![[Shutterstock] - Brexit, съживяването на българската икономика и ръстът на](http://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3050243.jpg)
Голямото завръщане
[Shutterstock]
- Brexit, съживяването на българската стопанска система и растежът на заплатите работят в посока повече учещи или работещи на открито да се върнат в България.
- Масово пазаруване на еднопосочни билети няма, само че има положителни сигнали в една основна група - младежите.
- Сега е моментът държавното управление да постави всички старания да убеди тези на открито, че качеството на живот може да се промени към положително.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Част от тематиката Дестинация: България
Марк Робинсон: Промяната в Централа и Източна Европа е явна
Защо хората се връщат и по какъв начин България да се възползва от това, поучава анализаторът от Colliers
Още по тематиката
Марк Робинсон: Промяната в Централа и Източна Европа е явна
Защо хората се връщат и по какъв начин България да се възползва от това, поучава анализаторът от Colliers
29 сеп 2017
Защо се връщат българите от чужбина, какъв брой ще е добра реколтата от вино...
...и още няколко забавни тематики от новия брой на " Капитал "
29 сеп 2017
Какъв може да е резултатът от връщането на работещите българи от Западна Европа
Този развой ще е позитивен за бизнеса, потреблението и имотния пазар в страните от Централна и Източна Европа, демонстрира изследване на Colliers
24 авг 2017 Мартин е на 25 и е приключил стопанска система в Берлин. До него е Ралица, която следва маркетинг в Лондон. Освен че от няколко години учат и работят в чужбина, общото сред тях е, че ги срещаме на форума " Кариера в България. Защо не? ". Профилът на останалите над 1500 гости в софийския Интер Експо център не се разграничава изключително. Всички са пристигнали, с цел да проучат опциите за професионално развиване в родната си страна.
" Наблюденията ни са, че от ден на ден българи виждат благоприятни условия за реализация и развиване в страната ни и че пазарът на труда от ден на ден се нуждае от висококвалифицирани фрагменти ", разяснява Мариела Станулова от съдружие " Тук-Там ", уредник на събитието. То се организира към този момент 10 години, само че през последните две броят на посетителите явно е повишен.
Което е по-важно, отвън границите на този конгрес, шансът да срещнете от ден на ден младежи с сходен профил става все по-голям. Промяната е осезаема най-вече в огромните градове, където опциите за развиване се усилват. Вижда се и в доста офиси - делът на новонаетите чиновници с тапия от непознат университет последователно се усилва.
Да се приказва за наклонност е прекомерно рано - броят на завърналите се може да наподобява по-голям чисто математически, защото в последните години от ден на ден младежи учат в непознат университет. А е и рисково: няма изчерпателна статистика за миграцията, защото придвижването на хора в границите на Европейски Съюз се засича мъчно. Но позитивните сигнали могат да се усетят по няколко косвени признака.
Brexit, съживяването на българската стопанска система и растежът на заплатите в последните години са фактори, които сега работят в посока повече учещи или работещи на открито да се върнат в България. Или най-малко да вършат проекти в тази посока. Подобни предпоставки има в съвсем всички страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Най-смела беше консултанстката компания в областта на недвижимите парцели Colliers International - неин отчет неотдавна заключи, че траялата десетилетия имиграционната вълна от изток на запад е минала своя пик. И е въпрос на далновидна политика от страна на обособените държавни управления да убедят своите сегашни (и бъдещи) емигранти, че качеството на живот в родината им се трансформира към положително.
Връщат ли се младите
" Положително за нас е, че всеки трети от участниците във форума, който е показал, че се колебае на някое от изданията, на последващо е дал отговор, че ще се върне или към този момент го е направил ", споделя Мила Натудова от " Тук-Там ".
През предходната година в България са се върнали близо 9.3 хиляди души, демонстрират данните на Националния стопански институт (НСИ). Заминалите обаче са съвсем три пъти повече. Подобна е наклонността и през предходните няколко години - броят на напускащите страната пораства, само че дружно с него и този на връщащите се (виж графиките). Статистика за интервала преди 2012 година няма. Но и наличната не е напълно цялостна, защото тя е на база заменена адресна регистрация на хора с българско поданство и подадени заявления за спиране или обновяване на здравноосигурителни права. Основният фактор тук, несъмнено, е свободното придвижване на хора в Европейски Съюз - то трансформира миграцията в подвижност. Това затруднява " записа " на тези, които са в други страни членки. По оценки на Colliers International към 7 милиона източноевропейци, главно младежи, сега учат или работят на Запад.
Според Георги Ангелов от " Отворено общество " огромните талази на емиграция са в края на 80-те години на предишния век към Възродителния развой, по-късно през 90-те по времето на Виденовата зима, а минимум са при преброяването през 2001 година " Членството в Европейски Съюз няма необикновен резултат, по-скоро по-късно една част от българите, които са отпътували в Западна Европа, се легализират. Но делът на емигрантите като % от популацията понижава с всяко последващо броене на популацията ", разяснява Ангелов.
Сходно е и мнението на Марк Робинсон, анализатор към Colliers International. Според него емигрантската вълна от ЦИЕ към този момент е минала и хората в трудоспособна възраст ще стартират да се завръщат в изпращащите страни (виж изявлението с него).
" Капитал " направи свое онлайн изследване измежду българи в чужбина. То не е представително, само че демонстрира наклонност - получихме отговорите на 491 души и те демонстрират, че хората сред 20 и 34 години са най-склонни да се върнат в родината си или към този момент са го създали (почти 43% от далите отговор в тази възрастова група - виж графиките). Данните са ненапълно разумни - емигрантите, които към този момент са построили кариера на Запад и имат семейство там, са доста по-интегрирани в страната, в която живеят, децата им са тръгнали на учебно заведение, основали са свои контакти и така нататък Обратното - групата на 20-30 годишните нормално са преди малко приключили и колебаещи се къде и каква работа да изберат. И в случай че имат вероятност за добра кариера в България, евентуално биха се върнали тук.
Допитването ни демонстрира и още една разумна взаимозависимост - колкото повече време хората са стояли зад граница, толкоз по-малка е вероятността да се върнат. От прекаралите сред три и пет години в чужбина над 35% дават отговор, че обмислят да се завърнат, 40% към този момент са го създали. В другата прекаленост са прекаралите над 10 години зад граница - 80% от тях нямат желание да се върнат в родината си.
Защо се връщат?
Основните фактори, които карат хората да изоставен България, съгласно Георги Ангелов са три - качеството на обучение, качеството на живот и равнището на приходите. " В последните години поради рецесията имаше и различен проблем – липса на работа. Но в този момент има задоволително търсене на пазара на труда в страната, а в бързоразвиващите се браншове от стопанската система порастват и заплатите ", прибавя икономистът.
" Заплатите в Централна и Източна Европа се усилват доста по-бързо по отношение на предходни години и България е превъзходен образец за това ", споделя Робинсон. Очакванията му са тази година междинният растеж на заплатите в страната да е 8%, други икономисти и експерти по човешки запаси плануват нарастване до 15-20% в секторите, в които дефицитът на фрагменти е огромен. Робинсон добавя, че в съпоставяне със страни като Англия, Германия или Франция, разликите при растежа на чистия приход са основни в ЦИЕ.
" Следващият фактор са разноските за живот. Те се усилват доста по-бързо в страни като Англия по отношение на тези от Източна Европа. Не единствено че в Западна Европа разноските са по-големи, само че и се повишават по-бързо. Ако живееш в някоя от тези страни, може да получаваш висока заплата, само че това няма да е от голяма важност, защото животът там е доста по-скъп ", добавя анализаторът.
Извън икономическите фактори, неоценима, само че значима тежест имат и чисто прочувствените - семейство, другарски кръг, опцията да се употребява майчиния език.
Нарастващата негостоприемност на някои западни стопански системи също оказва резултат върху миграционния модел. След Brexit чистата миграция във Англия е паднала до 246 хиляди души (най-ниската стойност от 2014 година насам) при 327 хиляди през 2016 година сочат данните на английската Служба за национални статистики. За момента не е ясно дали процесът ще се повтори и на други места, само че влизането на крайнодясната Алтернатива за Германия (АзГ) в Бундестага единствено преди седмица или високата известност на Марин льо Пен на президентските избори във Франция тази година сигурно не се възприемат като покана към евентуални имигранти.
Не тъкмо емиграция
Днес има една огромна разлика с първите талази от 90-те и преди този момент (когато приказваме за Европа, не за САЩ). Отварянето на единния трудов пазар на Европейски Съюз за новоприсъединилите се страни членки, все по-достъпният превоз поради лоукост превозвачите и опцията да се работи от разстояние поради новите технологии, трансформират профила на обичайния бежанец. Сега към този момент е доста по-лесно, бързо и комфортно да се върнеш у дома. Затова и подвижността в границите на Европейски Съюз става все по-краткосрочна, демонстрира последният отчет за подвижността на работната мощ в Европейски Съюз на еврокомисията. Голяма част от българите в чужбина избират да прекарват отчасти времето си там - няколко години на Запад, по-късно се връщат тук до идващия работен план. Тези хора евентуално също се засичат от статистиката като имигранти.
Истината обаче е, че България няма по какъв начин да се бори с сходен вид трудова подвижност - въпреки всичко това е една от концепциите на Европейски Съюз. Нейната борба би трябвало да е друга - да се стреми да притегля качествени младежи назад - без значение дали имат български, немски или гръцки паспорт. Това е значимо освен поради все по-големия дефицит на работна ръка в кратковременен проект, само че и тъй като сходен вид трудови мигранти са с положително обучение, по-широк светоглед и носят със себе си част от полезностите и културата на развитите стопански системи. Т.е. те са причина за качествена смяна на обществото и стопанската система. Добрата вест е, че все по-голяма част от тези млади българи най-малко обмислят разновидността да се върнат.
А по какъв начин да ги притеглим
За да се употребява този удобен прозорец, който да пречупи десетилетна наклонност, има доста работа. Като се стартира от очевидните неща - дупките по улиците и се стигне до качество на обучение, здравни услуги и правна сигурност. " Разликата сред това десетилетие и този стопански цикъл по отношение на предходните е, че в този момент се усеща смяна в активността на държавните управления във връзка с корупцията и несправедливостта. Румъния е подобаващ образец. От 2013 година насам се усеща голяма разлика по отношение на интервала от 1989 до 2013 година В инвеститорския отрасъл, където съм работил, страната беше възприемана като несъответствуваща. След 2013 година доста неща се трансформираха ", споделя анализаторът на Colliers International.
" Българските висши учебни заведения не са привлекателни и от ден на ден младежи избират да учат на открито. Най-качествените хора могат да вземат стипендия за Оксфорд и Принстън. Защо България да вземем за пример не им предложи стипендии с концепция по-късно да се върнат тук ", предлага Ангелов.
Някои източноевропейски държавни управления към този момент имат начинания за улеснение на процеса на интеграция и насърчаване на завръщането. Унгария е създала програмата " Youth, come back ", която цели да притегли младите унгарци от Англия, а в Румъния млади бизнесмени имат опцията да получат до 40 хиляди евро за започващ бизнес, като страната също по този начин подсигурява и подпомагане при административни усложнения, свързани с реинтеграцията. Сходни са и образците от Чехия и Словакия.
Според Боян Юруков, който е блогър и деятел за бистрота, живее в Германия и проучва и пресъздава разнородни източници и данни, рецептата е друга: " Трябва да създадем България не просто родолюбив или носталгичен избор, а един от положителните избори. Това ще стане, когато правосъдната система очевидно проработи и този развой е необратим, когато има повишение на доверието във управляващите и по този начин се усещаме сигурни да живеем, работим и влагаме. Единственото, което може да върне тези, които още го желаят, е да чуят от няколко познати " абе тук май потеглят нещата ". Според него прогрес има, само че усещането и доверието са подкопавани от подправени вести " и изявления точно на политиците, които вършат поръчки да върнат емигрантите ". В този ред на мисли може би Валери Симеонов не е най-хубавият избор за представител по тематиката.
В това страната ще има огромната помощ на частния бранш, притиснат от дефицита на фрагменти - след събитие в унгарското посолство в Лондон американската капиталова акция BlackRock заяви, че една трета от кандидатурите за новия офис в Будапеща са от пребиваващи във Англия унгарци. В България аутсорсинг компанията Telus International разгласи, че започва програмата " Мога там. Искам тук ". Тя покрива 5 хиляди лв. еднократна стипендия при връщане от чужбина, разноските за самолетен билет и хотел, в случай че хората имат нужните пълномощия и изискат да работят за Telus. От там изясняват, че към този момент са кандидатствали 450 българи от четири континента.
Вливането на пресен запас на пазара на труда е значимо за страната във всеки един смисъл - стопански, обществено и даже политически. В България сега са налице всички предпоставки това да се случи, като се изключи една - ръководството на обществените браншове като правосъдна система, опазване на здравето и обучение. Ако има едно нещо, което държавното управление би трябвало да прави в този момент, то е да постави старания те да се реформират бързо и качествено. Демографията е орис, а в ерата на подвижността вратите постоянно са въртящи.
- Brexit, съживяването на българската стопанска система и растежът на заплатите работят в посока повече учещи или работещи на открито да се върнат в България.
- Масово пазаруване на еднопосочни билети няма, само че има положителни сигнали в една основна група - младежите.
- Сега е моментът държавното управление да постави всички старания да убеди тези на открито, че качеството на живот може да се промени към положително.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Част от тематиката Дестинация: България
Марк Робинсон: Промяната в Централа и Източна Европа е явна
Защо хората се връщат и по какъв начин България да се възползва от това, поучава анализаторът от Colliers
Още по тематиката
Марк Робинсон: Промяната в Централа и Източна Европа е явна
Защо хората се връщат и по какъв начин България да се възползва от това, поучава анализаторът от Colliers
29 сеп 2017
Защо се връщат българите от чужбина, какъв брой ще е добра реколтата от вино...
...и още няколко забавни тематики от новия брой на " Капитал "
29 сеп 2017
Какъв може да е резултатът от връщането на работещите българи от Западна Европа
Този развой ще е позитивен за бизнеса, потреблението и имотния пазар в страните от Централна и Източна Европа, демонстрира изследване на Colliers
24 авг 2017 Мартин е на 25 и е приключил стопанска система в Берлин. До него е Ралица, която следва маркетинг в Лондон. Освен че от няколко години учат и работят в чужбина, общото сред тях е, че ги срещаме на форума " Кариера в България. Защо не? ". Профилът на останалите над 1500 гости в софийския Интер Експо център не се разграничава изключително. Всички са пристигнали, с цел да проучат опциите за професионално развиване в родната си страна.
" Наблюденията ни са, че от ден на ден българи виждат благоприятни условия за реализация и развиване в страната ни и че пазарът на труда от ден на ден се нуждае от висококвалифицирани фрагменти ", разяснява Мариела Станулова от съдружие " Тук-Там ", уредник на събитието. То се организира към този момент 10 години, само че през последните две броят на посетителите явно е повишен.
Което е по-важно, отвън границите на този конгрес, шансът да срещнете от ден на ден младежи с сходен профил става все по-голям. Промяната е осезаема най-вече в огромните градове, където опциите за развиване се усилват. Вижда се и в доста офиси - делът на новонаетите чиновници с тапия от непознат университет последователно се усилва.
Да се приказва за наклонност е прекомерно рано - броят на завърналите се може да наподобява по-голям чисто математически, защото в последните години от ден на ден младежи учат в непознат университет. А е и рисково: няма изчерпателна статистика за миграцията, защото придвижването на хора в границите на Европейски Съюз се засича мъчно. Но позитивните сигнали могат да се усетят по няколко косвени признака.
Brexit, съживяването на българската стопанска система и растежът на заплатите в последните години са фактори, които сега работят в посока повече учещи или работещи на открито да се върнат в България. Или най-малко да вършат проекти в тази посока. Подобни предпоставки има в съвсем всички страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Най-смела беше консултанстката компания в областта на недвижимите парцели Colliers International - неин отчет неотдавна заключи, че траялата десетилетия имиграционната вълна от изток на запад е минала своя пик. И е въпрос на далновидна политика от страна на обособените държавни управления да убедят своите сегашни (и бъдещи) емигранти, че качеството на живот в родината им се трансформира към положително.
Връщат ли се младите
" Положително за нас е, че всеки трети от участниците във форума, който е показал, че се колебае на някое от изданията, на последващо е дал отговор, че ще се върне или към този момент го е направил ", споделя Мила Натудова от " Тук-Там ".
През предходната година в България са се върнали близо 9.3 хиляди души, демонстрират данните на Националния стопански институт (НСИ). Заминалите обаче са съвсем три пъти повече. Подобна е наклонността и през предходните няколко години - броят на напускащите страната пораства, само че дружно с него и този на връщащите се (виж графиките). Статистика за интервала преди 2012 година няма. Но и наличната не е напълно цялостна, защото тя е на база заменена адресна регистрация на хора с българско поданство и подадени заявления за спиране или обновяване на здравноосигурителни права. Основният фактор тук, несъмнено, е свободното придвижване на хора в Европейски Съюз - то трансформира миграцията в подвижност. Това затруднява " записа " на тези, които са в други страни членки. По оценки на Colliers International към 7 милиона източноевропейци, главно младежи, сега учат или работят на Запад.
Според Георги Ангелов от " Отворено общество " огромните талази на емиграция са в края на 80-те години на предишния век към Възродителния развой, по-късно през 90-те по времето на Виденовата зима, а минимум са при преброяването през 2001 година " Членството в Европейски Съюз няма необикновен резултат, по-скоро по-късно една част от българите, които са отпътували в Западна Европа, се легализират. Но делът на емигрантите като % от популацията понижава с всяко последващо броене на популацията ", разяснява Ангелов.
Сходно е и мнението на Марк Робинсон, анализатор към Colliers International. Според него емигрантската вълна от ЦИЕ към този момент е минала и хората в трудоспособна възраст ще стартират да се завръщат в изпращащите страни (виж изявлението с него).
" Капитал " направи свое онлайн изследване измежду българи в чужбина. То не е представително, само че демонстрира наклонност - получихме отговорите на 491 души и те демонстрират, че хората сред 20 и 34 години са най-склонни да се върнат в родината си или към този момент са го създали (почти 43% от далите отговор в тази възрастова група - виж графиките). Данните са ненапълно разумни - емигрантите, които към този момент са построили кариера на Запад и имат семейство там, са доста по-интегрирани в страната, в която живеят, децата им са тръгнали на учебно заведение, основали са свои контакти и така нататък Обратното - групата на 20-30 годишните нормално са преди малко приключили и колебаещи се къде и каква работа да изберат. И в случай че имат вероятност за добра кариера в България, евентуално биха се върнали тук.
Допитването ни демонстрира и още една разумна взаимозависимост - колкото повече време хората са стояли зад граница, толкоз по-малка е вероятността да се върнат. От прекаралите сред три и пет години в чужбина над 35% дават отговор, че обмислят да се завърнат, 40% към този момент са го създали. В другата прекаленост са прекаралите над 10 години зад граница - 80% от тях нямат желание да се върнат в родината си.
Защо се връщат?
Основните фактори, които карат хората да изоставен България, съгласно Георги Ангелов са три - качеството на обучение, качеството на живот и равнището на приходите. " В последните години поради рецесията имаше и различен проблем – липса на работа. Но в този момент има задоволително търсене на пазара на труда в страната, а в бързоразвиващите се браншове от стопанската система порастват и заплатите ", прибавя икономистът.
" Заплатите в Централна и Източна Европа се усилват доста по-бързо по отношение на предходни години и България е превъзходен образец за това ", споделя Робинсон. Очакванията му са тази година междинният растеж на заплатите в страната да е 8%, други икономисти и експерти по човешки запаси плануват нарастване до 15-20% в секторите, в които дефицитът на фрагменти е огромен. Робинсон добавя, че в съпоставяне със страни като Англия, Германия или Франция, разликите при растежа на чистия приход са основни в ЦИЕ.
" Следващият фактор са разноските за живот. Те се усилват доста по-бързо в страни като Англия по отношение на тези от Източна Европа. Не единствено че в Западна Европа разноските са по-големи, само че и се повишават по-бързо. Ако живееш в някоя от тези страни, може да получаваш висока заплата, само че това няма да е от голяма важност, защото животът там е доста по-скъп ", добавя анализаторът.
Извън икономическите фактори, неоценима, само че значима тежест имат и чисто прочувствените - семейство, другарски кръг, опцията да се употребява майчиния език.
Нарастващата негостоприемност на някои западни стопански системи също оказва резултат върху миграционния модел. След Brexit чистата миграция във Англия е паднала до 246 хиляди души (най-ниската стойност от 2014 година насам) при 327 хиляди през 2016 година сочат данните на английската Служба за национални статистики. За момента не е ясно дали процесът ще се повтори и на други места, само че влизането на крайнодясната Алтернатива за Германия (АзГ) в Бундестага единствено преди седмица или високата известност на Марин льо Пен на президентските избори във Франция тази година сигурно не се възприемат като покана към евентуални имигранти.
Не тъкмо емиграция
Днес има една огромна разлика с първите талази от 90-те и преди този момент (когато приказваме за Европа, не за САЩ). Отварянето на единния трудов пазар на Европейски Съюз за новоприсъединилите се страни членки, все по-достъпният превоз поради лоукост превозвачите и опцията да се работи от разстояние поради новите технологии, трансформират профила на обичайния бежанец. Сега към този момент е доста по-лесно, бързо и комфортно да се върнеш у дома. Затова и подвижността в границите на Европейски Съюз става все по-краткосрочна, демонстрира последният отчет за подвижността на работната мощ в Европейски Съюз на еврокомисията. Голяма част от българите в чужбина избират да прекарват отчасти времето си там - няколко години на Запад, по-късно се връщат тук до идващия работен план. Тези хора евентуално също се засичат от статистиката като имигранти.
Истината обаче е, че България няма по какъв начин да се бори с сходен вид трудова подвижност - въпреки всичко това е една от концепциите на Европейски Съюз. Нейната борба би трябвало да е друга - да се стреми да притегля качествени младежи назад - без значение дали имат български, немски или гръцки паспорт. Това е значимо освен поради все по-големия дефицит на работна ръка в кратковременен проект, само че и тъй като сходен вид трудови мигранти са с положително обучение, по-широк светоглед и носят със себе си част от полезностите и културата на развитите стопански системи. Т.е. те са причина за качествена смяна на обществото и стопанската система. Добрата вест е, че все по-голяма част от тези млади българи най-малко обмислят разновидността да се върнат.
А по какъв начин да ги притеглим
За да се употребява този удобен прозорец, който да пречупи десетилетна наклонност, има доста работа. Като се стартира от очевидните неща - дупките по улиците и се стигне до качество на обучение, здравни услуги и правна сигурност. " Разликата сред това десетилетие и този стопански цикъл по отношение на предходните е, че в този момент се усеща смяна в активността на държавните управления във връзка с корупцията и несправедливостта. Румъния е подобаващ образец. От 2013 година насам се усеща голяма разлика по отношение на интервала от 1989 до 2013 година В инвеститорския отрасъл, където съм работил, страната беше възприемана като несъответствуваща. След 2013 година доста неща се трансформираха ", споделя анализаторът на Colliers International.
" Българските висши учебни заведения не са привлекателни и от ден на ден младежи избират да учат на открито. Най-качествените хора могат да вземат стипендия за Оксфорд и Принстън. Защо България да вземем за пример не им предложи стипендии с концепция по-късно да се върнат тук ", предлага Ангелов.
Някои източноевропейски държавни управления към този момент имат начинания за улеснение на процеса на интеграция и насърчаване на завръщането. Унгария е създала програмата " Youth, come back ", която цели да притегли младите унгарци от Англия, а в Румъния млади бизнесмени имат опцията да получат до 40 хиляди евро за започващ бизнес, като страната също по този начин подсигурява и подпомагане при административни усложнения, свързани с реинтеграцията. Сходни са и образците от Чехия и Словакия.
Според Боян Юруков, който е блогър и деятел за бистрота, живее в Германия и проучва и пресъздава разнородни източници и данни, рецептата е друга: " Трябва да създадем България не просто родолюбив или носталгичен избор, а един от положителните избори. Това ще стане, когато правосъдната система очевидно проработи и този развой е необратим, когато има повишение на доверието във управляващите и по този начин се усещаме сигурни да живеем, работим и влагаме. Единственото, което може да върне тези, които още го желаят, е да чуят от няколко познати " абе тук май потеглят нещата ". Според него прогрес има, само че усещането и доверието са подкопавани от подправени вести " и изявления точно на политиците, които вършат поръчки да върнат емигрантите ". В този ред на мисли може би Валери Симеонов не е най-хубавият избор за представител по тематиката.
В това страната ще има огромната помощ на частния бранш, притиснат от дефицита на фрагменти - след събитие в унгарското посолство в Лондон американската капиталова акция BlackRock заяви, че една трета от кандидатурите за новия офис в Будапеща са от пребиваващи във Англия унгарци. В България аутсорсинг компанията Telus International разгласи, че започва програмата " Мога там. Искам тук ". Тя покрива 5 хиляди лв. еднократна стипендия при връщане от чужбина, разноските за самолетен билет и хотел, в случай че хората имат нужните пълномощия и изискат да работят за Telus. От там изясняват, че към този момент са кандидатствали 450 българи от четири континента.
Вливането на пресен запас на пазара на труда е значимо за страната във всеки един смисъл - стопански, обществено и даже политически. В България сега са налице всички предпоставки това да се случи, като се изключи една - ръководството на обществените браншове като правосъдна система, опазване на здравето и обучение. Ако има едно нещо, което държавното управление би трябвало да прави в този момент, то е да постави старания те да се реформират бързо и качествено. Демографията е орис, а в ерата на подвижността вратите постоянно са въртящи.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ