Как щруделът се превърна в класически десерт на виенската кухня
Щруделът е едно от най-емблематичните ястия в австрийската кухня и е освен знак на виенската кулинария, само че и на цяла Централна Европа. Историята по основаването му е дълга и многопластова, като той минава през разнообразни стадии на развиване, което го прави не просто десерт, а културен феномен, преодолял границите на Австрия и утвърдил се по целия свят.
Въпреки че щруделът е неразривно обвързван с тази страна, неговият генезис може да бъде проследен доста по-рано и надалеч отвън рамките ѝ, с помощта на въздействията на разнообразни империи и нации.
Корените на десертна ни водят до Османската империя, която през XVI и XVII век обгръща големи територии, в това число Балканите и Централна Европа. Това е интервал, в който търговията, миграцията и културният продан стават извънредно значими за развиването на локалните кухни. Много от традициите, които през днешния ден считаме за част от австрийската или балканската култури, в действителност идват от разнообразни столетия, само че най-много на обмена сред другите нации.
Една от главните новости, които идват от интервала на Османската империя, е потреблението на тънко разточено тесто, което през днешния ден познаваме като кори за баница или саралия. С времето то се трансформира в основата на не един десерт или сладкиш, само че щруделът си остава измежду най-известните от този тип.
Първоначално, през XVII век това фино разточено тесто се употребява главно за подготвяне на саралия, чийто усет познаваме добре. С течение на времето обаче тя минава през разнообразни транформации и най-после бива приспособена към усетите и съставките на Европа.
Щруделът в Австрия
Тъй като щруделът е един от знаците на австрийската кухня, значим миг в неговата история е, когато той стартира да се утвърдява като типичен десерт в Австрия през XVIII и XIX век. По това време страната е значим център на културата и етикета в Европа. Виена, като столица на империята, е известна със своето изтънчено общество и кулинарни обичаи. Един от главните фактори, които спомагат за популяризирането на щрудела, е самият император Франц Йосиф I, който му е буен обожател на този десерт. Според исторически източници, той постоянно е нареждал да сервират щрудел на своите посетители, което способства за известността му и отвън дворцовите стени.
През този интервал хрупкавият десерт с ябълки претърпява обилни промени в рецептата си. Въпреки че началната версия е била сладка и пълнена с орехи и мед, в Австрия последователно стартират да се прибавят нови съставки като ябълки, захар, канела и стафиди. Това води до основаването на една от най-известните разновидности на щрудела - ябълковият щрудел или Apfelstrudel, който бързо се утвърждава като главен десерт в австрийските домове и заведения за хранене.
Разновидности на щрудела
Щруделът не остава единствено с ябълките. С времето стартират да се появяват разнообразни вариации, като всяка страна и район в Европа прибавя свои характерни съставки и хрумвания за артикули. В Германия и Чехия, да вземем за пример се прави картофен щрудел - Erdäpfelstrudel, който е цялостен със сметана и картофи, а в Унгария се подготвят спаначени щрудели - пикантни и постоянно поднасяни като предястие.
През XIX и XX век тестеният десерт стартира да се популяризира и в други елементи на света, изключително в Северна Америка, с помощта на миграцията на австрийци и германци. Той става известен освен като десерт, само че и като главно ядене в разнообразни разновидности, като да вземем за пример щрудели с месо или сирене.
Днес щруделът е приет и обичан по целия свят. Съществуват хиляди предписания и вариации на това обичайно ядене, като в актуалната кухня той се подготвя както с класическите ябълки, по този начин и с съвременни пълнежи като череши, праскови, даже шоколад. Въпреки тези нововъведения, главната концепция на щрудела остава непроменена - потребление на фино тесто, което се навива към пълнежа, създавайки нежни, хрупкави пластове и присъщия за него усет.
А в този момент дано забележим една обичайната за нашите ширини рецепта за щрудел, с която може да зарадвате околните си хора в наближаващите празници. Защо не и по-рано?
Необходими артикули:
500 г кори за баница 1 кг ябълки (за предпочитане кисели) 100 г захар 1 ч.л. канела 50 г стафиди 50 г орехи 100 г разтопено масло Пудра захар за поръсване
Начин на подготвяне:
Обелете ябълките, премахнете семките и ги нарежете на тънки резени. Смесете ги в огромна купа със захарта, канелата, стафидите и нарязаните орехи. Намажете една кора с масло и залепете върху нея друга. Намажете още веднъж с малко масло и разпределете известно количество от плънката от горната страна. Навийте на руло и сложете готовата кора в кръгла тава, с цел да извършите щрудела вит. Повторете същото, до момента в който не свършат всички кори. Накрая намажете готовия щрудел с малко масло и печете в авансово загрята фурна на 180°C за 30-40 минути, или до момента в който тестото стане златисто и хрупкаво. Извадете от фурната и поръсете с пудра захар преди сервиране.
Въпреки че щруделът е неразривно обвързван с тази страна, неговият генезис може да бъде проследен доста по-рано и надалеч отвън рамките ѝ, с помощта на въздействията на разнообразни империи и нации.
Корените на десертна ни водят до Османската империя, която през XVI и XVII век обгръща големи територии, в това число Балканите и Централна Европа. Това е интервал, в който търговията, миграцията и културният продан стават извънредно значими за развиването на локалните кухни. Много от традициите, които през днешния ден считаме за част от австрийската или балканската култури, в действителност идват от разнообразни столетия, само че най-много на обмена сред другите нации.
Една от главните новости, които идват от интервала на Османската империя, е потреблението на тънко разточено тесто, което през днешния ден познаваме като кори за баница или саралия. С времето то се трансформира в основата на не един десерт или сладкиш, само че щруделът си остава измежду най-известните от този тип.
Първоначално, през XVII век това фино разточено тесто се употребява главно за подготвяне на саралия, чийто усет познаваме добре. С течение на времето обаче тя минава през разнообразни транформации и най-после бива приспособена към усетите и съставките на Европа.
Щруделът в Австрия
Тъй като щруделът е един от знаците на австрийската кухня, значим миг в неговата история е, когато той стартира да се утвърдява като типичен десерт в Австрия през XVIII и XIX век. По това време страната е значим център на културата и етикета в Европа. Виена, като столица на империята, е известна със своето изтънчено общество и кулинарни обичаи. Един от главните фактори, които спомагат за популяризирането на щрудела, е самият император Франц Йосиф I, който му е буен обожател на този десерт. Според исторически източници, той постоянно е нареждал да сервират щрудел на своите посетители, което способства за известността му и отвън дворцовите стени.
През този интервал хрупкавият десерт с ябълки претърпява обилни промени в рецептата си. Въпреки че началната версия е била сладка и пълнена с орехи и мед, в Австрия последователно стартират да се прибавят нови съставки като ябълки, захар, канела и стафиди. Това води до основаването на една от най-известните разновидности на щрудела - ябълковият щрудел или Apfelstrudel, който бързо се утвърждава като главен десерт в австрийските домове и заведения за хранене.
Разновидности на щрудела
Щруделът не остава единствено с ябълките. С времето стартират да се появяват разнообразни вариации, като всяка страна и район в Европа прибавя свои характерни съставки и хрумвания за артикули. В Германия и Чехия, да вземем за пример се прави картофен щрудел - Erdäpfelstrudel, който е цялостен със сметана и картофи, а в Унгария се подготвят спаначени щрудели - пикантни и постоянно поднасяни като предястие.
През XIX и XX век тестеният десерт стартира да се популяризира и в други елементи на света, изключително в Северна Америка, с помощта на миграцията на австрийци и германци. Той става известен освен като десерт, само че и като главно ядене в разнообразни разновидности, като да вземем за пример щрудели с месо или сирене.
Днес щруделът е приет и обичан по целия свят. Съществуват хиляди предписания и вариации на това обичайно ядене, като в актуалната кухня той се подготвя както с класическите ябълки, по този начин и с съвременни пълнежи като череши, праскови, даже шоколад. Въпреки тези нововъведения, главната концепция на щрудела остава непроменена - потребление на фино тесто, което се навива към пълнежа, създавайки нежни, хрупкави пластове и присъщия за него усет.
А в този момент дано забележим една обичайната за нашите ширини рецепта за щрудел, с която може да зарадвате околните си хора в наближаващите празници. Защо не и по-рано?
Необходими артикули:
500 г кори за баница 1 кг ябълки (за предпочитане кисели) 100 г захар 1 ч.л. канела 50 г стафиди 50 г орехи 100 г разтопено масло Пудра захар за поръсване
Начин на подготвяне:
Обелете ябълките, премахнете семките и ги нарежете на тънки резени. Смесете ги в огромна купа със захарта, канелата, стафидите и нарязаните орехи. Намажете една кора с масло и залепете върху нея друга. Намажете още веднъж с малко масло и разпределете известно количество от плънката от горната страна. Навийте на руло и сложете готовата кора в кръгла тава, с цел да извършите щрудела вит. Повторете същото, до момента в който не свършат всички кори. Накрая намажете готовия щрудел с малко масло и печете в авансово загрята фурна на 180°C за 30-40 минути, или до момента в който тестото стане златисто и хрупкаво. Извадете от фурната и поръсете с пудра захар преди сервиране.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ