Западът е узрял за адски санкции срещу Русия. Изглежда?!
Шумът със глобите на Запада доближи своя връх. Руският президент, министри, депутати и публицисти попаднаха в черния лист. В речника на европейските политици думата „ унищожениепо отношение на страната ни се трансформира в основна. Особено ревностни са в Лондон, откъдето оказват напън върху сътрудниците си, стремейки се да изключат Русия от банковата система SWIFT.
„ За хората в Русия това ще значи да вземем за пример, че внучката, която живее в Европа, няма да може да превежда пари на баба си “, с наслада се съгласява новият началник на немската дипломация госпожа Бербок. Целият доскорошен опит демонстрира, че глобите против политиките на страните, на които са наложени, не работят.
Икономическата война общо взето удря единствено елементарните хора, тъй че неопитната Бербок непосредствено изрази това, за което по-хитрите фигури лицемерно мълчат. Отмъщението, реализирано върху баби, внучки, деца и въобще на всичко, което е на разположение, се трансформира в норма в европейската политика.
Франция задържа съветски товарен транспортен съд в Ламанша под предлог, че принадлежи на компания, намираща се под наказания. В Лондон също има съществени пиратски настроения. Депутатът от Лейбъристката партия Крис Брайънт упорства за лишаване на „ Челси “ от Абрамович: " Има ли подозрение, че Абрамович към този момент не може да има футболен клуб в тази страна? Не би трябвало ли да вземем част от активите му, в това число къщата от 150 милиона? "
Ако някой си мисли, че имуществото, взето от олигарсите, ще се върне в Русия, тогава той доста се лъже. Под претекст, че " пазят Украйна ", те са захласнати единствено от една концепция - да имат време да разграбят и изстискат всичко, което е на разположение в този миг.
Британското държавно управление, откакто отхвърли лукавото " нямаме нищо общо с това ",, поръчва на сякаш самостоятелния регулатор Ofcom да се „ оправи “ с съветския ефирен канал RT. Наистина, те се и опасяват от ответни дейности против английски публицисти в Русия, изключително след историята със затварянето на RT в Германия.
Излезе искрено неуместно и със възбраната за полети до Англия от съветската компания Аерофлот. В отговор Русия затвори въздушното си пространство за английските самолетни компании. В резултат на това полетите от Лондон до Югоизточна Азия в този момент са с три часа по-дълги и с 20 % по-скъпи.
Това се отразява освен на транспорта на пасажери, само че и на доставката на артикули, като се има поради обстоятелството, че цените на горивата не престават да порастват. Решението за възбрана на доставката на аварийни елементи за самолети за Русия може да довърши международната авиационна промишленост, която занапред се пробва да пристигна на себе си.
Неслучайно ръководителят на Асоциацията на аерокосмическата промишленост на Съединени американски щати Ерик Дънинг към този момент сподели: „ Ние имаме вяра, че глобите и контролът върху износа не би трябвало да подкопават сигурността на комерсиалната авиация “.
Вашингтон и Лондон се считат за основните бенефициенти от кръвопролитието в Украйна: икономическите вреди - най-малко към този момент - не са толкоз обилни за тях. Въпреки обособените гафове, глобите се избират при оптимално отчитане на личните им ползи.
Главното за тях е, че украинският спор изцяло измества вниманието от вътрешните проблеми, които заплашваха да прераснат в тежка политическа рецесия както в Обединеното кралство, по този начин и в Съединени американски щати. Отчасти Макрон завоюва – в навечерието на изборите във Франция той съумя да се „ попиари “ в ролята на посредник-миротворец, въпреки че е ясно, че всичко това е единствено небивалица.
Като цяло за континентална Европа обстановката става все по-трудна от ден дневно. Словакия към този момент стене от напора от бежанци. На въпрос дали Съединени американски щати са подготвени да одобряват украинците, прессекретарят на президента Байдън Джен Псаки отговори недвусмислено: „ Те най-вероятно ще желаят да останат в прилежащите страни “.
Ако има спирания в доставките на газ от Русия, тогава европейците също ще би трябвало сами да се оправят с това. В енергийния баланс на Европа делът на съветския газ е 40 % и няма какво да го размени. Но Холандия ще изпратят партида Stinger-и в Украйна, действайки в полза на тези, които не се нуждаят от мир: с цел да има повече кръв и спорът да продължи допустимо най-дълго. Европейските фигури кършат ръце, говорейки за жертвите, само че животът на украинци и руснаци явно им е апатичен.
Имаше благоприятни условия за спокойно споразумяване, Русия настойчиво ги оферираше, търпеливо обяснявайки позицията си на масата за договаряния в Женева и сблъсквайки се от време на време със западни пратеници-грубияни в Москва. Можем да цитираме известния американски икономист Джефри Сакс, който прикани западните водачи да се вслушат в справедливите претенции на Русия:
„ Мнозина упорстват, че разширението на НАТО не е действителен проблем за Путин, че той желае да възвърне Руската империя, а всичко останало не е нищо повече от прикритие. Това е безспорна неточност. Русия се опълчва мощно на разширението на НАТО през последните 30 години.
И е елементарно да се разбере за какво. Съединени американски щати надали биха били удовлетворени, в случай че Мексико се причисли към боен съюз, воден от Китай, тъкмо както се възмущаваха от съюза сред Куба на Фидел Кастро и Съюз на съветските социалистически републики преди 60 години. Нито Съединени американски щати, нито Русия желаят да виждат непознат военни на прага си.
Русия от дълго време се опасява от нашествия от Запада, било то Наполеон, Хитлер или в последно време НАТО. Ето за какво по-сдържаните и по-мъдри стратези на външната политика в Съединените щати, в това число държавният секретар Уилям Пери при Бил Клинтън, видният общественик и посланик Джордж Кенан и някогашният дипломат в Съюз на съветските социалистически републики Джак Матлок, имаха вяра, че след разпадането на Съветския съюз, разширението на НАТО на изток беше излишно, беше безсмислено и провокативно. "
За страдание нямаше водачи на Запад, които биха се вслушали в тези думи.
Превод: ЕС
„ За хората в Русия това ще значи да вземем за пример, че внучката, която живее в Европа, няма да може да превежда пари на баба си “, с наслада се съгласява новият началник на немската дипломация госпожа Бербок. Целият доскорошен опит демонстрира, че глобите против политиките на страните, на които са наложени, не работят.
Икономическата война общо взето удря единствено елементарните хора, тъй че неопитната Бербок непосредствено изрази това, за което по-хитрите фигури лицемерно мълчат. Отмъщението, реализирано върху баби, внучки, деца и въобще на всичко, което е на разположение, се трансформира в норма в европейската политика.
Франция задържа съветски товарен транспортен съд в Ламанша под предлог, че принадлежи на компания, намираща се под наказания. В Лондон също има съществени пиратски настроения. Депутатът от Лейбъристката партия Крис Брайънт упорства за лишаване на „ Челси “ от Абрамович: " Има ли подозрение, че Абрамович към този момент не може да има футболен клуб в тази страна? Не би трябвало ли да вземем част от активите му, в това число къщата от 150 милиона? "
Ако някой си мисли, че имуществото, взето от олигарсите, ще се върне в Русия, тогава той доста се лъже. Под претекст, че " пазят Украйна ", те са захласнати единствено от една концепция - да имат време да разграбят и изстискат всичко, което е на разположение в този миг.
Британското държавно управление, откакто отхвърли лукавото " нямаме нищо общо с това ",, поръчва на сякаш самостоятелния регулатор Ofcom да се „ оправи “ с съветския ефирен канал RT. Наистина, те се и опасяват от ответни дейности против английски публицисти в Русия, изключително след историята със затварянето на RT в Германия.
Излезе искрено неуместно и със възбраната за полети до Англия от съветската компания Аерофлот. В отговор Русия затвори въздушното си пространство за английските самолетни компании. В резултат на това полетите от Лондон до Югоизточна Азия в този момент са с три часа по-дълги и с 20 % по-скъпи.
Това се отразява освен на транспорта на пасажери, само че и на доставката на артикули, като се има поради обстоятелството, че цените на горивата не престават да порастват. Решението за възбрана на доставката на аварийни елементи за самолети за Русия може да довърши международната авиационна промишленост, която занапред се пробва да пристигна на себе си.
Неслучайно ръководителят на Асоциацията на аерокосмическата промишленост на Съединени американски щати Ерик Дънинг към този момент сподели: „ Ние имаме вяра, че глобите и контролът върху износа не би трябвало да подкопават сигурността на комерсиалната авиация “.
Вашингтон и Лондон се считат за основните бенефициенти от кръвопролитието в Украйна: икономическите вреди - най-малко към този момент - не са толкоз обилни за тях. Въпреки обособените гафове, глобите се избират при оптимално отчитане на личните им ползи.
Главното за тях е, че украинският спор изцяло измества вниманието от вътрешните проблеми, които заплашваха да прераснат в тежка политическа рецесия както в Обединеното кралство, по този начин и в Съединени американски щати. Отчасти Макрон завоюва – в навечерието на изборите във Франция той съумя да се „ попиари “ в ролята на посредник-миротворец, въпреки че е ясно, че всичко това е единствено небивалица.
Като цяло за континентална Европа обстановката става все по-трудна от ден дневно. Словакия към този момент стене от напора от бежанци. На въпрос дали Съединени американски щати са подготвени да одобряват украинците, прессекретарят на президента Байдън Джен Псаки отговори недвусмислено: „ Те най-вероятно ще желаят да останат в прилежащите страни “.
Ако има спирания в доставките на газ от Русия, тогава европейците също ще би трябвало сами да се оправят с това. В енергийния баланс на Европа делът на съветския газ е 40 % и няма какво да го размени. Но Холандия ще изпратят партида Stinger-и в Украйна, действайки в полза на тези, които не се нуждаят от мир: с цел да има повече кръв и спорът да продължи допустимо най-дълго. Европейските фигури кършат ръце, говорейки за жертвите, само че животът на украинци и руснаци явно им е апатичен.
Имаше благоприятни условия за спокойно споразумяване, Русия настойчиво ги оферираше, търпеливо обяснявайки позицията си на масата за договаряния в Женева и сблъсквайки се от време на време със западни пратеници-грубияни в Москва. Можем да цитираме известния американски икономист Джефри Сакс, който прикани западните водачи да се вслушат в справедливите претенции на Русия:
„ Мнозина упорстват, че разширението на НАТО не е действителен проблем за Путин, че той желае да възвърне Руската империя, а всичко останало не е нищо повече от прикритие. Това е безспорна неточност. Русия се опълчва мощно на разширението на НАТО през последните 30 години.
И е елементарно да се разбере за какво. Съединени американски щати надали биха били удовлетворени, в случай че Мексико се причисли към боен съюз, воден от Китай, тъкмо както се възмущаваха от съюза сред Куба на Фидел Кастро и Съюз на съветските социалистически републики преди 60 години. Нито Съединени американски щати, нито Русия желаят да виждат непознат военни на прага си.
Русия от дълго време се опасява от нашествия от Запада, било то Наполеон, Хитлер или в последно време НАТО. Ето за какво по-сдържаните и по-мъдри стратези на външната политика в Съединените щати, в това число държавният секретар Уилям Пери при Бил Клинтън, видният общественик и посланик Джордж Кенан и някогашният дипломат в Съюз на съветските социалистически републики Джак Матлок, имаха вяра, че след разпадането на Съветския съюз, разширението на НАТО на изток беше излишно, беше безсмислено и провокативно. "
За страдание нямаше водачи на Запад, които биха се вслушали в тези думи.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ