![[Shutterstock] *Статията е приключена редакционно преди откриването на първите случаи](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_4038986.jpg)
От полето край Оризово до супермаркети в САЩ
[Shutterstock] *Статията е завършена публицистично преди откриването на първите случаи на инфектирани с ковид в България
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Успешна година, с добра годишна продукция, без непредвидени и нежелани климатични ексцесии. Такава е отминалата 2019 за консервната компания " Конекс-Тива ", която ще регистрира към 20 млн. лева доходи от продажби. " Това ще бъде следващата година с растеж на оборота ", споделя Константин Ламбрев, изпълнителен шеф и притежател на компанията. Тя е вторият максимален преработвател на зеленчуци на българския пазар и най-големият експортьор на зеленчукови консерви, създадени по обичайни предписания.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Над 10 млн. лв. за рационализация
" Конекс-Тива " е основана вследствие на партньорството сред две събирателни сдружения - " Тива-3-Вътев, Русев и сие " и " Конекс-Ламбрев и сие " - производител и експортьор на консерви, които през 1995 година вземат решение да обединят бизнеса си. В по-новата история на компанията като акционер се причислява " Агро Сания ", в която притежатели са 10 юридически и физически лица, само че най-вече акции не престават да държат Константин и Илияна Ламбреви. По-малки дялове в сдружението " Конекс-Тива " АД имат Петър Танев и Манол Манолев.
Деветдесетте години на предишния век са времето на преход за консервната промишленост в страната. Секторът губи задгранични пазари, измежду които и съветският. Тече промяна на големи държавни комбинати, които са произвеждали годишно по 100 хиляди тона продукция. За съпоставяне - в този момент цялата консервна индустрия на страната създава общо 150 хиляди тона на година, споделя Константин Ламбрев.
" Конекс-Тива " купува площадката на цех " Светлина " в старозагорското село Оризово. Следват поправки, строителство, възобновяване, пригаждане. Фабриката е относително дребна, за модернизацията й се влагат сред 1 и 3 млн. лева годишно. Един от цеховете е издигнат със дотация по стратегия САПАРД. Инвестицията е за към 1.2 млн. лева, от които половината са безплатни. В годините компанията извършва и два по-малки плана по Програмата за развиване на селските региони.
В резултат на целенасочените вложения и дейното строителство през днешния ден " Конекс-Тива " има съвременни индустриални цехове, хранилища за подготвена продукция и хладилници, които могат да съхраняват 1500-1800 тона замразени полуфабрикати, ситуирани на 25 хиляди кв. метра покрита повърхност. Компанията разполага и със лична лаборатория за физико-химически разбор за непрестанен надзор на качеството.
" Всяка година влагаме сред 300 хиляди и 500 хиляди лева лични средства и банкови заеми за възобновяване на фабриката и индустриалните мощности. Инвестициите до момента надвишават 10 млн. лв. ", обобщава Константин Ламбрев.
[``Конекс-Тива``] Над 200 типа консерви
Още от началото индустриалната листа на " Конекс-Тива " включва обичайни български консервирани зеленчуци - мариновани чушки, кисели краставички, консервирани домати и други Днес фирмените оферти са в три съществени групи: компоти и сладка, мариновани зеленчуци, печени зеленчуци и подготвени ястия. В продуктовата гама влизат близо 70 асортимента, от които се създават над 200 типа консерви по разнообразни предписания (съобразени със спецификите и усетите на обособените пазари), в разнородни разфасовки и опаковки.
Районът в село Оризово, община Братя Даскалови, е прочут с производството на висококачествени плодове и зеленчуци и с положителни транспортни връзки. Фабриката преработва годишно сред 5000 и 7000 тона зеленчуци. В преобладаващата си част те са български, само че от време на време се постанова импорт от прилежащи страни поради климатични неблагополучия или слаба годишна продукция, прецизира Ламбрев.
Подкрепа от другар
Дъщерната селскостопанска компания - " Конекс-Тива агро ", е основана през 1999 година и обработва близо 7000 декара земя - лична и под аренда. Годишно създава към 3500 тона подготвена продукция - вишни, пипер, грах, тиквички, зеле, пшеница, слънчоглед, рапица, лавандула. Всички зеленчуци се продават на компанията майка " Конекс-Тива " за преправка, а останалата продукция - на външни клиенти. Собственото произвеждане обаче обезпечава към 10-15% от потребностите от зеленчуци за преработващата фабрика.
За да си обезпечи задоволително количество суровина, " Конекс-Тива " поддържа дългогодишни контакти и подписва дълготрайни контракти с към 40 аграрни производители в района. " С някои от тях работим повече от 20 години и израствахме дружно. Минали сме през доста разновидности на съдействие през годините - предсезонно финансиране, закупуване на семена и даването им на зеленчукопроизводителите. Съгласуваме авансово площите за съответните култури, подсигуряваме изкупуването на създадените количества. Правим графици за доставка, с цел да могат стопаните да си възнамеряват работната ръка и превоза, да си калкулират паричните потоци ", разяснява Константин Ламбрев. И прецизира, че " Конекс-Тива " купува продукция и от " Градините на " Дерони ", въпреки че двете сдружения са съперници. " Работим доста добре и с " Дерони ", и с останалите консервни заводи в района. Помагаме си с амбалаж, със първични материали ", обобщава Ламбрев.
Експорт за Съединени американски щати - от 1995 година
Годината на основаване на " Конекс-Тива " - 1995 - е и година на първия фирмен експорт на консерви за Съединени американски щати. Дотогава презокеански износ прави единствено страната. Срещат своя пръв американски сътрудник, който и до през днешния ден е вносител на продуктите на компанията в Съединени американски щати, по време на първото присъединяване на българското сдружение на интернационалното ревю Fancy Food Show.
Днес към 97% от продукцията на " Конекс-Тива " е предопределена за експорт, като Съединени американски щати и Канада образуват 50% от експорта. Компанията има личен бранд - Konex Foods, регистриран за пазарите в Съединени американски щати, Европейски Съюз, Русия, само че работи главно за лични марки на интернационалните си клиенти - над 80 вериги супермаркети, както и по-малки магазини.
В Съединени американски щати компанията продава главно в така наречен вериги самостоятелни супермаркети, които държат сред 4 и 300 магазина, някои от които с милиарди долари оборот, изяснява Константин Ламбрев. Компанията участва и на пазарите в Европейски Съюз, Австралия и Нова Зеландия, Русия, Израел - посредством вносители и непосредствено.
В началото продажбите зад граница са главно на така наречен етнически пазари, от които купуват обаче освен сънародници, живеещи в чужбина, само че и хора, които харесват усета на българските зеленчуци - от Русия, от прилежащи балкански страни, от Близкия изток. " Постепенно българските консерви станаха забавни и за главния пазар в дадена страна, а освен за обособени етнически групи в нея, и образци за това са продажбите ни в Съединени американски щати, Германия, Швеция ", изброява Константин Ламбрев.
Партньорството с задгранични клиенти изисква покриване на голям брой стандарти за качество и сигурност на храните, в това число и характерни, както и непрекъснат сертификационен одит за спазването им. Износът за Съединени американски щати зависи от утвърждението на най-строгата организация в света - американския регулатор на храните и медикаментите FDA, която прави регулярни инспекции на място във компанията. Фабриката е покрила и условия за Kosher (кашер) и предстои на годишни инспекции от най-голямата сертификационна централа в Съединени американски щати - Orthodox.
В България компанията продава посредством дистрибутор под две лични марки - " Аврора " и " Софра ", които се нареждат в междинния и високия ценови клас. " Качеството на продуктите ни за вътрешния пазар не се разграничава от това на продуктите ни за износ. Вътрешният пазар обаче е ценово насочен и концентриран главно в няколко огромни града. По-лесно е да изнесеш един резервоар с артикули зад граница, в сравнение с да продадеш един палет в страната ", обобщава Константин Ламбрев. Q&A
Константин Ламбрев: Добрата марка се построява с почитание към продукта и колегата и със себеуважение
Как задържате хората в компанията?
- Средносписъчно заетите в компанията са към 320, а сезонно наетите - от 100 до 200. Ние работим в региона от доста години. Винаги сме се старали да бъдем правилен шеф. Осигуряваме 12-месечна претовареност, хората си получават заплатите постоянно, получават и спомагателни хонорари съгласно резултатите, имат редица обществени придобивки. Заплатите се актуализират от време на време, с цел да отговорят на равнищата в района и на продуктивността на труда. Труден е салдото сред активност на труда, хонорари, подготовка на фрагменти, техника. При нас работят много фамилии. Има и много роми, някои от които са от 20 години във компанията. Средни и висши фрагменти от доста години не се основават в бранша. Имаме положителни контакти с Университета по хранителни технологии, само че за жалост малко са тези, които идват на работа в бранша.
Какви са провокациите пред сектора?
- Все още суровината е огромно предизвикателство. През годините има доста стратегии за развиване на бранша в България, само че резултатът от тях е относително дребен. Освен това производителите в страната не обичат да се сплотяват, а единствено през обединяване може да се реализира по-ниска себестойност и положение на равновесие, при което да печелят задоволително и производители, и преработватели на плодове и зеленчуци. Един образец - имам трима снабдители от едно село и всички са дребни производители. Всеки ден тримата доставят поотделно първични материали за нашата фабрика. Питам ги: " Защо не наемете дружно един камион, ще ви излезе по-евтино, ще спестите 3 часа път за отиване и връщане? " Нямат отговор. И до момента в който се провеждат, до момента в който и в случай че го създадат, сезонът свършва. Хората си нямат доверие, а могат взаимно да си закупуват семена, торове, да наемат един агроном и ще им излезе по-евтино. Често отхвърляме доставки на зеленчуци за преправка, тъй като производителите им са доста дребни, а ние би трябвало да имаме проследяемост на продукта, би трябвало да знаем от кое място е пристигнала суровината във всеки буркан. Имаме условия към превоза и към амбалажа, работим с бокс палети, а не с чували. Изпълнението на условията е по-лесно, когато производителите са обединени.
Как оценявате конкуренцията в бранша?
- Ние работим доста добре с сътрудниците в района, оказваме помощ си. Това е значим миг за целия отрасъл, още повече че огромна част от производството е в този Южен централен регион. Трябва да се построява и секторно, и междусекторно партньорство. Производителите би трябвало да си оказват помощ и за външните пазари, с цел да се развива българското произвеждане и да се основава добър имидж на страната на интернационалните пазари. Гърция да вземем за пример съумя да наложи името си като огромен производител на консервирана храна, да наложи концепцията за гръцката кухня. По време на интернационалните изложби Турция наема цели покои, прави ефектни представяния със симфонични оркестри да вземем за пример, популяризира храни, само че и туризъм. Това дава изцяло усещане за страната. Не разбирам за какво на държавно равнище не се търси такова обединяване сред туризъм, храна, вино. Правят се обособени стратегии, само че не и обща стратегия за марката " България ". Пример за това е опитът на Италия - големи супермаркети в чужбина, в които се продават висок клас италиански артикули, паралелно до заведения с италианска храна. За всичко това потребителите заплащат висока цена, а българските компании всеобщо се борят да пробият на пазара с по-ниски цени. Имало е случаи, в които съперници от страната пращат предложение до наш задграничен контрагент, в което пишат: " Ние ще ви вършим същите артикули с 20% по-евтино от " Конекс-Тива ". " Добрият артикул, положителната марка се построяват с почитание към продукта и колегата и със себеуважение.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Успешна година, с добра годишна продукция, без непредвидени и нежелани климатични ексцесии. Такава е отминалата 2019 за консервната компания " Конекс-Тива ", която ще регистрира към 20 млн. лева доходи от продажби. " Това ще бъде следващата година с растеж на оборота ", споделя Константин Ламбрев, изпълнителен шеф и притежател на компанията. Тя е вторият максимален преработвател на зеленчуци на българския пазар и най-големият експортьор на зеленчукови консерви, създадени по обичайни предписания.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Над 10 млн. лв. за рационализация
" Конекс-Тива " е основана вследствие на партньорството сред две събирателни сдружения - " Тива-3-Вътев, Русев и сие " и " Конекс-Ламбрев и сие " - производител и експортьор на консерви, които през 1995 година вземат решение да обединят бизнеса си. В по-новата история на компанията като акционер се причислява " Агро Сания ", в която притежатели са 10 юридически и физически лица, само че най-вече акции не престават да държат Константин и Илияна Ламбреви. По-малки дялове в сдружението " Конекс-Тива " АД имат Петър Танев и Манол Манолев.
Деветдесетте години на предишния век са времето на преход за консервната промишленост в страната. Секторът губи задгранични пазари, измежду които и съветският. Тече промяна на големи държавни комбинати, които са произвеждали годишно по 100 хиляди тона продукция. За съпоставяне - в този момент цялата консервна индустрия на страната създава общо 150 хиляди тона на година, споделя Константин Ламбрев.
" Конекс-Тива " купува площадката на цех " Светлина " в старозагорското село Оризово. Следват поправки, строителство, възобновяване, пригаждане. Фабриката е относително дребна, за модернизацията й се влагат сред 1 и 3 млн. лева годишно. Един от цеховете е издигнат със дотация по стратегия САПАРД. Инвестицията е за към 1.2 млн. лева, от които половината са безплатни. В годините компанията извършва и два по-малки плана по Програмата за развиване на селските региони.
В резултат на целенасочените вложения и дейното строителство през днешния ден " Конекс-Тива " има съвременни индустриални цехове, хранилища за подготвена продукция и хладилници, които могат да съхраняват 1500-1800 тона замразени полуфабрикати, ситуирани на 25 хиляди кв. метра покрита повърхност. Компанията разполага и със лична лаборатория за физико-химически разбор за непрестанен надзор на качеството.
" Всяка година влагаме сред 300 хиляди и 500 хиляди лева лични средства и банкови заеми за възобновяване на фабриката и индустриалните мощности. Инвестициите до момента надвишават 10 млн. лв. ", обобщава Константин Ламбрев.
[``Конекс-Тива``] Над 200 типа консерви
Още от началото индустриалната листа на " Конекс-Тива " включва обичайни български консервирани зеленчуци - мариновани чушки, кисели краставички, консервирани домати и други Днес фирмените оферти са в три съществени групи: компоти и сладка, мариновани зеленчуци, печени зеленчуци и подготвени ястия. В продуктовата гама влизат близо 70 асортимента, от които се създават над 200 типа консерви по разнообразни предписания (съобразени със спецификите и усетите на обособените пазари), в разнородни разфасовки и опаковки.
Районът в село Оризово, община Братя Даскалови, е прочут с производството на висококачествени плодове и зеленчуци и с положителни транспортни връзки. Фабриката преработва годишно сред 5000 и 7000 тона зеленчуци. В преобладаващата си част те са български, само че от време на време се постанова импорт от прилежащи страни поради климатични неблагополучия или слаба годишна продукция, прецизира Ламбрев.
Подкрепа от другар
Дъщерната селскостопанска компания - " Конекс-Тива агро ", е основана през 1999 година и обработва близо 7000 декара земя - лична и под аренда. Годишно създава към 3500 тона подготвена продукция - вишни, пипер, грах, тиквички, зеле, пшеница, слънчоглед, рапица, лавандула. Всички зеленчуци се продават на компанията майка " Конекс-Тива " за преправка, а останалата продукция - на външни клиенти. Собственото произвеждане обаче обезпечава към 10-15% от потребностите от зеленчуци за преработващата фабрика.
За да си обезпечи задоволително количество суровина, " Конекс-Тива " поддържа дългогодишни контакти и подписва дълготрайни контракти с към 40 аграрни производители в района. " С някои от тях работим повече от 20 години и израствахме дружно. Минали сме през доста разновидности на съдействие през годините - предсезонно финансиране, закупуване на семена и даването им на зеленчукопроизводителите. Съгласуваме авансово площите за съответните култури, подсигуряваме изкупуването на създадените количества. Правим графици за доставка, с цел да могат стопаните да си възнамеряват работната ръка и превоза, да си калкулират паричните потоци ", разяснява Константин Ламбрев. И прецизира, че " Конекс-Тива " купува продукция и от " Градините на " Дерони ", въпреки че двете сдружения са съперници. " Работим доста добре и с " Дерони ", и с останалите консервни заводи в района. Помагаме си с амбалаж, със първични материали ", обобщава Ламбрев.
Експорт за Съединени американски щати - от 1995 година
Годината на основаване на " Конекс-Тива " - 1995 - е и година на първия фирмен експорт на консерви за Съединени американски щати. Дотогава презокеански износ прави единствено страната. Срещат своя пръв американски сътрудник, който и до през днешния ден е вносител на продуктите на компанията в Съединени американски щати, по време на първото присъединяване на българското сдружение на интернационалното ревю Fancy Food Show.
Днес към 97% от продукцията на " Конекс-Тива " е предопределена за експорт, като Съединени американски щати и Канада образуват 50% от експорта. Компанията има личен бранд - Konex Foods, регистриран за пазарите в Съединени американски щати, Европейски Съюз, Русия, само че работи главно за лични марки на интернационалните си клиенти - над 80 вериги супермаркети, както и по-малки магазини.
В Съединени американски щати компанията продава главно в така наречен вериги самостоятелни супермаркети, които държат сред 4 и 300 магазина, някои от които с милиарди долари оборот, изяснява Константин Ламбрев. Компанията участва и на пазарите в Европейски Съюз, Австралия и Нова Зеландия, Русия, Израел - посредством вносители и непосредствено.
В началото продажбите зад граница са главно на така наречен етнически пазари, от които купуват обаче освен сънародници, живеещи в чужбина, само че и хора, които харесват усета на българските зеленчуци - от Русия, от прилежащи балкански страни, от Близкия изток. " Постепенно българските консерви станаха забавни и за главния пазар в дадена страна, а освен за обособени етнически групи в нея, и образци за това са продажбите ни в Съединени американски щати, Германия, Швеция ", изброява Константин Ламбрев.
Партньорството с задгранични клиенти изисква покриване на голям брой стандарти за качество и сигурност на храните, в това число и характерни, както и непрекъснат сертификационен одит за спазването им. Износът за Съединени американски щати зависи от утвърждението на най-строгата организация в света - американския регулатор на храните и медикаментите FDA, която прави регулярни инспекции на място във компанията. Фабриката е покрила и условия за Kosher (кашер) и предстои на годишни инспекции от най-голямата сертификационна централа в Съединени американски щати - Orthodox.
В България компанията продава посредством дистрибутор под две лични марки - " Аврора " и " Софра ", които се нареждат в междинния и високия ценови клас. " Качеството на продуктите ни за вътрешния пазар не се разграничава от това на продуктите ни за износ. Вътрешният пазар обаче е ценово насочен и концентриран главно в няколко огромни града. По-лесно е да изнесеш един резервоар с артикули зад граница, в сравнение с да продадеш един палет в страната ", обобщава Константин Ламбрев. Q&A
Константин Ламбрев: Добрата марка се построява с почитание към продукта и колегата и със себеуважение
Как задържате хората в компанията?
- Средносписъчно заетите в компанията са към 320, а сезонно наетите - от 100 до 200. Ние работим в региона от доста години. Винаги сме се старали да бъдем правилен шеф. Осигуряваме 12-месечна претовареност, хората си получават заплатите постоянно, получават и спомагателни хонорари съгласно резултатите, имат редица обществени придобивки. Заплатите се актуализират от време на време, с цел да отговорят на равнищата в района и на продуктивността на труда. Труден е салдото сред активност на труда, хонорари, подготовка на фрагменти, техника. При нас работят много фамилии. Има и много роми, някои от които са от 20 години във компанията. Средни и висши фрагменти от доста години не се основават в бранша. Имаме положителни контакти с Университета по хранителни технологии, само че за жалост малко са тези, които идват на работа в бранша.
Какви са провокациите пред сектора?
- Все още суровината е огромно предизвикателство. През годините има доста стратегии за развиване на бранша в България, само че резултатът от тях е относително дребен. Освен това производителите в страната не обичат да се сплотяват, а единствено през обединяване може да се реализира по-ниска себестойност и положение на равновесие, при което да печелят задоволително и производители, и преработватели на плодове и зеленчуци. Един образец - имам трима снабдители от едно село и всички са дребни производители. Всеки ден тримата доставят поотделно първични материали за нашата фабрика. Питам ги: " Защо не наемете дружно един камион, ще ви излезе по-евтино, ще спестите 3 часа път за отиване и връщане? " Нямат отговор. И до момента в който се провеждат, до момента в който и в случай че го създадат, сезонът свършва. Хората си нямат доверие, а могат взаимно да си закупуват семена, торове, да наемат един агроном и ще им излезе по-евтино. Често отхвърляме доставки на зеленчуци за преправка, тъй като производителите им са доста дребни, а ние би трябвало да имаме проследяемост на продукта, би трябвало да знаем от кое място е пристигнала суровината във всеки буркан. Имаме условия към превоза и към амбалажа, работим с бокс палети, а не с чували. Изпълнението на условията е по-лесно, когато производителите са обединени.
Как оценявате конкуренцията в бранша?
- Ние работим доста добре с сътрудниците в района, оказваме помощ си. Това е значим миг за целия отрасъл, още повече че огромна част от производството е в този Южен централен регион. Трябва да се построява и секторно, и междусекторно партньорство. Производителите би трябвало да си оказват помощ и за външните пазари, с цел да се развива българското произвеждане и да се основава добър имидж на страната на интернационалните пазари. Гърция да вземем за пример съумя да наложи името си като огромен производител на консервирана храна, да наложи концепцията за гръцката кухня. По време на интернационалните изложби Турция наема цели покои, прави ефектни представяния със симфонични оркестри да вземем за пример, популяризира храни, само че и туризъм. Това дава изцяло усещане за страната. Не разбирам за какво на държавно равнище не се търси такова обединяване сред туризъм, храна, вино. Правят се обособени стратегии, само че не и обща стратегия за марката " България ". Пример за това е опитът на Италия - големи супермаркети в чужбина, в които се продават висок клас италиански артикули, паралелно до заведения с италианска храна. За всичко това потребителите заплащат висока цена, а българските компании всеобщо се борят да пробият на пазара с по-ниски цени. Имало е случаи, в които съперници от страната пращат предложение до наш задграничен контрагент, в което пишат: " Ние ще ви вършим същите артикули с 20% по-евтино от " Конекс-Тива ". " Добрият артикул, положителната марка се построяват с почитание към продукта и колегата и със себеуважение.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ