референдум за еврото.
Европейският опит демонстрира, че решенията за единната валута са освен механически, само че и надълбоко политически. Докато някои страни залагат на бърза интеграция, други избират нерешителност и народен консенсус. В последна сметка, европейската рамка разрешава всяка страна да избере своя личен път – с или без референдум.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ