[Shutterstock] Детето може да се изразява на 100 езика, най-важното

[Shutterstock] Детето може да се показва на 100 езика, най-важното е да не му се пречи да прояви опциите си. Казал го е италианският психолог и възпитател Лорис Малагуци, основал неповторимият прийом в образованието на най-малките - " Реджо Емилия ". Умеем ли обаче да дадем криле на фантазията, да следим интересностите в стаята или да заснемем първото написано изречение? И какъв брой е значимо и занимателно деца, учители и родители да учат и играят дружно.

Началото

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Подходът " Реджо Емилия " се заражда в края на Втората международна война като реакция на родители, които осъзнават пасивността в обществото и обстоятелството, че никой не се е противопоставил на безумията на Мусолини. Тъй като не желаят децата им да са послушковци, които сляпо и покорно следват мощните на деня, дружно с Лорис Малагуци основат друг модел детски градини. Само за две десетилетия опитът им прераства в общински модел за ранна грижа и обучение на Реджо Емилия, който съществува и в този момент, а методът носи името на италианския град.

През 1991 година ЮНЕСКО прогласява " Реджо " за " най-хубав учебен метод за дребни деца ", а италианският общински модел стартира да печели известност в целия свят.

Подходът

" Реджо " споделя някои от полезностите на по-известните валдорфски и монтесорски учебни заведения, само че не е съответна просветителна система. " Това е по-скоро философия и шерване на полезности за това по какъв начин децата учат най-добре и най-лесно ", споделя Нора Гавазова, притежател на " Детската къща " във Варна. Подходът е създаден за деца до 7-годишна възраст, а другите дейни участници са учителите и родителите.

Средата като преподавател

" Когато се даде независимост и средата се подрежда по отношение на ползите им, децата за доста по-кратко време реализират доста повече, в сравнение с когато им се постанова нещо, несъобразено с моментната обстановка ", споделя Нора Гавазова.

Пространството не трябва да е стерилно, а да доставя естетическа приятност и чувство за домакински уют. Необходимо е да има " скривалища " за по-притеснителните хлапета, само че и по-отворените да могат с лекост да открият две-три другарчета, с цел да разплетат заложената игра - да вземем за пример една кукла на бебе, облекла за преобличане, лекарски костюм, слушалки. Децата сами разпределят кой какво да направи.

Подредбата на пространството зависи от това какво обичат да вършат децата. Идеята е, вместо да се дава за заучаване някакъв подготвен материал, по-скоро да се показва забавна среда, в която разнообразни елементи и предмети подтикват мъниците сами да подхващат своето проучване и хъс към проучване, а в същото време учителите следят какво се случва и надграждат средата с други нужни за дребните любопитковци предмети и материали.

" Подходът е трансдисциплинарен, не дели науките ", акцентира собственичката на " Детската къща ". Например в ранното детство математиката е нещо като съответствие сред цифри и брой, насърчаване на някакво чувство за преброяване, което е обвързвано с темп. Това значи избрана класификация в средата, която съдържа подбрани по форма материали. Децата усвояват математиката посредством игра, учителят ги следи, и когато да вземем за пример усети, че детето стартира да скача три пъти напред и три пъти обратно, би вкарал в средата някакъв материал, които да задоволи тази нужда, като три обръча да вземем за пример. В момента най-големият математически шлагер в " Детската къща " да вземем за пример е ролевата игра на магазин. Децата вземат ябълки или други плодове от кухнята и ги подреждат на рафт. На някои им е по-интересно сортирането на плодовете, до момента в който други стартират към този момент да имитират броене с пари и на тях им се слагат задания със събиране на едно плюс едно и така нататък и тип пари. Учителите непрекъснато следят извършването на покупки на мъниците, задачките им се усложняват последователно, прибавят се други нужни материали за развиване на играта.

Всеки ден в " Детската къща " има една групова работа по план, където се работи единствено с 5-6 деца. " В тази възраст е нещо неестествено и напрягащо да вършат нещо в огромна група от 20 и повече деца ", споделя Нора Гавазова. Останалите 13 се учат едно от друго, да вземем за пример работилите към този момент в магазина обяснят на другите по какъв начин се играе и в групата се получава естествено разпределение.

Родителят е деен участник в образованието

Учителят, родителят и детето са сътрудници в процеса на учене. Подходът възприема родителя не просто като фен, който ръкопляска на наученото стихче или песничка в обичайна детска градина.

Няколко пъти годишно се организират срещи, последната да вземем за пример събира родители, учители и деца да готвят дружно. Обикновено децата сами измислят сюжет за родителите и по-късно ги включват в някакъв вид игри. Има обмяна на информация какво се случва в градината и какво в къщи. Например хлапетата носят фотоси от почивката си и в деня за шерване описват какво им се е случило. Когато има някаква тематика, като да вземем за пример генезис на живота, родителите са осведомени и оказват помощ с разнообразни материали и хрумвания, които намират място в образованието. Така на процедура родителите действително вземат участие в образованието и заниманието на мъниците.

Стаята като музей на достижения

Класните стаи, въодушевени от " Реджо ", са като музей на просветителния развой. Учителите употребяват разнообразни способи за документи като клипбордове, фотоапарати и преносими компютри, с цел да наблюдават детските мисли и хрумвания. Образователният развой постоянно се документира. Например когато едно дете стартира да написа, учителят го снима и фотографията се показва пред цялата група, а по-късно се залепя на стената. Това е тласък за детето да продължава да учи, само че и да вижда, че това се прави оценка от всички.

Вдъхновението

Reggio inspired се назовават всички места по света като " Детската къща " във Варна. " Умишлено методът не е предпазен с патент, на процедура това е държавното обучение в Реджо Емилия, не трябва да е обвързвано с заплащането на спомагателни средства и такси, а би трябвало да е насочено към полезностите ", споделя Нора Гавазова. Тя се е обучавала в Реджо Емилия, където се вършат две интернационалните стратегии годишно за стотици искащи от целия свят. Няма учебници, а всеки пречупва информацията през културната си рамка, през личното си усещане. Подходът не изисква и някаква специфична сертификация. Дава се документ за приключеното образование, само че това не е публична педагогическа тапия. Подходът е извънредно еластичен, изисква голяма централизация и разсъдливост от учителя.

" Детската къща " във Варна ползва " Реджо " модела към този момент втора година. Нора Гавазова търси съидейници, по тази причина основава фондация " Калейдоскоп ", чиято цел е да се популяризира неповторимият метод и в България. Тя е уредник на конференцията за разпространяването на полезностите и визията на " Реджо " " Образът на детето ", която ще се състои на 28 септември в Морското казино във Варна.