Коронавирусът по Албер Камю
Ще стартираме с финала на фамозния разказ на Албер Камю:
" И като се вслушваше в тържествуващите крясъци над град, Рийо си сподели, че това забавление си остава постоянно застрашено. Защото той знаеше нещо, което тази опиянена от наслада навалица не знаеше и което беше написано в книгите: знаеше, че чумният микроб в никакъв случай не умира, в никакъв случай не изчезва, че може да дреме десетки години в мебелите и бельото, да чака търпеливо в стаите, мазетата, куфарите, носните кърпи и непотребните хартии и че може да пристигна ден, когато за злощастие и поука на човечеството чумата още веднъж ще разсъни своите плъхове и ще ги изпрати да умрат в някой благополучен град. "
Между другото, продажбите на " Чумата " са се покачили неведнъж, откогато коронавирусът стартира да настава из Европа - медицински, медийно, стопански, както и като калейдоскоп от разнообразни психически реакции. От това човек изпитва в случай че не друго, то най-малко литературно задоволство от наблюдението, че в по-напечени времена по наложителност се завръщаш при класиците, вместо сърдечно да слушаш телевизионно предаване, в което се пита кои ще са най-хубавите книги за плажа този сезон.
В " Чумата ", всред доста други неща и комплицирани алегории, свързани с парадокса и нацизма, Камю се занимаваше таман с това: по какъв начин жителите на поставения под карантина алжирски град Оран реагират на опасността и заболяването. Фазите на реакция в огромна степен имат общо с нещо, което виждаме през днешния ден: жестоки психически криволичения, в които има или пресиления, или подценяване, само че доста рядко насрещен и рационален конфликт, подобен, какъвто прави доктор Рийо с епидемията.
Ставащото тук варира през:
1) Опразнени лавици на магазини. " За всеки случай " да се изкупи всичко, което може да се набута по шкафовете за карантинен напън заман. Опоскани от аптеките антибактериални гелове, препарати, маски, както и съобразителни вносители от Последния ден, усвоили правилото " ковид година храни ". Впрочем прекомерно забавно е, че не са да вземем за пример празни щайгите с всевъзможни цитрусови плодове, няма акцент върху повече физическа интензивност, отричане от цигари и алкохол; страхът от ковид изобщо не води до най-естествения щит против него - укрепване на имунната система. Тя е надценена; по-добре човек да се опакова в маски и да изпълни мазето с хранителни запаси, тъй като думите болест и вирус водят до ниско прелитащи паник офанзиви и бърникат амигдалата дълбоко.
2) Твърде забавно държание от избраните за политически-медицински контрол лица. В това отношение проф. Тодор Кантарджиев е най-любопитен: на гениалния въпрос, заложен в " Панорама " за това " по-издръжливи ли са българите на сходна болест " (...предполагам се чака нещо като " Господ е българин ", само че в здравен вариант), професорът даде следния контактен отговор: Че " на Балканите имаме стоманени гени, тъй като доста нации са се смесвали тук ". Щеше да звучи напълно юначно, в случай че единствено преди дни не бе излязло проучване, че сме на водещи позиции по смъртност в международен мащаб. Тъй че, надявайте се на стоманени гени, другояче неприятно - я проверете по какъв начин са се кръстосвали всички от прародител обратно, с цел да забележим дали се е натрупало задоволително биологично многообразие, което да ви подари със здрав и жизнен организъм. Генофонд против ковид. Булгарът не мре.
3) Всъщност има и доста сериозен статистически проблем. Медиите и вземането на политически решения са невероятно без безапелационно струпване на числа. Но значително анализатори към този момент показват главния математически пропуск с ковид. Той идва от злокобната статистика за към 3 % смъртност - при към 85 000 заболели 3000 умряли. Тази статистика обаче умерено може да се окаже погрешна - защото никой не може да мери действителния брой хора, които са били изложени на офанзива от ковид. Това невероятно за следене статистическо възпаление, настояват анализатори, значи, че има огромна възможност вирусът да е заразил доста повече хора, в пъти повече. Но в случай че те са примерно половин милион това значи и че смъртността е надалеч от мрачните 3 % и в най-лошия случай може би малко по-висока от сезонния грип. Разбира се, това не се знае; само че точно събитието, че няма по какъв начин да се знае задава въпрос върху шумно цитираните статистики.
Затова и чумата/коронавирусът са доста по-сложни в комплекта си, който включва медицина/власт/медии/психология - това са неща, които си костват освен лечение; заслужават и роман. В този роман има полифония от реакции - в случай че не спадате към изброените три, значи се радвате на добър персонаж.
Автор: Райко Байчев
" И като се вслушваше в тържествуващите крясъци над град, Рийо си сподели, че това забавление си остава постоянно застрашено. Защото той знаеше нещо, което тази опиянена от наслада навалица не знаеше и което беше написано в книгите: знаеше, че чумният микроб в никакъв случай не умира, в никакъв случай не изчезва, че може да дреме десетки години в мебелите и бельото, да чака търпеливо в стаите, мазетата, куфарите, носните кърпи и непотребните хартии и че може да пристигна ден, когато за злощастие и поука на човечеството чумата още веднъж ще разсъни своите плъхове и ще ги изпрати да умрат в някой благополучен град. "
Между другото, продажбите на " Чумата " са се покачили неведнъж, откогато коронавирусът стартира да настава из Европа - медицински, медийно, стопански, както и като калейдоскоп от разнообразни психически реакции. От това човек изпитва в случай че не друго, то най-малко литературно задоволство от наблюдението, че в по-напечени времена по наложителност се завръщаш при класиците, вместо сърдечно да слушаш телевизионно предаване, в което се пита кои ще са най-хубавите книги за плажа този сезон.
В " Чумата ", всред доста други неща и комплицирани алегории, свързани с парадокса и нацизма, Камю се занимаваше таман с това: по какъв начин жителите на поставения под карантина алжирски град Оран реагират на опасността и заболяването. Фазите на реакция в огромна степен имат общо с нещо, което виждаме през днешния ден: жестоки психически криволичения, в които има или пресиления, или подценяване, само че доста рядко насрещен и рационален конфликт, подобен, какъвто прави доктор Рийо с епидемията.
Ставащото тук варира през:
1) Опразнени лавици на магазини. " За всеки случай " да се изкупи всичко, което може да се набута по шкафовете за карантинен напън заман. Опоскани от аптеките антибактериални гелове, препарати, маски, както и съобразителни вносители от Последния ден, усвоили правилото " ковид година храни ". Впрочем прекомерно забавно е, че не са да вземем за пример празни щайгите с всевъзможни цитрусови плодове, няма акцент върху повече физическа интензивност, отричане от цигари и алкохол; страхът от ковид изобщо не води до най-естествения щит против него - укрепване на имунната система. Тя е надценена; по-добре човек да се опакова в маски и да изпълни мазето с хранителни запаси, тъй като думите болест и вирус водят до ниско прелитащи паник офанзиви и бърникат амигдалата дълбоко.
2) Твърде забавно държание от избраните за политически-медицински контрол лица. В това отношение проф. Тодор Кантарджиев е най-любопитен: на гениалния въпрос, заложен в " Панорама " за това " по-издръжливи ли са българите на сходна болест " (...предполагам се чака нещо като " Господ е българин ", само че в здравен вариант), професорът даде следния контактен отговор: Че " на Балканите имаме стоманени гени, тъй като доста нации са се смесвали тук ". Щеше да звучи напълно юначно, в случай че единствено преди дни не бе излязло проучване, че сме на водещи позиции по смъртност в международен мащаб. Тъй че, надявайте се на стоманени гени, другояче неприятно - я проверете по какъв начин са се кръстосвали всички от прародител обратно, с цел да забележим дали се е натрупало задоволително биологично многообразие, което да ви подари със здрав и жизнен организъм. Генофонд против ковид. Булгарът не мре.
3) Всъщност има и доста сериозен статистически проблем. Медиите и вземането на политически решения са невероятно без безапелационно струпване на числа. Но значително анализатори към този момент показват главния математически пропуск с ковид. Той идва от злокобната статистика за към 3 % смъртност - при към 85 000 заболели 3000 умряли. Тази статистика обаче умерено може да се окаже погрешна - защото никой не може да мери действителния брой хора, които са били изложени на офанзива от ковид. Това невероятно за следене статистическо възпаление, настояват анализатори, значи, че има огромна възможност вирусът да е заразил доста повече хора, в пъти повече. Но в случай че те са примерно половин милион това значи и че смъртността е надалеч от мрачните 3 % и в най-лошия случай може би малко по-висока от сезонния грип. Разбира се, това не се знае; само че точно събитието, че няма по какъв начин да се знае задава въпрос върху шумно цитираните статистики.
Затова и чумата/коронавирусът са доста по-сложни в комплекта си, който включва медицина/власт/медии/психология - това са неща, които си костват освен лечение; заслужават и роман. В този роман има полифония от реакции - в случай че не спадате към изброените три, значи се радвате на добър персонаж.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ