Що за измислица са традиционните ценности! Зад тях се крие

Що за небивалица са обичайните полезности! Зад тях се крие единствено едно: въпросът за несменяемата власт на царя. Путин качи ЛГБТ-общността на позорния дирек и обрече Русия на тирания на произвола. От Виктор Ерофеев.

Горката Русия! Всички я наскърбяват. Обиждат я и желаят да я лишат от суверенната непорочност на груповия Запад. А тя лесно се наскърбява. Ненавижда и отмъщава на враговете си. Ето, че в този момент в Русия още веднъж на прицел е остарелият, само че постоянно нов зложелател - ЛГБТ-общността. Държавната дума счита тези хора за съмишленици на груповия Запад. И по тази причина с бурната поддръжка на ликуващата църква Думата, показана от всички свои водачи, предлага да се забрани пропагандата на еднополовата обич освен измежду малолетните (такъв закон към този момент съществува), само че измежду всички останали. Това значи, че всички хора в Русия ще бъдем приравнени с малолетните (б.ред.: На 27 октомври Държавната дума на Русия единомислещо одобри на първо четене промени в законодателството, забраняващи " пропагандата на нетрадиционни полови връзки " ).

Вече всичко може да бъде оповестено за агитация. А с цел да си завоюва поддръжката на популацията, законът изкусно бива разбъркан с битката против пропагандирането на педофилията.

Последиците от новия закон са явни. Той ще трансформира ЛГБТ-хората в неразрешена фракция, както по времето на руската власт, която пък ще се снабди с героичния статут на мъченик и жертва на страната. Но ЛГБТ ще оцелеят - без значение от всичко. Въпросът тук въобще не опира до Запада или Изтока, а до многообразието на самата човешка природа. Знаели са го още в Древна Гърция. Но пък нали тази Древна Гърция също е част от системата на груповия Запад - според съветската Дума.

В съзнанието на руснаците тематиката за хомосексуалността нормално се свързва със затворническите нрави, с насилието и унижението. Църквата пък свързва еднополовата обич със сатанизма. Сега в Русия всевъзможни разногласия и разбори по тематиката ще бъдат практически неразрешени. Изправяйки ЛГБТ-хората на позорния дирек, страната на процедура се обрича на тирания на произвола, което в исторически проект за доста страни въобще не е нещо ново.

Законът на Думата слага в доста мъчно състояние цялата просвета, обвързвана с тематиката за еднополовата обич. Държавната и публичната автоцензури ще бъдат засилени: в театъра, киното, рекламата, в книгите и във връзка с блогърите. От наследството на Сребърния век, който живо се интересуваше от тази тематика, някои стихотворения на Ахматов, Цветаева или Фьодор Сологуб ще попаднат под ударите на закона. А " Лолита " на Набоков явно отново ще би трябвало да бъде " затворена ", само че под различен претекст - за педофилия. Между другото и Пушкин е писал иронично по същата тематика, което очевидно не тормози съветския Главлит (Главното ръководство по въпросите на литературата и издателствата). Най-вероятно в този момент ще бъдат погнати, както е било съвременно в Русия през 19 век, политически неугодните " демократични същества ", както е съвременно да се споделя в този момент, и други инакомислещи. Държавата ще гледа най-много в техните легла и ще може колкото си желае да ги шантажира. Открива се нова територия за военни дейности. Естествено, ще има и потребни гейове и лесбийки, на които първо ще им простят, само че след това също ще ги провесят.

В Русия се гради държавна идеология, която обаче не е планувано даже в новия вид на конституцията, само че на кого ли му пука? Това е още една " специфична интервенция " с червени линии и размити граници на положителното и злото. Едно нещо обаче е ясно: положителното е нашето. А което не е наше, би трябвало да бъде заровено надълбоко.

Но какво по-точно е нашето? На повърхността наподобява, че това са обичайните полезности. Но те мъчно могат да послужат за пиедестал, защото са прекомерно разнообразни: един път имаме полезностите " Домострой " (б.ред.: алманах с директиви за християнските полезности, фамилния живот и деловия етикет от миналото); имаме ценностите на съветската забава и гуляи - на " радостната Русия " ; след това имаме православието и неизкоренимите нрави на езичеството.

Да има самодържавие, автокрация - това е най-важното в това ново " строителство ". А обичайните полезности са небивалица, зад която се крие въпросът за несменяемостта на царя, без значение по какъв начин ще го назовем. Царят има потребност от врагове, още врагове, а без него народът няма да се оправи с идеологическата болест. Що се отнася до проучването на човешката природа, и по-специално на еднополовата обич, науката и музата би трябвало да мълчат, до момента в който пушките гърмят по волята на царя.

Виктор Ерофеев е съветски публицист, литературовед и ефирен водещ, създател на книгите „ Руската хубавица ", „ Добрият Сталин " и доста други. Носител е на френския медал на Почетния легион.