[Shutterstock] Курсът на ЕК срещу пластмасата отчасти е предизвикан от

...
[Shutterstock] Курсът на ЕК срещу пластмасата отчасти е предизвикан от
Коментари Харесай

Точка на рециклиране

[Shutterstock] Курсът на Европейска комисия против пластмасата частично е провокиран от влязлата в действие при започване на тази година възбрана за импорт на пластмасови боклуци в Китай – най-големия пазар за подобен отпадък. Още по тематиката
Даниела Русо: Трудно ще открием материал, който да измести пластмасата във всичко

Съоснователят и изпълнителен шеф на Think Beyond Plastic пред " Капитал "
18 яну 2018
Кармену Вела: Пластмасовият боклук в действителност е скъп запас

Kомисарят по околната среда, морските въпроси и риболова пред " Капитал "
16 яну 2018
Западът е в стрес от възбраната за импорт в Китай на пластмасови боклуци

Европейски Съюз незабавно ще би трябвало да промени модела на преработващата си промишленост
15 яну 2018 Към всички обвинявания за опитите на Европейски Съюз да контролира всевъзможни неща скоро може да се добави още едно - че се пробва да ни отнеме и блясъка на живота. Една от задачите на новата тактика за пластмасите, която беше разгласява от Европейската комисия в сряда, е възбраната на микропластмасите като евентуално нездравословни за човешкото здраве. А точно те са съществена съставна част в броката, който бляска от маникюра или гела на всички празненство хора.

Новата тактика цели да ограничи еднократното потребление на пластмасите и да понижи пластмасовите боклуци, които замърсяват околната среда. И микропластмасите са единствено част от казуса. Идеята е да се откри повсеместен метод, при който пластмасите да се създават по този начин, че по-лесно да се рециклират, а тези, които не могат да бъдат модифицирани, да бъдат лимитирани. " Сега както политиците, по този начин и обществото като цяло са наясно, че имаме сериозен проблем ", изяснява комисарят по околната среда, морските въпроси и риболова Кармену Вела пред " Капитал ".

Море от пластмаса

Една от най-силните метафори, които повеждат борбата против пластмасите е, че през 2050 година тежестта на пластмасата в международния океан ще изравни тежестта на рибата в него (прогнозата идва от Ellen MacArthur Foundation). Въпреки че това надали е допустимо да се предвижда (все още няма способ, който може да каже какъв брой е рибата в океана), плаващите острови от пластмаси са към този момент познати от доста документални филми за тях. Разрастването им води до все по-често попадане на микрочастици в рибите, които по-късно намират път и до хранителната верига на хората.

Европейската комисия обаче натъртва най-много на икономическата изгода от преработката на пластмасите. Според изчисленията на нейните специалисти едвам 5% от вложената стойност в опаковките бива оползотворена, в случай че те се изхвърлят след приложимост и се изнесат за трети страни. На доктрина, в случай че създаваните годишно в Европейски Съюз 26 млн. тона пластмаси се преработват, резултатът върху въглеродните излъчвания би се равнявал на това 26 млн. коли да спрат да се движат (т.е. страна като Испания да престане да кара автомобили). Това освен ще способства за ограниченията против климатичните промени, само че и внезапно ще понижи вноса на нефт.

Пластмасите също така са скъп запас за промишлеността и ненапразно самите бизнес асоциации са последователи на по-голямото й преработване. Например Цветанка Тодорова, ръководител на УС на " Браншова асоциация " Полимери " (БАП), споделя пред " Капитал ", че БАП поддържа " дейности, ориентирани към превъзмогване на изхвърлянето на пластмаси в околната среда, увеличение на преработването и повторната приложимост и поощряване на нововъведенията ".

По-високата преправка на отпадъчния артикул ще сътвори и нови работни места и ще се отрази позитивно на комерсиалния баланс на страните членки. В момента 1.5 млн. души в Европейски Съюз са заети в пластмасовия отрасъл, а фирмите генерират общо 350 милиарда евро продажби. Европейска комисия счита, че най-малко още 200 хиляди души могат да намерят работа в бранша.

" Трябва да гледаме на пластмасовите боклуци не като на отпадък, а като на запас, в този момент ние го изнасяме за страни, които в действителност са ни съперници ", показва Вела. Като цяло Европейска комисия пресмята, че страните членки губят по 100 милиарда евро годишно поради това, че не преработват пластмасовите си боклуци.

Защо тъкмо в този момент?

Според комисар Вела тактиката е препоръчана като част от напъните за по-широко разпространяване на кръговата стопанска система, т.е. за оптимално потребление на ресурсите, която намира все по-добър банкет измежду европейците. Сегашният курс на Европейска комисия против пластмасата обаче частично е провокиран от влязлата в действие при започване на тази година възбрана за импорт на пластмасови боклуци в Китай – най-големият пазар за подобен отпадък. Това към този момент води до струпване на боклуци в страните от Европейски Съюз, които сега рециклират едвам 25% от създаваните в тях пластмаси.

Кризата с пластмасовия отпадък основава и опция за локалната промишленост. Тъй като цената на отпадъка внезапно пада, поради намалялото световно търсене става стопански преференциално той да се преработва и в Европа. " Това е позитивен външен стопански потрес ", счита вицепрезидентът на Европейска комисия Юрки Катайнен.

Как ще стане това

Една от главните причина за ниското равнище на преработване на пластмасите е, че при производството им не е помислено за това. Често в тях се влагат рискови съставни елементи, което прави преработката рискова. Друга причина е, че към момента липсват стандарти за подбиране – постоянно биоразградими пластмаси се смесват с елементарни, което прави тяхното преобразяване в компост невероятно.

В тактиката (която не е законодателен акт, а намерение) се планува да вземем за пример до 2030 година пластмасата, употребена за опаковки, наложително да бъде рециклируема. За други артикули се възнамерява възбрана – да вземем за пример за потреблението на микропластмасите в козметиката и боите. В случая Европейски Съюз, който постоянно е упрекван, че свръхрегулира всичко, в действителност изостава. Такава възбрана беше въведена в Съединени американски щати през 2015 година (и остана неотменена от сегашния президент Доналд Тръмп). В Европа това направи неотдавна Англия, а Белгия разгласи, че също ще вкара възбрана.

Стратегията включва и въвеждането на условия продуктите да се основават по този начин, че да разрешават по-лесно преработване по общоевропейски стандарти за отпадъците. Както сподели Катайнен при представянето на документа в Страсбург, задачата е да се сътвори общ пазар за пластмасови боклуци.

Ще бъде ли претрупан потребителят

Един от резултатите на множеството тактики на Европейски Съюз е, че целят позитивни резултати, само че в кратковременен проект постоянно натоварват потребителите с спомагателни разноски. " Разбира се, това [новите изисквания] ще докара до неизбежни и разнородни потребности от вложения от страна на бизнеса - за съоръжение, за проучвания за въздействия на нови опаковки върху храните, както и не на последно място за просветителни или разяснителни информационни акции към потребителите ", счита Йолита Ботева, маркетинг управител на " Обединена млечна компания ". Ботева обаче акцентира, че компанията счита метода към пластмасите за верен.

Вела споделя, че в тази ситуация част от предстоящите разноски могат да бъдат избегнати. Например, в случай че се понижи оцветяването на употребяваните пластмасови опаковки, това елементарно ще усъвършенства тяхното подбиране. Комисарят добавя и че Европейски Съюз ще поддържа проучванията в региона до 2020 година с 200 млн. евро, тъй че да бъде открито стопански преференциално решение.

Комисарят признава, че в случай че фирмите бъдат натоварени с нови задължения, те в последна сметка ги трансферират на потребителите. Но в случай че последните получат повече информация, те могат да спестят част от тези разноски, като трансформират държанието си. Един от образците, който постоянно се дава, е с бутилираната вода, която може да се размени с вода от чешмата. Франс Тимерманс, вицепредседателят на Европейска комисия, пък дава образец с пластмасовите сламки. Тяхното прилагане елементарно може да бъде избегнато, в случай че на децата се изясни, че разграждането им лишава към 300 години, в които те ще замърсяват природата.

Вела има подозрения и по връзки на налозите върху пластмасите, които постоянно се оферират, с цел да се ограничи тяхното потребление (в момента сходни ограничения се разискват във Великобритания). " Трябва да се замислим дали би трябвало да таксуваме нещо, което е нездравословно, вместо да го забраним ", споделя той и изяснява, че възможното облагане би трябвало да става след положително обсъждане.

Само преди седмица комисарят по бюджета Гюнтер Йотингер предложи въвеждането на общоевропейски налог върху пластмасите. Идеята е с него да се финансира част от отворилата се дупка в бюджета на Европейски Съюз след предстоящото овакантяване на Англия. Доскоро общоевропейските налози бяха табу освен тъй като Лондон беше твърдо срещу. Страните членки в никакъв случай не са желали да дават повече автономия на европейските институции, тъй че този финансов полет на мисълта надали ще продължи още доста.

Мерките на Европейска комисия против пластмасата не са толкоз крайни, както да вземем за пример против въглищата. Но сигурно Брюксел би желал пластмасата да изгуби сегашния си искра.
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР