Шведският фолклор е изпълнен с митични образи и обичаи, водещи

Шведският фолклор е изпълнен с митични облици и традиции, водещи началото си от антични времена. Въпреки че писмените източници засвидетелстват празника на най-дългия ден от годината през Средновековието, учените считат, че той е доста по-стар още от времената на скандинавските езически нации. Шведският “Еньовден ” е езически бит, само че след приемането на християнството той е траял съществуването си като християнски празник в чест на Йоан Кръстител.

Днес шведското общество продължава тази традиция. Празненствата и неустоимите кулинарни изкушения превземат страната и дават старт на лятната отмора.
Традиции
Шведският празник се отбелязва сред 19 и 25юни, като тази година датата е 21 юни. Празненствата нормално не престават през целия уикенд, защото притегля и доста задгранични туристи. Кулминационният миг на празника е майското дърво, което съставлява дървен дирек, декориран с брезови листа и диви цветя. Около него се извива обичайно хоро, като се пеят и фолклорни песни. Задължително се извършва танца “Малките жаби ”, в който всички танцьори подскачат като жаби и размахват ръце към себе си. Този танц е извънредно известен измежду шведите и хора от всякаква възрастсе включват в осъществяването му всяка година.

След тържественото хоро към майския дирек, идва ред на богатата софра. Тя е във тип на шведска маса и събира в себе си ястия от най-различен темперамент. Традиционните блюда, които се сервират на празничния обяд, са пушена сьомга, гравлакс (сурова сьомга, подправена със сол, захар и копър), маринована херинга, варени пресни картофки с копър, шведски кюфтенца и други За пиена наложително се сервира Аквавит - скандинавска високоалкохолна напитка, в превод от латински значи “вода на живота ” и тя съпътства празника през целия ден. Най-важната част от празненството се явява трапезата, тъй като след хорото, всички се събират на огромната дълга маса на открито, където могат да споделят остатъка от празника.

Шведският “Еньовден ” носи и здраве за тези, които вървят боси в росната трева рано сутринта на празничния ден. В по-далечни времена хората са се търкаляли голи в тревата, тъй като са считали, че това ще им донесе сили да се оправят с всички заболявания. Те са вярвали също, че на този ден границата сред земята и отвъдното се подвига, заради което растенията получават лечебни свойства.

Друг миг от празнуването на най-дългия ден от годината в Швеция е събирането на 7 типа диви цветя от младите девойки. След това те ги слагат под възглавницата си в нощта след празника, вярвайки, че ще сънуват своя предстоящ брачен партньор.

Още един неизменим детайл от традицията на този празник е цветният венец, който се изсушава и се пази през годината за здраве.
Празникът през днешния ден
В Швеция Midsummer или Еньовден е най-важният празник след Коледа. Ето за какво той се е съхранил във времето и продължава да се чества до през днешния ден.

Шведите означават Еньовден в компанията на другари по своите летни къщи измежду природата.

Празникът се отбелязва на всички места в скандинавската страна, като най-старият музей навън “Скансен ” предлага на туристите да почувстват и да съпреживеят целия празник. Традициите и обичаите, които се показват, стартират още в навечерието на шведския “Еньовден ” с изработването на венци и пазар. Хора от целия свят се събират, с цел да бъдат очевидци на този неповторим празник.