![[Shutterstock] Част от темата Вторият етап на стартъп екосистемата Опитът](http://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3084434.jpg)
Уроците от първата стартъп вълна
[Shutterstock] Част от тематиката Вторият стадий на стартъп екосистемата
Опитът от четири несполучливи истории
Разказват създателите на Speedifly, ChipoLabs, OrelSoft и Stepsss
Още по тематиката
Васил Терзиев става сътрудник в Eleven Ventures
Съоснователят на " Телерик академия " ще взе участие и като коинвеститор
24 ное 2017
Опитът от четири несполучливи истории
Разказват създателите на Speedifly, ChipoLabs, OrelSoft и Stepsss
24 ное 2017
Десет претендента за мениджъри на държавните фондове за стартъпи
Трите фонда ще влагат над 100 млн. лева през идващите пет години
7 ное 2017
Дигиталната мрежа EDIT прави изследване на българските новаторски компании
Анкетата е за втора година, като този път е с по-голям мащаб и търси по-подробни данни
5 окт 2017
Шест компании попаднаха в стартъп стратегия на Raiffeisenbank
Сред определените планове няма българско присъединяване
27 сеп 2017
100 млн. лева си търсят мениджъри
Държавният Фонд на фондовете разгласи първата си поръчка за принадлежности за финансиране на млади компании и в нея има много въпроси
18 сеп 2017 Има една част от българския бизнес, от която новините са съвсем единствено положителни. Там фирмите и хората, които ги ръководят, са по-малко съперници и повече сътрудници. Те гледат освен личния си интерес, само че и по какъв начин да развиват дружно средата, в която работят. Спечелилите се усещат длъжни да дават част от парите си на нови играчи, тъй че и те да получат късмет да пораснат. Предприемачеството не е празна дума, а метод на мислене, с който по-напредналите се пробват да заразят колкото се може повече хора. Уменията за правене на бизнес не се пазят, а в противен случай - споделят се с тези, които имат потребност от тях. Там неуспехът не е покруса, а скъп опит, който дава нови сили. Усещането е, че триумфът е постоянно зад ъгъла.
Добре пристигнали в (засега малката) българска стартъп екосистема.
Тя обаче не пристигна внезапно, нито се случи от единствено себе си. През последните години напъните на една сплотена група вложители, ментори и притежатели на компании (често и трите заедно) развиха тази среда до степен, че съгласно някои от тях България се трансформира в районен център за започващи компании. Качествената смяна нямаше да бъде допустима без парите от Европейския капиталов фонд, който даде общо над 100 млн. евро на няколко разнообразни фонд мениджъри (основно Eleven и LAUNCHub) за финансиране на нови компании. Свикнали сме еврофондовете да са синоним на обири и безсмислени разхищения, само че в този случай те изиграха доста значима роля. Без финансирането на ЕИФ българската стартъп екосистема нямаше да се е развила оттатък ентусиазма на първите си стъпки.
Сега въпросът към този момент не е дали тази среда има някакво бъдеще. Пет години след началото на бурното й развиване (и стотици стартирани компании) въпросът е по-скоро накъде тъкмо ще тръгне тя.
Че развиването няма да спре, се вижда по две трендове. Първата е, че към сходно финансиране се насочват от ден на ден частни капитали. Един от рисковете на това да направиш стартъп екосистема с еврофондове беше те просто да бъдат изхарчени без никакъв дълготраен резултат. Влизането на от ден на ден частни пари демонстрира, че средата е витална и може да продължи без обществени средства. Евросредствата обаче няма да спрат и това е втората значима за развиването на стартъп екосистемата наклонност. През идващите години така наречен фонд на фондовете ще раздаде към 100 млн. лева за започващи компании. Това, от една страна, е хубаво, само че от друга, българската администрация няма изключително богат опит в безкористното ръководство на евросредства и има риск другояче хубавичко екосистема да бъде инфектирана от класическите заболявания на тази част от бизнеса, която разчита на страната.
За това някъде ще тръгне стартъп средата доста огромно значение има и нещо друго - какви уроци бяха научени до момента.
Поуките от първата вълна
За триумфа на всяка стартъп екосистема в целия свят доказателство са мощните компании, които излизат от нея. Мечтата на всеки бизнесмен е да сътвори личен бизнес, който да продава сполучливо в целия свят, а блянът, най-малко в Силициевата котловина, е достигането на оценка от над един милиард $ (така нареченият unicorn - компания еднорог). Естествено, финансираните до момента компании в България не могат да се похвалят с сходни триумфи. Доказват го и резултатите им. От съвсем 200 компании от първата вълна на LAUNCHub и Eleven единствено към 10% са на облага (някои с минимална) през 2016 година и едвам пет са тези с доходи над 1 млн. лева Много от стартъпите са прекратили активност. Но в сходно обикновено броене има доста условности.
Първо, двата фонда финансираха разнообразни по тип компании и хрумвания - LAUNCHub залагаше повече на такива с пробван модел и построен екип, до момента в който Eleven постоянно поддържаше концепции в зародиш. А и исторически във всяка стартъп система по света фирмите, които съумяват да " изкласят ", са доста малко - към 5% до най-вече 10%. Второ, за доказването на бизнес модела в пазарни условия на компаниите са нужни повече от четири-пет години, защото става въпрос за български компании, които в доста случаи занапред се учат да продават на огромни пазари като Съединени американски щати. Това лишава време, доста старания и промени в придвижване. Трето, първата вълна ненапълно беше проба-грешка, защото екосистемата към момента беше доста млада и много от търсещите финансиране хрумвания бяха просто на хартия.
Според Георги Брашнаров, притежател на IT компанията " Немечек " и един от пионерите в този бранш, да се подхожда към първата фаза от финансирането на стартъпи, така наречен Seed фаза (seed - посаждам) напълно с бизнес критерии е неправилно. " На идващ стадий това е обикновено, само че когато още не знаеш какво ще излезе от една концепция, а подходиш към нея като към зряла компания, ти ще я смажеш ", споделя той. За него стартъпите имат потребност от доста и доста по-различни грижи. " Честно казано, парите са едно от дребното неща, които трябват. С парите идва някаква ангажираност от по-опитни хора - ментори, адвайзъри и спомагателни вложители, които да оказват помощ на концепцията да израсне ", споделя той.
Първата огромна вълна стартъпи съумя сигурно да реализира няколко други значими неща - да покаже, че има доста млади предприемчиви българи, има капитал, който при положителни хрумвания да ги финансира, има квалифицирани експерти, които да работят в тези стартъпи, и има ментори, които да ги направляват. Всъщност това са и някои от главните съставки на една екосистема. " Натрупването на сериозно равнище от позитивен (за това какво работи) и негативен опит (за това какво не работи) може би е най-важното нещо, което трябваше да се случи ", споделя Даниел Томов, един от сътрудниците в Eleven. Според него в този момент бизнесмените са много по-зрели, по-опитни, само че и с доста по-голямо самочувствие, че могат да съумеят, стартирайки компания от България. " Също по този начин нашата екосистема е доста по-добре интегрирана с други екосистеми по света - разговорът и обменът на опит и познания е доста по-лесен и непосреден ", споделя той.
Научените уроци са доста
Самите вложители споделят, че в този момент не биха подкрепили някои от стартъпите, които са финансирали преди, и към този момент са надалеч по-избирателни в пресяването на претендентите. LAUNCHub Ventures мина едно равнище нагоре и финансира главно развити планове - както някои от досегашните си с спомагателни средства, по този начин и нови, които към този момент са задоволително напреднали. Фондът промени и сумите, с които подкрепя компаниите - от 300 до 700 хиляди евро начална инвестиция в компания, като опцията е да усилва финансирането до 2 млн. евро. В първия фонд оптималното финансиране беше 200 000 евро.
" Със сигурност има зрялост в средата пет години по-късно. Но сме очевидци и на значително неточности, които се повтарят. Това се вижда от някои " незрели " претенденти за финансиране, които не престават да не схващат по какъв начин работи цялата екосистема. В същото време позитивното е, че от ден на ден и повече компании идват при нас, откакто в продължение на години сами са се развивали и са почнали да продават независимо ", споделя Стефан Ганчев, сътрудник в LAUNCHub Ventures.
Другата позитивна смяна е все по-голямото частно финансиране в средата. В началото голямата част от капитала беше по европейски стратегии и въпреки това да продължава да е по този начин, фондовете от ден на ден набират личен капитал. LAUNCHub Ventures усилва каузи на частните вложители, а новият фонд на Eleven е напълно построен от подобен капитал. Такава беше и задачата на ЕИФ през цялото време - европейските пари последователно да се изтеглят от системата и тя да може да се поддържа независимо.
Бизнес ангелите са друга основна частица от това частно финансиране. Докато преди ролята им беше епизодична и " на парче ", в този момент към този момент имат лични организации, в които разискват и споделят вложения като CEO Angels Club. Бекграундът на вложителите там е най-различен - те идват от софтуерните среди, финансови институции, както и мениджмънта на огромни компании.
Някои от тях се включват и в частния съставен елемент на фондовете. Пример тук е съоснователят на Telerik и " Телерик академия " Васил Терзиев, който споделя, че е доста значимо да има хора, които връщат познания и запас назад в системата. До момента той е вложил в над 40 компании, а в този момент напълно неотдавна влиза и в новия фонд на Eleven като съучастник.
" Изгражда се, дори, бих споделил, към този момент се построи група от бизнесмени от ново потомство прогресивно мислещи хора, които имат огромни упоритости, само че и оказват помощ за триумфа на другите ", разяснява той пред " Капитал ".
По-организираните бизнес ангели остават и главната вяра за стартъпи в така наречената ceed фаза - т.е. най-младите компании, които доста постоянно са на равнище хрумвания и търсят финансиране от 25 до 50 хиляди евро.
Както стана ясно, фондовете финансират по-развити планове. Което не значи, че пари за тези компании няма, като опциите са няколко. Сред тях са и интернационалните акселераторски стратегии като Techstars London, както и такива в района. " Ако има вакуум за най-младите стартъпи, това значи, че някои създатели не са се ориентирали добре в ситуацията, защото има доста и разнообразни варианти ", добавя Стефан Ганчев.
" За някои, фактът, че в България към момента не е стартирал идващият Гугъл или Фейсбук, значи че няма екосистема ", споделя Васил Терзиев. Според него обаче който познава историята на Долината знае, че тези компании не са се родили за един ден. " Отнема няколко генерации, като с всяко последващо триумфът е по-бърз и дълготраен, до момента в който се построи доста устойчива екосистема ", безапелационен е той. Той счита, че след пет години към този момент ще е извървян цялостен цикъл от старта на early-stage и VC фондовете. " Ще забележим плодовете на младите компании-фиданки, които бяха засети последните години, и хората ще се убедят, че нещата се случват. Екосистемата като цяло ще работи по-бързо и стабилно, ще сътворяваме все по-големи и сполучливи компании ", оптимист е Терзиев.
Един от значимите уроци от първата вълна стартъпи е, че неуспехът също може да бъде доста потребен. " Аз самият имах стартъп, който получи финансиране от Eleven, само че с екипа не успяхме да доразвием компанията и надлежно не стигнахме до втори рунд на финансиране. Това обаче ми даде доста опит и знания, с помощта на коитo основах първия CEO Angels Club, както и станах шеф на българския клон на предприемаческия институт Founder Institute ", споделя Милен Иванов. Той не е единственият, който проблемите не са спрели да продължи напред (вижте няколко истории за несполучливи стартъпи и изводите от тях тук). За Даниел Томов от Eleven също след пет години ще се се случат първите по-големи продажби на компании, които бяха основани през първите 5 години, и това ще даде спомагателен подтик на екосистемата. Това, че през последните години всичко в стартъп екосистемата се случваше добре, несъмнено, не значи, че ще продължи наложително по същия метод. Ако обаче ентусиазмът на ангажираните в него не угасне и страната не скапе средата с тромаво и компрометиращо включване на фонда на фондовете, след още няколко години сполучливите компании ще бъдат доста повече, както и хората с опит. Ако и те от своя страна се научат, че не би трябвало единствено да взимаш, само че и да даваш, ще се е задвижил развой, който единствено може да набира скорост. Накратко, триумфът е вероятен. Трябва единствено да не се губи фокусът и да продължат систематичните старания. Тогава, евентуално след не доста време, ще бъдем очевидци на първата същински огромна българска компания, пораснала от стартъп.
Стартъп речник
Стартъп – започваща компания, която всекидневно е ориентирана към решаването на съответен проблем. В множеството случаи стартъпите стартират единствено като концепция, като след това се появява артикул, ориентиран към тясна ниша. В всеобщите случаи стартъпите са рискова инвестиция, защото даже сполучливите планове първите няколко години са на загуба.
Сийд (Seed) инвестиция – инвестиция в най-ранния стадий от развиване на млада компания, против която вложителят получава дял от акциите.
Early stage/ранна фаза – стартъпите в ранна фаза следват сийд инвестицията. На този стадий те към този момент имат подготвен артикул, който тестват или към момента създават, преди да пуснат на пазара. В някои случаи продуктът може и да е подготвен, само че към момента да не генерира доходи.
Акселератор – акселераторите са тип капиталови фондове, чиято концепция е да вложат избрани суми пари в стартъпи, като в същото време им оказват помощ и със препоръки и насоки. Акселераторите могат да влагат в разнообразни етапи в развиването на стартъпите, само че най-често на най-ранно равнище.
Бизнес ангели – или още наричани благ вложители, са еднолични вложители, които дават пари на дадена започваща компания, без да са част от рисков фонд. При този вид вложение изискванията се дефинират от двете страни, само че в множеството случаи става дума за дял от компанията или конвертируем дълг.
Венчър финансови VC фондове – или рискови фондове, ориентирани към стартъпи в по-развита фаза на съществуването им. В множеството случаи става дума за вложения в компании, които към този момент са изкарали артикул и не работят на загуба.
Bootstrapping – Процесът, при който стартъпите финансират развиването си със лични запаси и са извънредно деликатни с разноските си.
Опитът от четири несполучливи истории
Разказват създателите на Speedifly, ChipoLabs, OrelSoft и Stepsss
Още по тематиката
Васил Терзиев става сътрудник в Eleven Ventures
Съоснователят на " Телерик академия " ще взе участие и като коинвеститор
24 ное 2017
Опитът от четири несполучливи истории
Разказват създателите на Speedifly, ChipoLabs, OrelSoft и Stepsss
24 ное 2017
Десет претендента за мениджъри на държавните фондове за стартъпи
Трите фонда ще влагат над 100 млн. лева през идващите пет години
7 ное 2017
Дигиталната мрежа EDIT прави изследване на българските новаторски компании
Анкетата е за втора година, като този път е с по-голям мащаб и търси по-подробни данни
5 окт 2017
Шест компании попаднаха в стартъп стратегия на Raiffeisenbank
Сред определените планове няма българско присъединяване
27 сеп 2017
100 млн. лева си търсят мениджъри
Държавният Фонд на фондовете разгласи първата си поръчка за принадлежности за финансиране на млади компании и в нея има много въпроси
18 сеп 2017 Има една част от българския бизнес, от която новините са съвсем единствено положителни. Там фирмите и хората, които ги ръководят, са по-малко съперници и повече сътрудници. Те гледат освен личния си интерес, само че и по какъв начин да развиват дружно средата, в която работят. Спечелилите се усещат длъжни да дават част от парите си на нови играчи, тъй че и те да получат късмет да пораснат. Предприемачеството не е празна дума, а метод на мислене, с който по-напредналите се пробват да заразят колкото се може повече хора. Уменията за правене на бизнес не се пазят, а в противен случай - споделят се с тези, които имат потребност от тях. Там неуспехът не е покруса, а скъп опит, който дава нови сили. Усещането е, че триумфът е постоянно зад ъгъла.
Добре пристигнали в (засега малката) българска стартъп екосистема.
Тя обаче не пристигна внезапно, нито се случи от единствено себе си. През последните години напъните на една сплотена група вложители, ментори и притежатели на компании (често и трите заедно) развиха тази среда до степен, че съгласно някои от тях България се трансформира в районен център за започващи компании. Качествената смяна нямаше да бъде допустима без парите от Европейския капиталов фонд, който даде общо над 100 млн. евро на няколко разнообразни фонд мениджъри (основно Eleven и LAUNCHub) за финансиране на нови компании. Свикнали сме еврофондовете да са синоним на обири и безсмислени разхищения, само че в този случай те изиграха доста значима роля. Без финансирането на ЕИФ българската стартъп екосистема нямаше да се е развила оттатък ентусиазма на първите си стъпки.
Сега въпросът към този момент не е дали тази среда има някакво бъдеще. Пет години след началото на бурното й развиване (и стотици стартирани компании) въпросът е по-скоро накъде тъкмо ще тръгне тя.
Че развиването няма да спре, се вижда по две трендове. Първата е, че към сходно финансиране се насочват от ден на ден частни капитали. Един от рисковете на това да направиш стартъп екосистема с еврофондове беше те просто да бъдат изхарчени без никакъв дълготраен резултат. Влизането на от ден на ден частни пари демонстрира, че средата е витална и може да продължи без обществени средства. Евросредствата обаче няма да спрат и това е втората значима за развиването на стартъп екосистемата наклонност. През идващите години така наречен фонд на фондовете ще раздаде към 100 млн. лева за започващи компании. Това, от една страна, е хубаво, само че от друга, българската администрация няма изключително богат опит в безкористното ръководство на евросредства и има риск другояче хубавичко екосистема да бъде инфектирана от класическите заболявания на тази част от бизнеса, която разчита на страната.
За това някъде ще тръгне стартъп средата доста огромно значение има и нещо друго - какви уроци бяха научени до момента.
Поуките от първата вълна
За триумфа на всяка стартъп екосистема в целия свят доказателство са мощните компании, които излизат от нея. Мечтата на всеки бизнесмен е да сътвори личен бизнес, който да продава сполучливо в целия свят, а блянът, най-малко в Силициевата котловина, е достигането на оценка от над един милиард $ (така нареченият unicorn - компания еднорог). Естествено, финансираните до момента компании в България не могат да се похвалят с сходни триумфи. Доказват го и резултатите им. От съвсем 200 компании от първата вълна на LAUNCHub и Eleven единствено към 10% са на облага (някои с минимална) през 2016 година и едвам пет са тези с доходи над 1 млн. лева Много от стартъпите са прекратили активност. Но в сходно обикновено броене има доста условности.
Първо, двата фонда финансираха разнообразни по тип компании и хрумвания - LAUNCHub залагаше повече на такива с пробван модел и построен екип, до момента в който Eleven постоянно поддържаше концепции в зародиш. А и исторически във всяка стартъп система по света фирмите, които съумяват да " изкласят ", са доста малко - към 5% до най-вече 10%. Второ, за доказването на бизнес модела в пазарни условия на компаниите са нужни повече от четири-пет години, защото става въпрос за български компании, които в доста случаи занапред се учат да продават на огромни пазари като Съединени американски щати. Това лишава време, доста старания и промени в придвижване. Трето, първата вълна ненапълно беше проба-грешка, защото екосистемата към момента беше доста млада и много от търсещите финансиране хрумвания бяха просто на хартия.
Според Георги Брашнаров, притежател на IT компанията " Немечек " и един от пионерите в този бранш, да се подхожда към първата фаза от финансирането на стартъпи, така наречен Seed фаза (seed - посаждам) напълно с бизнес критерии е неправилно. " На идващ стадий това е обикновено, само че когато още не знаеш какво ще излезе от една концепция, а подходиш към нея като към зряла компания, ти ще я смажеш ", споделя той. За него стартъпите имат потребност от доста и доста по-различни грижи. " Честно казано, парите са едно от дребното неща, които трябват. С парите идва някаква ангажираност от по-опитни хора - ментори, адвайзъри и спомагателни вложители, които да оказват помощ на концепцията да израсне ", споделя той.
Първата огромна вълна стартъпи съумя сигурно да реализира няколко други значими неща - да покаже, че има доста млади предприемчиви българи, има капитал, който при положителни хрумвания да ги финансира, има квалифицирани експерти, които да работят в тези стартъпи, и има ментори, които да ги направляват. Всъщност това са и някои от главните съставки на една екосистема. " Натрупването на сериозно равнище от позитивен (за това какво работи) и негативен опит (за това какво не работи) може би е най-важното нещо, което трябваше да се случи ", споделя Даниел Томов, един от сътрудниците в Eleven. Според него в този момент бизнесмените са много по-зрели, по-опитни, само че и с доста по-голямо самочувствие, че могат да съумеят, стартирайки компания от България. " Също по този начин нашата екосистема е доста по-добре интегрирана с други екосистеми по света - разговорът и обменът на опит и познания е доста по-лесен и непосреден ", споделя той.
Научените уроци са доста
Самите вложители споделят, че в този момент не биха подкрепили някои от стартъпите, които са финансирали преди, и към този момент са надалеч по-избирателни в пресяването на претендентите. LAUNCHub Ventures мина едно равнище нагоре и финансира главно развити планове - както някои от досегашните си с спомагателни средства, по този начин и нови, които към този момент са задоволително напреднали. Фондът промени и сумите, с които подкрепя компаниите - от 300 до 700 хиляди евро начална инвестиция в компания, като опцията е да усилва финансирането до 2 млн. евро. В първия фонд оптималното финансиране беше 200 000 евро.
" Със сигурност има зрялост в средата пет години по-късно. Но сме очевидци и на значително неточности, които се повтарят. Това се вижда от някои " незрели " претенденти за финансиране, които не престават да не схващат по какъв начин работи цялата екосистема. В същото време позитивното е, че от ден на ден и повече компании идват при нас, откакто в продължение на години сами са се развивали и са почнали да продават независимо ", споделя Стефан Ганчев, сътрудник в LAUNCHub Ventures.
Другата позитивна смяна е все по-голямото частно финансиране в средата. В началото голямата част от капитала беше по европейски стратегии и въпреки това да продължава да е по този начин, фондовете от ден на ден набират личен капитал. LAUNCHub Ventures усилва каузи на частните вложители, а новият фонд на Eleven е напълно построен от подобен капитал. Такава беше и задачата на ЕИФ през цялото време - европейските пари последователно да се изтеглят от системата и тя да може да се поддържа независимо.
Бизнес ангелите са друга основна частица от това частно финансиране. Докато преди ролята им беше епизодична и " на парче ", в този момент към този момент имат лични организации, в които разискват и споделят вложения като CEO Angels Club. Бекграундът на вложителите там е най-различен - те идват от софтуерните среди, финансови институции, както и мениджмънта на огромни компании.
Някои от тях се включват и в частния съставен елемент на фондовете. Пример тук е съоснователят на Telerik и " Телерик академия " Васил Терзиев, който споделя, че е доста значимо да има хора, които връщат познания и запас назад в системата. До момента той е вложил в над 40 компании, а в този момент напълно неотдавна влиза и в новия фонд на Eleven като съучастник.
" Изгражда се, дори, бих споделил, към този момент се построи група от бизнесмени от ново потомство прогресивно мислещи хора, които имат огромни упоритости, само че и оказват помощ за триумфа на другите ", разяснява той пред " Капитал ".
По-организираните бизнес ангели остават и главната вяра за стартъпи в така наречената ceed фаза - т.е. най-младите компании, които доста постоянно са на равнище хрумвания и търсят финансиране от 25 до 50 хиляди евро.
Както стана ясно, фондовете финансират по-развити планове. Което не значи, че пари за тези компании няма, като опциите са няколко. Сред тях са и интернационалните акселераторски стратегии като Techstars London, както и такива в района. " Ако има вакуум за най-младите стартъпи, това значи, че някои създатели не са се ориентирали добре в ситуацията, защото има доста и разнообразни варианти ", добавя Стефан Ганчев.
" За някои, фактът, че в България към момента не е стартирал идващият Гугъл или Фейсбук, значи че няма екосистема ", споделя Васил Терзиев. Според него обаче който познава историята на Долината знае, че тези компании не са се родили за един ден. " Отнема няколко генерации, като с всяко последващо триумфът е по-бърз и дълготраен, до момента в който се построи доста устойчива екосистема ", безапелационен е той. Той счита, че след пет години към този момент ще е извървян цялостен цикъл от старта на early-stage и VC фондовете. " Ще забележим плодовете на младите компании-фиданки, които бяха засети последните години, и хората ще се убедят, че нещата се случват. Екосистемата като цяло ще работи по-бързо и стабилно, ще сътворяваме все по-големи и сполучливи компании ", оптимист е Терзиев.
Един от значимите уроци от първата вълна стартъпи е, че неуспехът също може да бъде доста потребен. " Аз самият имах стартъп, който получи финансиране от Eleven, само че с екипа не успяхме да доразвием компанията и надлежно не стигнахме до втори рунд на финансиране. Това обаче ми даде доста опит и знания, с помощта на коитo основах първия CEO Angels Club, както и станах шеф на българския клон на предприемаческия институт Founder Institute ", споделя Милен Иванов. Той не е единственият, който проблемите не са спрели да продължи напред (вижте няколко истории за несполучливи стартъпи и изводите от тях тук). За Даниел Томов от Eleven също след пет години ще се се случат първите по-големи продажби на компании, които бяха основани през първите 5 години, и това ще даде спомагателен подтик на екосистемата. Това, че през последните години всичко в стартъп екосистемата се случваше добре, несъмнено, не значи, че ще продължи наложително по същия метод. Ако обаче ентусиазмът на ангажираните в него не угасне и страната не скапе средата с тромаво и компрометиращо включване на фонда на фондовете, след още няколко години сполучливите компании ще бъдат доста повече, както и хората с опит. Ако и те от своя страна се научат, че не би трябвало единствено да взимаш, само че и да даваш, ще се е задвижил развой, който единствено може да набира скорост. Накратко, триумфът е вероятен. Трябва единствено да не се губи фокусът и да продължат систематичните старания. Тогава, евентуално след не доста време, ще бъдем очевидци на първата същински огромна българска компания, пораснала от стартъп.
Стартъп речник
Стартъп – започваща компания, която всекидневно е ориентирана към решаването на съответен проблем. В множеството случаи стартъпите стартират единствено като концепция, като след това се появява артикул, ориентиран към тясна ниша. В всеобщите случаи стартъпите са рискова инвестиция, защото даже сполучливите планове първите няколко години са на загуба.
Сийд (Seed) инвестиция – инвестиция в най-ранния стадий от развиване на млада компания, против която вложителят получава дял от акциите.
Early stage/ранна фаза – стартъпите в ранна фаза следват сийд инвестицията. На този стадий те към този момент имат подготвен артикул, който тестват или към момента създават, преди да пуснат на пазара. В някои случаи продуктът може и да е подготвен, само че към момента да не генерира доходи.
Акселератор – акселераторите са тип капиталови фондове, чиято концепция е да вложат избрани суми пари в стартъпи, като в същото време им оказват помощ и със препоръки и насоки. Акселераторите могат да влагат в разнообразни етапи в развиването на стартъпите, само че най-често на най-ранно равнище.
Бизнес ангели – или още наричани благ вложители, са еднолични вложители, които дават пари на дадена започваща компания, без да са част от рисков фонд. При този вид вложение изискванията се дефинират от двете страни, само че в множеството случаи става дума за дял от компанията или конвертируем дълг.
Венчър финансови VC фондове – или рискови фондове, ориентирани към стартъпи в по-развита фаза на съществуването им. В множеството случаи става дума за вложения в компании, които към този момент са изкарали артикул и не работят на загуба.
Bootstrapping – Процесът, при който стартъпите финансират развиването си със лични запаси и са извънредно деликатни с разноските си.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ