[Shutterstock] Уменията, които са били необходими на едно дете, за

[Shutterstock] Уменията, които са били нужни на едно дете, с цел да стане сполучлив възрастен през XIX или XX век, прекомерно малко могат да оказват помощ на децата от XXI век. За днешните възрастни изразът " третото хилядолетие " към момента звучи като някакво мъгляво бъдеще. Малцина си дават сметка, че от 2018 година насам няма нито едно дете, което да не е родено през XXI век. С други думи, днешните деца са децата на третото хилядолетие, за тях няма друга действителност с изключение на бъдещето. Те живеят в него още през днешния ден.

Ще кажете, преходът от век във век, от хилядолетие в хилядолетие е единствено алегоричен – какво им е толкоз особеното на тези деца? Не са ли те същите, каквито са били техните родители, баби и дядовци, далечни предшественици? Вярно е, че биологията на индивида не се трансформира толкоз бързо и днешните деца средностатистически имат също толкоз ръце, крайници, глави и сърца, колкото децата преди 50 или 100 години. Средата, в която живеят обаче, е толкоз друга, че уменията, които са били нужни на едно дете, с цел да стане сполучлив възрастен през XIX или XX век, прекомерно малко могат да оказват помощ на децата от XXI век да се оправят с провокациите на своето време. Днешните деца живеят в извънредно динамична и изменяща се среда, в която основни се оказват не толкоз качествата да изпълняваш прецизно непознати указания, да възпроизвеждаш подготвени модели и да се вграждаш в подготвени структури, колкото уменията да мислиш креативен, сериозно да оценяваш изобилна и спорна информация, да влизаш в градивно взаимоотношение с близките, да идентифицираш и разрешаваш проблеми и освен това да не вредиш на себе си и на близките. Наричат ги умения на XXI век, тъй като времето на готовите решения и само верните отговори си отиде дружно с последното хилядолетие. Днес повече от всеки път виждаме, че научната гражданска война, за която приказва Ювал Ноа Харари в Sapiens, постанова своя императив: няма дефинитивни и само правилни отговори – всеки отговор слага нови въпроси и познанието на света и на себе си е безконечен развой на търсене на нови отговори.

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Какво знаем за днешните деца, какво ги отличава от предходните генерации?

Според данни от националното представително проучване " Децата на България онлайн " от 2016 година на Националния център за безвреден интернет 97% от българските деца сред 9 и 17 години употребяват интернет, като повече от 93% от тях го вършат всеки ден. Около 86% от тях имат профил в обществена мрежа и там споделят както с другари, по този начин и с непознати съвсем толкоз интензивно, колкото и онлайн. Около 70% от децата в учебна възраст научават нещо ново онлайн всяка седмица, а към 35% - всеки ден. Интернет е място за ежедневна игра, учене и социализация за днешните българчета – нещо, което техните родители и учители не са претърпели в своето детство. През по-голямата част от времето множеството от децата са в този нов и чужд свят без поддръжка от страна на възрастните – било заради променената динамичност на актуалното семейство, в което родителите нямат директната поддръжка на разширения фамилен кръг и би трябвало сами да се оправят по едно и също време с обезпечаване на прехраната и развъждане на децата, било заради неналичието на опит и познания от страна на родителите и учителите в региона на " детството онлайн ". В същото време наред с големите благоприятни условия мрежата крие и действителни опасности за подрастващите като ранна сексуализация, педофилски похищения, тормоз от връстници, дезинформация, индоктриниране, кражба на персонални данни и други Интензивното нахлуване на новите технологии в живота на децата трансформира и метода, по който те възприемат информацията и боравят с нея - овреме престават да бъдат просто слушатели, възприемат информацията на по-кратки, само че по-интензивни " порции " и интензивно вземат участие в процеса, като " отвръщат " с въпроси, догатки, опити, неточности и нови опити. Това е методът, по който са конструирани игрите, на които играят, клиповете, които гледат, връзката им с другите участници в мрежата и това е доста друго от метода, по който са откривали света техните родители – посредством разбиране на дълги и подробни пояснения от влиятелен източник, притежател на познание " от последна инстанция ".

Готова ли е просветителната система за децата на третото хилядолетие?

Ако би трябвало да дадем къс и почтен отговор – не.

На първо място, липсва разбирането за потребностите на тези деца. Образователната система към момента се пробва да форматира децата съгласно своите потребности за опазване на едно одобрено с годините статукво, а не да отговори на потребностите на децата за осъществяване в един динамичен и бързо изменящ се свят. Въпреки че в нормативните документи се приказва за насърчаване на умения, акцентът и в преподаването, и в оценяването е върху възпроизвеждането на познания, върху представянето на само правилния отговор, а не върху процеса на търсене на вероятните решения. Образователната ни система към момента е конструирана върху наказване за всяка неточност, а не върху стимулиране на изследователските умения, неизбежна част от които е грешката. Затова и децата, привикнали да опитват и изследват разнообразни благоприятни условия в игри, в които след неточност имат " още един живот ", бързо губят интерес и мотивация в една система, в която грешката е дефинитивна.

Друга основна липса на днешната просветителна система е неспособността й да включи всяко дете по пълностоен метод. Силният акцент върху конкурентността както сред учениците, по този начин и сред учебните заведения води до " изхвърляне " на тези, които не се вписват в картинката заради някаква причина: в случай че си доста безпаричен, обществено безстопанствен, имаш някакво увреждане, не приказваш добре български, имаш някакво психологично страдалчество, което те кара да се държиш несъответстващо – вероятността да си мощно нежелателен и изтикван в ъгъла е доста огромна. Липсата на самостоятелен метод е значителен недостатък на просветителната система, която е мощно фокусирана върху това да вкара децата в авансово заложени рамки, вместо да подтиква напредъка на всяко дете по отношение на личните му качества и ползи.

Има и още една страна на просветителната система, която значително пречи за пълноценното развиване на капацитета на всяко дете – неналичието на дейно взаимоотношение сред фамилията и учебното заведение. Двете най-важни среди за развиване на детето действат в забележителна изолираност една от друга, а контактите сред тях се свеждат най-вече до прехвърчащите искри на високо напрежение по въпроси, за които даже не е изяснено дали са противоречиви. Липсата на фокус върху построяването на същинско партньорство, а не просто предаването на детето от ръце в ръце в двете направления, води до това, че всяка от страните се усеща неразбрана, неоценена и подготвена да влезе в борба по минимален мотив.

Всичко това са доста основни спънки пред просветителната система да бъде в крайник със съвремието, само че не значи, че нищо не може да се направи.

Вече няколко години асоциация " Родители " дружно с нашите сътрудници в Националния център за безвреден интернет настояваме за

въвеждане на дигитално-медийна просветеност като комплекс от основни компетентности

които да бъдат органично вградени в цялото обучение от първия до последния клас. Тук не става дума за механически познания, а за уменията на XXI век – децата да се научат да търсят, да намират и сериозно да правят оценка информация в изискванията на обилие от спорни източници; да развиват обществените си умения, което значи да споделят и сътрудничат сполучливо, в това число да построяват и ръководят цифрова идентичност; да основават лични креативен артикули и да зачитат правилата за авторски права и интелектуална собственост; да разпознават и вземат решение проблеми и освен това да не вредят на другите и на себе си.

Съвместната ни работа с учители в разнообразни учебни заведения демонстрира, че въвеждането на тези умения посредством разчупване на общоприетите подходи в часовете по всеки предмет води до нараснал интерес на учениците към образователния развой, по-добро асимилиране на знанията и най-важното – до създаване на търсените умения на XXI век. Пречка пред необятното въвеждане на този метод е незадоволителната автономност на учебните заведения във връзка с организацията на образователния ден - класно-урочната форма доста затруднява гъвкавостта при планирането и провеждането на часовете с способи, разнообразни от наложената скица " изпитване - преподаване - домашно ". Промяна в тази посока би развързала ръцете на учителите да търсят и ползват новаторски подходи и способи в сходство с потребностите на техните възпитаници. По-голямата автономност на учебните заведения и ориентирането към надзор посредством премерване на напредъка на учениците, а не посредством следене на всяка стъпка в образователния развой биха насърчили и самостоятелния метод, и напредъка на всяко дете по отношение на личните му ползи и житейски цели.

Не на последно място смяната на настройките по отношение на партньорството с родителите и отварянето на просветителните институции към общностите, в които те работят, доста би подобрило качеството на образованието и удовлетворението на всички участници в него. Осигуряването на време, възнаграждение и подготовка на учителите за работа с родителите е наложителен детайл от този развой. Важна част от това е осмислянето на потребността от равнопоставено присъединяване на двамата родители в учебния живот на детето, в това число и в случаите на наставнически спорове. Индивидуализирането на работата с децата неизбежно ще се отрази и на работата с родителите заради нуждата от по-детайлно познаване на всяко дете, неговата среда и опциите и рестриктивните мерки, които тя дава за пълноценното му развиване. В същото време учебното заведение е и естественият център, към който да се развиват локалните общности, да се откриват пространства за диалози за полезностите, които ги сплотяват, и да се търсят решения на непрекъснато зараждащите въпроси, свързани с грижата за децата в актуалния динамичен свят. Всичко това обаче изисква поредни дейности и запаси, което значи, че е нужна и цялостна политика от страна на страната в поддръжка на детето и фамилията – както във всички области на живота на детето, по този начин и характерно в образованието. За страдание това, което виждаме досега, е една прекомерно плаха смяна, която сякаш главно се пробва да запази статуквото и реферира към модели от предишното, без да регистрира потребностите на децата на XXI век. Отделните проблясъци дават вяра, че нещата могат да се оправят, само че към момента сме надалеч от мечтаната смяна. Авторът
Цвета Брестничка е ръководител на управителния съвет на асоциация " Родители " - неправителствена организация, основана с концепцията да насърчи родителите да бъдат " най-хубавите родители, които могат да бъдат, и да подкрепим децата да се трансфорат в най-хубавите възрастни, които могат да станат ". Целите на асоциацията са развиването и одобряване на концепцията за родителството като съществена духовна полезност в обществото и фамилията като естествена среда за развъждане и образование на децата.