Щеше ли френският поет, писател, дизайнер, художник, скулптор, сценарист, актьор

Щеше ли френският стихотворец, публицист, дизайнер, художник, ваятел, сценарист, артист и режисьор Жан Кокто (1889–1963) да е най-големият, моден и остроумен инфлуенсър, в случай че живееше в този момент – риторичният въпрос съдържа доста вероятни отговори. Ще ги забележим в изложбата на фондация „ Пеги Гугенхайм “ във Венеция.Забележително достижение е в месеците, в които Венеция тупти с ритъма и страстта на Биеналето за изкуство – един от най-големите международни конгреси, изложбата „ Жан Кокто – Отмъщението на жонгльора “ да събира толкоз доста аудитория, колкото всички други изложбени пространства. При това, за разлика от амбициозния звук на Биеналето, в което артистите интерпретират понятието чужденец, арт историкът Кенет Силвър избира не да вкара в рамка многообразието на Кокто, а да го освободи от всевъзможни рамки и да разкрие благосъстоянието от гении на „ ужасното дете “ на френската литература, спектакъл, изкуство и кино. „ Жан Кокто: Отмъщението на жонгльора “ дава идеална опция да забележим изкуството на Кокто в подтекста на съвременността. Неговият изумителен артистичен гений, който пробва всичко от сферата на креативния акт, в сегашния миг наподобява оракулски. Разнообразие от тематики, тотална независимост в експериментирането с любовта, живота, изкуството и неограничена заложба да вижда невидимото – Кокто е в действителност жонгльор на действителности.Всичко това, в допълнение към неговата повече или по-малко откровена хомосексуалност, както и обществените му битки с наркоманията го карат да наподобява изключително съвременен. „ Може би светът най-сетне сякаш съумя да настигне Жан Кокто, единствено че десетилетия по-късно след неговото събуждане за истината на живота “, разяснява арт историкът Кенет Силвър. Изложбата е конструирана като сексапил и това не е инцидентно. Самият Кокто е бил ходещо прелъщение, порочно и неустоимо, в което като в огън изгарят не един или двама красиви мъже, измежду които е и огромната му обич, френският артист Жан Маре. Двамата споделят живота си – с къси, само че взривоопасни паузи – в продължение на десетилетия, по време на които Кокто се втурва в обятията на други красиви мъже. Признавайки в любовната им преписка, че сърцето му принадлежи само на Маре, който гальовно назовава „ мой Жуно “, Кокто пробва от сладките плодове на прегрешението със съблазнителните фигури, с които го сблъсква от време на време случайността – боксьор, пласьор на опиат (към който Кокто се пристрастява и се постанова Коко Шанел да заплаща няколко месеца престой в клиника за детокс) или театрален служащ от театъра. Апетитът му към живота, секса, тютюна, опиума и мистиката го увлича незабелязано.