Що е то синдром на разбитото сърце и защо можете

Що е то синдром на разрушеното сърце и за какво можете да умрете от него?

В художествената литература и киното известният облик е на сантиментален воин, чиято нещастна или несподелена обич е толкоз мощна, че убива любовника. Обикновено в такива случаи се приказва за разрушено сърце. Може ли това в действителност да се случи или е просто красиво изображение, пише Verified.Media, представена от lifeonline.bg.

Смъртта от разрушено сърце е разказана от Алфред Тенисън в стихотворението " Енох Арден ": завръщайки се след десетгодишно неявяване, брачният партньор научава, че брачната половинка му, която го е считала за мъртъв, живее с неговия противник и умира от разрушено сърце. Темата за гибелта от обич се играе и във кино лентата „ Тетрадката “: осъзнавайки, че жена му умира, основният воин ляга с нея и умира в съня си. Такива случаи са разказани и в действителния живот: през 2022 година учителката Ирма Гарсия е убита при престрелка в Тексас, а няколко дни по-късно брачният партньор й Джо Гарсия умря от инфаркт. Тогава медиите писаха особено за разбитото сърце на съпруга, който е изгубил жена си.

Като начало би трябвало да се означи, че по-нататък в текста фразата „ гибел от разрушено сърце “ се употребява в метафоричен смисъл, признат в ежедневната тирада. Не приказваме за това, че след аутопсията патологът ще уточни „ разрушено сърце “ като причина за гибелта. Също по този начин не преглеждаме обстановки, в които откакто е претърпял покруса, човек се самоубива или прибягва до саморазрушително държание (например стартира да злоупотребява с алкохол или психоактивни вещества). Интересуваме се единствено от това дали прочувственото прекарване може да бъде толкоз мощно, че да промени физически действието на сърдечния мускул и по този метод да докара до гибел „ от разрушено сърце “.

Може да наподобява, че тази фразеологична единица може да бъде сменена с една дума - „ стрес “. Но не е по този начин. Терминът „ стрес “ е въведен в теоретичен оборот през 1936 година от канадския ендокринолог Ханс Селие,  определяйки  го като „ неспецифичен отговор на тялото на всяко условие, което му се насочва “. Той изяснява: 

„ Всяко искане, показано на тялото, е в някакъв смисъл автентично или характерно. В студа треперим, с цел да отделим повече топлота, а кръвоносните съдове в кожата се свиват, намалявайки загубата на топлота от повърхността на тялото. На слънце се потим, а изпарението на потта ни охлажда. Ако ядем прекалено много захар и кръвните ни равнища се повишат над естественото, отделяме част и изгаряме останалото, тъй че равнищата на кръвната ни захар да се възстановяват.

Всички тези реакции са характерни, т.е. отговорът зависи от тласъка. Стресът провокира неспецифична реакция. Селие дава образец: майка, която научава, че единственият й наследник е погубен във войната, претърпява стрес. Откривайки 20 години по-късно, че информацията е неверна и синът й е жив, тя също ще изпита стрес. Въпреки че тласъците са противоположни (тъга - радост), реакцията на тялото евентуално ще бъде сходна, т.е. реакцията е неспецифична. 

Стресът  обикновено  се разделя на физически (глад, мраз, контузия и др.) и прочувствен (не единствено новината за убития наследник, само че и да вземем за пример продължителна самота). По-нататък в този текст стресът ще се схваща като прочувствен, а не като физически стрес. 

Не всеки стрес се отразява отрицателно на организма. Селие счита както напрегнатата игра на шах, по този начин и буйната прегръдка с обичан човек за стресови фактори (т.е. фактори, които предизвикват стрес). По този метод стресът е само реакция на нашето тяло (предимно на хормонално ниво), а не доста негативно външно въздействие. 

През 1991 година японският кардиолог Хикару Сато  описва  характерните промени в миокарда, които настъпват заради мощен стрес. С тази патология върхът на лявата камера се уголемява доста. Японският академик видял в това аналогия със специфична саксия за улов на октоподи Такоцубо и по този начин нарекъл новия синдром.

Сато счита, че тези промени са породени от увреждане на миоцитите - мускулни кафези, които съставляват по-голямата част от сърдечния мускул. В рамките на 10 години след откриването на новата патология Сато и сътрудниците му разказват още няколко сходни случая. Всички те се развиват като отговор на мощни прекарвания и засягат най-вече възрастни дами. Като извадил болничните досиета и получил достъп до архива със сърдечни изображения, Сато открива, че пациенти с сходни промени са били следени в болничното заведение и преди. Така първият документиран случай се смята за пациент, признат в болница в Хирошима през 1983 година След две седмици терапия той е изписан с усъвършенстване, само че какво е предизвикало развиването на патологията и по какъв начин се е протекъл животът му по-късно, не е известно.

През 1997 година френски лекари описват два случая на кардиомиопатия Такоцубо. Първо: 70-годишна жена, която преди този момент не е страдала от сърдечни патологии, е призната в болничното заведение няколко часа след гибелта на брачна половинка си. Второ: 50-годишна жена, също без анамнеза за сърдечни патологии, е приета в болница няколко часа откакто синът й се самоубива. Учените  отбелязват  уникалността на тези случаи - преди този момент единствено животни посочваха увреждане на миокарда в отговор на внезапно освобождение на невротрансмитери (адреналин, норепинефрин, допамин). Очевидно френски експерти, които не са осведомени с японските изявления за кардиомиопатия Такоцубо, са дали друго име на патологията: стресова кардиомиопатия при индивида.

Както Сато, по този начин и френските специалисти упрекнаха развиването на синдрома на освобождението на невротрансмитери, най-вече адреналин. Подобна догадка обаче не изяснява за какво един човек, откакто получи трагична вест, се озовава в болница с инфаркт, до момента в който различен може да погребе близки един след различен и да остане физически здрав. 

Швейцарски учени се пробват да хвърлят светлина върху механизмите на развиване на синдрома на Такоцубо в изследване от 2019 година Те набират 15 души, които преди този момент са били диагностицирани със синдрома, и 39 здрави доброволци със същите социално-демографски характерности. Всички субекти са сложени в скенер за ЯМР, който записа мозъчната им интензивност. Оказва се, че оживелите от синдрома на Такоцубо имат доста по-малка съгласуваност сред зоните на мозъка, виновни за управлението на страстите, и зоните, виновни за физиологичните реакции.

„ Емоциите се образуват в мозъка, тъй че е допустимо заболяването да се образува в мозъка. И тогава мозъкът изпраща подобаващи сигнали до сърцето “,  казва  Елена Гарди, съавтор на проучването. Не е известно обаче дали тези хора са имали същите отслабени връзки преди да се развие синдромът на Такоцубо или, в противен случай, това е повода за измененията в мозъка. Дана Доусън от British Heart Foundation  казва : „ Тези наблюдения удостоверяват нашите дългогодишни догатки за специфичната роля на връзката сред мозъка и сърцето при образуването на кардиомиопатия Такоцубо. “