Лицемерието към Украйна – оръжие да се избивате може, зърно да ни внасяте - не може
Щом работата опря до пари, Европа си избърса сълзите и скочи против Укрйна
Странен абсурд става пред очите ни през последните дни. Най-кресливите бранители на Украйна, който упорстват там да се пращат от ден на ден и повече оръжия, внезапно обърнаха палачинката, когато работата опря до търговия и пари.
След като Русия блокира значими черноморски пристанища на Украйна, откъдето тя експортираше селскостопанска продукция, украинските фермери започнаха да изнасят зърното си в прилежащите другарски страни – Словакия, Полша, Унгария, Румъния, България. И въпреки че земеделците от страните в Европейски Съюз получават съществени дотации, украинското зърно се оказа доста по-евтино от тяхното.
И внезапно любовта и солидарността се изпариха. Започнаха митинги на фермери, които принудиха трите Полша, Унгария и Словакия да забранят едностранно вноса на земеделска продукция от Украйна. Румънците също се готвят да пуснат кепенците, само че най-малко преди този момент ще стартират някакви договаряния.
Преди две седмици нашите зърнари яхната бентлита, майбаси и ролс-ройси и също спретнаха митинг на Дунав мост против вноса на украинско зърно. Когато избухна войната, те се надяваха, че цената на пшеницата ще скочи внезапно и те ще изкарат огромни облаги. Но стана тъкмо противоположното. В условия на война украинските земеделци се оказаха по-конкурентни от европейските си сътрудници.
Сега България също се счита да вкара възбрана за украинския импорт.
И какво излиза – когато стане въпрос за изпращане на оръжия на стойност милиарди долари за Украйна, всички се надпреварват да дават. Доводът, че по този начин помагали на Украйна да се отбрани, не е напълно безапелационен, тъй като действителността е друга и доста трагична – два приятелски народа се избиват ежедневно към този момент цяла година. По неофициална информация единствено в борбата за Бахмут украинците губят всеки ден по 400 свои непрежалими момчета.
Така че, в случай че на Европа в действителност й пука за Украйна, може да направи най-малко две неща. Първо - да впрегне цялата си дипломатична мощност и да работи за спокойно споразумяване на спора. И второ – да подкрепи финансово Украйна като изкупува зърното й и го раздава на бедните в Африка, да вземем за пример. Щом за имунизациите на Пфайзер можем да даваме милиарди и да купуваме доста повече, в сравнение с ни трябват, значи и за украинското зърно можем да изхарчим някой и различен милиард. Нали така?
Странен абсурд става пред очите ни през последните дни. Най-кресливите бранители на Украйна, който упорстват там да се пращат от ден на ден и повече оръжия, внезапно обърнаха палачинката, когато работата опря до търговия и пари.
След като Русия блокира значими черноморски пристанища на Украйна, откъдето тя експортираше селскостопанска продукция, украинските фермери започнаха да изнасят зърното си в прилежащите другарски страни – Словакия, Полша, Унгария, Румъния, България. И въпреки че земеделците от страните в Европейски Съюз получават съществени дотации, украинското зърно се оказа доста по-евтино от тяхното.
И внезапно любовта и солидарността се изпариха. Започнаха митинги на фермери, които принудиха трите Полша, Унгария и Словакия да забранят едностранно вноса на земеделска продукция от Украйна. Румънците също се готвят да пуснат кепенците, само че най-малко преди този момент ще стартират някакви договаряния.
Преди две седмици нашите зърнари яхната бентлита, майбаси и ролс-ройси и също спретнаха митинг на Дунав мост против вноса на украинско зърно. Когато избухна войната, те се надяваха, че цената на пшеницата ще скочи внезапно и те ще изкарат огромни облаги. Но стана тъкмо противоположното. В условия на война украинските земеделци се оказаха по-конкурентни от европейските си сътрудници.
Сега България също се счита да вкара възбрана за украинския импорт.
И какво излиза – когато стане въпрос за изпращане на оръжия на стойност милиарди долари за Украйна, всички се надпреварват да дават. Доводът, че по този начин помагали на Украйна да се отбрани, не е напълно безапелационен, тъй като действителността е друга и доста трагична – два приятелски народа се избиват ежедневно към този момент цяла година. По неофициална информация единствено в борбата за Бахмут украинците губят всеки ден по 400 свои непрежалими момчета.
Така че, в случай че на Европа в действителност й пука за Украйна, може да направи най-малко две неща. Първо - да впрегне цялата си дипломатична мощност и да работи за спокойно споразумяване на спора. И второ – да подкрепи финансово Украйна като изкупува зърното й и го раздава на бедните в Африка, да вземем за пример. Щом за имунизациите на Пфайзер можем да даваме милиарди и да купуваме доста повече, в сравнение с ни трябват, значи и за украинското зърно можем да изхарчим някой и различен милиард. Нали така?
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ