Може ли шведската e-krona да влезе в масово обращение?
Швеция е едно от най-напредналите общества във връзка с формите и средствата за заплащане, пренебрегвайки разплащането в банкноти и монети. По данни на шведската централна банка Riksbank, през 2010 година 39% от шведите са създали последната си покупка с пари в брой, а през 2020 година този % е едва 9%. Поради това банката се пробва да се приспособява към желанията на своите жители и към този момент прави проби с публичната си цифрова валута, наречена e-krona, написа.
Тази седмица Riksbank показа първите резултати от пилотния план, посредством който изследва методите за стартиране на тази цифрова валута. Електронната крона няма да бъде криптовалута, нейната функционалност ще бъде същата като тази на банкнота или монета от шведска крона, само че в дигитален тип. Самата централна банка акцентира в отчет, че макар че типът на блокчейн и DLT технологията, употребявани в пилотния план на e-krona, постоянно да се свързва с крипто активи, цифровите пари на централната банка (CBDC) не са класифицирани като крипто активи. Причината е, че парите на централната банка идват от страна, приближен участник, като емитент и тази страна подсигурява цената на платежните средства.
" Технологията blockchain разрешава транзакции на стойност сред консуматори без медиатори, участващи в процеса, т.е. децентрализира ръководството на транзакциите и показва за всички свои участници една книга на регистъра или децентрализирана база данни. Транзакциите могат да бъдат парични или от друго естество (стоки, информация, услуги и т.н.) и са създадени на платформи, чиито възли споделят посредством peer-to-peer мрежи (P2P1) посредством интернет връзки ", обяснява Хавиер Алонсо Лекуит, член на работната група по киберполитика на Кралския институт Elcano.
Въпреки че е изследван от 2017 година, планът към момента е в начален стадий и тестванията са доста лимитирани, тъй че към момента няма изводи, които да дефинират дали e-krona може да се употребява от необятната общност.
Доказаното решение се основава на технологията на DLT и тази на блокчейн, при които e-krona би приела формата на знаци, цифрови единици, които съдържат информация за цената и произхода на средствата. Шведската банка показва в оповестения документ, че тази технология предлага опция за основаване на неповторимо идентифицируеми жетони (не могат да се вършат копия) и че те биха били известни като e-kronor. Riksbank обаче счита, че към момента са нужни повече проучвания, защото не знае дали тази технология може да обработва широкомащабни заплащания на дребно и дали реализира равнището на сигурност, изисквано от цифровата валута на централната банка.
Освен това, значим въпрос е дали e-krona ще работи даже без достъп до интернет, което е известно като офлайн функционалност - опция, която планът все още не е тествал. От друга страна, потреблението на тази технология ще изисква паралелна мрежа, която да направи платежната система по-стабилна.
От 1904 година Riksbank има монопол върху емисията на шведски банкноти. Технологичният прогрес обаче кара физическите пари да се употребяват все по-рядко, до момента в който цифровите платежни услуги стават все по-популярни.
" Ако паричните средства заемат назад във времето в интерес на цифровите услуги на частни финансови сътрудници, това значи, че директната роля на Riksbank на пазара на заплащания е понижена. Тогава Riksbank може да има повече компликации при осъществяването на задачата си за поощряване на безвредна и ефикасна платежна система, налична за всички браншове на обществото. Ето за какво от 2017 година Riksbank проучва каква роля би трябвало да играе във все по-дигитализирания свят и дали може да има аргументи Riksbank да създава цифрова добавка към физическите пари в брой, или в резюме казано e-krona ", показват от шведската банка.
Тази седмица Riksbank показа първите резултати от пилотния план, посредством който изследва методите за стартиране на тази цифрова валута. Електронната крона няма да бъде криптовалута, нейната функционалност ще бъде същата като тази на банкнота или монета от шведска крона, само че в дигитален тип. Самата централна банка акцентира в отчет, че макар че типът на блокчейн и DLT технологията, употребявани в пилотния план на e-krona, постоянно да се свързва с крипто активи, цифровите пари на централната банка (CBDC) не са класифицирани като крипто активи. Причината е, че парите на централната банка идват от страна, приближен участник, като емитент и тази страна подсигурява цената на платежните средства.
" Технологията blockchain разрешава транзакции на стойност сред консуматори без медиатори, участващи в процеса, т.е. децентрализира ръководството на транзакциите и показва за всички свои участници една книга на регистъра или децентрализирана база данни. Транзакциите могат да бъдат парични или от друго естество (стоки, информация, услуги и т.н.) и са създадени на платформи, чиито възли споделят посредством peer-to-peer мрежи (P2P1) посредством интернет връзки ", обяснява Хавиер Алонсо Лекуит, член на работната група по киберполитика на Кралския институт Elcano.
Въпреки че е изследван от 2017 година, планът към момента е в начален стадий и тестванията са доста лимитирани, тъй че към момента няма изводи, които да дефинират дали e-krona може да се употребява от необятната общност.
Доказаното решение се основава на технологията на DLT и тази на блокчейн, при които e-krona би приела формата на знаци, цифрови единици, които съдържат информация за цената и произхода на средствата. Шведската банка показва в оповестения документ, че тази технология предлага опция за основаване на неповторимо идентифицируеми жетони (не могат да се вършат копия) и че те биха били известни като e-kronor. Riksbank обаче счита, че към момента са нужни повече проучвания, защото не знае дали тази технология може да обработва широкомащабни заплащания на дребно и дали реализира равнището на сигурност, изисквано от цифровата валута на централната банка.
Освен това, значим въпрос е дали e-krona ще работи даже без достъп до интернет, което е известно като офлайн функционалност - опция, която планът все още не е тествал. От друга страна, потреблението на тази технология ще изисква паралелна мрежа, която да направи платежната система по-стабилна.
От 1904 година Riksbank има монопол върху емисията на шведски банкноти. Технологичният прогрес обаче кара физическите пари да се употребяват все по-рядко, до момента в който цифровите платежни услуги стават все по-популярни.
" Ако паричните средства заемат назад във времето в интерес на цифровите услуги на частни финансови сътрудници, това значи, че директната роля на Riksbank на пазара на заплащания е понижена. Тогава Riksbank може да има повече компликации при осъществяването на задачата си за поощряване на безвредна и ефикасна платежна система, налична за всички браншове на обществото. Ето за какво от 2017 година Riksbank проучва каква роля би трябвало да играе във все по-дигитализирания свят и дали може да има аргументи Riksbank да създава цифрова добавка към физическите пари в брой, или в резюме казано e-krona ", показват от шведската банка.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ




