[Shutterstock] Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване Bitcoin е

[Shutterstock]
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Bitcoin е чудноват актив даже когато се съпоставя с други криптовалути. Една от отличителните му черти е свойството да се " разполовява ". Така нареченият halving ще се случи през май и ще смъкна на половина броя монети, които копаещите получават в подмяна на изчислителния си запас. Тези събития са значими, тъй като до момента постоянно водят след себе си неколкократен скок в цената на актива. Още повече че сривът на финансовите пазари около ковид още веднъж потвърди, че криптовалутите към момента не са спечелили статута си на леговище и не донесоха мечтаната рентабилност. Дори се потопиха в синхрон с корпоративните скъпи бумаги, в тази ситуация поради дребния си размер, а и поради желанието на доста от притежателите да си обезпечат кеш.

Разполовяването е заложено в архитектурния ген на Bitcoin, основан от анонимния Сатоши Накамото. Идеята на Bitcoin е да сътвори децентрализирана валута, в която транзакциите да са анонимни. Тя се базира на основаната от него (или нея, или тях) технология блокчейн, която в резюме съставлява безконечен указател на транзакции, които се валидират посредством решение на комплицирани уравнения от хора, които употребяват за тази цел компютърната си мощ. Bitcoin обаче е основана и по този начин, че да бъде не инфлационна валута, като обичайните, а дефлационна - криптовалутата е лимитирана до 21 млн. монети, които могат да бъдат вкарани в приложимост единствено посредством " копаене ", т.е. потреблението на компютърен запас, с цел да се стигне до идващия блок.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики За да не бъдат изкопани всички монети за негативно време, кодът на Накамото е написан по този начин, че при всеки 210 хиляди изкопани блока премията за това да се смъква на половина. Или в случай че през първите години на криптовалутата един изкопан блок носеше със себе си 50 монети Bitcoin, след първото разполовяване премията стана 25 монети. След това: 12.5 монети, а на 13 май премията ще стане 6.25 монети. Всички тези елементи са записани в самия код на Bitcoin и не могат да бъдат променяни.

Причините за тази архитектура може и да са политически - в първия блок от веригата е вписано заглавие на The Times от 2009 година за евентуално второ избавяне на банките - само че резултатът е с напълно стопански измерения. Историята демонстрира, че след всяко сходно събитие цената скача, освен това в пъти, тъй като копаенето става все по-скъпо, а предлагането внезапно понижава.

Предвидимо или не толкоз

" За разлика от множеството национални валути, с които сме осведомени, като $ или еврото, Bitcoin е основан с закрепено предложение и предвидим инфлационен график. Винаги ще има 21 млн. монети. Това авансово заложено число прави актива нищожен запас, а тази оскъдица дружно с приложимостта подвигат пазарната стойност ", написа през 2016 година, преди предишното сходно събитие, криптопортфейлът Blockchain.com.

Прогнозата на компанията се оказа вярна: предишното разполовяване на Bitcoin се случи през 2016 година и резултатът бе, че 365 дни преди да се случи, цената се бе повишила със 140%, а в 365-те дни след събитието - с близо 300% (виж графиката). Дори тези скокове обаче се оказаха дребни по отношение на изстрелването нагоре през есента на 2017 година или покачванията при първото сходно разполовяване през 2011 година, които се случиха от доста по-ниска база.

" Теорията е напълно елементарна: ще има по-малко Bitcoin монети за пазаруване, в случай че копачите имат по-малко монети за пласиране ", споделя Майкъл Дубровски, съосновател на неправителствената организация PoWx, която се занимава с разработки за по-ефективно копаене на криптовалути.

Ако следваме историята, то следва нов скок в цената на Bitcoin, която отчасти се възвърне след шоковия срив в цената си поради икономическите резултати на ковид и сега държи цена към 7 хиляди $ за монета. Но сходно развиване не е наложително и има значително аргументи покачване в цената както да се случи, по този начин и да не се.

Ще има ли нов скок вид " 2017 "

Причините да се чака внезапно покачване в цената са ясни. Първата е, че към този момент има исторически образци в над 10-годишната история на криптовалутата. Втората е, че чисто теоретично, в случай че има по-малко предложение даже при същото търсене, цената на актива ще се вдигне. Третата е, че това е необятно предстоящо събитие измежду хората, които се занимават с криптовалути, и може да се стигне до резултата на самоизпълняващо се знамение.

Но картинката не е толкоз елементарна. При предходните разполовявания Bitcoin бе нещо относително ново и непопулярно, тъй че скоковете в цената могат да бъдат обяснени и посредством скока в известността. Цената на копаенето също е доста друга по отношение на тази, която бе при първите разполовявания (виж карето). Другият изключително значим фактор е, че множеството монети към този момент са изкопани - сега в циркулация са 18.3 млн. от общо 21 млн., а от тях най-малко 4 млн. в действителност са неактивни или " изгубени ", което прави предлагането още по-ограничено. А поради архитектурата на Bitcoin, последната монета ще бъде изкопана след над 100 години. Или може изобщо да не бъде изкопана поради липса на интерес или нерентабилност.

Някъде сред тези аргументи се вмества и дребният подробност, че всичко се случва на фона на стопански разтърсвания поради ковид. Този подробност не е нито плюс, нито минус - от една страна, Bitcoin е концепция, родена от спешни времена, само че от друга, търговията с криптовалутата от дълго време не е на ниска цена наслаждение. Нищо не е несъмнено, с изключение на едно: на 13 май Bitcoin ще премине в своята четвърта фаза. Следва продължение.
Добивът на криптомонети става по-евтин, само че няма копачи

Безпрецедентни. Така може да се дефинират събития освен в действителния свят след въвеждането на рестриктивните мерки поради ковид, само че и във виртуалния - при цифровите валути.

След внезапния спад на цената на Bitcoin на 12-13 март (от над 9000 до под 5000 долара), когато към този момент се бяха срутили и фондовите пазари, предстоящо доста от така наречен криптокопачи стопираха машините си за рандеман на монети. Причината е явна - разноските станаха по-големи от възможните доходи. Това се вижда напълно ясно от показателя на digiconomist, който мери енергийното ползване в мрежата на Bitcoin. В началото на март той е на рекордно за всички времена равнище и регистрира съвсем 77.8 ТВтч средногодишно ползване на ток за рандеман на биткойни, което се изяснява със относително високата стойност (около и над 9000 долара) в композиция с повишаващата се компликация на майнинга. След срутва на цената и изключването на машините показателят пада до 62.3 ТВтч - намаляване с към 20%.

В същото време обаче енергетиката се оказа не по-малко наранена от ковид и ограничавания стопански живот - потреблението на ток в Централна и Западна Европа сега е с 15-20% по-ниско, в Съединени американски щати - с над 10% под равнищата от март 2019 година В резултат на което борсовите цени на електрическа енергия са безусловно сринати, тук-там с 50% по отношение на февруари. А точно цената на тока е главният разход за производството на цифрови валути. И нейното намаляване значително компенсира спада в цената на самите монети. Ефектът, несъмнено, е по-бавен в страни като България, където цената на тока се дефинира административно един път в годината (на 1 юли), само че при изцяло либерализирани пазари като тези в Западна Европа това не е по този начин.

Индексът на digiconomist демонстрира гладко повишение на енергийното ползване в мрежата на Bitcoin през последните дни, като цената за 13 април е 72.9 ТВтч, или растеж от 17% по отношение на 16 март. Вероятно тази наклонност ще се задържи поради прогнозите за трайно ниски цени на електрическата енергия и възобновяване на цената на биткойните - към 6700 $ към 13 април.