Полезни и вредни подсладители в храната ни
Ще стартираме с едно изказване, което надали ще се откри някой да обори: До този миг не е основана изкуствена храна, която да е по-здравословна от тази, която идва от природата.
Тук ще се спрем на потребните подсладители, като продължение на публикацията ни за глюкозо-фруктозния сироп, която провокира мнения. Това, което стана ясно е, че много хора не вършат разлика сред естествената фруктоза и тази, която е синтезирана по химичен път от царевицата. Последната се трансформира във високо фруктозния-глюкозен сироп - HFCS. Евтина и по-сладка добавка, която през последните десетина години стартира да се употребява в съвсем всичко, което би трябвало да бъде сладко или овкусено.
Това, което прави сиропа от царевица рисков, несъмнено, е несъразмерната му приложимост. Нещо, което обаче не е чак толкоз мъчно, поради обстоятелството, че този подсладител може да бъде открит в шоколада и сладоледа, през зърнените закуски, хляба, готовите супи, соковете, газираните питиета и доста други.
От другата страна на фруктозо-глюкозния сироп са медът и нерафинирата(кафява) захар - артикули от природата, които несъмнено са най-хубавите подсладители.

Медът е подсладител номер 1
Дори бялата захар е по-доброто решение пред аспартама или сиропа от ГМО царевица, само че е в пъти по-скъпа, тъй че е ясно какво се употребява в промишлеността - най-евтината и високоефективна химия. А тя оказва дълготрайни последствия върху здравето и килограмите на консуматорите, изключително при свръхупотреба.
Глюкозо-фруктозният сироп е рисков, само че го има на всички места
70 пъти по-сладък и 20 % по-евтин от захарта, той се поставя безусловно на всички места
Сокът от агаве, както и кленовият сироп, са естествени подсладители, които също съдържат прекомерно доста фруктоза и с използването им не трябва да се прекалява.

Агаве
Друг натурален, само че по-полезен подсладител е стевията. Тя се прави от растение, което е сходно на кактус. Стевията е към два пъти по-сладка от захарта, която, както е известно, носи нарицателното име " бяла отрова ".

Стевията има лек привкус, който не е за всеки, само че в случай че търсите здравословната наслада, това е доста положително предложение.

Съветът на диетолозите е, с изключение на органичния мед, да употребявате нерафинираната захар или меласата. Тя е кафява, тежка, и има характерна консистенция, усет и аромат.
Няма по какъв начин да сбъркате меласата с боядисаната бяла захар, която постоянно може да бъде забелязана по рафтовете на супермаркетите.
Тук ще се спрем на потребните подсладители, като продължение на публикацията ни за глюкозо-фруктозния сироп, която провокира мнения. Това, което стана ясно е, че много хора не вършат разлика сред естествената фруктоза и тази, която е синтезирана по химичен път от царевицата. Последната се трансформира във високо фруктозния-глюкозен сироп - HFCS. Евтина и по-сладка добавка, която през последните десетина години стартира да се употребява в съвсем всичко, което би трябвало да бъде сладко или овкусено.
Това, което прави сиропа от царевица рисков, несъмнено, е несъразмерната му приложимост. Нещо, което обаче не е чак толкоз мъчно, поради обстоятелството, че този подсладител може да бъде открит в шоколада и сладоледа, през зърнените закуски, хляба, готовите супи, соковете, газираните питиета и доста други.
От другата страна на фруктозо-глюкозния сироп са медът и нерафинирата(кафява) захар - артикули от природата, които несъмнено са най-хубавите подсладители.

Медът е подсладител номер 1
Дори бялата захар е по-доброто решение пред аспартама или сиропа от ГМО царевица, само че е в пъти по-скъпа, тъй че е ясно какво се употребява в промишлеността - най-евтината и високоефективна химия. А тя оказва дълготрайни последствия върху здравето и килограмите на консуматорите, изключително при свръхупотреба.
Глюкозо-фруктозният сироп е рисков, само че го има на всички места
70 пъти по-сладък и 20 % по-евтин от захарта, той се поставя безусловно на всички места
Сокът от агаве, както и кленовият сироп, са естествени подсладители, които също съдържат прекомерно доста фруктоза и с използването им не трябва да се прекалява.

Агаве
Друг натурален, само че по-полезен подсладител е стевията. Тя се прави от растение, което е сходно на кактус. Стевията е към два пъти по-сладка от захарта, която, както е известно, носи нарицателното име " бяла отрова ".

Стевията има лек привкус, който не е за всеки, само че в случай че търсите здравословната наслада, това е доста положително предложение.

Съветът на диетолозите е, с изключение на органичния мед, да употребявате нерафинираната захар или меласата. Тя е кафява, тежка, и има характерна консистенция, усет и аромат.
Няма по какъв начин да сбъркате меласата с боядисаната бяла захар, която постоянно може да бъде забелязана по рафтовете на супермаркетите.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ




