Шведският модел за пенсии да бъде приложен в България, предлага

Шведският модел за пенсии да бъде прибавен в България, предлага специалист
Адаптирането на доказани европейски практики към съществуващата пенсионна система
в България могат да доведат до нейното институционално рационализиране, тъй че да се постигне по-добър баланс сред солидарността и осигурителната равностойност.

Това оказва се от материал на проф. доктор Богомил Манов, член на Фискалния съвет, който показва персоналното му мнение по отношение на вероятните промени в българската пенсионна система.
Според разбора, българската пенсионна система е изправена пред съществени провокации,
подбудени от отслабената връзка сред осигурителния принос и размера на пенсията, съществуването на минимални пенсии, които размиват осигурителния принцип, и неподходящата демографска конструкция.
Това отслабва тласъците за обявление на действителните приходи,
предизвиква укриването на осигуровки и усилва зависимостта на системата от държавния бюджет.
Манов преглежда модел за промяна, който стъпва върху сполучливи европейски практики
и планува по-прозрачен механизъм за пресмятане на пенсионните права посредством точкова или система основана на условно дефинирани вноски, автоматизирани механизми за финансова непоклатимост,
по-силна връзка сред направените осигурителни вноски и размера на пенсията,
ясно разграничение сред осигурителната и обществената функционалност на страната, както и по-широка цифровизация и даване на персонализирана информация на обезпечените лица.
Според членът на Фискалния съвет шведският модел на условно дефинирани вноски (Notional Defined Contribution – NDC) е изключително скъп
в подтекста на неподходящата демографска динамичност в България, която е измежду най-съществените провокации пред пенсионната система у нас.
Този модел съчетава солидарния темперамент на разходопокривната система с висока степен на финансова дисциплинираност.
При този модел всички осигурителни вноски се регистрират по самостоятелни виртуални сметки и годишно се индексират съгласно развиването на стопанската система.
При пенсиониране насъбраните права се преобразуват в пожизнена пенсия посредством коефициент, отчитащ предстоящата дълготрайност на живота на съответното потомство.
Допълнително системата включва автоматизиран механизъм за балансиране, който предотвратява натрупването на структурни дефицити.

Въвеждането на сходни автоматизирани стабилизатори би лимитирало нуждата от периодически политически корекции

на пенсионните параметри и би повишило финансовата резистентност на държавното публично обезпечаване, написа в разбора.

По отношение на прозрачността на механизма за образуване на пенсионните права добра европейска процедура съставляват пенсионните системи на Германия и Австрия, които употребяват точков модел за оценка на осигурителния принос.
Всяка година осигурителният приход се съпоставя със междинния застрахователен приход за страната, като по този метод се образуват пенсионни точки.
При разпределяне на пенсия общият брой точки се умножава по годишно определяна стойност на една пенсионна точка.
Европейската процедура демонстрира, че устойчивите пенсионни системи се основават на оптимално цялостно отчитане на осигурителния принос през целия трудов живот.
Именно подобен метод ползват Франция и Италия, където размерът на пенсията се дефинира въз основа на на практика целия застрахователен интервал.

За България сходна смяна би основала по-силни тласъци за обявление на действителните приходи, би лимитирала опциите за отбягване на осигурителни вноски и би възстановила връзката сред самостоятелния принос и пенсионните права, се показва в разбора.
Според Манов съществен проблем на настоящата система е преплитането на осигурителния и обществения принцип.
Минималните пенсии и други обществени детайли постоянно се финансират посредством бюджета на държавното публично обезпечаване, което отслабва правилото на равностойност и усилва финансовия напън върху системата.

Практиката на Дания демонстрира, че доста по-ефективен е моделът, при който обществената отбрана против беднотия се финансира посредством общите данъчни доходи, до момента в който осигурителната пенсия се дефинира само въз основа на направения принос.
Подобно институционално разделяне би повишило прозрачността и финансовата дисциплинираност на българската пенсионна система.
Предложеният модел не цели замяна на съществуващата система, а нейното институционално рационализиране посредством адаптиране на потвърдени европейски практики към българските условия, написа в разбора.

Основната цел е да се реализира по-добър баланс сред солидарността и осигурителната равностойност, като по едно и също време се покачат прозрачността, финансовата резистентност и публичното доверие в пенсионната система.

Подобен метод би понижил нуждата от чести политически намеси, би подобрил предвидимостта на системата и би основал по-стабилна основа за дълготрайната адекватност на пенсионните приходи, прибавя Манов.