[Shutterstock] Средата на 80-те години на миналия век. Някъде из

[Shutterstock] Средата на 80-те години на предишния век. Някъде из софийските съдилища. Практиката повелявала писмените отбрани (нещо като защита, която обаче не се чете в зала, а се дава на съда на хартия) да се подават непосредствено през процепа под вратата на кабинета на съответния арбитър.

Адвокат заварва собствен сътрудник приклекнал на пода, пробвайки се да набута във вътрешността заклещилите се листове хартия. На въпрос какво тъкмо прави, юристът дал отговор: " Пледирам! "

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Четиресет години по-късно, няколко десетки милиона лв. по-малко, две регистрирани оперативни стратегии, правораздаването в България е все по този начин аналогово.

Да - пишещите машини са сменени с компютри, делата се разпределят от програмен продукт на инцидентен принцип, в който има непрекъснато подозрение, само че сред потребителите на правораздаване и съдилищата не съществува съвсем никаква опция за виртуална връзка.

Липсата на електронно правораздаване се усети изключително остро с невижданото решение на Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет от средата на март, с което всички съдилища бяха затворени. Единствените съвещания, които продължиха да се организират, бяха по няколко групи " незабавни " каузи като ограниченията за неотклонение, само че те ставаха единствено с наличието на прокурора и отбраната, а даже от време на време и без обвинения, който чакаше ориста си в ареста, до момента в който следи съвещанието по скайп.

Кратка история

По подигравка на ориста генезисът на концепцията за електронно правораздаване се назовава Единна осведомителна система за противопоставяне на престъпността, която трябваше да сплоти базите данни на полицията, следствието, прокуратура, съда и пандизите.

Идеята за нейното въвеждане се ражда с триумфите на националния тим по футбол в Съединени американски щати през 1994 година, а няколко генерации правосъдни кореспонденти могат да се похвалят, че най-малко един път са отбелязвали тържественото разкриване на системата, за която през днешния ден малко на брой могат да кажат дали действа или не. Също мистерия остава и общата стойност на изхарчените средства по плана (оценките варират сред 20 и 30 млн. лева.).

През 2000 година е въведена системата на Върховния административен съд. По думите на тогавашния ръководител на съда Владислав Славов тя е коствала общо 32 хиляди лева и по нея са работили пет души. През страницата на съда дълги години бяха свободно налични електронни досиета на делата, които съдържаха сканирани обжалвания на административен акт, жалбата, решението на първия съд, а също по този начин правосъдни протоколи и актове. Подобна бистрота остава без еквивалент, само че беше мощно лимитирана от някогашния ръководител на съда Георги Колев и по този начин от уеб страницата бяха свалени сканираните документи.

През 2006 година беше въведен правилото на инцидентно систематизиране на делата, който трябваше да отнеме корупционния заряд на някои ръководители на съдилища да подават съответни каузи към магистрати, които могат да подсигуряват съответен резултат. Следващата огромна стъпка към цифровия свят пристигна през 2009 година, когато със закон всички съдилища бяха задължени да разгласяват правосъдните си актове онлайн. Висш съдебен съвет не съумя да наложи обединен стандарт по какъв начин тъкмо да става това.

И през днешния ден другите решения са почти колкото са и съдилищата в страната. Някои разгласяват единствено обособени актове, други всички, даже и разпитите пред арбитър или настояванията за откриване на данъчна загадка.

Най-важният развой при публикуването на правосъдните решения е тяхното " обезличаване ", т.е. махането на имената и всички други предпазени данни от тях. Това става със програмен продукт, който, общо взето, редуцира до първа писмен знак всяка дума, която стартира с основна и не е начало на изречение. Така анонимизирани остават решения, в които се загатва за " Господ Бог " (който става надлежно Г.Б.), а на други места засекретени са даже имената на правосъдния състав и прокурора. В други случаи, когато подсъдимите и очевидците имат идентични семейства, може да се стигне до парадокси като: " Тогава очевидецът Г. видял подсъдимия Г. дружно с подсъдимия Г. да се приближават до очевидеца Г., а откакто се разделили Г. и Г. тръгнали още веднъж дружно в незнайна посока ".

Какво имаме Към днешна дата най-голямото постижение на електронното правораздаване в България е системата за електронни правосъдни каузи. По план тя би трябвало да даде опция за онлайн достъп до делата на страните и техните представители. Седем съдилища обаче не дават услугата. Сред тях са основните Софийски областен съд и Върховен административен съд, само че също по този начин и Военноапелативният съд, който през 2010 година усвои 700 хиляди лева точно с цел да " цифровизира " деловодните си системи.

Адвокати, употребяващи системата за достъп, описаха пред " Капитал ", че всичко е пожелателно и зависи от субективната преценка на съдията, при който е делото. По устав той би трябвало да се произнесе на молбата за отдалечен достъп в границите на един ден, само че има случаи, когато в продължение на месеци тя остава без отговор.

Няма единна процедура и какво се качва онлайн - може да е всичко (буквално сканирано цялото дело онлайн) до нищо - в онлайн досието на делото да няма нито един сканиран документ.

Единствената практическа изгода от тази виртуална адвокатска стая е, че страните по делата няма потребност да вървят до съда, с цел да се срещат с делото и да хабят хартия за копия (или време, с цел да снимат с телефона си).

Все по този начин от преценката и уменията на обособения арбитър зависи дали той е подготвен да си комуникира със страните по мейл или по телефон.

В обстановката на изключително състояние съдилищата гледат единствено незабавни каузи, като беше дадена опция на ръководителите на съдилища да преценяват кои други проблеми да се гледат. Преди седмица Висш съдебен съвет даде зелена светлина на съдилищата да образуват каузи, само че без да ги управляват, т.е. да изпращат известия до страните.

Абсурднoто е, че за делата, при които персоналното явяване на обвинения е наложително и това е главен принцип в наказателното право, каквито са съвещанията по искане за непрекъснато задържане, съдът реши, че е възможно потреблението на видеоконферентна връзка, само че за други, при които главната връзка е писмена (жалба/искова молба/отговор/писмена защита), съвещания не се организират.

Утопията идва наесен

По информация на Висш съдебен съвет от тази есен би трябвало да проработи Единнната осведомителна система на съдилищата (ЕИСС), която се показва като перлата в короната на електронното правораздаване. От модулите, които ЕИСС включва, излиза наяве, че едно от най-големите постижения на бъдещата система ще бъде автоматизираното генериране на част от най-масовите правосъдни бумаги - призовки и известия, които се изпращат до страните. Сред другите модули, които софтуерът ще включва, е инцидентното систематизиране на делата, мобилно приложение за призовкари (което да съдържа алтернатива през GPS координати да се потвърди, че призовкарят е посетил адреса), анонимизиране и издание на правосъдните актове, връзка с другите инстанции. Друга функционалност на системата е обвързвана с опцията за генериране на информация по отношение на натовареността на съдиите, което без подозрение ще помогне за ръководството на ресурсите на съда.

Основната рецензия към системата е, че тя е по-скоро ориентирана във вътрешността към магистратите, в сравнение с към потребителите на правораздаване.

В цялото техническо задание на ЕИСС думите електронна поща/имейл се срещат общо 10 пъти, като девет пъти това е обвързвано с достъпа на съдиите или правосъдните чиновници. Един-единствен път това е употребявано в подтекста на връзката на страните по делата със съда (другата алтернатива е това да става по пощата или по факс). Електронната идентификация (с електронен подпис) също се разяснява единствено в подтекста на потреблението на системата от вътрешни консуматори.

Накратко - даже и мегасистемата да бъде въведена сполучливо есента, тя освен няма да даде опция на потребителите на правораздаване да споделят със съда отдалечено, само че даже няма да усъвършенства кой знае доколко и процесите вътре в самите съдилища.

Или казано по различен метод - 40 години по-късно юристите отново ще вървят с листа в съда, само че най-малко ще знаят, че някой, някъде евентуално ще ги сканира и прочете.