![[Shutterstock] България е единствената държава в Европейския съюз, която не](http://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3075067.jpg)
Свободата да фалираш
[Shutterstock]
България е единствената страна в Европейския съюз, която не е въвела произвеждане по неплатежоспособност за физическите лица.
Подобна процедура е от изгода както за длъжниците, по този начин и за кредиторите. Основната заплаха е законодателството да не е добре написано.
ГЕРБ към този момент са срещу, само че могат да сменят мнението си под натиска на популизма в лицето на омбудсмана и патриотите. Част от тематиката Защо е значимо да има ново начало
Не стигма, а нов късмет
Как наподобява и каква е философията на процедурата по персонален банкрут в Съединени американски щати
Несъстоятелни опити за избавяне на " безконечния " дебитор?
...или по какъв начин и за какво българският законодател не съумява да вземе вярното решение по въпроса за несъстоятелността на физическите лица
Какво е персонален банкрут
Идеята за несъстоятелността на физическите лица се появява през XIX век в Съединени американски щати, където този механизъм е най-развит през днешния ден. Днес с изключение на в целия Европейски Съюз (без България) такива механизми има в Япония, Бразилия и даже Русия. Основната разлика сред страните е най-вече в това дали са доброжелателни по-скоро към длъжника (САЩ, Англия, Канада) или към кредитора (Германия, Австрия). Повечето страни от континентална Европа са намерили уравновесен интервал.
По философия персоналният банкрут не се разграничава доста корпоративния. Човек, който е изпаднал в неспособност да погасява отговорностите си, се обръща към съда, който преценя дали са налице предпоставките (например най-малък предел на задълженията) и открива произвеждане. Тук значим миг е публичността, защото тя ще даде опция на кредитори да предявят вземанията си. В производството могат да бъдат атакувани съмнителни покупко-продажби, с които длъжникът се пробва да ощети кредиторите си (например прехвърлянето на имущество). Ключов въпрос е кой заплаща разноските по тях, тъй като производството по неплатежоспособност по нужда е обвързвано с разходи по ръководство и възобновяване на имуществото на длъжника, както и правосъдни разходи. В някои страни при избрани условия длъжникът може да бъде свободен от такси, само че в други не е по този начин.
Съдът може да назначава синдик (или различен еквивалент), който да ръководи приходите на длъжника за избран интервал, а също така съдът да го задължи да посещава курсове за финансова просветеност. " Производството може да приключи по два метода – или със подписване на съглашение на длъжника с кредиторите му (споразумението се утвърждава с болшинство, а не с цялостно единогласие, с цел да не може един заемодател да бойкотира процеса), или с разпродажба (превръщане в пари) на имуществото на длъжника и освобождението му от всички отговорности, които не са били погасени от събраното в производството " разяснява арбитър Андрей Георгиев.
Пълното освобождение от отговорностите не става незабавно, а след избран интервал от време, който варира от три (Великобритания) до шест (Германия) години. През този интервал длъжникът е с лимитирани цивилен права, основава ограничаване за заемане на някои длъжности, а достъпът му до пазара на финансови услуги е мощно стеснен. Това може да затрудни намирането на жилище чартърен, абонирането за комунални услуги и така нататък Още по тематиката
Несъстоятелни опити за избавяне на " безконечния " дебитор?
...или по какъв начин и за какво българският законодател не съумява да вземе вярното решение по въпроса за несъстоятелността на физическите лица
10 ное 2017
проф. Ийън Рамзи: Личният банкрут оказва помощ на хората да се върнат в стопанската система
Ако няма доверие в институциите, няма да сработи, споделя преподавателят по право от университета в Кент пред " Капитал "
10 ное 2017
Не стигма, а нов късмет
Как наподобява и каква е философията на процедурата по персонален банкрут в Съединени американски щати
10 ное 2017
Депутатите взеха решение: Без десетгодишна безспорна отминалост за длъжници
Парламентът дефинитивно одобри измененията в Гражданско-процесуалния кодекс, само че дебатът за персоналния банкрут остава
18 окт 2017
Рестарт на концепцията за персонален банкрут
Правосъдното министерство написа закон, ще се употребява международната процедура
3 апр 2014
Личен банкрут по ирландски
Дъблин вкара нов механизъм за споразумяване на взаимоотношенията сред кредитори и длъжници
22 апр 2013
Краят на безконечните длъжници
Предложението за десетгодишна безспорна отминалост за задължения на физическите лица смекчава, само че не взема решение казуса с неналичието на закон за персонален банкрут
19 сеп 2012
Ако си визиите карта на Европейския съюз, на която са маркирани всички страни, които са въвели процедура за персонален банкрут, ще видите единствено едно черно леке. Това е България - единствената страна в Европейски Съюз, която няма законодателство, което урежда под някаква форма несъстоятелността на физическите лица.
По принцип, когато в България се приказва за фирмена неплатежоспособност, асоциациите са две: скица за ощетяване на кредиторите или завладяване или източване на компании.
Вероятно осъзнавайки тази действителност, преди месец ръководителят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) неотдавна съобщи, че въвеждането на персонален банкрут (несъстоятелност на физическите лица) би бил рисков опит. " При частния банкрут длъжникът губи дееспособност, неплатежоспособността води до загуба да се ръководят цивилен права, да се подписват покупко-продажби. В това положение на стопанската система е свръхопасно да вървим към такива опити ", изясни Кирилов малко откакто бяха признати промени в гражданския развой предишния месец. Те бяха препоръчани от омбудсмана Мая Манолова и пакетирани като " завършек на издевателството над длъжниците ", само че действително основават повече главоболия, в сравнение с отбрана.
Манолова, която ловко облече мантията на социалпопулизма, съобщи, че идната й борба ще бъде въвеждането на законодателство за персоналния банкрут. Такъв план беше импортиран в предходния парламент от АБВ, а негов леко модифициран, само че все по този начин цялостен с неясноти, недомислици и несъгласия вид беше препоръчан от патриотите. Доколкото самият Данаил Кирилов е споделял, че " в случай че желаете нещо да стане, отидете при Мая ", е прекомерно евентуално напълно скоро болшинството в Народното събрание да ускори подобен план. Очевидно е, че въпросът към този момент не е дали да има законодателство, а по кое време ще бъде признато то.
Да кажем ясно първо следното: извънредно време е България да поправи тази липса и най-сетне да вкара механизъм за персонален банкрут. Но както постоянно, значимо е дали законодателството ще е на нужното равнище, защото контролира извънредно деликатна материя, засягаща евентуално стотици хиляди хора, в която би трябвало да бъде открит баланс сред ползите на заемодател и дебитор.
Къде е казусът
В България съществуват две отбрани за длъжника. Първата е погасителната отминалост. Тя е пет години (три години за срочни отговорности, като сметките за парно) и стартира да тече от датата, на която задължението е трябвало да бъде платено. Ако този период изтече кредиторът няма по какъв начин наложително да събере вземането си.
Тази отминалост стопира да тече, когато стартират дейности по събирането на вземането по правосъден път, т.е. би трябвало да имате отсреща си в действителност ленив заемодател, който да проспи да потърси вземането си. Резултатът от това законодателство е, че в случай че някой дебитор се откри в неспособност да заплаща отговорностите си, тъй като се разболее или остане трайно без приходи, той може да се трансформира във безконечен дебитор. Върху главното му обвързване ще се натрупат лихви, а настрана от това за негова сметка са и всички разноски, които кредиторът прави, с цел да събере вземането си. Върху тях също се натрупат лихви и по този начин човек на процедура може в никакъв случай да не успее да излезе от блатото на отговорностите.
Втората и последна отбрана, която законът планува, е ограничение на имуществото, върху което може да бъде ориентирано осъществяването. Това са движимости от първа нужда, жилището на длъжника (ако има единствено едно и живее в него и самичък не се е съгласил то да е ипотекирано), както и трудовото заплащане (несеквестируема е минималната работна заплата, а по-късно се пресмята % от приходите над нея, само че колкото и да получава, при всички положения за длъжника могат да останат до 1020 лева.)
Според някои специалисти тези отбрани са изцяло задоволителни. Според други - не. В резултат на неналичието на законов механизъм за излаз от обстановката от ден на ден безконечни длъжници попадат в сивата стопанска система, защото желаят заплащане на ръка, живеят без здравни и обществени осигуровки и така нататък Това е нездравословно за тях, за страната и в последна сметка - за кредиторите им, които не могат да съберат нищо.
Къде е решението
През 2015 година ГЕРБ се пробваха да вкарат така наречен безспорна отминалост от 10 години за отговорности. " Подобен метод крие заплаха, тъй като слага всички отговорности под общ знаменател ", разяснява юрист Десислава Филипова, която е измежду най-разпознаваемите представители по тематиката за правата на длъжниците. Освен това то слага кредиторите в неравностойно състояние и може да ги стимулира да се върнат към методите от 90-те години: " Прехвърляне на благосъстоятелност против мъгляво обвързване за връщането (забранено от закона), психически напън, а от време на време и физическо принуждение ", разяснява младши съдията от Софийски градски съд Андрей Георгиев. В последна сметка концепцията за въвеждането на 10-годишна безспорна отминалост беше отхвърлена.
Така персоналният банкрут остава единственото решение, а като член на Европейски Съюз по всичко проличава, че България няма да се измъкне от въвеждането на сходно законодателство. През март 2014 година основна дирекция " Правосъдие " към Европейска комисия издава рекомендация (незадължителна форма на законодателство), която макар че не е ориентирана към физическите лица, предлага на страните членки да вкарат относими ограничения (като освобождение от задължения) и за физически лица. Проект на Европейска комисия за Регламент в тази посока се преглежда от Европейския парламент. Според професор Ийън Рамзи от юридическия факултет на университета в Кент, който специализира в сравнителното право в региона на заеми и несъстоятелността, през последните години Европейски Съюз предизвиква предприемаческата просвета и пази правата на самонаетите, а един от механизмите да го прави е точно през въвеждането на процедура, която да подсигурява втори късмет на тези, които се провалят (нещо, което Съединени американски щати вършат от над столетие).
Трябва да се има поради, че частният банкрут не е процедура, до която може да се прибегне безболезнено. " Във всички страни, в които съществува тази опция, тя е в действителност последна мярка. Тя безусловно ви изключва от гражданския оборот ", разяснява шефът на компанията за събиране на вземания EOS Матрикс Райна Миткова, която е и ръководител на профилираната Асоциация на колекторските организации в България. Но Миткова е безапелационна: " В България е добре да имаме сходна уредба. Ние сме за, само че този закон работи добре, когато е добре уравновесен ", разяснява тя и се аргументира с обстоятелството, че в България сивата стопанска система е 30% и човек елементарно може да се скрие в нея. Тя е бранител на концепцията, че е добре да бъде въведен финансов съветник, който да оказва помощ на хората със препоръки. " Наивно е да мислим, че натоварени съдилища като районния и градския ще могат да се оправят и с тази задача ", разяснява още Райна Миткова.
Крайно време е
Основният претекст на съперниците на тази мярка е, че тя основава морални и финансови опасности за една към този момент уредена, по техните думи, система на връзки. Да погледнем рисковете. Те се показват най-много в това длъжниците да стартират да се държат безконтролно и да правят измами. Това предпоставя, че множеството хора са неблагонадеждни длъжници и търсят метод да се отърват от отговорностите си, с цената на всичко. Нито една европейска статистика не удостоверява това изказване - в страните, в които е въведена тази мярка през последните години и в които има сериозен растеж на % хора, търсещи банкрут, това се дължи на ниската база за съпоставяне и в безспорни стойности броят остава извънредно невисок по отношение на общото равнище на задължени. Хърватският закон е бил употребен от влизането му в действие на 1 януари 2016 година до май 2017 година от общо 927 души, като броят на длъжниците със запорирани банкови сметки е над 133 000.
Изследвания в Англия и Уелс, както и на други места в Европа, настояват, че съществена част от хората, които са в неспособност да връщат заеми, са безработни или самотни родители (по-голямата част от които жени) и отговорностите им са по кредитни карти и за комунални сметки. Световната банка е съгласна. В собствен разбор от юни 2017 година, тя назовава персоналния банкрут мярка за отбрана на длъжниците, която има значими културни и филантропични аспекти, ориентирани към хора, " които са в положение да обезпечават задоволително приходи, с цел да устоят себе си и фамилиите си, само че прекомерно огромните задължения, които имат, подкопават самодейността им и потискат индустриалния им потенциал ", като им даде ново начало.
Това поддържа теорията, че главната група, която ще се възползва от сходно законодателство, няма да са измамници, а хора в уязвими обществени групи, за които страната по този начин или другояче харчи пари, с цел да поддържа с други механизми. Това ще затегне изискванията за кредитиране за тях, само че голяма част от тези хора по този начин или другояче не се финансират от банки, а от бързи заеми и други, много по-сенчести форми на заемане.
Обратно на изказванията на съперниците, персоналният банкрут може да бъде потребен в огромна част от случаите и за кредиторите. " Уредената " система сега вкарва голяма част от тези хора в сивата стопанска система и кредиторите им не могат да съберат нищо. " Би могло да се каже, че производството по неплатежоспособност подсигурява развиването на връзките по метод, който най-добре пасва на действителността – кредиторите ще получат това, което биха могли да получат с оглед опциите на длъжника, а той ще заплати единствено това, което може да поеме, без да се постанова да се укрива ", разяснява арбитър Андрей Георгиев. Всъщност кредиторите ще бъдат дисциплинирани от сходна мярка по простата причина, че длъжникът към този момент има друга алтернатива на масата. Това би принудило примерно банките да внимават доста повече на равнище риск мениджмънт преди разпределяне на заема, а не да залагат на събиране на вземания постфактум. Разбира се, извънредно значимо е по какъв начин ще бъде прецизиран новият закон, тъй че по едно и също време да постанова задоволително съществени условия към фалиращия, тъй че в действителност да се прибягва до това като последна мярка и в това време да не го " убива " обществено.
Що се отнася до по-общото терзание, че елементи от правосъдната система и изпълнителната власт не работят добре и през тези дупки могат да минават измамници, това е подправен мотив. Това, че в България институциите мъчно потвърждават и санкционират измами, не може да е претекст за отнемане на жители на Европейски Съюз от права, с които се употребяват всички останали. Напротив - той може да е единствено тласък тези институции най-сетне да бъдат реформирани.
България е единствената страна в Европейския съюз, която не е въвела произвеждане по неплатежоспособност за физическите лица.
Подобна процедура е от изгода както за длъжниците, по този начин и за кредиторите. Основната заплаха е законодателството да не е добре написано.
ГЕРБ към този момент са срещу, само че могат да сменят мнението си под натиска на популизма в лицето на омбудсмана и патриотите. Част от тематиката Защо е значимо да има ново начало
Не стигма, а нов късмет
Как наподобява и каква е философията на процедурата по персонален банкрут в Съединени американски щати
Несъстоятелни опити за избавяне на " безконечния " дебитор?
...или по какъв начин и за какво българският законодател не съумява да вземе вярното решение по въпроса за несъстоятелността на физическите лица
Какво е персонален банкрут
Идеята за несъстоятелността на физическите лица се появява през XIX век в Съединени американски щати, където този механизъм е най-развит през днешния ден. Днес с изключение на в целия Европейски Съюз (без България) такива механизми има в Япония, Бразилия и даже Русия. Основната разлика сред страните е най-вече в това дали са доброжелателни по-скоро към длъжника (САЩ, Англия, Канада) или към кредитора (Германия, Австрия). Повечето страни от континентална Европа са намерили уравновесен интервал.
По философия персоналният банкрут не се разграничава доста корпоративния. Човек, който е изпаднал в неспособност да погасява отговорностите си, се обръща към съда, който преценя дали са налице предпоставките (например най-малък предел на задълженията) и открива произвеждане. Тук значим миг е публичността, защото тя ще даде опция на кредитори да предявят вземанията си. В производството могат да бъдат атакувани съмнителни покупко-продажби, с които длъжникът се пробва да ощети кредиторите си (например прехвърлянето на имущество). Ключов въпрос е кой заплаща разноските по тях, тъй като производството по неплатежоспособност по нужда е обвързвано с разходи по ръководство и възобновяване на имуществото на длъжника, както и правосъдни разходи. В някои страни при избрани условия длъжникът може да бъде свободен от такси, само че в други не е по този начин.
Съдът може да назначава синдик (или различен еквивалент), който да ръководи приходите на длъжника за избран интервал, а също така съдът да го задължи да посещава курсове за финансова просветеност. " Производството може да приключи по два метода – или със подписване на съглашение на длъжника с кредиторите му (споразумението се утвърждава с болшинство, а не с цялостно единогласие, с цел да не може един заемодател да бойкотира процеса), или с разпродажба (превръщане в пари) на имуществото на длъжника и освобождението му от всички отговорности, които не са били погасени от събраното в производството " разяснява арбитър Андрей Георгиев.
Пълното освобождение от отговорностите не става незабавно, а след избран интервал от време, който варира от три (Великобритания) до шест (Германия) години. През този интервал длъжникът е с лимитирани цивилен права, основава ограничаване за заемане на някои длъжности, а достъпът му до пазара на финансови услуги е мощно стеснен. Това може да затрудни намирането на жилище чартърен, абонирането за комунални услуги и така нататък Още по тематиката
Несъстоятелни опити за избавяне на " безконечния " дебитор?
...или по какъв начин и за какво българският законодател не съумява да вземе вярното решение по въпроса за несъстоятелността на физическите лица
10 ное 2017
проф. Ийън Рамзи: Личният банкрут оказва помощ на хората да се върнат в стопанската система
Ако няма доверие в институциите, няма да сработи, споделя преподавателят по право от университета в Кент пред " Капитал "
10 ное 2017
Не стигма, а нов късмет
Как наподобява и каква е философията на процедурата по персонален банкрут в Съединени американски щати
10 ное 2017
Депутатите взеха решение: Без десетгодишна безспорна отминалост за длъжници
Парламентът дефинитивно одобри измененията в Гражданско-процесуалния кодекс, само че дебатът за персоналния банкрут остава
18 окт 2017
Рестарт на концепцията за персонален банкрут
Правосъдното министерство написа закон, ще се употребява международната процедура
3 апр 2014
Личен банкрут по ирландски
Дъблин вкара нов механизъм за споразумяване на взаимоотношенията сред кредитори и длъжници
22 апр 2013
Краят на безконечните длъжници
Предложението за десетгодишна безспорна отминалост за задължения на физическите лица смекчава, само че не взема решение казуса с неналичието на закон за персонален банкрут
19 сеп 2012
Ако си визиите карта на Европейския съюз, на която са маркирани всички страни, които са въвели процедура за персонален банкрут, ще видите единствено едно черно леке. Това е България - единствената страна в Европейски Съюз, която няма законодателство, което урежда под някаква форма несъстоятелността на физическите лица.
По принцип, когато в България се приказва за фирмена неплатежоспособност, асоциациите са две: скица за ощетяване на кредиторите или завладяване или източване на компании.
Вероятно осъзнавайки тази действителност, преди месец ръководителят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) неотдавна съобщи, че въвеждането на персонален банкрут (несъстоятелност на физическите лица) би бил рисков опит. " При частния банкрут длъжникът губи дееспособност, неплатежоспособността води до загуба да се ръководят цивилен права, да се подписват покупко-продажби. В това положение на стопанската система е свръхопасно да вървим към такива опити ", изясни Кирилов малко откакто бяха признати промени в гражданския развой предишния месец. Те бяха препоръчани от омбудсмана Мая Манолова и пакетирани като " завършек на издевателството над длъжниците ", само че действително основават повече главоболия, в сравнение с отбрана.
Манолова, която ловко облече мантията на социалпопулизма, съобщи, че идната й борба ще бъде въвеждането на законодателство за персоналния банкрут. Такъв план беше импортиран в предходния парламент от АБВ, а негов леко модифициран, само че все по този начин цялостен с неясноти, недомислици и несъгласия вид беше препоръчан от патриотите. Доколкото самият Данаил Кирилов е споделял, че " в случай че желаете нещо да стане, отидете при Мая ", е прекомерно евентуално напълно скоро болшинството в Народното събрание да ускори подобен план. Очевидно е, че въпросът към този момент не е дали да има законодателство, а по кое време ще бъде признато то.
Да кажем ясно първо следното: извънредно време е България да поправи тази липса и най-сетне да вкара механизъм за персонален банкрут. Но както постоянно, значимо е дали законодателството ще е на нужното равнище, защото контролира извънредно деликатна материя, засягаща евентуално стотици хиляди хора, в която би трябвало да бъде открит баланс сред ползите на заемодател и дебитор.
Къде е казусът
В България съществуват две отбрани за длъжника. Първата е погасителната отминалост. Тя е пет години (три години за срочни отговорности, като сметките за парно) и стартира да тече от датата, на която задължението е трябвало да бъде платено. Ако този период изтече кредиторът няма по какъв начин наложително да събере вземането си.
Тази отминалост стопира да тече, когато стартират дейности по събирането на вземането по правосъден път, т.е. би трябвало да имате отсреща си в действителност ленив заемодател, който да проспи да потърси вземането си. Резултатът от това законодателство е, че в случай че някой дебитор се откри в неспособност да заплаща отговорностите си, тъй като се разболее или остане трайно без приходи, той може да се трансформира във безконечен дебитор. Върху главното му обвързване ще се натрупат лихви, а настрана от това за негова сметка са и всички разноски, които кредиторът прави, с цел да събере вземането си. Върху тях също се натрупат лихви и по този начин човек на процедура може в никакъв случай да не успее да излезе от блатото на отговорностите.
Втората и последна отбрана, която законът планува, е ограничение на имуществото, върху което може да бъде ориентирано осъществяването. Това са движимости от първа нужда, жилището на длъжника (ако има единствено едно и живее в него и самичък не се е съгласил то да е ипотекирано), както и трудовото заплащане (несеквестируема е минималната работна заплата, а по-късно се пресмята % от приходите над нея, само че колкото и да получава, при всички положения за длъжника могат да останат до 1020 лева.)
Според някои специалисти тези отбрани са изцяло задоволителни. Според други - не. В резултат на неналичието на законов механизъм за излаз от обстановката от ден на ден безконечни длъжници попадат в сивата стопанска система, защото желаят заплащане на ръка, живеят без здравни и обществени осигуровки и така нататък Това е нездравословно за тях, за страната и в последна сметка - за кредиторите им, които не могат да съберат нищо.
Къде е решението
През 2015 година ГЕРБ се пробваха да вкарат така наречен безспорна отминалост от 10 години за отговорности. " Подобен метод крие заплаха, тъй като слага всички отговорности под общ знаменател ", разяснява юрист Десислава Филипова, която е измежду най-разпознаваемите представители по тематиката за правата на длъжниците. Освен това то слага кредиторите в неравностойно състояние и може да ги стимулира да се върнат към методите от 90-те години: " Прехвърляне на благосъстоятелност против мъгляво обвързване за връщането (забранено от закона), психически напън, а от време на време и физическо принуждение ", разяснява младши съдията от Софийски градски съд Андрей Георгиев. В последна сметка концепцията за въвеждането на 10-годишна безспорна отминалост беше отхвърлена.
Така персоналният банкрут остава единственото решение, а като член на Европейски Съюз по всичко проличава, че България няма да се измъкне от въвеждането на сходно законодателство. През март 2014 година основна дирекция " Правосъдие " към Европейска комисия издава рекомендация (незадължителна форма на законодателство), която макар че не е ориентирана към физическите лица, предлага на страните членки да вкарат относими ограничения (като освобождение от задължения) и за физически лица. Проект на Европейска комисия за Регламент в тази посока се преглежда от Европейския парламент. Според професор Ийън Рамзи от юридическия факултет на университета в Кент, който специализира в сравнителното право в региона на заеми и несъстоятелността, през последните години Европейски Съюз предизвиква предприемаческата просвета и пази правата на самонаетите, а един от механизмите да го прави е точно през въвеждането на процедура, която да подсигурява втори късмет на тези, които се провалят (нещо, което Съединени американски щати вършат от над столетие).
Трябва да се има поради, че частният банкрут не е процедура, до която може да се прибегне безболезнено. " Във всички страни, в които съществува тази опция, тя е в действителност последна мярка. Тя безусловно ви изключва от гражданския оборот ", разяснява шефът на компанията за събиране на вземания EOS Матрикс Райна Миткова, която е и ръководител на профилираната Асоциация на колекторските организации в България. Но Миткова е безапелационна: " В България е добре да имаме сходна уредба. Ние сме за, само че този закон работи добре, когато е добре уравновесен ", разяснява тя и се аргументира с обстоятелството, че в България сивата стопанска система е 30% и човек елементарно може да се скрие в нея. Тя е бранител на концепцията, че е добре да бъде въведен финансов съветник, който да оказва помощ на хората със препоръки. " Наивно е да мислим, че натоварени съдилища като районния и градския ще могат да се оправят и с тази задача ", разяснява още Райна Миткова.
Крайно време е
Основният претекст на съперниците на тази мярка е, че тя основава морални и финансови опасности за една към този момент уредена, по техните думи, система на връзки. Да погледнем рисковете. Те се показват най-много в това длъжниците да стартират да се държат безконтролно и да правят измами. Това предпоставя, че множеството хора са неблагонадеждни длъжници и търсят метод да се отърват от отговорностите си, с цената на всичко. Нито една европейска статистика не удостоверява това изказване - в страните, в които е въведена тази мярка през последните години и в които има сериозен растеж на % хора, търсещи банкрут, това се дължи на ниската база за съпоставяне и в безспорни стойности броят остава извънредно невисок по отношение на общото равнище на задължени. Хърватският закон е бил употребен от влизането му в действие на 1 януари 2016 година до май 2017 година от общо 927 души, като броят на длъжниците със запорирани банкови сметки е над 133 000.
Изследвания в Англия и Уелс, както и на други места в Европа, настояват, че съществена част от хората, които са в неспособност да връщат заеми, са безработни или самотни родители (по-голямата част от които жени) и отговорностите им са по кредитни карти и за комунални сметки. Световната банка е съгласна. В собствен разбор от юни 2017 година, тя назовава персоналния банкрут мярка за отбрана на длъжниците, която има значими културни и филантропични аспекти, ориентирани към хора, " които са в положение да обезпечават задоволително приходи, с цел да устоят себе си и фамилиите си, само че прекомерно огромните задължения, които имат, подкопават самодейността им и потискат индустриалния им потенциал ", като им даде ново начало.
Това поддържа теорията, че главната група, която ще се възползва от сходно законодателство, няма да са измамници, а хора в уязвими обществени групи, за които страната по този начин или другояче харчи пари, с цел да поддържа с други механизми. Това ще затегне изискванията за кредитиране за тях, само че голяма част от тези хора по този начин или другояче не се финансират от банки, а от бързи заеми и други, много по-сенчести форми на заемане.
Обратно на изказванията на съперниците, персоналният банкрут може да бъде потребен в огромна част от случаите и за кредиторите. " Уредената " система сега вкарва голяма част от тези хора в сивата стопанска система и кредиторите им не могат да съберат нищо. " Би могло да се каже, че производството по неплатежоспособност подсигурява развиването на връзките по метод, който най-добре пасва на действителността – кредиторите ще получат това, което биха могли да получат с оглед опциите на длъжника, а той ще заплати единствено това, което може да поеме, без да се постанова да се укрива ", разяснява арбитър Андрей Георгиев. Всъщност кредиторите ще бъдат дисциплинирани от сходна мярка по простата причина, че длъжникът към този момент има друга алтернатива на масата. Това би принудило примерно банките да внимават доста повече на равнище риск мениджмънт преди разпределяне на заема, а не да залагат на събиране на вземания постфактум. Разбира се, извънредно значимо е по какъв начин ще бъде прецизиран новият закон, тъй че по едно и също време да постанова задоволително съществени условия към фалиращия, тъй че в действителност да се прибягва до това като последна мярка и в това време да не го " убива " обществено.
Що се отнася до по-общото терзание, че елементи от правосъдната система и изпълнителната власт не работят добре и през тези дупки могат да минават измамници, това е подправен мотив. Това, че в България институциите мъчно потвърждават и санкционират измами, не може да е претекст за отнемане на жители на Европейски Съюз от права, с които се употребяват всички останали. Напротив - той може да е единствено тласък тези институции най-сетне да бъдат реформирани.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ