Защо Швеция, която прие бежанците с „отворено сърце“, предприе масова репресия срещу предоставянето на убежище
Швеция е на път да записва най-ниския си брой молби за леговище от четвърт век след всеобщи репресии, твърди нейният министър на миграцията в изявление за The Times.
В продължение на десетилетия скандинавската страна възприемаше неповторим метод към бежанците - „ с отворено сърце “. Страната имаше най-либералната стратегия в Европа за държавна поддръжка за тях, помагайки им да поддържат родните си езици и култури. По време на миграционната рецесия от 2015 година Швеция одобри близо 163 000 търсещи леговище, повече на глава от популацията, в сравнение с която и да е друга членка на Европейския съюз.
През първите 11 месеца на предходната година обаче тази цифра е 8935 противозаконни имигранти, от които 4814 непринудено са се завърнали вкъщи. Това е най-малкият брой от 1997 година
Пакетът от промени след преломните избори през 2022 година беше толкоз ефикасен, че краткотрайните данни допускат, че Швеция към този момент има чиста емиграция за първи път от 60-те години на предишния век, макар че публични лица споделят, че салдото към момента може да бъде разтърсен.
„ Ние прилагаме това, което описваме като смяна на парадигмата в шведската миграционна политика, и вършим това с доста откровена поръчка, че желаеме да ограничим броя хора, търсещи леговище тук в Швеция. Това не е тъй като не харесваме тези хора или тъй като не разбираме, че доста от тях може да се сблъскат с доста сложна обстановка, а заради обстоятелството, че ние няма да можем да се оправим с голямата задача на интеграцията по верния метод, в случай че продължаваме да одобряваме толкоз огромен приток на имигранти всяка година. Невъзможно е ", изяснява 45-годишният Йохан Форсел, който пое държавния отдел по миграцията през септември.
Този метод е тотално друг от оня, подхванат през 70-те и 80-те години на предишния век, когато Швеция се представяше като филантропична суперсила сред западния и руския блок, защитавайки новобранците на планетата и предоставяйки леговище на тези, които са изправени пред подтисничество. Този дух се резервира даже и след 2015 година, когато обвързваните с банди убийства и бомбени атентати се удвоиха и коренно десните Шведски демократи завоюваха от това, че бяха единствената партия, поддържаща антиимиграционни политики.
Пресата в други скандинавски страни стартира да разгласява злокобни предизвестия за „ шведските условия “, а техните политици се изправиха против Стокхолм за разпространяването на гангстерското принуждение в прилежащите страни.
„ Това, което се случи по време на бежанската рецесия, беше, че всички тези доста хубави думи, цялата тази политика с намерено сърце срещнаха доста сложна действителност “, споделя Форсел. „ Най-голямото предизвикателство тук е да не одобряваме доста хора – желая да кажа, че можем да намерим жилища за хората, които идват тук. Трудното е интеграционната част от това: намиране на учебни заведения, намиране на жилища, предоставяне на благоприятни условия на хората да си намерят работа. Това се оказа доста по-трудно, в сравнение с доста хора чакаха. Вярвам, че доста шведи знаеха това още през цялото време, само че в политическата полемика в Швеция имаше доста мощна съществена мощ, че това е методът, по който би трябвало да бъде. Много от въпросите по отношение на това бяха показани като доста дребномислещи. "
Повратният миг пристигна с изборите през 2022 година Основните партии, в това число дясноцентристките Умерени на Форсел, се реалокираха внезапно надясно във връзка с престъпността и имиграцията. Дори Магдалена Андершон, упоритият лявоцентристки министър-председател преди изборите, сподели, че Швеция няма потребност от повече „ сомалийски градове “ или „ дребни Италии “.
В последна сметка Шведските демократи останаха втори и одобрените консервативни умерени съумяха да сформират държавно управление единствено като разчитат на тяхната поддръжка. Най-голямата цена, която заплатиха за тази договорка, беше даването на доста въздействие на Шведските демократи върху политиките за миграция и закон, и ред, които заеха съвсем половината от съдружното съглашение.
Оттогава държавното управление одобри десетки имиграционни промени, изключително за стягане на разпоредбите за събиране на фамилията и разширение на критериите за депортиране и лишаване на разрешителни за престояване.
Швеция понижи своето пояснение на правото на леговище до минимума, разрешен от законодателството на Европейски Съюз, и стартира осведомителна акция, казвайки на имигрантите, които не дават отговор на изискванията за престояване, по какъв начин могат да се върнат в родните си страни. Властите също по този начин получиха пълномощия да слагат тази група под електронно наблюдаване или да ги задължат да живеят в специфични центрове.
Има и смяна от леговище към по-слабия статут на „ субсидиарна протекция “, който би трябвало да се възобновява на всеки 13 месеца и може да продължи повече от три години, единствено в случай че имигрантите могат да потвърдят, че са финансово самостоятелни.
Централната концепция, изяснява Форсел, е да се върнем към нещо като остарелия модел на имиграция, който Швеция имаше преди дните на моралната суперсила през 70-те години. Квалифицираните „ гастарбайтери “ се предизвикват интензивно, а леговище ще се дава единствено на тези, които могат безапелационно да потвърдят, че имат потребност от него.
Той признава, че е невероятно да се мери коя от измененията е направила най-голямата разлика, макар че уточни, че ограничението на събирането на фамилията е имало явен резултат.
Следващият огромен план е да се задължат чужденците да държат езикови и интеграционни проби, когато аплайват за поданство. Повечето европейски страни вкараха сходни условия преди доста години, само че изключителността на Швеция на този фронт в миналото беше мотив за горделивост.
„ Мисля, че е неуместно. Повечето хора в Швеция също го считат за неуместно “, споделя Форсел. „ Разговарях с доста хора, които идват тук от други народи, аплайват за поданство, и даже те намират това за доста необичайно. Как ще станеш шведски жител, в случай че не знаеш нищо за Швеция или не можеш да приказваш шведски? "
Малко под една трета от пристигналите през 2015 година са сирийци, само че в този момент те съставляват най-голямата група бежанци в Швеция - 111 000 души, спрямо 26 000 афганистанци и 25 000 еритрейци. С рухването на режима на Асад се чака доста от тези сирийци да се завърнат вкъщи.
Въпреки това Форсел пресмята, че към 100 000 имигранти към момента живеят в „ общество в сянка “, без право да останат в страната и единствено с призрачно наличие в формалните регистри.
Неговото държавно управление желае да спре практиката да се издават позволения за престояване на тези, които са направили закононарушения, само че чиито заповеди за депортиране са анулирани. При сегашната система доста от тях имат право освен да останат в страната, само че и да получават помощи и да си намерят работа.
„ Трябва да сме пределно ясни, че в случай че не ви бъде предоставено леговище, би трябвало да се върнете вкъщи “, споделя той. „ В предишното не бяхме доста безапелационни по този въпрос. Ако живеете в обществото в сянка четири години, можете още веднъж да кандидатствате за леговище. Това има някои трагични последици, доста дами и деца живеят в доста тежки условия. Така че ние се опитваме да мотивираме тези хора да се върнат в родните си страни.
Преди десетилетие, когато Форсел беше парламентарен представител на своята партия по въпросите на миграцията, задгранични наблюдаващи постоянно го питаха за какво страната не обръща внимание на проблемите си.
„ Те ми дадоха изложение на Швеция като тази страна, в която всичко се е развило толкоз добре и внезапно е настъпил безпорядък и нищо не работи “, споделя той. „ Днес е напълно друго. Много от тях ме питат: „ Добре, по какъв начин го правиш? Защото сте доста сполучливи. “ Изглежда, че сме се трансформирали в модел за подражателство за мнозина. Интересно е какъв брой бързо могат да се трансформират нещата. ”
Мерките на Швеция за леговище
• Спиране на позволения за работа и престояване на задгранични нарушители, планувани за депортиране
• Обществена комисия, която има за задача да ограничи правата на леговище до минимума за Европейски Съюз
• Намаляване на броя на „ квотните “ бежанци за презаселване от други страни
• Повишени инспекции на самоличността на границите на Швеция и събиране на биометрични данни на чужденци
• План за „ директни центрове “, където търсещите леговище ще би трябвало да останат за целия развой
• Нов аршин за „ неприятно морално държание “ за депортиране
• Повишени финансови тласъци за непринудено завръщане
В продължение на десетилетия скандинавската страна възприемаше неповторим метод към бежанците - „ с отворено сърце “. Страната имаше най-либералната стратегия в Европа за държавна поддръжка за тях, помагайки им да поддържат родните си езици и култури. По време на миграционната рецесия от 2015 година Швеция одобри близо 163 000 търсещи леговище, повече на глава от популацията, в сравнение с която и да е друга членка на Европейския съюз.
През първите 11 месеца на предходната година обаче тази цифра е 8935 противозаконни имигранти, от които 4814 непринудено са се завърнали вкъщи. Това е най-малкият брой от 1997 година
Пакетът от промени след преломните избори през 2022 година беше толкоз ефикасен, че краткотрайните данни допускат, че Швеция към този момент има чиста емиграция за първи път от 60-те години на предишния век, макар че публични лица споделят, че салдото към момента може да бъде разтърсен.
„ Ние прилагаме това, което описваме като смяна на парадигмата в шведската миграционна политика, и вършим това с доста откровена поръчка, че желаеме да ограничим броя хора, търсещи леговище тук в Швеция. Това не е тъй като не харесваме тези хора или тъй като не разбираме, че доста от тях може да се сблъскат с доста сложна обстановка, а заради обстоятелството, че ние няма да можем да се оправим с голямата задача на интеграцията по верния метод, в случай че продължаваме да одобряваме толкоз огромен приток на имигранти всяка година. Невъзможно е ", изяснява 45-годишният Йохан Форсел, който пое държавния отдел по миграцията през септември.
Този метод е тотално друг от оня, подхванат през 70-те и 80-те години на предишния век, когато Швеция се представяше като филантропична суперсила сред западния и руския блок, защитавайки новобранците на планетата и предоставяйки леговище на тези, които са изправени пред подтисничество. Този дух се резервира даже и след 2015 година, когато обвързваните с банди убийства и бомбени атентати се удвоиха и коренно десните Шведски демократи завоюваха от това, че бяха единствената партия, поддържаща антиимиграционни политики.
Пресата в други скандинавски страни стартира да разгласява злокобни предизвестия за „ шведските условия “, а техните политици се изправиха против Стокхолм за разпространяването на гангстерското принуждение в прилежащите страни.
„ Това, което се случи по време на бежанската рецесия, беше, че всички тези доста хубави думи, цялата тази политика с намерено сърце срещнаха доста сложна действителност “, споделя Форсел. „ Най-голямото предизвикателство тук е да не одобряваме доста хора – желая да кажа, че можем да намерим жилища за хората, които идват тук. Трудното е интеграционната част от това: намиране на учебни заведения, намиране на жилища, предоставяне на благоприятни условия на хората да си намерят работа. Това се оказа доста по-трудно, в сравнение с доста хора чакаха. Вярвам, че доста шведи знаеха това още през цялото време, само че в политическата полемика в Швеция имаше доста мощна съществена мощ, че това е методът, по който би трябвало да бъде. Много от въпросите по отношение на това бяха показани като доста дребномислещи. "
Повратният миг пристигна с изборите през 2022 година Основните партии, в това число дясноцентристките Умерени на Форсел, се реалокираха внезапно надясно във връзка с престъпността и имиграцията. Дори Магдалена Андершон, упоритият лявоцентристки министър-председател преди изборите, сподели, че Швеция няма потребност от повече „ сомалийски градове “ или „ дребни Италии “.
В последна сметка Шведските демократи останаха втори и одобрените консервативни умерени съумяха да сформират държавно управление единствено като разчитат на тяхната поддръжка. Най-голямата цена, която заплатиха за тази договорка, беше даването на доста въздействие на Шведските демократи върху политиките за миграция и закон, и ред, които заеха съвсем половината от съдружното съглашение.
Оттогава държавното управление одобри десетки имиграционни промени, изключително за стягане на разпоредбите за събиране на фамилията и разширение на критериите за депортиране и лишаване на разрешителни за престояване.
Швеция понижи своето пояснение на правото на леговище до минимума, разрешен от законодателството на Европейски Съюз, и стартира осведомителна акция, казвайки на имигрантите, които не дават отговор на изискванията за престояване, по какъв начин могат да се върнат в родните си страни. Властите също по този начин получиха пълномощия да слагат тази група под електронно наблюдаване или да ги задължат да живеят в специфични центрове.
Има и смяна от леговище към по-слабия статут на „ субсидиарна протекция “, който би трябвало да се възобновява на всеки 13 месеца и може да продължи повече от три години, единствено в случай че имигрантите могат да потвърдят, че са финансово самостоятелни.
Централната концепция, изяснява Форсел, е да се върнем към нещо като остарелия модел на имиграция, който Швеция имаше преди дните на моралната суперсила през 70-те години. Квалифицираните „ гастарбайтери “ се предизвикват интензивно, а леговище ще се дава единствено на тези, които могат безапелационно да потвърдят, че имат потребност от него.
Той признава, че е невероятно да се мери коя от измененията е направила най-голямата разлика, макар че уточни, че ограничението на събирането на фамилията е имало явен резултат.
Следващият огромен план е да се задължат чужденците да държат езикови и интеграционни проби, когато аплайват за поданство. Повечето европейски страни вкараха сходни условия преди доста години, само че изключителността на Швеция на този фронт в миналото беше мотив за горделивост.
„ Мисля, че е неуместно. Повечето хора в Швеция също го считат за неуместно “, споделя Форсел. „ Разговарях с доста хора, които идват тук от други народи, аплайват за поданство, и даже те намират това за доста необичайно. Как ще станеш шведски жител, в случай че не знаеш нищо за Швеция или не можеш да приказваш шведски? "
Малко под една трета от пристигналите през 2015 година са сирийци, само че в този момент те съставляват най-голямата група бежанци в Швеция - 111 000 души, спрямо 26 000 афганистанци и 25 000 еритрейци. С рухването на режима на Асад се чака доста от тези сирийци да се завърнат вкъщи.
Въпреки това Форсел пресмята, че към 100 000 имигранти към момента живеят в „ общество в сянка “, без право да останат в страната и единствено с призрачно наличие в формалните регистри.
Неговото държавно управление желае да спре практиката да се издават позволения за престояване на тези, които са направили закононарушения, само че чиито заповеди за депортиране са анулирани. При сегашната система доста от тях имат право освен да останат в страната, само че и да получават помощи и да си намерят работа.
„ Трябва да сме пределно ясни, че в случай че не ви бъде предоставено леговище, би трябвало да се върнете вкъщи “, споделя той. „ В предишното не бяхме доста безапелационни по този въпрос. Ако живеете в обществото в сянка четири години, можете още веднъж да кандидатствате за леговище. Това има някои трагични последици, доста дами и деца живеят в доста тежки условия. Така че ние се опитваме да мотивираме тези хора да се върнат в родните си страни.
Преди десетилетие, когато Форсел беше парламентарен представител на своята партия по въпросите на миграцията, задгранични наблюдаващи постоянно го питаха за какво страната не обръща внимание на проблемите си.
„ Те ми дадоха изложение на Швеция като тази страна, в която всичко се е развило толкоз добре и внезапно е настъпил безпорядък и нищо не работи “, споделя той. „ Днес е напълно друго. Много от тях ме питат: „ Добре, по какъв начин го правиш? Защото сте доста сполучливи. “ Изглежда, че сме се трансформирали в модел за подражателство за мнозина. Интересно е какъв брой бързо могат да се трансформират нещата. ”
Мерките на Швеция за леговище
• Спиране на позволения за работа и престояване на задгранични нарушители, планувани за депортиране
• Обществена комисия, която има за задача да ограничи правата на леговище до минимума за Европейски Съюз
• Намаляване на броя на „ квотните “ бежанци за презаселване от други страни
• Повишени инспекции на самоличността на границите на Швеция и събиране на биометрични данни на чужденци
• План за „ директни центрове “, където търсещите леговище ще би трябвало да останат за целия развой
• Нов аршин за „ неприятно морално държание “ за депортиране
• Повишени финансови тласъци за непринудено завръщане
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ