След взрива на Кримския мост: Няма проверени факти, но има много шумна пропаганда. Какво цели Кремъл?
Щетите по моста, свързващ Русия и Крим
Единственото, което е несъмнено по отношение на „ българската диря “ при гърмежа на Кримския мост, е, че няма съвсем никакви тествани обстоятелства, само че пък има доста шумна агитация.
„ Вече сме открили маршрута на камиона, в който е станала детонацията. Това са били България, Грузия, Армения, Северна Осетия и Краснодарският край. “ С това изказване в диалог с Владимир Путин Александър Бастрикин, началник на Следствения комитет на Руската федерация, провокира трус в България. Причината е, че България е единствената страна от НАТО и Европейски Съюз в този лист, както и хипотетичната точка на генезис на камиона, употребен като преносима бомба. Оттогава насам дебатите са доста, като се приказва за нова „ българска диря “ по образец на другояче опроверганото присъединяване на България в покушението против папата през 1981 година.
Загрижените погледи са ориентирани към Москва: Иска ли Кремъл да упрекна България във неприятелски акт? Възможно ли е страната да бъде въвлечена във войната? А има ли връзка сред новите обвинявания и двете детонации в български оръжейни фабрики през август и септември тази година? Единственото, което е несъмнено към този момент, е, че няма съвсем никакви тествани обстоятелства, само че пък има доста шумна агитация.
Тръгнал ли е въобще камионът от България?
На първо място, типично по кремълски, нито Бастрикин, нито президентът Путин загатнаха някакви доказателства за това от кое място в България съгласно тях е тръгнал камионът. Както постоянно се случва, налице е единствено формалната позиция на Кремъл.
Бастрикин и Путин упрекват украинските секрети служби и „ съветски и задгранични лица “ за уредници на нападението. За това още веднъж не дават по-подробна информация или доказателства. Затова и Петер Стано, представител на комисаря по външните работи на Европейски Съюз Жозеп Борел, побърза да посочи, че Европейски Съюз не има вяра на съветската версия за детонацията на Керченския мост. Дали камионът въобще е тръгнал от България към момента не е несъмнено.
Междувременно българското служебно държавно управление разпореди на Държавната организация за национална сигурност (ДАНС) да ревизира съветската версия за маршрута. За да направи това обаче, ДАНС зависи напълно от информацията, която ще даде Русия. Затова е мъчно да се реши дали ще има резултат и до каква степен такава инспекция би била надеждна.
„ Цялата информация от Русия мъчно може да бъде тествана – както за маршрута, по този начин и за камиона и за експлозивите. Това може да стане единствено посредством проучване на останките на място “, споделя пред Дъждовни води Тихомир Безлов, специалист по сигурността в Центъра за проучване на демокрацията.
Ако е отпътувал с ферибот, това се е случило на 1 октомври или на 25 септември
Ако информацията от Москва за маршрута на камиона е достоверна, пораждат два въпроса: Защо камионът би трябвало да тръгне от България? И дали Москва допуска, че експлозивите също са пристигнали от България и са отпътували дружно с камиона? Тихомир Безлов има отговор: „ Това е изцяло разумно. България е една от страните с най-вече транспортни компании, камиони и водачи в цяла Европа. Ако украинските секрети служби желаят да намерят тук зарязан камион, елементарно ще открият някой банкрутирал транспортьор с камиони. “
От България камионът може да е бил качен на седмичния ферибот от Бургас до Батуми в Грузия. Датите, на които може да се е случило това, са или 1 октомври, или 25 септември, защото пресичането на Черно море лишава три дни.
Надали експлозивите са заредени в България
А експлозивите? „ Би било прекомерно огромен риск експлозивите да бъдат заредени при започване на пътуването. Ако информацията е вярна, доста по-вероятно е взривните субстанции да са били заредени чак в Грузия или даже в самата Русия “, споделя Безлов. Той не има вяра и че взривните субстанции са с български генезис: „ На процедура е невероятно някой в България да купи, придвижи и изнесе няколкостотин кг взривни субстанции, без българските, западните, а евентуално и съветските служби за сигурност да схванат за това. “
„ Много по-голям е въпросът дали пропагандата на Кремъл желае да упрекна България тъкмо в този сюжет – и дали и по какъв начин българското краткотрайно държавно управление и президентът Радев ще реагират на това “, споделя Безлов. Всъщност единствено няколко часа след диалога сред Бастрикин и Путин тъкмо такива известия стартират да се появяват в каналите на лоялни на Кремъл военни специалисти в „ Телеграм “. Те бързо откриха място в българската преса и провокираха политически реакции.
Вътрешнополитически измерения
Както и през цялата 2022 година, отношението на България към съветската война против Украйна се характеризира със комплицирана комбинация от външна и вътрешна политика. От две години България е в непрекъсната политическа рецесия: единствено за интервала сред декември 2021 година и юни 2022 година има постоянно държавно управление, въпреки и несигурно. През останалото време страната се ръководи от служебни държавни управления, назначени от президента Румен Радев.
Президентът постоянно е поставял своя лутащ се курс сред общественото наказание на съветската офанзива и българския „ неутралитет “ измежду целите на тези държавни управления. Радев оправдава отхвърли си от доставки на оръжие или участие на Украйна в НАТО със страха, че България може да бъде въвлечена във войната. „ Българската диря “, разпръсната от Москва при детонацията на Керченския мост, в допълнение подхранва тези диспути. Настоящият длъжностен министър председател Гълъб Донев съобщи, че България няма съучастничество в подготовката на гърмежа на Кримския мост. Според него няма и такова отправено публично обвиняване от съветската страна.
От Българска социалистическа партия незабавно приканиха Радев „ да се даде бърз и явен знак и да не се позволява България да бъде въвличана по какъвто и да е метод в спора “. Новите обвинявания против България може да имат и друга предистория. „ Взаимно враждебните прозападни партии в страната имат болшинство в Народното събрание след изборите на 2 октомври и биха могли да се договорят за оръжейни доставки за Украйна макар президента Радев “, изяснява Тихомир Безлов.
Геополитическата роля на България
Досега България не е доставяла тежки оръжия на Украйна, макар че е обществена загадка, че държавни и частни оръжейни компании изнасят леки оръжия и муниции през Полша, Словакия и Чехия.
През август в склада на известния търговец на оръжие Емилиян Гебрев избухна детонация, за която той упрекна съветските секрети служби. След това на 4 октомври в държавната оръжейна компания „ Арсенал “ избухна още един гърмеж, за който управляващите не дават никаква информация за възможна съветска диря. Въпреки това геостратегическата роля на България като логистичен център за артикули, свързани с войната в Украйна, става все по-очевидна.
Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Единственото, което е несъмнено по отношение на „ българската диря “ при гърмежа на Кримския мост, е, че няма съвсем никакви тествани обстоятелства, само че пък има доста шумна агитация.
„ Вече сме открили маршрута на камиона, в който е станала детонацията. Това са били България, Грузия, Армения, Северна Осетия и Краснодарският край. “ С това изказване в диалог с Владимир Путин Александър Бастрикин, началник на Следствения комитет на Руската федерация, провокира трус в България. Причината е, че България е единствената страна от НАТО и Европейски Съюз в този лист, както и хипотетичната точка на генезис на камиона, употребен като преносима бомба. Оттогава насам дебатите са доста, като се приказва за нова „ българска диря “ по образец на другояче опроверганото присъединяване на България в покушението против папата през 1981 година.
Загрижените погледи са ориентирани към Москва: Иска ли Кремъл да упрекна България във неприятелски акт? Възможно ли е страната да бъде въвлечена във войната? А има ли връзка сред новите обвинявания и двете детонации в български оръжейни фабрики през август и септември тази година? Единственото, което е несъмнено към този момент, е, че няма съвсем никакви тествани обстоятелства, само че пък има доста шумна агитация.
Тръгнал ли е въобще камионът от България?
На първо място, типично по кремълски, нито Бастрикин, нито президентът Путин загатнаха някакви доказателства за това от кое място в България съгласно тях е тръгнал камионът. Както постоянно се случва, налице е единствено формалната позиция на Кремъл.
Бастрикин и Путин упрекват украинските секрети служби и „ съветски и задгранични лица “ за уредници на нападението. За това още веднъж не дават по-подробна информация или доказателства. Затова и Петер Стано, представител на комисаря по външните работи на Европейски Съюз Жозеп Борел, побърза да посочи, че Европейски Съюз не има вяра на съветската версия за детонацията на Керченския мост. Дали камионът въобще е тръгнал от България към момента не е несъмнено.
Междувременно българското служебно държавно управление разпореди на Държавната организация за национална сигурност (ДАНС) да ревизира съветската версия за маршрута. За да направи това обаче, ДАНС зависи напълно от информацията, която ще даде Русия. Затова е мъчно да се реши дали ще има резултат и до каква степен такава инспекция би била надеждна.
„ Цялата информация от Русия мъчно може да бъде тествана – както за маршрута, по този начин и за камиона и за експлозивите. Това може да стане единствено посредством проучване на останките на място “, споделя пред Дъждовни води Тихомир Безлов, специалист по сигурността в Центъра за проучване на демокрацията.
Ако е отпътувал с ферибот, това се е случило на 1 октомври или на 25 септември
Ако информацията от Москва за маршрута на камиона е достоверна, пораждат два въпроса: Защо камионът би трябвало да тръгне от България? И дали Москва допуска, че експлозивите също са пристигнали от България и са отпътували дружно с камиона? Тихомир Безлов има отговор: „ Това е изцяло разумно. България е една от страните с най-вече транспортни компании, камиони и водачи в цяла Европа. Ако украинските секрети служби желаят да намерят тук зарязан камион, елементарно ще открият някой банкрутирал транспортьор с камиони. “
От България камионът може да е бил качен на седмичния ферибот от Бургас до Батуми в Грузия. Датите, на които може да се е случило това, са или 1 октомври, или 25 септември, защото пресичането на Черно море лишава три дни.
Надали експлозивите са заредени в България
А експлозивите? „ Би било прекомерно огромен риск експлозивите да бъдат заредени при започване на пътуването. Ако информацията е вярна, доста по-вероятно е взривните субстанции да са били заредени чак в Грузия или даже в самата Русия “, споделя Безлов. Той не има вяра и че взривните субстанции са с български генезис: „ На процедура е невероятно някой в България да купи, придвижи и изнесе няколкостотин кг взривни субстанции, без българските, западните, а евентуално и съветските служби за сигурност да схванат за това. “
„ Много по-голям е въпросът дали пропагандата на Кремъл желае да упрекна България тъкмо в този сюжет – и дали и по какъв начин българското краткотрайно държавно управление и президентът Радев ще реагират на това “, споделя Безлов. Всъщност единствено няколко часа след диалога сред Бастрикин и Путин тъкмо такива известия стартират да се появяват в каналите на лоялни на Кремъл военни специалисти в „ Телеграм “. Те бързо откриха място в българската преса и провокираха политически реакции.
Вътрешнополитически измерения
Както и през цялата 2022 година, отношението на България към съветската война против Украйна се характеризира със комплицирана комбинация от външна и вътрешна политика. От две години България е в непрекъсната политическа рецесия: единствено за интервала сред декември 2021 година и юни 2022 година има постоянно държавно управление, въпреки и несигурно. През останалото време страната се ръководи от служебни държавни управления, назначени от президента Румен Радев.
Президентът постоянно е поставял своя лутащ се курс сред общественото наказание на съветската офанзива и българския „ неутралитет “ измежду целите на тези държавни управления. Радев оправдава отхвърли си от доставки на оръжие или участие на Украйна в НАТО със страха, че България може да бъде въвлечена във войната. „ Българската диря “, разпръсната от Москва при детонацията на Керченския мост, в допълнение подхранва тези диспути. Настоящият длъжностен министър председател Гълъб Донев съобщи, че България няма съучастничество в подготовката на гърмежа на Кримския мост. Според него няма и такова отправено публично обвиняване от съветската страна.
От Българска социалистическа партия незабавно приканиха Радев „ да се даде бърз и явен знак и да не се позволява България да бъде въвличана по какъвто и да е метод в спора “. Новите обвинявания против България може да имат и друга предистория. „ Взаимно враждебните прозападни партии в страната имат болшинство в Народното събрание след изборите на 2 октомври и биха могли да се договорят за оръжейни доставки за Украйна макар президента Радев “, изяснява Тихомир Безлов.
Геополитическата роля на България
Досега България не е доставяла тежки оръжия на Украйна, макар че е обществена загадка, че държавни и частни оръжейни компании изнасят леки оръжия и муниции през Полша, Словакия и Чехия.
През август в склада на известния търговец на оръжие Емилиян Гебрев избухна детонация, за която той упрекна съветските секрети служби. След това на 4 октомври в държавната оръжейна компания „ Арсенал “ избухна още един гърмеж, за който управляващите не дават никаква информация за възможна съветска диря. Въпреки това геостратегическата роля на България като логистичен център за артикули, свързани с войната в Украйна, става все по-очевидна.
Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ