Как малкият германски град Швайнфурт се справя със заливащите го бежански вълни
Швайнфурт е дребен град в Германия, трансформирал се в промишлен и международен център в Бавария. Освен германци там живеят руснаци, сирийци, кюрди, афганистанци и арменци. Как се преодоляват културните разлики и по какъв начин градът се оправя със заливащите го през годините бежански талази, споделя пред bTV кметът на града Сория Липърт, която е пакистанка и майка на 6 деца.
Родена е в Лондон, само че сърцето ѝ е на половина в Пакистан и на половина в Германия.
Сория Липърт израства в най-големия пакистански град – Карачи, а през днешния ден дружно със брачна половинка и шестте си деца живее в Германия, където е и кмет от Социалдемократическата партия в баварското градче Швайнфурт. Посвещава живота си на децата и образованието, като в първите си брачни години става преподавател по немски език. Част е и от локални организации, работещи върху превъзмогването на интеркултурните разлики. Грижата за „ чуждите” като че ли наследява от майка си, която дълги години работи в посолството на Германия в България.
„ Това беше времето, по което към момента имаше Източен блок, само че започваше да се разпада лека-полека. Имаше доста секрети по това време. Хора от немската демократична република се опитваха да летят към България и да дойдат в немското посолство. По това време аз таман се бях омъжила, пътувахме с кола. Бях бременна с първото си дете и пътувахме до България, с цел да съобщим тази вест на майка ми лично”, споделя Липърт.
„ Бяхме изумени от метода, по който тя живееше. В Пакистан и в Индия тя имаше разполагаем цяла къща за себе си, освен това с прислужници. В България тя живееше просто в един апартамент. Това беше необичайно за нас”, спомня си тя.
„ Мисля си, че най-силно усещане ѝ направи бедността. Спомням си, че имаше положителни другари от България. Те бяха учени и получаваха толкоз малко пари, че имаха потребност от помощта на родителите им, тъй като не можеха да си купят всичко с парите, които печелеха. Майка ми намираше това за доста депресиращо”, споделя още Сория Липърт.
От 90-те години насам Швайфурт се оформя като промишлен и интеркултурен център в Бавария. Точно заради тази причина тук е ситуиран и най-големият център за приемане на бежанци в административната област Долна Франкония, част от провинция Бавария.
„ В Швейфурт има бежанци, откогато се помня. Ние имаме доста работни места поради промишлеността, която развиваме. Откакто се помня, тук имаме афганистанци, кюрди и през последните 3-4 години обстановката в действителност експлодира”, декларира Сория Липърт.
„ Ние имаме американска база, в която, в най-лошите за нас времена имаше настанени към 3,5 хиляди бежанци. Това беше трагично. Толкова доста хора. Нямахме задоволително кревати. Леглата идваха от време на време даже от Канада. Нямаше къде да спят, нямаше даже тоалетни за тях. Много тежка конюнктура, само че мисля, че за към 2 месеца успяхме да организираме нещата доста добре. Швайнфурт е положително място, тъй като към този момент имаме добре построена конструкция за справяне с това, която работи. От една страна, администрацията оказва помощ за положителната организация, а от друга, караме популацията да разбере, че в случай че ти се озовеш в тази обстановка и твоята страна е във война и хората са толкоз небогати, ти също ще избягаш”, споделя тя.
По време на Втората международна война Швайнфурт е съвсем погубен. През април 1945 година в града се настаняват американски елементи. След изтеглянето им през 2014 година базата им е превърната в център краткосрочно настаняване.Новопристигналите имат право да останат там сред 6 и 24 месеца. В центъра, с изключение на административна и жилищна постройка, има и трапезария, учебно заведение и детска градина.
„ Това е огромен проблем. те не могат просто по този начин да излязат на улицата и да стартират да работят. Ние имаме правила. Първо би трябвало да преминат развой на обработка на документите им и по-късно би трябвало да проверим кой в действителност в действителност има потребност да се върне назад или пък да отиде в друга страна. След това се опитваме да им намерим работа, което е още веднъж проблем, тъй като ние приказваме немски, а немският език не е елементарен за научаване. Записваме ги на уроци по немски и в случай че би трябвало да дам данни, към Швайнфурт през днешния ден живеят към 2000 сирийци. Около 400 от тях имат непрекъсната работа на цялостно работно време. Отнема най-малко две години за научаване на езика и по-късно намиране на работа”, отбелязва Сория Липърт.
В момента там са настанени 727 бежанци, идващи от Нигерия, Сомалия, Армения, Алжирия и Афганистан. Сред тях 124 малолетни, както и 187 дами, пристигнали напълно сами.
Фаиза (24 г.) и Фатима (27 г). са сестри. В лагера са от седмица. Идват от бомбандирания през 2000 година сомалийски град Могадишу, център на борбите сред държавните войски и терористичната формация Ал Шабаб, част от Ал-Акайда. Двете сестри не приказват немски език и едвам се оправят с британския, само че споделят, че живот за тях в Сомалия няма.
Фаиза има две дребни деца, само че те са в Сомалия, без вяра да бъдат още веднъж дружно. Тя няма брачен партньор. Категорична е, че няма да се върне в Сомалия.
Башир Хаса е на 23 година, също от Сомалия. Преди 9 години, когато е още в учебно заведение, изгубва семейство си, по-късно заобикаля в Кения. „ В Сомалия е същинска злополука. Няма бъдеще за Сомалия”, споделя той.
Следват 9 години, които за Башир са бягство от една страна в друга. През това време му се ражда и дете – в Австрия, което и до през днешния ден остава там. За тях също няма късмет да бъдат още веднъж дружно.
Башир е бил и в България и счита, че страната ни не е положително място за бежанци. По думите му хората в България са расисти и не желаят чужденци.
Въпреки добре устроената база не липсват и обстановки на напрежение. Преди седмица 27-годишен сомалиец се скача през прозореца на една от постройките в центъра и се пробва да избяга. В своя отбрана споделя, че е бил бутнат от служители на реда. Администрацията на центъра споделя, че това не е допустимо. Все още не е изяснено какво тъкмо се е случило.
„ Ние имаме много пари, те нямат нищо останало, тъй че дано им помогнем. Мисля, че това е доста значимо за обществото да разбере и да се опита да помогне”, споделя Сория Липърт.
През 2019 година оборудването ще престане да бъде център за бежанци и ще бъде предоставено за потребностите на града.
Родена е в Лондон, само че сърцето ѝ е на половина в Пакистан и на половина в Германия.
Сория Липърт израства в най-големия пакистански град – Карачи, а през днешния ден дружно със брачна половинка и шестте си деца живее в Германия, където е и кмет от Социалдемократическата партия в баварското градче Швайнфурт. Посвещава живота си на децата и образованието, като в първите си брачни години става преподавател по немски език. Част е и от локални организации, работещи върху превъзмогването на интеркултурните разлики. Грижата за „ чуждите” като че ли наследява от майка си, която дълги години работи в посолството на Германия в България.
„ Това беше времето, по което към момента имаше Източен блок, само че започваше да се разпада лека-полека. Имаше доста секрети по това време. Хора от немската демократична република се опитваха да летят към България и да дойдат в немското посолство. По това време аз таман се бях омъжила, пътувахме с кола. Бях бременна с първото си дете и пътувахме до България, с цел да съобщим тази вест на майка ми лично”, споделя Липърт.
„ Бяхме изумени от метода, по който тя живееше. В Пакистан и в Индия тя имаше разполагаем цяла къща за себе си, освен това с прислужници. В България тя живееше просто в един апартамент. Това беше необичайно за нас”, спомня си тя.
„ Мисля си, че най-силно усещане ѝ направи бедността. Спомням си, че имаше положителни другари от България. Те бяха учени и получаваха толкоз малко пари, че имаха потребност от помощта на родителите им, тъй като не можеха да си купят всичко с парите, които печелеха. Майка ми намираше това за доста депресиращо”, споделя още Сория Липърт.
От 90-те години насам Швайфурт се оформя като промишлен и интеркултурен център в Бавария. Точно заради тази причина тук е ситуиран и най-големият център за приемане на бежанци в административната област Долна Франкония, част от провинция Бавария.
„ В Швейфурт има бежанци, откогато се помня. Ние имаме доста работни места поради промишлеността, която развиваме. Откакто се помня, тук имаме афганистанци, кюрди и през последните 3-4 години обстановката в действителност експлодира”, декларира Сория Липърт.
„ Ние имаме американска база, в която, в най-лошите за нас времена имаше настанени към 3,5 хиляди бежанци. Това беше трагично. Толкова доста хора. Нямахме задоволително кревати. Леглата идваха от време на време даже от Канада. Нямаше къде да спят, нямаше даже тоалетни за тях. Много тежка конюнктура, само че мисля, че за към 2 месеца успяхме да организираме нещата доста добре. Швайнфурт е положително място, тъй като към този момент имаме добре построена конструкция за справяне с това, която работи. От една страна, администрацията оказва помощ за положителната организация, а от друга, караме популацията да разбере, че в случай че ти се озовеш в тази обстановка и твоята страна е във война и хората са толкоз небогати, ти също ще избягаш”, споделя тя.
По време на Втората международна война Швайнфурт е съвсем погубен. През април 1945 година в града се настаняват американски елементи. След изтеглянето им през 2014 година базата им е превърната в център краткосрочно настаняване.Новопристигналите имат право да останат там сред 6 и 24 месеца. В центъра, с изключение на административна и жилищна постройка, има и трапезария, учебно заведение и детска градина.
„ Това е огромен проблем. те не могат просто по този начин да излязат на улицата и да стартират да работят. Ние имаме правила. Първо би трябвало да преминат развой на обработка на документите им и по-късно би трябвало да проверим кой в действителност в действителност има потребност да се върне назад или пък да отиде в друга страна. След това се опитваме да им намерим работа, което е още веднъж проблем, тъй като ние приказваме немски, а немският език не е елементарен за научаване. Записваме ги на уроци по немски и в случай че би трябвало да дам данни, към Швайнфурт през днешния ден живеят към 2000 сирийци. Около 400 от тях имат непрекъсната работа на цялостно работно време. Отнема най-малко две години за научаване на езика и по-късно намиране на работа”, отбелязва Сория Липърт.
В момента там са настанени 727 бежанци, идващи от Нигерия, Сомалия, Армения, Алжирия и Афганистан. Сред тях 124 малолетни, както и 187 дами, пристигнали напълно сами.
Фаиза (24 г.) и Фатима (27 г). са сестри. В лагера са от седмица. Идват от бомбандирания през 2000 година сомалийски град Могадишу, център на борбите сред държавните войски и терористичната формация Ал Шабаб, част от Ал-Акайда. Двете сестри не приказват немски език и едвам се оправят с британския, само че споделят, че живот за тях в Сомалия няма.
Фаиза има две дребни деца, само че те са в Сомалия, без вяра да бъдат още веднъж дружно. Тя няма брачен партньор. Категорична е, че няма да се върне в Сомалия.
Башир Хаса е на 23 година, също от Сомалия. Преди 9 години, когато е още в учебно заведение, изгубва семейство си, по-късно заобикаля в Кения. „ В Сомалия е същинска злополука. Няма бъдеще за Сомалия”, споделя той.
Следват 9 години, които за Башир са бягство от една страна в друга. През това време му се ражда и дете – в Австрия, което и до през днешния ден остава там. За тях също няма късмет да бъдат още веднъж дружно.
Башир е бил и в България и счита, че страната ни не е положително място за бежанци. По думите му хората в България са расисти и не желаят чужденци.
Въпреки добре устроената база не липсват и обстановки на напрежение. Преди седмица 27-годишен сомалиец се скача през прозореца на една от постройките в центъра и се пробва да избяга. В своя отбрана споделя, че е бил бутнат от служители на реда. Администрацията на центъра споделя, че това не е допустимо. Все още не е изяснено какво тъкмо се е случило.
„ Ние имаме много пари, те нямат нищо останало, тъй че дано им помогнем. Мисля, че това е доста значимо за обществото да разбере и да се опита да помогне”, споделя Сория Липърт.
През 2019 година оборудването ще престане да бъде център за бежанци и ще бъде предоставено за потребностите на града.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ