Защо целувката заслужава да има свой световен ден?
Щом сме влюбени, то целувката има място в всекидневието ни. И щом имаме към себе си хора, които обичаме, тя е един от методите да им го покажем.
Днес, 6 юли, е Световен ден на целувката. Англичаните са първите, които вземат решение, че би трябвало да имат сходен празник. А по-късно последователно и другите, сред които и ние, приобщават тази традиция към всекидневието си. Така през 2006 година е разгласен за интернационален празник, написа The Sun.
Да, това е един от тези дни, който мъчно се вписва в графата с истински празници, само че е поредният мотив да бъдем малко по-усмихнати. А и е толкоз елементарно да се включим в празненствата - би трябвало просто да целунем някого.
В Библията се приказва за целувката като знак на почитание. Откакто съществуват лирика и прозаичност, тя постоянно е някъде там, вплетена в думите и редовете. И до ден-днешен се спори от кое място е зародил този обред измежду хората, само че и измежду животните. Те също допират муцуни, с цел да покажат любов и обвързаност.
Но няма спор, че целувката е израз на най-силните и красиви усеща. Освен това, тя е същински потребна за нас.
Когато се целуваме, в организма се отделят хормоните допамин и окситоцин. Първият е един от хормоните на щастието, доста значим за психологичното ни и прочувствено здраве, а вторият ни кара да се усещаме все по-влюбени с всяко последващо докосване на устните.
Те са и една от ерогенните зони в тялото. Най-тънкият пласт кожа, който се намира върху тях, ги прави извънредно чувствителни. Затова и целувките са наложителни за любовната игра. Те задействат част от мозъка, която ни настройва на палава вълна.
Но целувките не трябва да участват в всекидневието ни единствено тогава, а постоянно, когато ни се отдаде опция за тях, тъй като са един елементарен и в действителност прелестен метод да се борим със напрежението и тревогата. Освен това, намаляват кръвното, лекуват главоболието и усъвършенстват имунната система
Днес, 6 юли, е Световен ден на целувката. Англичаните са първите, които вземат решение, че би трябвало да имат сходен празник. А по-късно последователно и другите, сред които и ние, приобщават тази традиция към всекидневието си. Така през 2006 година е разгласен за интернационален празник, написа The Sun.
Да, това е един от тези дни, който мъчно се вписва в графата с истински празници, само че е поредният мотив да бъдем малко по-усмихнати. А и е толкоз елементарно да се включим в празненствата - би трябвало просто да целунем някого.
В Библията се приказва за целувката като знак на почитание. Откакто съществуват лирика и прозаичност, тя постоянно е някъде там, вплетена в думите и редовете. И до ден-днешен се спори от кое място е зародил този обред измежду хората, само че и измежду животните. Те също допират муцуни, с цел да покажат любов и обвързаност.
Но няма спор, че целувката е израз на най-силните и красиви усеща. Освен това, тя е същински потребна за нас.
Когато се целуваме, в организма се отделят хормоните допамин и окситоцин. Първият е един от хормоните на щастието, доста значим за психологичното ни и прочувствено здраве, а вторият ни кара да се усещаме все по-влюбени с всяко последващо докосване на устните.
Те са и една от ерогенните зони в тялото. Най-тънкият пласт кожа, който се намира върху тях, ги прави извънредно чувствителни. Затова и целувките са наложителни за любовната игра. Те задействат част от мозъка, която ни настройва на палава вълна.
Но целувките не трябва да участват в всекидневието ни единствено тогава, а постоянно, когато ни се отдаде опция за тях, тъй като са един елементарен и в действителност прелестен метод да се борим със напрежението и тревогата. Освен това, намаляват кръвното, лекуват главоболието и усъвършенстват имунната система
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ