Сванте Пебо спечели Нобеловата награда за физиология или медицина
Шведът Сванте Пебо от института " Макс Планк " за еволюционна антропология завоюва Нобеловата премия за физиология или медицина, заяви уеб сайтът Nobelprize.org.
Наградата му се присъжда от Кралския Каролински медицински институт за " откритията, свързани с геномите на изчезнали хоминини и човешката еволюция ".
Нобеловият лауреат за 2022 година открива, че гени от към този момент изчезнали хомини са минали в хомо сапиенс . Този античен трансфер на гени към актуалните хора има физиологично отражение през днешния ден, да вземем за пример за методите, по които имунната система реагира на инфекции.
С новаторските си проучвания Сванте Пебо реализира нещо, което на пръв взор наподобява невероятно - секвениране на генома на Неандерталеца , липсващ родственик на днешните хора. Той прави и сензационното изобретение на незнаен до тогава хоминин - Денисовеца.
Фундаменталните проучвания на Пебо дават началото на напълно нова научна дисциплинираност - палеогеномика.
Тази година паричната равноценност на премията е 10 милиона крони (около 900 000 щатски долара). Тя се разделя между лауреатите.
Първата Нобелова премия за физиология или медицина е връчена през 1901 година на Елим Адолф декор Беринг от Германия " за работата му върху серумната терапия, особено за използването ѝ при дифтерия, с което отваря нов път за здравната просвета и дава на лекарите победоносно средство срещу заболяването и гибелта ".
Миналата година Нобеловата награда за физиология или медицина завоюваха американецът Дейвид Джулиъс и ливанецът Ардем Патапутян за откриването на рецепторите за температура и досег. Откритията им изясняват по какъв начин те провокират сигнали в нервната система. Тези познания се употребяват за създаване на лекувания за редица заболявания, в това число и хроничната болежка.
Сред по-известните учени, получили Нобеловата премия за физиология или медицина, са: Иван П. Павлов (Русия) /1904/, Роберт Кох (Германия) /1905/, Александър Флеминг (Великобритания) /1945/, Джордж Бидъл (САЩ), Едуард Тейтъм (САЩ), Джошуа Ледърбърг (САЩ) /1958/ и други.
Наградата му се присъжда от Кралския Каролински медицински институт за " откритията, свързани с геномите на изчезнали хоминини и човешката еволюция ".
Нобеловият лауреат за 2022 година открива, че гени от към този момент изчезнали хомини са минали в хомо сапиенс . Този античен трансфер на гени към актуалните хора има физиологично отражение през днешния ден, да вземем за пример за методите, по които имунната система реагира на инфекции.
С новаторските си проучвания Сванте Пебо реализира нещо, което на пръв взор наподобява невероятно - секвениране на генома на Неандерталеца , липсващ родственик на днешните хора. Той прави и сензационното изобретение на незнаен до тогава хоминин - Денисовеца.
Фундаменталните проучвания на Пебо дават началото на напълно нова научна дисциплинираност - палеогеномика.
Тази година паричната равноценност на премията е 10 милиона крони (около 900 000 щатски долара). Тя се разделя между лауреатите.
Първата Нобелова премия за физиология или медицина е връчена през 1901 година на Елим Адолф декор Беринг от Германия " за работата му върху серумната терапия, особено за използването ѝ при дифтерия, с което отваря нов път за здравната просвета и дава на лекарите победоносно средство срещу заболяването и гибелта ".
Миналата година Нобеловата награда за физиология или медицина завоюваха американецът Дейвид Джулиъс и ливанецът Ардем Патапутян за откриването на рецепторите за температура и досег. Откритията им изясняват по какъв начин те провокират сигнали в нервната система. Тези познания се употребяват за създаване на лекувания за редица заболявания, в това число и хроничната болежка.
Сред по-известните учени, получили Нобеловата премия за физиология или медицина, са: Иван П. Павлов (Русия) /1904/, Роберт Кох (Германия) /1905/, Александър Флеминг (Великобритания) /1945/, Джордж Бидъл (САЩ), Едуард Тейтъм (САЩ), Джошуа Ледърбърг (САЩ) /1958/ и други.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ