Легенда на Борусия : Мразех да играя срещу Балa, Стоичков бe недостижим
Щефен Фройнд, европейски първенец с Германия от 1996 година, даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той е минал през два от тимовете с най-луди почитатели в Бундеслигата – Шалке и Борусия (Дортмунд). Спечели Шампионската лига с „ жълто-черните “ като в никакъв случай не даде мотив да се сложи под подозрение огромната му класа. Но същински огромна легенда се трансформира надалеч от вкъщи. До ден-днешен почитателите на Тотнъм го боготворят поради сърцатата му игра. Въпреки че с него в състава, отборът от Северен Лондон единствено един път завоюва Купата на британската лига.
- Здравейте, хер Фройнд! Виждаме ви постоянно на шампионати за ветерани. Какво е възприятието още веднъж да сте национал на Германия?
- Стартирах на международното на сняг в Ароза преди четири години, хареса ми и продължих да се състезавам за ветераните на бундестима. Тези мачове ми доставят огромно наслаждение. За страдание програмата ми е доста натоварена и не постоянно съумявам да се включа в тях. Работя като специалист в Германската футболна лига, а също така съм и анализатор на един от британските канали. Но появи ли се даже минимална опция да се появя в бенефисни мачове, постоянно съм на линия.
- За какво си говорите, когато се срещнете със старите звезди?
- Няма да ми повярвате, само че за... хандбал или хокей да вземем за пример. Това е смешка, несъмнено. Футболът ни е срещнал и вечно ще е част от нас. Разпитваме се най-често по какъв начин са фамилиите. Редовно се виждам с Фреди Бобич да вземем за пример, а той като състезателен шеф на Айнтрахт ми споделя за обстановката там. Други, сходно на мен, са телевизионни специалисти и се консултираме взаимно с кого е прелестно и потребно да се беседва. Всички сме свързани с футбола и продължаваме да си оказваме помощ.
- Вие бяхте един от емблематичните бранители на Германия през 90-те години. Как направихте трансфер от Шалке в Борусия (Дортмунд) - два доста специфични, само че и мощно враждуващи клуба?
- Точно по този начин е. Не беше по никакъв начин елементарно, както несъмнено си го представяте. За почитателите и на двата тима не е обикновено да се направи трансфер от Шалке в Борусия или противоположното. Просто не се прави. По това време, през 1993 година, Шалке се завърна в Бундеслигата. А с Отмар Хитцфелд отборът на Борусия (Дортмунд) стартира да става все по-силен и да се бори за купата. А моята огромна фантазия бе да съм първенец. С Шалке нямаше по какъв начин да стане тогава. Клубът имаше големи финансови проблеми и президентът Гюнтер Айх не можеше да се оправи. За Шалке се оказа даже належащо да ме продаде на Борусия.
- Каква беше цената?
- Три милиона и двеста хиляди марки. По това време това бяха ужасно доста пари. Няколко месеца Шалке претърпя с тази сума.
- Имахте ли проблеми с почитателите?
- Естествено, че имах. Едва през днешния ден те най-сетне схващат изцяло обстановката. В тези години обаче слушах крясъци „ Юда “ от трибуните, когато се завръщах в Гелзенкирхен, само че с екипа на Борусия. Горяха картички за подписи с моя лик. Да, изцяло осъзнавам, че прехвърлянето ми остави вечно рана в сърцата на Шалке. Днес обаче е друго, тъй като времето в действителност лекува. Всяка година Шалке ме кани на мачове на легендите. Горд съм с това. Радвам се, че почитателите и изобщо цялата общност към Шалке знае, че съм имал доста хубави години в тима. И в действителност съм дал всичко от себе си.
- Станахте легенда на Борусия (Дортмунд). Какво значи за вас, че спечелихте всичко допустимо с тима?
- Чувствам горделивост и в този момент. И през днешния ден, когато давам това изявление, вратите за мен в Борусия са отворени. Въпреки че отидох за четири години и половина в Тотнъм. Истината е, че Борусия имаше свръхестествен тим. Един микс от немски суперзвезди, които президентът Герхард Нибаум, шефът Михаел Майер и треньорът Отмар Хицтфелд привлякоха. Кале Ридле, Щефан Ройтер и Матиас Замер се завърнаха поради тях от Италия. Анди Мьолер и Юрген Колер също бяха при нас, както и моя благосклонност. Благодарение на тези огромни имена станах титуляр и в националния тим на Германия. По това време се учих от моите звездни сънародници и най-после май станах един от тях. Много съм признателен както на сътрудниците, по този начин и на целия клуб.
- Какво е възприятието да застанеш пред фамозната „ Жълта стена на същинската обич “?
- Не мога да го опиша с думи, а единствено да го оценявам безпределно. В Тотнъм на „ Уайт Харт Лейн “ също целият стадион ставаше поради тима си. Сега клубът ще има нов дом и отново ще е по този начин. Но „ Жълтата стена “ е нещо доста по-специално. В първата година ми беше мъчно, тъй като бях някогашен състезател на Шалке. Налагаше се незабавно да се потвърдя. И точно „ Жълтата стена “ незабавно почувства, че младото момче играе с цялото си сърце и се раздава за жълтия екип и ме поддържа.
- Наистина ли това е огромната обич?
- Да, в чист тип. Между мен и „ Жълтата стена “ царуваше същинска обич. Когато идваш от Шалке, не е елементарно да спечелиш почитателите в Дортмунд. Първата година не ми беше най-силната. През есента даже се озовахме на едно от местата за изпадане. Но завършихме сезона на четвърто място. Трябваше да се боря и с доста травми. Но „ Жълтата стена “ видя в мен още тогава един добър другар. Това ми даде доста мощ и убеденост. Бях благополучен и настоявам, че почитателите ме постановиха в титулярния отбор.
- Вие сте родом от някогашната Германска демократична република. Какво беше отношението към вас след обединяването?
- Системите бяха радикално разнообразни и елементарно се правеха съпоставения. Като кадър на Германска демократична република не беше елементарно да се наложа в Западна Германия. Имах желанието и манталитета да съумея. Германска демократична република беше бедната страна на Германия. Целият Източен блок беше безпаричен. Едва ли аз би трябвало да описвам какво е било в България, вие допускам знаете по-добре от мен. Сега животът на всички места се е подобрил. Но тогава не беше по този начин. Манталитетът ми оказа помощ. В региона Рур постоянно се е работило крепко, а аз обичам подобен темп на живот. И това ми пасна. Имах шанса да попадна и на точните хора както в Шалке, по този начин и в Борусия.
- Три пъти станахте първенец на Германия, само че най-големият ви триумф е успеха във финала на Шампионската лига в Мюнхен през 1997 година. Борусия беше новобранец против Ювентус. Какво се случи?
- Всичко помня чудесно. Две седмици преди мача се контузих. За нас беше фантазия да стигнем даже единствено до финала на Шампионската лига. Един ден Юрген Колер, един от най-опитните в нашите редици, излезе пред тима. Вече беше играл доста такива мачове. Във визитката си имаше финали за Купата на УЕФА. Беше напълно спокоен и ни сподели: „ Тази година ще спечелим Шампионската лига! “ И повярвайте, единствено това изречение се оказа задоволително да ни даде манталитета, от който се нуждаехме. Колер пристигна в Борусия тъкмо от Ювентус и единствено една година по-късно с нас завоюва тъкмо против Юве. Незабравимо е. Нашият тим можеше да се оправя в тежки моменти и с травми, както беше при мен. Настанихме се на европейския връх. И дълго време Борусия постоянно беше сред първите осем – или в Шампионската лига, или в Купата на УЕФА.
- Вие казахте, че тогава Борусия събра доста огромни немски звезди. Това ли е печелившата формула? Днес играят прекомерно доста чужденци освен в Бундеслигата, само че и във Висшата лига…
- Няколко години ние копирахме Байерн. Дори ги надминавахме. Днес това е немислимо. Байерн е хегемонът на немския пазар и не може да бъде настигнат. Те постоянно взимат най-хубавите немски играчи. Дори си мисля, че Байерн в никакъв случай няма да слезе от върха. Прекалено надалеч е пред останалите. Имат голяма финансова мощност. Вижте по какъв начин да вземем за пример взеха Леон Горецка от Шалке. Безпроблемно привлякоха най-хубавия състезател на един клуб. Байерн работи мъдро и насочено към бъдещето. В Борусия и ние го правихме няколко години и имахме серия от триумфи.
- Какъв треньор е Отмар Хитцфелд? Той реализира всичко.
- Когато самичък е играел, той е бил нападателен футболист. И постоянно е предпочитал да има един настъпателен състезател повече на терена, в сравнение с един отбранителен. Отмар е доста интелигентен човек. Казваше ми да вземем за пример: „ Щефен, самичък би трябвало да се пребориш в халфовата линия “. Аз бях по-дефанзивен и трябваше да направя „ още нещо “, с цел да съм титуляр. Днес разбирам какъв брой е бил прав. Имам треньорски лиценз и разшифровам за какво и с каква цел ми го е казвал. Хитцфелд е един от експертите, който просто не може да бъде сменен с по-добър. Неслучайно когато си потегли от Борусия, за клуба настанаха по-трудни времена.
- Нашето предаване „ Код Спорт “ към този момент прави изявление с Хитцфелд. Той сподели, че Борусия и Байерн заемат еднообразно място в сърцето му. Как одобриха хората в Дортмунд неговия трансфер в посока Мюнхен?
- Това беше разумно разследване от триумфите му. Всички знаят по какъв начин работи Байерн. След като Хитцфелд бе спечелил всичко с Борусия, щеше да го направи и в Мюнхен. Ще ви призная, че постоянно употребявам моменти да изпратя по някого или посредством медиите поздрави на Отмар. За мен той постоянно е бил повече от Борусия. Помня първата ни купа през 1995 година Заедно с всички нас и Отмар плачеше на терена. Никога няма да не помни този момент. Беше по-емоционален даже от финала на Шампионската лига, тъй като след 30 години станахме първенци – с Борусия и с Отмар Хитцфелд отпред. Това няма по какъв начин да не е оставило дълбока диря в сърцето му.
- Какво значение имаше по-късно междуконтиненталната купа?
- Победихме Крузейро. От спортна позиция това е най-големият наш триумф. Шампионът на двата най-силни футболни континента един против различен. Тогава мачът бе един и се игра в Токио. Трябваше да дефинира кой е най-хубавият в света. С малко шанс, само че не и несправедливо, ние победихме бразилците. Една седмица преди мача Крузейро купи Бебето. Имаше още четирима бразилски национали. Голямо наслаждение беше да ги победим. Горд съм. Мисля, че има единствено 60 немски футболисти с този трофей.
- Вярно ли е, че Байерн може да купи всеки, който изиска от Борусия?
- Да. И това е тъпо. По мое време не бе по този начин. В средата на 90-те Борусия беше мощен клуб. Ние освен можехме да бием Байерн. Станахме първенци в следващи години. Днес обаче е безусловно невероятно да се случи. Байерн е безсърдечен. Когато някой тим се опълчи, те просто му взимат най-хубавите футболисти.
- Но единствено преди пет години Байерн и Борусия играха един против различен във финала на Шампионската лига. Какво означаваше това за Германия?
- Велико преживяване за цялата страна. Но ето вижте последния сезон. Байерн единствен стигна съвсем до края. Борусия и Лайпциг отпаднаха в групите. Но оня сезон Байерн с Юп Хайнкес на кормилото и Борусия с Юрген Клоп направиха нещо фантастично. Не имам вяра, че отново ще се случи.
- Как решихте да отидете в Тотнъм?
- Имаше доста предпоставки. Чувствах се чудесно в Борусия. Но имаше прекомерно доста промени. Моята фантазия бе един ден да играя в чужбина. Да отида в по-силна лига. И през днешния ден тази стъпка е извънредно значима за един експерт. Трябва да си самоуверен, с цел да смениш шампионата. Насочваш се към друга страна с различен език и друг нрав. Не знаеш какво да очакваш. Отидох в Тотнъм, без да приказвам британски. И се наложи да го науча не за месеци, а за дни. Там се общуваше само на британски. Трудно ми беше. Но за мен всичко това се оказа едно скъпо учебно заведение. Гордея се, че съм част от залата на славата на Тотнъм.
- Как един немец получава толкоз влиятелно място тъкмо в британски клуб?
- В Англия обичат традициите, а Тотнъм е един от най-големите клубове. Такава зала на славата няма в немските тимове. В тази на „ шпорите “ могат да влизат единствено най-заслужилите. Тези, които са постигнали нещо значимо. По-голяма чест за мен не може да има. Тотнъм е един от марковите клубове на Англия. И моето име стои до тези на Гари Линекер, Юрген Клинсман, Глен Ходъл, Ози Ардилес. Велико! Редица международни и европейски първенци са защитавали цветовете на този прочут клуб.
- Защо Тотнъм не може да печели трофеи?
- Трудно е да кажа. Последните години тимът беше близо. Ако Лестър не беше изиграл толкоз мощна година, Тотнъм щеше да е първенец през 2017 година По-лошото е, че тези, които тогава останаха откъм гърба като Манчестър Сити, Арсенал и Манчестър Юнайтед се развиват прекомерно бързо. Сити взе Гуардиола, там е също и Бегиристайн. Влагат се милиарди. От финансова позиция Тотнъм не устоя на тези милиарди. Но все пак, Тотнъм отново е в огромната четворка. Това е огромна крачка. По мое време задачата беше да сме в първите шест. А постоянно бяхме сред 9-то и 11-то място. Най-накрая при Маурисио Почетино тимът е в Топ 4 и това е чудесно. Пак ще играе в Шампионската лига. Погледнете Сити, Юнайтед, Челси, Арсенал и Ливърпул - всички те са по-богати от Тотнъм.
- Вечно ще продължи опълчването сред немския и британския футбол. При националните тимове Германия води с доста. Но в този момент британските клубове са пред немските…
- И тази наклонност ще продължи за жалост. В последните 2-3 години тимовете в Бундеслигата изостанаха. Отдалечаваме се от спортна позиция. Клубовете се ръководят от сполучливи предприемачи, само че все по-малко някогашни сполучливи футболисти получават работа. Нито като треньори, нито в борда на шефовете. А опитът и познанието им може да е доста скъп.
- Като водещ ефирен анализатор по какъв начин коментирате днешните трансферни суми?
- Трудно е. Из основи съм шокиран. Делото Босман стартира през 1996 година и от този момент всеки може да напусне свободно, когато изтече договорът му. В последните сезони трансферните суми експлодираха. Няма разумно пояснение.
- Пречи ли това на футбола?
- Не, футболът постоянно ще оцелее. Само че има клубове, които са толкоз мощни финансово, че просто не оставят шансове на другите. Вижте по какъв начин ПСЖ купи Неймар от Барселона. Необяснимо висока е сумата за него. Но по този метод който има пари, отслабва пряк съперник в Шампионската лига. Байерн го прави от десетилетия, само че единствено в Германия. Развитието на футбола е рисково. Оказва се, че единствено 5-6 клуба в Европа могат да завоюват Шампионската лига. Няма никаква изненада. Няма забавни тимове, които претърпяват от личния си оборот, който примерно е 5 милиона евро. Не са конкурентни към този момент.
- Например Осман Дембеле направи един мощен сезон и Барса го купи за 150 милиона евро.
- Жалко е, че по този начин стана, тъй като имаше контракт за още четири години. Сумата в действителност е огромна. Не е и действителна, само че беше платена. Пазарът се побърква. Дори когато е ясно, че е неверно решение. Дембеле си разреши да разгласи стачка. При такова нещо клубът би трябвало да има право да накаже футболисти, а разпоредбите да не разрешават трансфер.
- Рекордният трансфер на Байерн е единствено 41 милиона евро за Корентен Толисо. Баварците очевидно не съумяват да се съревновават с най-богатите клубове, за които говорихте.
- В Германия можете да дадете образец и с Фрайбург, където доста работят с юношите. Там развиват треньорите си от академията до първия тим. Кристиян Щрайх прави страхотна работа и постоянно съумява да избави тима, с помощта на млади гении. Възпитанието действа, а за мен то е главното. Сигурен съм, че в България имате доста надарени играчи, само че би трябвало да се създадат центрове. Такива като тези, които донесоха на Германия международната купа в Бразилия. През 2003 и 2004 година и у нас беше доста тежко. Отпаднахме в групата на Евро 2004. Оттогава всеки клуб от Бундеслигата би трябвало да има академия. А тази цел постанова да привлечеш положителни треньори за децата. Това беше значимо за Германия, значимо е и за всички останали. Байерн и Борусия съумяха да го създадат. Развитието плаши, само че футболът в никакъв случай няма да се срине. Въпреки всички тези доводи обаче признавам, че в никакъв случай не съм мислил, че трансферният пазар ще експлодира по този начин мощно.
- Играл сте за малко и в Лестър. Вярвал ли сте, че в миналото този тим ще стане първенец?
- Разбира се, че не. Това е обичаен клуб, не толкоз огромен като Тотнъм. Но е доста добре управителен. През 2003 година се направи нов стадион. Изиграх един сезон там и макар че изпаднахме най-после, се срещнах с прелестни хора, почитатели. Има супердербита като това с Нотингам или Дарби Каунти. Да видиш Лестър като първенец, откакто отново е влезнал във Висшата лига, е необикновено.
- Кажете като немец – какво е възприятието да победиш Англия на „ Уембли “ и по-късно на същия стадион да станеш първенец? Това се случи на Евро‘96.
- Това е най-голямото, което може да се случи. Имам общо осем трофеи. Но със своята страна да триумфираш е най-специалното. Усетих го, когато се прибрахме. Цялата страна ни гледаше. В групите са ни следили по 10 милиона души, а на финала – всички. Разбира се, че е изключително да играеш на „ Уембли “ против Англия и да биеш най-после. Когато си Германия, би трябвало да се класираш най-малко на полуфинал на огромно състезание. Всичко друго се приема за неуспех. Знаехме, че можем да бием Англия и в случай че го създадем след това ще станем първенци. На финала срещнахме Чехия, която също имаше прелестен тим. Тогава играхме на остарелия „ Уембли “, който беше също неповторим стадион. Атмосферата бе невероятна. Помня по какъв начин трибуните пееха и настръхвах. От първата до последната минута – неповторимо.
- Как по този начин германците са такива специалисти при дузпите?
- Бих го обяснил с нашия нрав. Ние, германците, знаем, че би трябвало да стигнем до края на шампионатите. На осминафинали, четвъртфинали също може да се стигне до дузпи. Не постоянно успяваш да победиш в постоянното време или продълженията. Германските футболисти постоянно са тотално фокусирани и просто знаят, че ще вкарат топката в мрежата. Не знам дали помните с каква лекост вкарахме всички дузпи в полуфинала против Англия. Просто го можем.
- Как виждате Германия на Мондиал 2018?
- Ние сме огромният любимец, дружно с Франция. Ако съпоставям двата тима, французите в офанзивата даже са малко по-добри. Мбапе и Гризман са просто отлични. Жиру е умел. Невероятно огромни футболисти с голяма скорост. Контролират динамичността в мача. Но все пак мисля, че ние сме малко по-силни. В защита имаме Хумелс и Боатенг, както и Зюле, който се развива супер в Байерн. За мен купата се печели със отбрана. Затова слагам Германия преди всичко.
- Накрая да приключим с вашите усещания от българския футбол?
- Играл съм против България. Помня по какъв начин ни бихте с 3:2 в европейска подготовка през 1995 година. Имахте страхотни Христо Стоичков, Красимир Балъков, целия ви тим. Но по-късно победихме България с 3:1 и си осигурихме класирането. Помня, че Костадинов ни вкара в Берлин.
- Не, Стоичков.
- Не, не – Костадинов беше. Но не мога да ви надговоря.
- Костадинов вкара победно при 3:2.
- Голям нападател беше. По това време България бе един от най-силните тимове в Европа. Сега, когато ме поканихте за изявление, се замислих. Наистина е тъжно, че българският футбол по този начин се срина.
- Кои българи цените?
- В момента не мога да кажа съответно име. Мразех да играя против Красимир Балъков. Беше механически съвършен и постоянно ме лъжеше. Левият му крайник не бе от злато, а от платина. Много бързо се обръщаше. Веднъж играх против Христо Стоичков и Барселона. Него пък изобщо не можех да го пъдя, нямаше смисъл. Какъв състезател единствено! Вероятно най-хубавият за всички времена на България.
- И в действителност последно – за какво не започнахте треньорска кариера?
- Защото имам вяра, че е доста мъчно за треньорите да развиват своята философия в работата. Говоря за дълготраен проект. Днес в случай че загубиш три пъти, незабавно
се слага въпроса за поста ти. Прекалено нервно е. Според мен прекомерно рано се гонят треньорите и към тях няма безусловно никакво самообладание.
- Здравейте, хер Фройнд! Виждаме ви постоянно на шампионати за ветерани. Какво е възприятието още веднъж да сте национал на Германия?
- Стартирах на международното на сняг в Ароза преди четири години, хареса ми и продължих да се състезавам за ветераните на бундестима. Тези мачове ми доставят огромно наслаждение. За страдание програмата ми е доста натоварена и не постоянно съумявам да се включа в тях. Работя като специалист в Германската футболна лига, а също така съм и анализатор на един от британските канали. Но появи ли се даже минимална опция да се появя в бенефисни мачове, постоянно съм на линия.
- За какво си говорите, когато се срещнете със старите звезди?
- Няма да ми повярвате, само че за... хандбал или хокей да вземем за пример. Това е смешка, несъмнено. Футболът ни е срещнал и вечно ще е част от нас. Разпитваме се най-често по какъв начин са фамилиите. Редовно се виждам с Фреди Бобич да вземем за пример, а той като състезателен шеф на Айнтрахт ми споделя за обстановката там. Други, сходно на мен, са телевизионни специалисти и се консултираме взаимно с кого е прелестно и потребно да се беседва. Всички сме свързани с футбола и продължаваме да си оказваме помощ.
- Вие бяхте един от емблематичните бранители на Германия през 90-те години. Как направихте трансфер от Шалке в Борусия (Дортмунд) - два доста специфични, само че и мощно враждуващи клуба?
- Точно по този начин е. Не беше по никакъв начин елементарно, както несъмнено си го представяте. За почитателите и на двата тима не е обикновено да се направи трансфер от Шалке в Борусия или противоположното. Просто не се прави. По това време, през 1993 година, Шалке се завърна в Бундеслигата. А с Отмар Хитцфелд отборът на Борусия (Дортмунд) стартира да става все по-силен и да се бори за купата. А моята огромна фантазия бе да съм първенец. С Шалке нямаше по какъв начин да стане тогава. Клубът имаше големи финансови проблеми и президентът Гюнтер Айх не можеше да се оправи. За Шалке се оказа даже належащо да ме продаде на Борусия.
- Каква беше цената?
- Три милиона и двеста хиляди марки. По това време това бяха ужасно доста пари. Няколко месеца Шалке претърпя с тази сума.
- Имахте ли проблеми с почитателите?
- Естествено, че имах. Едва през днешния ден те най-сетне схващат изцяло обстановката. В тези години обаче слушах крясъци „ Юда “ от трибуните, когато се завръщах в Гелзенкирхен, само че с екипа на Борусия. Горяха картички за подписи с моя лик. Да, изцяло осъзнавам, че прехвърлянето ми остави вечно рана в сърцата на Шалке. Днес обаче е друго, тъй като времето в действителност лекува. Всяка година Шалке ме кани на мачове на легендите. Горд съм с това. Радвам се, че почитателите и изобщо цялата общност към Шалке знае, че съм имал доста хубави години в тима. И в действителност съм дал всичко от себе си.
- Станахте легенда на Борусия (Дортмунд). Какво значи за вас, че спечелихте всичко допустимо с тима?
- Чувствам горделивост и в този момент. И през днешния ден, когато давам това изявление, вратите за мен в Борусия са отворени. Въпреки че отидох за четири години и половина в Тотнъм. Истината е, че Борусия имаше свръхестествен тим. Един микс от немски суперзвезди, които президентът Герхард Нибаум, шефът Михаел Майер и треньорът Отмар Хицтфелд привлякоха. Кале Ридле, Щефан Ройтер и Матиас Замер се завърнаха поради тях от Италия. Анди Мьолер и Юрген Колер също бяха при нас, както и моя благосклонност. Благодарение на тези огромни имена станах титуляр и в националния тим на Германия. По това време се учих от моите звездни сънародници и най-после май станах един от тях. Много съм признателен както на сътрудниците, по този начин и на целия клуб.
- Какво е възприятието да застанеш пред фамозната „ Жълта стена на същинската обич “?
- Не мога да го опиша с думи, а единствено да го оценявам безпределно. В Тотнъм на „ Уайт Харт Лейн “ също целият стадион ставаше поради тима си. Сега клубът ще има нов дом и отново ще е по този начин. Но „ Жълтата стена “ е нещо доста по-специално. В първата година ми беше мъчно, тъй като бях някогашен състезател на Шалке. Налагаше се незабавно да се потвърдя. И точно „ Жълтата стена “ незабавно почувства, че младото момче играе с цялото си сърце и се раздава за жълтия екип и ме поддържа.
- Наистина ли това е огромната обич?
- Да, в чист тип. Между мен и „ Жълтата стена “ царуваше същинска обич. Когато идваш от Шалке, не е елементарно да спечелиш почитателите в Дортмунд. Първата година не ми беше най-силната. През есента даже се озовахме на едно от местата за изпадане. Но завършихме сезона на четвърто място. Трябваше да се боря и с доста травми. Но „ Жълтата стена “ видя в мен още тогава един добър другар. Това ми даде доста мощ и убеденост. Бях благополучен и настоявам, че почитателите ме постановиха в титулярния отбор.
- Вие сте родом от някогашната Германска демократична република. Какво беше отношението към вас след обединяването?
- Системите бяха радикално разнообразни и елементарно се правеха съпоставения. Като кадър на Германска демократична република не беше елементарно да се наложа в Западна Германия. Имах желанието и манталитета да съумея. Германска демократична република беше бедната страна на Германия. Целият Източен блок беше безпаричен. Едва ли аз би трябвало да описвам какво е било в България, вие допускам знаете по-добре от мен. Сега животът на всички места се е подобрил. Но тогава не беше по този начин. Манталитетът ми оказа помощ. В региона Рур постоянно се е работило крепко, а аз обичам подобен темп на живот. И това ми пасна. Имах шанса да попадна и на точните хора както в Шалке, по този начин и в Борусия.
- Три пъти станахте първенец на Германия, само че най-големият ви триумф е успеха във финала на Шампионската лига в Мюнхен през 1997 година. Борусия беше новобранец против Ювентус. Какво се случи?
- Всичко помня чудесно. Две седмици преди мача се контузих. За нас беше фантазия да стигнем даже единствено до финала на Шампионската лига. Един ден Юрген Колер, един от най-опитните в нашите редици, излезе пред тима. Вече беше играл доста такива мачове. Във визитката си имаше финали за Купата на УЕФА. Беше напълно спокоен и ни сподели: „ Тази година ще спечелим Шампионската лига! “ И повярвайте, единствено това изречение се оказа задоволително да ни даде манталитета, от който се нуждаехме. Колер пристигна в Борусия тъкмо от Ювентус и единствено една година по-късно с нас завоюва тъкмо против Юве. Незабравимо е. Нашият тим можеше да се оправя в тежки моменти и с травми, както беше при мен. Настанихме се на европейския връх. И дълго време Борусия постоянно беше сред първите осем – или в Шампионската лига, или в Купата на УЕФА.
- Вие казахте, че тогава Борусия събра доста огромни немски звезди. Това ли е печелившата формула? Днес играят прекомерно доста чужденци освен в Бундеслигата, само че и във Висшата лига…
- Няколко години ние копирахме Байерн. Дори ги надминавахме. Днес това е немислимо. Байерн е хегемонът на немския пазар и не може да бъде настигнат. Те постоянно взимат най-хубавите немски играчи. Дори си мисля, че Байерн в никакъв случай няма да слезе от върха. Прекалено надалеч е пред останалите. Имат голяма финансова мощност. Вижте по какъв начин да вземем за пример взеха Леон Горецка от Шалке. Безпроблемно привлякоха най-хубавия състезател на един клуб. Байерн работи мъдро и насочено към бъдещето. В Борусия и ние го правихме няколко години и имахме серия от триумфи.
- Какъв треньор е Отмар Хитцфелд? Той реализира всичко.
- Когато самичък е играел, той е бил нападателен футболист. И постоянно е предпочитал да има един настъпателен състезател повече на терена, в сравнение с един отбранителен. Отмар е доста интелигентен човек. Казваше ми да вземем за пример: „ Щефен, самичък би трябвало да се пребориш в халфовата линия “. Аз бях по-дефанзивен и трябваше да направя „ още нещо “, с цел да съм титуляр. Днес разбирам какъв брой е бил прав. Имам треньорски лиценз и разшифровам за какво и с каква цел ми го е казвал. Хитцфелд е един от експертите, който просто не може да бъде сменен с по-добър. Неслучайно когато си потегли от Борусия, за клуба настанаха по-трудни времена.
- Нашето предаване „ Код Спорт “ към този момент прави изявление с Хитцфелд. Той сподели, че Борусия и Байерн заемат еднообразно място в сърцето му. Как одобриха хората в Дортмунд неговия трансфер в посока Мюнхен?
- Това беше разумно разследване от триумфите му. Всички знаят по какъв начин работи Байерн. След като Хитцфелд бе спечелил всичко с Борусия, щеше да го направи и в Мюнхен. Ще ви призная, че постоянно употребявам моменти да изпратя по някого или посредством медиите поздрави на Отмар. За мен той постоянно е бил повече от Борусия. Помня първата ни купа през 1995 година Заедно с всички нас и Отмар плачеше на терена. Никога няма да не помни този момент. Беше по-емоционален даже от финала на Шампионската лига, тъй като след 30 години станахме първенци – с Борусия и с Отмар Хитцфелд отпред. Това няма по какъв начин да не е оставило дълбока диря в сърцето му.
- Какво значение имаше по-късно междуконтиненталната купа?
- Победихме Крузейро. От спортна позиция това е най-големият наш триумф. Шампионът на двата най-силни футболни континента един против различен. Тогава мачът бе един и се игра в Токио. Трябваше да дефинира кой е най-хубавият в света. С малко шанс, само че не и несправедливо, ние победихме бразилците. Една седмица преди мача Крузейро купи Бебето. Имаше още четирима бразилски национали. Голямо наслаждение беше да ги победим. Горд съм. Мисля, че има единствено 60 немски футболисти с този трофей.
- Вярно ли е, че Байерн може да купи всеки, който изиска от Борусия?
- Да. И това е тъпо. По мое време не бе по този начин. В средата на 90-те Борусия беше мощен клуб. Ние освен можехме да бием Байерн. Станахме първенци в следващи години. Днес обаче е безусловно невероятно да се случи. Байерн е безсърдечен. Когато някой тим се опълчи, те просто му взимат най-хубавите футболисти.
- Но единствено преди пет години Байерн и Борусия играха един против различен във финала на Шампионската лига. Какво означаваше това за Германия?
- Велико преживяване за цялата страна. Но ето вижте последния сезон. Байерн единствен стигна съвсем до края. Борусия и Лайпциг отпаднаха в групите. Но оня сезон Байерн с Юп Хайнкес на кормилото и Борусия с Юрген Клоп направиха нещо фантастично. Не имам вяра, че отново ще се случи.
- Как решихте да отидете в Тотнъм?
- Имаше доста предпоставки. Чувствах се чудесно в Борусия. Но имаше прекомерно доста промени. Моята фантазия бе един ден да играя в чужбина. Да отида в по-силна лига. И през днешния ден тази стъпка е извънредно значима за един експерт. Трябва да си самоуверен, с цел да смениш шампионата. Насочваш се към друга страна с различен език и друг нрав. Не знаеш какво да очакваш. Отидох в Тотнъм, без да приказвам британски. И се наложи да го науча не за месеци, а за дни. Там се общуваше само на британски. Трудно ми беше. Но за мен всичко това се оказа едно скъпо учебно заведение. Гордея се, че съм част от залата на славата на Тотнъм.
- Как един немец получава толкоз влиятелно място тъкмо в британски клуб?
- В Англия обичат традициите, а Тотнъм е един от най-големите клубове. Такава зала на славата няма в немските тимове. В тази на „ шпорите “ могат да влизат единствено най-заслужилите. Тези, които са постигнали нещо значимо. По-голяма чест за мен не може да има. Тотнъм е един от марковите клубове на Англия. И моето име стои до тези на Гари Линекер, Юрген Клинсман, Глен Ходъл, Ози Ардилес. Велико! Редица международни и европейски първенци са защитавали цветовете на този прочут клуб.
- Защо Тотнъм не може да печели трофеи?
- Трудно е да кажа. Последните години тимът беше близо. Ако Лестър не беше изиграл толкоз мощна година, Тотнъм щеше да е първенец през 2017 година По-лошото е, че тези, които тогава останаха откъм гърба като Манчестър Сити, Арсенал и Манчестър Юнайтед се развиват прекомерно бързо. Сити взе Гуардиола, там е също и Бегиристайн. Влагат се милиарди. От финансова позиция Тотнъм не устоя на тези милиарди. Но все пак, Тотнъм отново е в огромната четворка. Това е огромна крачка. По мое време задачата беше да сме в първите шест. А постоянно бяхме сред 9-то и 11-то място. Най-накрая при Маурисио Почетино тимът е в Топ 4 и това е чудесно. Пак ще играе в Шампионската лига. Погледнете Сити, Юнайтед, Челси, Арсенал и Ливърпул - всички те са по-богати от Тотнъм.
- Вечно ще продължи опълчването сред немския и британския футбол. При националните тимове Германия води с доста. Но в този момент британските клубове са пред немските…
- И тази наклонност ще продължи за жалост. В последните 2-3 години тимовете в Бундеслигата изостанаха. Отдалечаваме се от спортна позиция. Клубовете се ръководят от сполучливи предприемачи, само че все по-малко някогашни сполучливи футболисти получават работа. Нито като треньори, нито в борда на шефовете. А опитът и познанието им може да е доста скъп.
- Като водещ ефирен анализатор по какъв начин коментирате днешните трансферни суми?
- Трудно е. Из основи съм шокиран. Делото Босман стартира през 1996 година и от този момент всеки може да напусне свободно, когато изтече договорът му. В последните сезони трансферните суми експлодираха. Няма разумно пояснение.
- Пречи ли това на футбола?
- Не, футболът постоянно ще оцелее. Само че има клубове, които са толкоз мощни финансово, че просто не оставят шансове на другите. Вижте по какъв начин ПСЖ купи Неймар от Барселона. Необяснимо висока е сумата за него. Но по този метод който има пари, отслабва пряк съперник в Шампионската лига. Байерн го прави от десетилетия, само че единствено в Германия. Развитието на футбола е рисково. Оказва се, че единствено 5-6 клуба в Европа могат да завоюват Шампионската лига. Няма никаква изненада. Няма забавни тимове, които претърпяват от личния си оборот, който примерно е 5 милиона евро. Не са конкурентни към този момент.
- Например Осман Дембеле направи един мощен сезон и Барса го купи за 150 милиона евро.
- Жалко е, че по този начин стана, тъй като имаше контракт за още четири години. Сумата в действителност е огромна. Не е и действителна, само че беше платена. Пазарът се побърква. Дори когато е ясно, че е неверно решение. Дембеле си разреши да разгласи стачка. При такова нещо клубът би трябвало да има право да накаже футболисти, а разпоредбите да не разрешават трансфер.
- Рекордният трансфер на Байерн е единствено 41 милиона евро за Корентен Толисо. Баварците очевидно не съумяват да се съревновават с най-богатите клубове, за които говорихте.
- В Германия можете да дадете образец и с Фрайбург, където доста работят с юношите. Там развиват треньорите си от академията до първия тим. Кристиян Щрайх прави страхотна работа и постоянно съумява да избави тима, с помощта на млади гении. Възпитанието действа, а за мен то е главното. Сигурен съм, че в България имате доста надарени играчи, само че би трябвало да се създадат центрове. Такива като тези, които донесоха на Германия международната купа в Бразилия. През 2003 и 2004 година и у нас беше доста тежко. Отпаднахме в групата на Евро 2004. Оттогава всеки клуб от Бундеслигата би трябвало да има академия. А тази цел постанова да привлечеш положителни треньори за децата. Това беше значимо за Германия, значимо е и за всички останали. Байерн и Борусия съумяха да го създадат. Развитието плаши, само че футболът в никакъв случай няма да се срине. Въпреки всички тези доводи обаче признавам, че в никакъв случай не съм мислил, че трансферният пазар ще експлодира по този начин мощно.
- Играл сте за малко и в Лестър. Вярвал ли сте, че в миналото този тим ще стане първенец?
- Разбира се, че не. Това е обичаен клуб, не толкоз огромен като Тотнъм. Но е доста добре управителен. През 2003 година се направи нов стадион. Изиграх един сезон там и макар че изпаднахме най-после, се срещнах с прелестни хора, почитатели. Има супердербита като това с Нотингам или Дарби Каунти. Да видиш Лестър като първенец, откакто отново е влезнал във Висшата лига, е необикновено.
- Кажете като немец – какво е възприятието да победиш Англия на „ Уембли “ и по-късно на същия стадион да станеш първенец? Това се случи на Евро‘96.
- Това е най-голямото, което може да се случи. Имам общо осем трофеи. Но със своята страна да триумфираш е най-специалното. Усетих го, когато се прибрахме. Цялата страна ни гледаше. В групите са ни следили по 10 милиона души, а на финала – всички. Разбира се, че е изключително да играеш на „ Уембли “ против Англия и да биеш най-после. Когато си Германия, би трябвало да се класираш най-малко на полуфинал на огромно състезание. Всичко друго се приема за неуспех. Знаехме, че можем да бием Англия и в случай че го създадем след това ще станем първенци. На финала срещнахме Чехия, която също имаше прелестен тим. Тогава играхме на остарелия „ Уембли “, който беше също неповторим стадион. Атмосферата бе невероятна. Помня по какъв начин трибуните пееха и настръхвах. От първата до последната минута – неповторимо.
- Как по този начин германците са такива специалисти при дузпите?
- Бих го обяснил с нашия нрав. Ние, германците, знаем, че би трябвало да стигнем до края на шампионатите. На осминафинали, четвъртфинали също може да се стигне до дузпи. Не постоянно успяваш да победиш в постоянното време или продълженията. Германските футболисти постоянно са тотално фокусирани и просто знаят, че ще вкарат топката в мрежата. Не знам дали помните с каква лекост вкарахме всички дузпи в полуфинала против Англия. Просто го можем.
- Как виждате Германия на Мондиал 2018?
- Ние сме огромният любимец, дружно с Франция. Ако съпоставям двата тима, французите в офанзивата даже са малко по-добри. Мбапе и Гризман са просто отлични. Жиру е умел. Невероятно огромни футболисти с голяма скорост. Контролират динамичността в мача. Но все пак мисля, че ние сме малко по-силни. В защита имаме Хумелс и Боатенг, както и Зюле, който се развива супер в Байерн. За мен купата се печели със отбрана. Затова слагам Германия преди всичко.
- Накрая да приключим с вашите усещания от българския футбол?
- Играл съм против България. Помня по какъв начин ни бихте с 3:2 в европейска подготовка през 1995 година. Имахте страхотни Христо Стоичков, Красимир Балъков, целия ви тим. Но по-късно победихме България с 3:1 и си осигурихме класирането. Помня, че Костадинов ни вкара в Берлин.
- Не, Стоичков.
- Не, не – Костадинов беше. Но не мога да ви надговоря.
- Костадинов вкара победно при 3:2.
- Голям нападател беше. По това време България бе един от най-силните тимове в Европа. Сега, когато ме поканихте за изявление, се замислих. Наистина е тъжно, че българският футбол по този начин се срина.
- Кои българи цените?
- В момента не мога да кажа съответно име. Мразех да играя против Красимир Балъков. Беше механически съвършен и постоянно ме лъжеше. Левият му крайник не бе от злато, а от платина. Много бързо се обръщаше. Веднъж играх против Христо Стоичков и Барселона. Него пък изобщо не можех да го пъдя, нямаше смисъл. Какъв състезател единствено! Вероятно най-хубавият за всички времена на България.
- И в действителност последно – за какво не започнахте треньорска кариера?
- Защото имам вяра, че е доста мъчно за треньорите да развиват своята философия в работата. Говоря за дълготраен проект. Днес в случай че загубиш три пъти, незабавно
се слага въпроса за поста ти. Прекалено нервно е. Според мен прекомерно рано се гонят треньорите и към тях няма безусловно никакво самообладание.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ