![[Shutterstock] Още по темата Храната, водата и ГЕРБ Нов закон](http://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3080332.jpg)
За какво е сблъсъкът на пазара на вода
[Shutterstock] Още по тематиката
Храната, водата и ГЕРБ
Нов закон
3 ное 2017
Закон пробва да пренареди пазара на води
Текстовете отстраняват сегашните марки и задължават бутилиращите изворна вода да прекръстят продукта на името на находището
29 окт 2017 В новия Закон за храните има специфичен раздел за бутилираните води, който трансформира значими правила в бранша и ще се отрази мощно на главните играчи на пазара. Проектът е минал първо четене в Народното събрание, като предложенията за нови или други текстове се одобряват до 23 ноември.
Дотук най-спорно е предлагането вместо потребления в този момент термин " комерсиално название " (марка), т.е. името, под което се продава даден артикул, да се вкара нов - " комерсиално изложение ", което би трябвало да съдържа името на извора и мястото на употребата му.
Новите текстове срещат радикално друга оценка от двете браншови организации.
Според Асоциацията на производителите на безалкохолни питиета в България (АПБНБ), в която членуват 70% от компаниите в бранша, препоръчаният модел " не просто обрича на изтриване добре познати и одобрени на пазара марки, които са вложили милиони в идентичността си на първокласен бранд и шеф, отговаряйки на всички условия на законите и контролните институции, само че и трайно ще отблъсне интереса към създаване на нови залежи, към нови води с разнородни качества ". От асоциацията настояват също, че предлаганите разпореждания " основават терминологична неизясненост, както и понятийно и смислово разминаване с европейското право и със законодателството в региона на ръководството на водите ". И трето, предлаганите промени позволяват " повече от един бутилировач на едно находище, което опонира на европейската процедура и ще размие отговорността за качеството на продукта и опазването на ресурса ".
От другата браншова организация - Съюз на безалкохолната индустрия в България (СБПБ), която поддържа измененията, отхвърлят опасенията на асоциацията и настояват, че те са напълно съобразени с европейската инструкция по тематиката, в която " категорично условие и главен принцип е типът на водата и имената на изворите да дефинират комерсиалното изложение на бутилираните натурални минерални и изворни води, а не комерсиалните марки ". Според съюза " няма нито един текст или терминология в раздел " Натурални минерални и изворни води " в проектозакона, които да опонират на европейския правилник – назад на внушенията. Напротив - и термините, и наредбите в него са взети непосредствено от Директивата и са транспонирани правилно и тъкмо ".
Новата регулация се отнася непосредствено към случая на фирмите " Девин " (член на АПБНБ) и " Балдаран спринг " (чийто притежател Васил Стоименов е зам.-председател на СБПБ). Те бутилират изворна вода от еднакъв извор - " Балдаран ", на 15 км от Девин, само че я продават под два разнообразни марката - надлежно " Девин " и " Балдаран ". Така, в случай че се приложат новите правила, и двете компании ще би трябвало да продават водата си под едно и също комерсиално изложение, което съдържа името " Балдаран ".
" Капитал " потърси гледните точки на двете компании.
Фотограф: Юлия Лазарова ЗАКОНЪТ ЩЕ УНИЩОЖИ БУТИЛИРАЩАТА ИНДУСТРИЯ
Официална позиция на " Девин " на изпратени от " Капитал " въпроси
Ако бъдат признати препоръчаните промени, ще би трябвало ли изворната вода " Девин " да се преименува на името на извора – " Балдаран ", от който се добива? Какъв ще е резултатът от това за компанията?
- Ако законопроектът бъде признат в този му тип и на второ четене, ще се срине доверието в целия бранш и неизбежно ще се стигне до безпорядък, в допълнение неспазване на европейското законодателство и в последна сметка – сериозен удар върху директната и непряка претовареност. Хиляди директни и непреки работни места са изложени на риск.
Що се отнася до продуктите на " Девин ", всички марки на компанията напълно дават отговор на законовите условия според българското и европейското законодателство и съблюдават най-високите интернационалните стандарти за качество. Коректното етикетиране на продуктите на " Девин " е доказано няколко пъти от българските и европейските управляващи. Целта на новия Закон за храните е да се трансформират разпоредбите, основаващи се на интереса на един човек да паразитира върху цялата промишленост. Ако не бе намесата на този съответен едноличен интерес, разновидността на законопроекта, който получи утвърждението на Европейската комисия в средата на 2016 година, щеше към този момент да бъде признат като закон.
Колко са до момента маркетинговите и рекламните разноски на сдружението през годините за налагане на изворната вода " Девин " и в случай че тя би трябвало да се преименува, какви нови разноски ще са нужни и на каква стойност?
- Инвестициите в продукта не се свеждат единствено до маркетингови и рекламни разноски. Вече повече от 10 години " DEVIN Изворна " е желан артикул от българските консуматори. В този смисъл вложените запаси от страна на компанията са основни и не са измерими единствено във финансовите средства, а в отговорността на всеки чиновник на " Девин ".
Кои от препоръчаните промени в проектозакона са най-притеснителни за компанията и за сектора?
- Асоциацията на производителите на безалкохолни питиета, чийто член е и " Девин ", показа своите оферти по проектозакона за оптимално контролиране на бранша в сходство с европейското законодателство. Тези текстове бяха в основата на закона, изпратен за нотификация в Европейската комисия, който бе признат без никакви забележки в бранш " Води ". Огромно бе удивлението ни, когато в плана, импортиран за разглеждане в Народното събрание, се оказа, че текстовете в съвсем целия раздел " Води " са изменени или напълно сменени. Без да бъдат разисквани с браншовите организации, без да бъдат нотифицирани в Европейска комисия и без да имат оценка на въздействието, както следва да бъде по законов ред. Новите текстове единствено повтарят мнението на един-единствен човек, който в продължение на години се пробва да саботира развиването на цялата промишленост.
Какви са вашите терзания като най-голяма компания на пазара на бутилирани води?
- Нашите съответни терзания са свързани с извънредно отрицателните последствия, до които може да докара приемането на закона в този му тип. Той на процедура ще унищожи бутилиращата промишленост, ще ни върне години обратно в развиването на марките ни, ще докара до закриване на работни места и до фрапантен спад на вложенията във водния бранш. Това ще докара до безпорядък на пазара.
Защото с новия закон се основават предпоставки за анулация на правилото " едно находище – един бутилировач ". Това на процедура значи следното: една компания е вложила в създаването на находище, в построяването на фабрика и технологии за бутилиране на водата, в наемане на хора, в маркетинг за налагане на комерсиалната марка. И внезапно се появява някой, който стартира да бутилира вода от същото находище и да употребява наготово наложено име и основана положителна известност.
Такава процедура не съществува на никое място в Европа! Подобна стъпка би довела до цялостно размиване на отговорността по отношение на качеството на продукта и опазването на ресурса. Как потребителите ще са сигурни за качеството на водата, която купуват, в случай че не са наясно какви критерии са спазени при нейното бутилиране и кой носи отговорността за продукта? Надяваме се, че ръководещите ще се вслушат в причините на чистия и виновен бизнес, тъй като в противоположен случай ще разрушат цялата промишленост.
В нарушаване ли е в този момент компанията, която продава изворна вода с марката Devin, а не с название на извора, от който се добива – " Балдаран "?
- Както бе упоменато нагоре и както бе постановено неведнъж от локалните и европейските институции, не е нарушаване на настоящите нормативни разпореждания – както в страната, по този начин и в целия Европейски съюз.
На каква стойност оценявате целия годишен пазар на води в България и какъв е вашият пазарен дял?
- Бутилираната вода е най-бързо разрастващата се категория от всички безалкохолни питиета в България след доста по-малките енергийни питиета. Според данни на " Глобал дата " пазарът на бутилирана вода в България е в границите на 600+ млн. литра годишно. " Девин " е пазарен водач и съставлява към 1/3 от този пазар с помощта на мощното показване на двете си съществени марки " Devin Изворна вода " и " Devin Минерална вода ".
Новият притежател Spadel оперира на пазара в Европейски Съюз. Имате ли наблюдения и образци за води с подобен проблем на изворната Devin, каква е европейската процедура?
- Никъде в Европа няма процедура от едно и също находище, още повече от еднакъв водоизточник, да е позволено да оперират двама или повече търговски оператора за бутилиране. Това би било казус в Европа.
Според юристите на компанията наложителна ли е европейската инструкция в частта за изписване наименованието на извора и би трябвало ли то да е с по-голям надпис, в сравнение с марката?
- Да, само че единствено при изискване, че комерсиалното название на продукта се разграничава от името на находището или от мястото на употреба. А мястото на употреба е мястото, където се бутилира продуктът.
Как ще коментирате изказванието, че не може да се продава минерална и изворна вода с едно и също название - Devin, което е записано географско обозначение, защото съгласно Закона за марките и географските означения записаното географско обозначение може да се употребява единствено за стоката, за която е записано ?
- Както продуктите, по този начин и комерсиалните наименования на DEVIN, " DEVIN Минерална вода " и " DEVIN Изворна вода " напълно дават отговор на българските и европейските законови условия.
------------------------------------------------------------------------------
Васил Стоименов
Фотограф: Надежда Чипева ПРОМЕНИТЕ СА ПЪЛНО КОПИЕ НА ТЕКСТОВЕ ОТ ЕВРОДИРЕКТИВАТА
Васил Стоименов, притежател и шеф на " Балдаран спринг "
Какво ще трансформират новите оферти в Закона за храните?
- Сега настоящата разпоредба за бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води е приспособена през 2009 година и приведена в сходство с Директива 2009/54/ЕС. Това, което е комплицирано в нея, е, че тя поставя знак за тъждество сред " комерсиално название " и " комерсиална марка ", а терминът в директивата е " комерсиално изложение ". Последното би трябвало да включва географския генезис – името на извора, находището, типа на водата, всевъзможни марки на производител и фирмени знаци. Новите моменти в проектозакона в действителност са преписани от директивата, мога да подсигурявам, че в случай че се направи параленост сред препоръчаните промени и директивата, няма да има противоречие като текст, запетая, дума. Директивата е рамка, в случай че не съблюдаваме рамката – какво вършим. В директивата понятието " комерсиално изложение " е използвано настрана от " комерсиална марка ", което значи, че има ясно разграничение на двете понятия. Според решение на Съда на Европейски Съюз по дело С-207/14 етикетите на натуралните минерални води наложително би трябвало да съдържат информация за мястото, където изворът се експлоатира, и наименованието на извора. А това място всъщност съставлява комерсиално изложение, което се отнася до географския генезис на водата, а не до нейния стопански генезис (името на компанията и марката).
Как новите оферти ще се отразят на комерсиалните марки на бутилиращите компании?
- Имената на изворите няма да заличат комерсиалните марки на производителите. Етикетите могат да съдържат и друга информация. Марката не се заличава. Например " Ком " е комерсиална марка. Но на етикета е изписано и името на извора - " Бързия ". Марката " Ком " няма да отпадне, никой не заплашва бизнеса им. Търговското изложение включва и комерсиалната марка. Изискването е името на извора да е изписано с шрифт, който е 1.5 пъти по-голям от името на марката. При добър дизайн марката би могла да е задоволително отчетлива. Това е условие и в в този момент настоящата разпоредба.
Откъде пристигна самодейността за препоръчаните промени?
- През 2014 година се основава работна група към Министерството на земеделието и храните, с цел да разиска промени в Закона за храните. В нашия Съюз на безалкохолната индустрия осем месеца не знаем, че съществува раздел " Води ". Отиваме на първото съвещание на работната група, питаме кой инициира раздела за водите, няма формален отговор. Няма и претекстове за измененията, които се оферират. Всичко, което предлагахме, се отхвърляше. Работната група завърши със скандал. Решението бе, че, в случай че мненията на двете браншови организации си опонират, ще се вземат мненията на земеделското и на здравното министерство. Разбрахме се, само че без законопроектът да е минал публично разискване, го пращат в Брюксел за координиране. Европейската комисия с Нотификация 2016/0318 отхвърля препоръчаното определение за " комерсиалното название " на браншовата Асоциация на производителите на безалкохолни питиета (АПБНБ). След абсурда сред двете браншови организации и неналичието на връзка сред тях вицепремиерът Томислав Дончев разпорежда на двете министерства – на земеделието и опазването на здравето, да седнат, да гледат директивата и да напишат текстовете в проектозакона. Има и отчет на Томислав Дончев, признат от Министерския съвет. На базата на този отчет се вършат някои от записите в плана, който тогавашният министър на земеделието и храните Десислава Танева внесе за разискване. Васил Стоименов не е внесъл законопроекта. Може ли моята скромна персона със 100 индивида фабрика да им каже какво да вършат? В плана няма една сричка, която да е в несъгласие с директивата. Нашите съперници от Асоциацията на производителите на безалкохолни питиета имат проблем с директивата, а не с мен и с моята компания.
Вашата компания " Балдаран спринг " и " Девин " бутилират изворна вода от еднакъв извор - " Балдаран ", на 15 км от Девин, само че я продават под два разнообразни марката – " Балдаран " и " Девин ". Как новите оферти в проектозакона се отнасят до този проблем?
- Не може изворната вода " Девин " да се назовава " Девин ", което е находище на минерална вода, тя би трябвало да се назовава " Балдаран " на името на извора, от който се добива. Като създател на компанията " Девин " аз пуснах изворната вода " Девин " на пазара през 2004 година, с цел да запазя марката " Девин ", само че тогава не бяхме членове на Европейски Съюз и директивата не ни засягаше. Тога ва всички от борда на нашата компания бяха срещу, тъй като се притесняваха, че изворната вода ще затрие марката " Девин " за минералната вода, само че това не се случи и се оказва, че в този момент продажбите на изворна и минерална са в съответствие 60:40 или даже 70:30. По това време в известна медия ни нападнаха, че минералната вода " Девин " трови децата на България, и се постановяваше да реагираме незабавно.
Отстрани наподобява, че имате фиксация върху " Девин "...
- Не мога да съм апатичен. Защото те се пробваха да унищожат компанията ни. През 2015 година тихомълком се пробваха да вкарат смяна през задния вход в Закона за водите, с която да ни лишават разрешителното за водоползване. Тя не мина. Сега непосредствено се твърди, че аз съм индивидът, поради който се вършат законите в страната. В пространството се развиват нервности. Промяната няма да докара до безпорядък и апокалиптични картини в сектора.
Колко е огромен пазарът на бутилирани води в България?
- Предполагам, че е към 600 млн. литра годишно. Това са всички бутилирани води – минерални, изворни, трапезни. Около 200 млн. литра са изворните, 400 млн. литра са минералните и трапезните. Основните играчи са " Девин ", " Горна баня ", " Банкя ", " Михалково ", " Балдаран ", " Бачково ".
Ако измененията бъдат признати в този вид, на кой от главните играчи и по какъв начин ще се отразят?
- Гарантирам ви, че фрапантна и сериозна смяна няма да се случи. Няма да има по никакъв метод преразпределение на пазара. Защото нормативната уредба се трансформира единствено в три направления, а огромна част от условията на директивата съществуват и сега. Има едно главно несъгласие, обвързвано с това дали географският генезис е водещ в комерсиалното изложение или марката, само че това е изяснено изрично от директивата. И ще се наложи да се трансформират етикетите на някои бутилирани води. В случая марките няма да бъдат заличени, отстранени или отстранени на нито една вода. Просто съответствие сред изписването на марката и името на извора ще бъде в посока веднъж и половина по-голямо в интерес на извора. Така както изисква европейската инструкция. Двете компании, на които ще се отрази на етикетите, са " Девин " и " Михалково ". " Девин " създава два разнообразни типа вода – минерална и изворна - с друг географски генезис, с разнообразни свойства и качества, само че с едно и също име и според директивата и тълкувателно решение С-207/14 на Съда на Европейски Съюз това не може да се прави. " Михалково " може да си резервира марката, само че ще би трябвало да изписва и името на извора - " Персенк ".
Вярно ли е, че " Горна баня " бутилира от извор, който се споделя " Домус дере ", и ще се прекръсти?
- Находището се споделя " Горна баня ". Сондажът не е находище и името или номерът на сондажа няма по какъв начин да смени името на находището. Това е отговорът ми. Няма да има смяна. Наименованията на находищата не са търговски марки, те са географски означения за генезис. Законопроектът пази и резервира тези географски означения. Законът подсигурява и запазването на комерсиалните марки, като според директивата има правилник за тяхното слагане на етикетите. За никой нищо не се трансформира, с изключение на за една-две компании.
Ако измененията бъдат признати, най-продаваният артикул сега - " Девин ", ще би трябвало се прекръсти на " Балдаран " или най-малко да постави с по-големи от марката букви надписа " Балдаран ". По случайност или не вие бутилирате водата " Балдаран ". Към кого ще прелее инвестицията в рекламата?
- Ами по-скоро към тях ще прелее, тъй като аз натрапвам водата от години под комерсиално изложение " Балдаран " сполучливо. Нямам права върху словото " Балдаран ", тъй като е обозначение за географски генезис и не мога и да имам, те могат да го употребяват напълно умерено. Въпрос на дизайнерско решение е да си създадат етикетите по метод, който ги устройва и дава отговор на директивата, тъй че да не са им застрашени ползите и въпреки всичко да се съблюдават условията на директивата. " Девин " има доста лоялни клиенти. С едни прецизни положителни дизайнери марката " Девин " може да се употребява умерено и за изворната вода, в случай че е сложена по избран метод, регламентиран от директивата. И в случай че се изясни на хората, че това е новият етикет на " Девин ", това няма да им отнеме от продажбите. Сега се рисува една апокалиптична картина, само че ще видите, че няма да се стигне до това. В момента работят доста интензивно медийно и всячески против измененията. Но ще стигнем, в случай че би трябвало, до Европейския съд, а този съд има процедура при такива случаи. Марките не са застрашени. Застрашени са сега имената на българските извори.
По кой метод?
- По метода, по който те желаят да се изпише в закона, че комерсиалната марка е определящата и името на бутилираната вода, а не комерсиалното изложение. Имената на българските извори според тяхната позиция могат да отпадат от етикетите.
Това за какво е значимо?
- Ами аз съм българин. Това е антинационално. Не може поради една компания " Девин " да не се съблюдават условията на европейската инструкция.
Защо не слагате и комерсиална марка с изключение на името на извора на вашите артикули?
- Защото искахме да си наложим името на извора и такова е условието на наредбата за бутилираните води. И го наложихме. Постигнахме това макар опитите да бъдем затворени като фабрика, макар тези дистрибутори, които бяха стимулирани да не работят с нас. Почти всички дистрибутори, които аз съм основал, ми обърнаха тил. Трябваше да стартираме изначало.
Храната, водата и ГЕРБ
Нов закон
3 ное 2017
Закон пробва да пренареди пазара на води
Текстовете отстраняват сегашните марки и задължават бутилиращите изворна вода да прекръстят продукта на името на находището
29 окт 2017 В новия Закон за храните има специфичен раздел за бутилираните води, който трансформира значими правила в бранша и ще се отрази мощно на главните играчи на пазара. Проектът е минал първо четене в Народното събрание, като предложенията за нови или други текстове се одобряват до 23 ноември.
Дотук най-спорно е предлагането вместо потребления в този момент термин " комерсиално название " (марка), т.е. името, под което се продава даден артикул, да се вкара нов - " комерсиално изложение ", което би трябвало да съдържа името на извора и мястото на употребата му.
Новите текстове срещат радикално друга оценка от двете браншови организации.
Според Асоциацията на производителите на безалкохолни питиета в България (АПБНБ), в която членуват 70% от компаниите в бранша, препоръчаният модел " не просто обрича на изтриване добре познати и одобрени на пазара марки, които са вложили милиони в идентичността си на първокласен бранд и шеф, отговаряйки на всички условия на законите и контролните институции, само че и трайно ще отблъсне интереса към създаване на нови залежи, към нови води с разнородни качества ". От асоциацията настояват също, че предлаганите разпореждания " основават терминологична неизясненост, както и понятийно и смислово разминаване с европейското право и със законодателството в региона на ръководството на водите ". И трето, предлаганите промени позволяват " повече от един бутилировач на едно находище, което опонира на европейската процедура и ще размие отговорността за качеството на продукта и опазването на ресурса ".
От другата браншова организация - Съюз на безалкохолната индустрия в България (СБПБ), която поддържа измененията, отхвърлят опасенията на асоциацията и настояват, че те са напълно съобразени с европейската инструкция по тематиката, в която " категорично условие и главен принцип е типът на водата и имената на изворите да дефинират комерсиалното изложение на бутилираните натурални минерални и изворни води, а не комерсиалните марки ". Според съюза " няма нито един текст или терминология в раздел " Натурални минерални и изворни води " в проектозакона, които да опонират на европейския правилник – назад на внушенията. Напротив - и термините, и наредбите в него са взети непосредствено от Директивата и са транспонирани правилно и тъкмо ".
Новата регулация се отнася непосредствено към случая на фирмите " Девин " (член на АПБНБ) и " Балдаран спринг " (чийто притежател Васил Стоименов е зам.-председател на СБПБ). Те бутилират изворна вода от еднакъв извор - " Балдаран ", на 15 км от Девин, само че я продават под два разнообразни марката - надлежно " Девин " и " Балдаран ". Така, в случай че се приложат новите правила, и двете компании ще би трябвало да продават водата си под едно и също комерсиално изложение, което съдържа името " Балдаран ".
" Капитал " потърси гледните точки на двете компании.
Фотограф: Юлия Лазарова ЗАКОНЪТ ЩЕ УНИЩОЖИ БУТИЛИРАЩАТА ИНДУСТРИЯ
Официална позиция на " Девин " на изпратени от " Капитал " въпроси
Ако бъдат признати препоръчаните промени, ще би трябвало ли изворната вода " Девин " да се преименува на името на извора – " Балдаран ", от който се добива? Какъв ще е резултатът от това за компанията?
- Ако законопроектът бъде признат в този му тип и на второ четене, ще се срине доверието в целия бранш и неизбежно ще се стигне до безпорядък, в допълнение неспазване на европейското законодателство и в последна сметка – сериозен удар върху директната и непряка претовареност. Хиляди директни и непреки работни места са изложени на риск.
Що се отнася до продуктите на " Девин ", всички марки на компанията напълно дават отговор на законовите условия според българското и европейското законодателство и съблюдават най-високите интернационалните стандарти за качество. Коректното етикетиране на продуктите на " Девин " е доказано няколко пъти от българските и европейските управляващи. Целта на новия Закон за храните е да се трансформират разпоредбите, основаващи се на интереса на един човек да паразитира върху цялата промишленост. Ако не бе намесата на този съответен едноличен интерес, разновидността на законопроекта, който получи утвърждението на Европейската комисия в средата на 2016 година, щеше към този момент да бъде признат като закон.
Колко са до момента маркетинговите и рекламните разноски на сдружението през годините за налагане на изворната вода " Девин " и в случай че тя би трябвало да се преименува, какви нови разноски ще са нужни и на каква стойност?
- Инвестициите в продукта не се свеждат единствено до маркетингови и рекламни разноски. Вече повече от 10 години " DEVIN Изворна " е желан артикул от българските консуматори. В този смисъл вложените запаси от страна на компанията са основни и не са измерими единствено във финансовите средства, а в отговорността на всеки чиновник на " Девин ".
Кои от препоръчаните промени в проектозакона са най-притеснителни за компанията и за сектора?
- Асоциацията на производителите на безалкохолни питиета, чийто член е и " Девин ", показа своите оферти по проектозакона за оптимално контролиране на бранша в сходство с европейското законодателство. Тези текстове бяха в основата на закона, изпратен за нотификация в Европейската комисия, който бе признат без никакви забележки в бранш " Води ". Огромно бе удивлението ни, когато в плана, импортиран за разглеждане в Народното събрание, се оказа, че текстовете в съвсем целия раздел " Води " са изменени или напълно сменени. Без да бъдат разисквани с браншовите организации, без да бъдат нотифицирани в Европейска комисия и без да имат оценка на въздействието, както следва да бъде по законов ред. Новите текстове единствено повтарят мнението на един-единствен човек, който в продължение на години се пробва да саботира развиването на цялата промишленост.
Какви са вашите терзания като най-голяма компания на пазара на бутилирани води?
- Нашите съответни терзания са свързани с извънредно отрицателните последствия, до които може да докара приемането на закона в този му тип. Той на процедура ще унищожи бутилиращата промишленост, ще ни върне години обратно в развиването на марките ни, ще докара до закриване на работни места и до фрапантен спад на вложенията във водния бранш. Това ще докара до безпорядък на пазара.
Защото с новия закон се основават предпоставки за анулация на правилото " едно находище – един бутилировач ". Това на процедура значи следното: една компания е вложила в създаването на находище, в построяването на фабрика и технологии за бутилиране на водата, в наемане на хора, в маркетинг за налагане на комерсиалната марка. И внезапно се появява някой, който стартира да бутилира вода от същото находище и да употребява наготово наложено име и основана положителна известност.
Такава процедура не съществува на никое място в Европа! Подобна стъпка би довела до цялостно размиване на отговорността по отношение на качеството на продукта и опазването на ресурса. Как потребителите ще са сигурни за качеството на водата, която купуват, в случай че не са наясно какви критерии са спазени при нейното бутилиране и кой носи отговорността за продукта? Надяваме се, че ръководещите ще се вслушат в причините на чистия и виновен бизнес, тъй като в противоположен случай ще разрушат цялата промишленост.
В нарушаване ли е в този момент компанията, която продава изворна вода с марката Devin, а не с название на извора, от който се добива – " Балдаран "?
- Както бе упоменато нагоре и както бе постановено неведнъж от локалните и европейските институции, не е нарушаване на настоящите нормативни разпореждания – както в страната, по този начин и в целия Европейски съюз.
На каква стойност оценявате целия годишен пазар на води в България и какъв е вашият пазарен дял?
- Бутилираната вода е най-бързо разрастващата се категория от всички безалкохолни питиета в България след доста по-малките енергийни питиета. Според данни на " Глобал дата " пазарът на бутилирана вода в България е в границите на 600+ млн. литра годишно. " Девин " е пазарен водач и съставлява към 1/3 от този пазар с помощта на мощното показване на двете си съществени марки " Devin Изворна вода " и " Devin Минерална вода ".
Новият притежател Spadel оперира на пазара в Европейски Съюз. Имате ли наблюдения и образци за води с подобен проблем на изворната Devin, каква е европейската процедура?
- Никъде в Европа няма процедура от едно и също находище, още повече от еднакъв водоизточник, да е позволено да оперират двама или повече търговски оператора за бутилиране. Това би било казус в Европа.
Според юристите на компанията наложителна ли е европейската инструкция в частта за изписване наименованието на извора и би трябвало ли то да е с по-голям надпис, в сравнение с марката?
- Да, само че единствено при изискване, че комерсиалното название на продукта се разграничава от името на находището или от мястото на употреба. А мястото на употреба е мястото, където се бутилира продуктът.
Как ще коментирате изказванието, че не може да се продава минерална и изворна вода с едно и също название - Devin, което е записано географско обозначение, защото съгласно Закона за марките и географските означения записаното географско обозначение може да се употребява единствено за стоката, за която е записано ?
- Както продуктите, по този начин и комерсиалните наименования на DEVIN, " DEVIN Минерална вода " и " DEVIN Изворна вода " напълно дават отговор на българските и европейските законови условия.
------------------------------------------------------------------------------
Васил Стоименов
Фотограф: Надежда Чипева ПРОМЕНИТЕ СА ПЪЛНО КОПИЕ НА ТЕКСТОВЕ ОТ ЕВРОДИРЕКТИВАТА
Васил Стоименов, притежател и шеф на " Балдаран спринг "
Какво ще трансформират новите оферти в Закона за храните?
- Сега настоящата разпоредба за бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води е приспособена през 2009 година и приведена в сходство с Директива 2009/54/ЕС. Това, което е комплицирано в нея, е, че тя поставя знак за тъждество сред " комерсиално название " и " комерсиална марка ", а терминът в директивата е " комерсиално изложение ". Последното би трябвало да включва географския генезис – името на извора, находището, типа на водата, всевъзможни марки на производител и фирмени знаци. Новите моменти в проектозакона в действителност са преписани от директивата, мога да подсигурявам, че в случай че се направи параленост сред препоръчаните промени и директивата, няма да има противоречие като текст, запетая, дума. Директивата е рамка, в случай че не съблюдаваме рамката – какво вършим. В директивата понятието " комерсиално изложение " е използвано настрана от " комерсиална марка ", което значи, че има ясно разграничение на двете понятия. Според решение на Съда на Европейски Съюз по дело С-207/14 етикетите на натуралните минерални води наложително би трябвало да съдържат информация за мястото, където изворът се експлоатира, и наименованието на извора. А това място всъщност съставлява комерсиално изложение, което се отнася до географския генезис на водата, а не до нейния стопански генезис (името на компанията и марката).
Как новите оферти ще се отразят на комерсиалните марки на бутилиращите компании?
- Имената на изворите няма да заличат комерсиалните марки на производителите. Етикетите могат да съдържат и друга информация. Марката не се заличава. Например " Ком " е комерсиална марка. Но на етикета е изписано и името на извора - " Бързия ". Марката " Ком " няма да отпадне, никой не заплашва бизнеса им. Търговското изложение включва и комерсиалната марка. Изискването е името на извора да е изписано с шрифт, който е 1.5 пъти по-голям от името на марката. При добър дизайн марката би могла да е задоволително отчетлива. Това е условие и в в този момент настоящата разпоредба.
Откъде пристигна самодейността за препоръчаните промени?
- През 2014 година се основава работна група към Министерството на земеделието и храните, с цел да разиска промени в Закона за храните. В нашия Съюз на безалкохолната индустрия осем месеца не знаем, че съществува раздел " Води ". Отиваме на първото съвещание на работната група, питаме кой инициира раздела за водите, няма формален отговор. Няма и претекстове за измененията, които се оферират. Всичко, което предлагахме, се отхвърляше. Работната група завърши със скандал. Решението бе, че, в случай че мненията на двете браншови организации си опонират, ще се вземат мненията на земеделското и на здравното министерство. Разбрахме се, само че без законопроектът да е минал публично разискване, го пращат в Брюксел за координиране. Европейската комисия с Нотификация 2016/0318 отхвърля препоръчаното определение за " комерсиалното название " на браншовата Асоциация на производителите на безалкохолни питиета (АПБНБ). След абсурда сред двете браншови организации и неналичието на връзка сред тях вицепремиерът Томислав Дончев разпорежда на двете министерства – на земеделието и опазването на здравето, да седнат, да гледат директивата и да напишат текстовете в проектозакона. Има и отчет на Томислав Дончев, признат от Министерския съвет. На базата на този отчет се вършат някои от записите в плана, който тогавашният министър на земеделието и храните Десислава Танева внесе за разискване. Васил Стоименов не е внесъл законопроекта. Може ли моята скромна персона със 100 индивида фабрика да им каже какво да вършат? В плана няма една сричка, която да е в несъгласие с директивата. Нашите съперници от Асоциацията на производителите на безалкохолни питиета имат проблем с директивата, а не с мен и с моята компания.
Вашата компания " Балдаран спринг " и " Девин " бутилират изворна вода от еднакъв извор - " Балдаран ", на 15 км от Девин, само че я продават под два разнообразни марката – " Балдаран " и " Девин ". Как новите оферти в проектозакона се отнасят до този проблем?
- Не може изворната вода " Девин " да се назовава " Девин ", което е находище на минерална вода, тя би трябвало да се назовава " Балдаран " на името на извора, от който се добива. Като създател на компанията " Девин " аз пуснах изворната вода " Девин " на пазара през 2004 година, с цел да запазя марката " Девин ", само че тогава не бяхме членове на Европейски Съюз и директивата не ни засягаше. Тога ва всички от борда на нашата компания бяха срещу, тъй като се притесняваха, че изворната вода ще затрие марката " Девин " за минералната вода, само че това не се случи и се оказва, че в този момент продажбите на изворна и минерална са в съответствие 60:40 или даже 70:30. По това време в известна медия ни нападнаха, че минералната вода " Девин " трови децата на България, и се постановяваше да реагираме незабавно.
Отстрани наподобява, че имате фиксация върху " Девин "...
- Не мога да съм апатичен. Защото те се пробваха да унищожат компанията ни. През 2015 година тихомълком се пробваха да вкарат смяна през задния вход в Закона за водите, с която да ни лишават разрешителното за водоползване. Тя не мина. Сега непосредствено се твърди, че аз съм индивидът, поради който се вършат законите в страната. В пространството се развиват нервности. Промяната няма да докара до безпорядък и апокалиптични картини в сектора.
Колко е огромен пазарът на бутилирани води в България?
- Предполагам, че е към 600 млн. литра годишно. Това са всички бутилирани води – минерални, изворни, трапезни. Около 200 млн. литра са изворните, 400 млн. литра са минералните и трапезните. Основните играчи са " Девин ", " Горна баня ", " Банкя ", " Михалково ", " Балдаран ", " Бачково ".
Ако измененията бъдат признати в този вид, на кой от главните играчи и по какъв начин ще се отразят?
- Гарантирам ви, че фрапантна и сериозна смяна няма да се случи. Няма да има по никакъв метод преразпределение на пазара. Защото нормативната уредба се трансформира единствено в три направления, а огромна част от условията на директивата съществуват и сега. Има едно главно несъгласие, обвързвано с това дали географският генезис е водещ в комерсиалното изложение или марката, само че това е изяснено изрично от директивата. И ще се наложи да се трансформират етикетите на някои бутилирани води. В случая марките няма да бъдат заличени, отстранени или отстранени на нито една вода. Просто съответствие сред изписването на марката и името на извора ще бъде в посока веднъж и половина по-голямо в интерес на извора. Така както изисква европейската инструкция. Двете компании, на които ще се отрази на етикетите, са " Девин " и " Михалково ". " Девин " създава два разнообразни типа вода – минерална и изворна - с друг географски генезис, с разнообразни свойства и качества, само че с едно и също име и според директивата и тълкувателно решение С-207/14 на Съда на Европейски Съюз това не може да се прави. " Михалково " може да си резервира марката, само че ще би трябвало да изписва и името на извора - " Персенк ".
Вярно ли е, че " Горна баня " бутилира от извор, който се споделя " Домус дере ", и ще се прекръсти?
- Находището се споделя " Горна баня ". Сондажът не е находище и името или номерът на сондажа няма по какъв начин да смени името на находището. Това е отговорът ми. Няма да има смяна. Наименованията на находищата не са търговски марки, те са географски означения за генезис. Законопроектът пази и резервира тези географски означения. Законът подсигурява и запазването на комерсиалните марки, като според директивата има правилник за тяхното слагане на етикетите. За никой нищо не се трансформира, с изключение на за една-две компании.
Ако измененията бъдат признати, най-продаваният артикул сега - " Девин ", ще би трябвало се прекръсти на " Балдаран " или най-малко да постави с по-големи от марката букви надписа " Балдаран ". По случайност или не вие бутилирате водата " Балдаран ". Към кого ще прелее инвестицията в рекламата?
- Ами по-скоро към тях ще прелее, тъй като аз натрапвам водата от години под комерсиално изложение " Балдаран " сполучливо. Нямам права върху словото " Балдаран ", тъй като е обозначение за географски генезис и не мога и да имам, те могат да го употребяват напълно умерено. Въпрос на дизайнерско решение е да си създадат етикетите по метод, който ги устройва и дава отговор на директивата, тъй че да не са им застрашени ползите и въпреки всичко да се съблюдават условията на директивата. " Девин " има доста лоялни клиенти. С едни прецизни положителни дизайнери марката " Девин " може да се употребява умерено и за изворната вода, в случай че е сложена по избран метод, регламентиран от директивата. И в случай че се изясни на хората, че това е новият етикет на " Девин ", това няма да им отнеме от продажбите. Сега се рисува една апокалиптична картина, само че ще видите, че няма да се стигне до това. В момента работят доста интензивно медийно и всячески против измененията. Но ще стигнем, в случай че би трябвало, до Европейския съд, а този съд има процедура при такива случаи. Марките не са застрашени. Застрашени са сега имената на българските извори.
По кой метод?
- По метода, по който те желаят да се изпише в закона, че комерсиалната марка е определящата и името на бутилираната вода, а не комерсиалното изложение. Имената на българските извори според тяхната позиция могат да отпадат от етикетите.
Това за какво е значимо?
- Ами аз съм българин. Това е антинационално. Не може поради една компания " Девин " да не се съблюдават условията на европейската инструкция.
Защо не слагате и комерсиална марка с изключение на името на извора на вашите артикули?
- Защото искахме да си наложим името на извора и такова е условието на наредбата за бутилираните води. И го наложихме. Постигнахме това макар опитите да бъдем затворени като фабрика, макар тези дистрибутори, които бяха стимулирани да не работят с нас. Почти всички дистрибутори, които аз съм основал, ми обърнаха тил. Трябваше да стартираме изначало.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ