[Shutterstock] Част от темата Прогнозите за рецесия през 2020 г.

[Shutterstock] Част от тематиката Прогнозите за криза през 2020 година
Какво споделят икономистите за световната стопанска система

На този стадий никой не чака криза, само че рисковете тази прогноза да се обърне са доста
Глобалният напредък се забавя, стопанските системи на огромни европейски страни се свиват, специалисти чакат превръщане на цикъла.Кога и какъв брой мощно ще е потъването зависи от куп опасности: Brexit без договорка, комерсиалната война Съединени американски щати - Китай, обстановката в Близкия изтокПрогнозите за България за идната година към този момент са оптимистични - растежът единствено ще се забави Думата рецесия допуска да се случва нещо трагично и непредвидимо. Затова и упованията за идни стопански турбуленции следващата година мъчно влизат в това определение. За надвисналия завършек на възходящия бизнес цикъл към този момент се приказва намерено, като за даденост. Забавянето на световния напредък е реалност от месеци и някои огромни европейски стопански системи отпред с Германия към този момент регистрират стесняване на Брутният вътрешен продукт. Изпреварващи знаци алармират покачваща се възможност от криза в еврозоната и даже в Съединени американски щати.

Същевременно прогнозите на разнообразни институции бяха поправени надолу, само че надалеч не вещаят срив, а по-скоро закъснение. Консенсусът измежду икономическите анализатори е за гладко, само че дълготрайно поглъщане. Всички виждат засилваща се възможност, само че не и сигурност за криза в идващите 12 месеца, която също така може да бъде избегната или отсрочена с нови парични или фискални (доколкото има опция за такива) ограничения. Така че, с цел да заговорим за рецесия, би трябвало да се случи освен това от необятно плануваното превръщане на цикъла. Подобни изненади могат да дойдат по доста линии. Стоят терзанията, че годините на негативни лихви и заливане на финансовия бранш с ликвидност са произвели балони. Не липсват и апокалиптици, които виждат нов колапс в жанр 2008 година, подбуден от този или оня ъгъл на международните пазари. А и, несъмнено, прогнозите са базов сюжет, в който постоянно има поле нещата да се развият по-добре, само че и по-зле при материализиране на съответни опасности. И не е като да няма такива - държавното управление на Англия решително я води към излаз от Европейски Съюз без договорка, комерсиалните войни и примирия на Съединени американски щати с Китай се движат с непредвидими амплитуди, а цената на петрола е функционалност от все по-крехкото успокоение в Близкия изток.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики На този декор всеки, който има да прави някакъв бюджет в България, е в алтернатива. От една страна, към момента няма нито данни, нито упования, които да алармират съществени земетресения тук. Въпреки забавянето на износа на практика няма институция, която да предвижда под 2.5% растеж на Брутният вътрешен продукт за следващата година. Същевременно за дребна отворена стопанска система, интегрирана в интернационалните вериги на доставка и с закрепен курс, няма доста бариери пред навлизането на световното закъснение. През 2008 година то се случи с към половин година забавяне, само че това не е доста благонадежден знак с какъв брой този път могат да се отсрочат резултатите. А още по-малко може да се планува какъв брой тежки ще бъдат те.

Какво демонстрират знаците

Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Че световно стопанската система към този момент се забавя, не е въпрос на спор. Дори и единствено обновените синхронно парични тласъци от ЕЦБ и Федералния запас са задоволителен знак за терзанията за здравето на огромните стопански системи. Охлаждането се улавя и в статистиката - тук-там, и изключително в еврозоната, много внезапно. PMI показателите, които мерят настройките на бизнеса, към този момент дават сигнали за съществено предстоящо стесняване в индустриалния бранш в Германия. Те се дублират и от понижението на бизнес климата, измерван от института Ifo. Най-голямата стопанска система в еврозоната към този момент регистрира стесняване на Брутният вътрешен продукт през второто тримесечие на 2019 година (-0.1%) и когато излязат данни за третото, се чака те да покажат още едно стесняване - класическата формулировка за криза. А терзанията идват най-много от комерсиалната неустановеност в връзките на Съединени американски щати и Европейски Съюз, само че и на Съединени американски щати и Китай - огромен вносител на немски капиталови артикули.

Англия също регистрира -0.2% спад за второто тримесечие на 2019 година и е на крачка от евентуално оповестяване на техническа криза. Засега като се изключи стагниращата италианска стопанска система (в последните тримесечия към или малко над нулата) другите европейски страни и изключително тези в Централна и Източна Европа демонстрират по-добра резистентност. Много от тях обаче са свързани с Германия като поддоставчици, тъй че индустриалните проблеми няма по какъв начин да не се отразят в понижаване на поръчките и стесняване на износа на целия Европейски Съюз.

За Съединени американски щати картината е по-различна - там знаците за действителната стопанска система до неотдавна не посочваха съществено закъснение. Данните за промишлеността от август обаче сочат стесняване. Периодът е към момента къс, с цел да се види явен тренд, само че показателят на Institute for Supply Management за производството при започване на октомври сподели най-ниска стойност от десетилетие. Паралелно с това финансовите пазари дават голям брой сигнали за идна криза. Най-много внимание бе обърнато на обръщането на кривата на доходността на американските ДЦК през август, което се приема за един от надеждните знаци, предсказал всички девет рецесии от 1950-те години насам. По принцип колкото по-дългосрочни са дълговите бумаги, толкоз по-голяма рентабилност носят те. Когато обаче всички чакат скорошна криза, са по-склонни да купуват по-дългосрочни бумаги - цената им се качва, а доходността пада. На сходен принцип действа и знакът за възможност от криза в идващите 12 месеца на Нюйоркската федерална аварийна банка, който е на най-високите равнища от 2008 година и демонстрира 37%, като се повишава всеки месец.

Извън това обаче има още доста светнали в алено косвени знаци, които се употребяват с друга степен на доверие. Такъв е усилването на продажбите на акции в обществените компании от вътрешни лица - логиката е, че в случай че шефовете в коропорациите желаят да кешират книжата си, това значи, че може би чакат спад на цените им. В номинално изражение те са на равнищата от 2006-2007 година Ето и различен образец: неотдавна отчет на UBS сподели, че световно множеството фамилни офиси, ръководещи финансите на някои от най-богатите хора в света, се готвят за криза, като усилват кеша в балансите си.

Какво може да се обърка

На този декор прогнозите на съвсем всички интернационалните институции, банки и тинк-танкове не демонстрират съществени терзания. Почти всички намаляват упованията си, само че на никое място в централните им сюжети не може да се открие и диря от световна криза, няма и такива за стесняване на Брутният вътрешен продукт в еврозоната или даже за Германия. Всички обаче акцентират засилващите се опасности и възможното им материализиране стои като самобитна застраховка пред реализирането на прогнозите.

И точно тук е казусът - незнайните в уравнението при процесите на бурна деглобализация стават толкоз доста, че предвиждането на стопанската система към този момент граничи с невъзможното. А това оставя опция упованията за плитка криза да се окажат свръхоптимистчини, като описът с какво може да се объркат проектите не е нито къс, нито пренебрежим. Ето някои от тях:

- Наслагване на отрицателни политически събития - огромните опасности пред световната стопанска система постоянно са изтъквани - търговски войни, Brexit, спор с Иран Геополитически опасности постоянно е имало, само че в този момент те се развиват доста по-хаотично и с огромни амплитуди. Замразяването и стоплянето на връзките Съединени американски щати - Китай наподобяват по-подвластни на дневни настроения, в сравнение с бизнес логичност. И ежедневно се появяват нови подсюжети за вероятните оръжия - в случай че при рестриктивните мерки за Huawei аргументът беше национална сигурност, за неща като желанието да се отрежат китайски компании от листване на американски финансови пазари идейни причини липсват. Само по себе си всяко такова рисково събитие би провокирало потрес, който може и да не е задоволителен да потопи стопанската система. В композиция обаче резултатът би могъл да се усили. Отделно самото съществуване на толкоз непредвидими фактори основава страхове на всички равнища - от дребни бизнесмени до огромни мултинационални компании или финансови институции. А това работи въздържащо за вложенията и води до закъснение на растежа, даже и да не се стигне до най-лошия излаз.

- Неяснота по какъв начин действа машината - за оправянето с световната финансова рецесия централните банки нагазиха в доста некартографирани територии. Балансите им са раздути с трилиони напечатани долари, евро, йени и паундове и в тях стои солидно количество изкупен обществен и частен дълг. Отрицателните лихви и негативните доходности размиха оценките за риска и по насила вкараха вложители и банки в рискови активи в търсене на доходност. Всичко това е един изцяло нов свят, в който освен липсва на практика опит по какъв начин работят закономерностите, само че тук-там липсва и научен. Класическият бизнес модел на банките е унищожен и не действа в този огледален свят, където парите имат негативна стойност. Не е ясно дали точно поради това даже относително лека криза няма да предизивка съществени земетресения на финансовите пазари. Например през септември ликвидността на овърнайт междубанковите пазари безусловно пресъхна, което принуди Федералния запас да излезе с краткосрочни репо интервенции. Анализаторите смятат, че аргументите за това заледяване са механически, а не както при банкрута на Lehman Brothers - боязън от несъстоятелност.

- Липса на опция за реакция - всички тези към този момент съвсем изцяло употребявани лостове за отхлабване на паричната политика оставят много лимитирано поле за противопоставяне от централните банки. Това важи изключително за ЕЦБ, която към този момент 4 години санкционира банките с негативни лихви и всяко ново намаление в опит да се тушира криза рискува долнително да подкопае облагите на банките, което може да докара до различен вид рецесия - чисто финансова. През годините, до момента в който ЕЦБ правеше " каквото е належащо ", президентът й Марио Драги безспирно призоваваше държавните управления да се включат с нужните промени. Сега в самия завършек на мандата му той гласовито приканва държавните управления, които имат опция, да се включат и с фискални ограничения. Спорно е обаче до каква степен има фискално пространство за такива и до каква степен с настъпване на криза то няма да изчезне. Анализ на Deutsche bank демонстрира, че съвкупното равнище на задлъжнялост в този момент е по-високо от това преди предходната рецесия и изобщо по-високо от по всяко време исторически отвън военновременни интервали.

- Пукане на балони - годините на лесни пари от централните банки имат и различен проблем - надуват финансови балони в разнообразни активи, които в края на цикъла може да стартират да гърмят неконтролируемо. Идеята на оптимално разхлабената парична политика е да подтиква кредитирането, оттова вложенията и потреблението и това да генерира напредък и инфлация. Проблемът е, че не постоянно се повишават цените на стоките, които се търсят - потребителската инфлация, такава каквато я мерят националните статистики, остана ниска, а се подвигат цени на акции, парцели и други активи. Затова и по-дълбока от предстоящото рецесия може да пристигна не толкоз от промишлен спад, колкото от внезапно пукане на някой балон.

- Малки проблеми в огромен Китай - през миналата рецесия Китай беше вносител от последна инстанция за целия свят. Сега обаче Пекин не е в толкоз положително здраве и регистрира най-бавните си темпове на напредък от десетилетия - за второто тримесечие той падна до 6.2% на годишна база, което е под най-ниското равнище при започване на 2009 година А за 2020 година към този момент има прогнози за под 6%. Засега макар знаците за уязвимост заплахата от твърдо приземяване на Китай, при което централно плануваната стопанска система стане неудържима, не се смята за прекомерно евентуална. Но сигурно при рецесия Пекин по-скоро ще е фокусиран върху вътрешните си проблеми и може да отвърне със лични антипазарни ограничения (за което и мъчно ще бъде подложен на критика след митата от САЩ). Другите огромни разрастващи се пазари също страдат от свои проблеми - Турция е в криза, от която занапред ще излиза, а Аржентина е пред следващ финансов колапс.

- Самосбъдващо се знамение - упованието за криза единствено по себе си може да я задълбочи. При вероятността за стесняване на стопанската система държанието и на компании, и на консуматори се трансформира. Първите отсрочват и премислят вложения, а вторите лимитират разноски. Така отслабеното вкупом търсене се отразява в по-нисък Брутният вътрешен продукт.

Естествено има късмет и дирижабълът на международната стопанска система този път да бъде направляван деликатно и да се снижи гладко. Но при всичко изброено допускането на неточности наподобява не просто евентуално, а съвсем несъмнено. Надеждите са те да не са огромни и да са поправими.Как наподобява България

Засега прогнозите за цяла Централна и Източна Европа остават по-скоро положителни, като упованията на институции и банки са освен за липса на криза, само че и за минимално закъснение на растежа. Според Unicredit за целия район понижението ще е с 1 процентен пункт от 3.8% предстоящи за 2019 на 2.8% за 2020 година В страни като България, Хърватия и Чехия обаче анализаторите на банката чакат по-слабо стесняване, а по-съществен резултат ще има в Унгария и Румъния.

Конкретно за България в последните си проверки две банки (Unicredit и Raiffeisen) повишават упованията си за настоящата година леко до 3.5%, само че смъкват тези за идната до надлежно 2.9 и 2.5%. Все още не са излезли есенните прогнози на Европейската комисия и МВФ, тъй че не се знае до каква степен чувството за закъснение ще влезе и в институционалните прогнози. Финансовото министерство също още не е разгласило макрорамката на бюджета и не е ясно при какви параметри се възнамеряват държавните финанси за 2020 година А Българска народна банка в последния си " Икономически обзор " на база данни до 15 юли предвижда 3.7% за тази, 3.6% за идната година и 3.4% за 2021 година Според ветрилообразната графика на централната банка, показваща вероятното отклоняване от главната й прогноза, на практика заплаха от криза през 2020 година липсва - тя е под 20%. А с 60% възможност годишният напредък на Брутният вътрешен продукт през последното тримесечие на 2019 година ще бъде в интервала 2.7–5%.

Все отново от Българска народна банка виждат повече опасности да бъде реализиран по-нисък напредък от планувания, в сравнение с опция да е по-висок. " По-слабо от заложеното в базисния сюжет външно търсене на български артикули и услуги би могло да се осъществя при: по-нисък по отношение на базисния сюжет стопански напредък на значими за България търговски сътрудници, в допълнение утежняване на икономическата обстановка в Турция, излизане на Обединеното кралство от Европейски Съюз без съглашение, а също и при евентуалното въвеждане на спомагателни външнотърговски протекционистични ограничения от страна на Съединени американски щати ", показват анализаторите на Българска народна банка.

Според Unicredit целият район към този момент усеща забавянето в Германия и през последното тримесечие на 2019 и през 2020 година отслабналият експорт ще стартира да се процежда и в понижаване на вътрешното търсене. В резултат идната година ще е първата от десетилетие, в която растежът на Брутният вътрешен продукт на ЦИЕ ще е под евентуалния. България обаче стои добре съгласно банката, която планува по-голям растеж единствено за Полша от следените от нея стопански системи в района. Освен това в матрицата си за накърнимост на стопанските системи Unicredit подрежда България измежду тези с най-малки макрорискове, като главните проблематични зони, светещи в алено, са ниското нареждане на страната в ранглисти като Doing Business на Световната банка и Индекса за конкурентоспособност на Световния стопански конгрес (и двете по-скоро поради неосъществени промени и меки фактори като администрация, корупция и тромава и непредвидима правосъдна система). Страната влиза в края на бизнес цикъла с невисок дълг (малко над 20% от БВП), порядъчен фискален запас (10 милиарда лева, от които 3 милиарда лева Сребърен фонд), остатък по настоящата сметка (5.5% от БВП) и относително уравновесен бюджет, въпреки и за 2019 и 2020 година да се чакат дефицити.

Интересно е, че банките плануват растежът на цените на парцелите да се резервира даже и при умерено закъснение на растежа поради комбинацията от повишаване на приходите и ниските лихви. Банкери към този момент изричат терзания от бързите растежи в ипотечното кредитиране при свити маржове, само че темповете надалеч не са като тези от 2007-2008 година и към този момент рисковете се одобряват за управляеми. Същевременно не се вижда предпочитание за по-активна регулаторна интервенция в усмиряване на имотния взрив - Българска народна банка вкара спомагателен антицикличен финансов буфер, само че към този момент не е дала знак да обмисля твърди ограничавания за ипотечния пазар (обичайно слагане на таван за съотношенията на заема към обезпечението или заема към прихода на кредитополучателя).

Плюс за България може да е предстоящото възобновяване от рецесията на прилежаща Турция, която е измежду най-големите експортни дестинации. А минуси могат да дойдат от всевъзможни външни шокове, които са способни да объркат всевъзможни проекти и да трансфорат всяко деликатно планувано закъснение в изненадваща рецесия.