Че политиката е цирк – ясно, но защо само с клоуни?
Ще стартира с това, че не съм НЕсъгласен с президента Радев по отношение на последното му изявление за „ Олимпик “ и Търговския указател. Кашата е тотална и най-малкото имиджът на институциите (и институционалността!) е прогнил. Да не приказваме за другите доста повече и по-важни последствия – както за страната, по този начин и за обособени жители.
Важно беше да направя това конкретизиране, тъй като не желая да пазя никоя страна в тази ситуация. Използвам изявлението САМО като информативен мотив.
Това, което ми прави усещане, е събитие в международен мащаб, само че в България просто… прелива. А и за нас България някак си е в центъра на ползите, нали? Става дума за следното: опозицията постоянно скача против решенията на властта, без градивна рецензия, а в множеството случаи – единствено със сочене на неточности, без грам оферти за решение. И по-лошото – без признание на СОБСТВЕНИТЕ неточности.
Това последното е най-дразнещо.
Че политиката е цирк, знаем от дълго време, но за какво би трябвало да е единствено с клоуни?
Прави усещане, че президентът не демонстрира никаква сдържаност към опозицията и най-много към Българска социалистическа партия. Но не пропуща късмет да „ насоли “ държавното управление.
И няма нищо неприятно в това да се показват грешките и да се подлага на критика. Дори е вярно и належащо. Аплодирам инициативността на хората, чийто глас се чува, да бъдат „ посочвачи “ на грешките. И най-хубавият доктор има потребност от помощта на рентген или скенер, с цел да може да сложи точна диагноза и стартира лекуване.
Но остава противен усет след всяка една рецензия, тъй като мнозина си задават въпроса: „ А къде беше/защо мълча, когато… “ След многоточието сложете която си изберете изцепка на Българска социалистическа партия напоследък. Имате цялостен азбучник, от който да си изберете.
Какво видяхме/чухме след случая Бенчо Бенчев и Митьо Очите? Само и само самоотбрана – пояснение от президента, че финансирането на Бенчев не е стигало до него и акцията му. Критика? Не. Жалко.
Да сложим настрани всевъзможни разбори, мнения и така нататък Помислете си – чисто интуитивно какво усещате, когато известно време наблюдавате държанието на даден човек, който подлага на критика целеустремено в една посока, а за другата „ посока “ наподобява е кьорав и ням? Какви мисли ви подухва? Не е доста прелестно, нали?
Или това би трябвало да ни покаже, че от упоменатата „ посока “ не идват никакви, но никакви неточности? Да бе!
Щеше да е хубаво да забележим малко баланс, а? Нека обаче това да не се приема в този момент от някои пиари като „ предизвикателство “, хуквайки да сменят тона на Радев. Нека се случи естествено. Всъщност… дали изобщо ще се случи? Или се отплеснах във мечти? Май ще е второто. Просто предчувствие…
Случващото се с опозицията в България отразява нещо, което се случва и в международен мащаб. Става дума за вид държание. То протича главно в 2 направления:
1) Критика! Критика! Критика! Но без никакви оферти, никаква градивност. С други думи – нормално „ разлайване на кучетата “. Мрънкат, като баби на пазар. Нещо като: „ Хората са небогати, хората гладуват! Вие сте отговорни! Заплатите са ниски, пенсиите – и те! Вие сте отговорни! “ А какво да се направи, по какъв начин да се промени…? Мълчание.
2) Предлагане „ на едро “ на дивотии, които в никакъв случай и никой не би могъл да извърши, тъй като са невъзможни, само че звучат задоволително популистко, че да увлекат масата – в случай че не в друго, то най-малко да я увлекат в ненавист към държавното управление. Това са проекти, които се оферират с бляскав самоувереност, само че и ясната концепция, че в никакъв случай няма да се приложат, тъй като предлагащите са отвън властта. А след това споделят: „ ето, в случай че ни бяха послушали… “ и самодоволно потриват ръце.
Най-неловко става, когато се докопат до властта и хората ги подсетят какво са предложили и ги питат за какво не го ползват. И тогава настъпва едно мрънкане, едни пояснения, обстановката се е трансформирала, климатът, времето, сезоните, планетите са се прередили…
Вие сте виждали и двете упоменати направления на опозиционно държание. Ще го виждате и отсега нататък.
Радев съобщи МНОГОКРАТНО, че не е президент на Българска социалистическа партия. Добре… само че нали знаете – на думи всеки може. Ето какъв брой е елементарно да кажеш нещо: „ аз съм космонавт “. Но… по ДЕЛАТА им ще ги познаете.
Или намерено да съобщи политическата си багра – това ще смъкна най-малко малко от неприятното възприятие, че непрекъснато удря по едно рамо на „ алените “, ще знаем ОФИЦИАЛНО и ОТКРИТО за какво.
Или да приложи уравновесен способ на критикуване.
Защото в този момент УСЕЩАМЕ, че е с Българска социалистическа партия, а споделя, че не е – това какво значи? Че още от първата крачка, първата секунда, първото отваряне на устата, сме почнали с прикриване на нещо. И е разумно тогава да си кажем: „ Щом крие това, какво ли още…? “
Важно беше да направя това конкретизиране, тъй като не желая да пазя никоя страна в тази ситуация. Използвам изявлението САМО като информативен мотив.
Това, което ми прави усещане, е събитие в международен мащаб, само че в България просто… прелива. А и за нас България някак си е в центъра на ползите, нали? Става дума за следното: опозицията постоянно скача против решенията на властта, без градивна рецензия, а в множеството случаи – единствено със сочене на неточности, без грам оферти за решение. И по-лошото – без признание на СОБСТВЕНИТЕ неточности.
Това последното е най-дразнещо.
Че политиката е цирк, знаем от дълго време, но за какво би трябвало да е единствено с клоуни?
Прави усещане, че президентът не демонстрира никаква сдържаност към опозицията и най-много към Българска социалистическа партия. Но не пропуща късмет да „ насоли “ държавното управление.
И няма нищо неприятно в това да се показват грешките и да се подлага на критика. Дори е вярно и належащо. Аплодирам инициативността на хората, чийто глас се чува, да бъдат „ посочвачи “ на грешките. И най-хубавият доктор има потребност от помощта на рентген или скенер, с цел да може да сложи точна диагноза и стартира лекуване.
Но остава противен усет след всяка една рецензия, тъй като мнозина си задават въпроса: „ А къде беше/защо мълча, когато… “ След многоточието сложете която си изберете изцепка на Българска социалистическа партия напоследък. Имате цялостен азбучник, от който да си изберете.
Какво видяхме/чухме след случая Бенчо Бенчев и Митьо Очите? Само и само самоотбрана – пояснение от президента, че финансирането на Бенчев не е стигало до него и акцията му. Критика? Не. Жалко.
Да сложим настрани всевъзможни разбори, мнения и така нататък Помислете си – чисто интуитивно какво усещате, когато известно време наблюдавате държанието на даден човек, който подлага на критика целеустремено в една посока, а за другата „ посока “ наподобява е кьорав и ням? Какви мисли ви подухва? Не е доста прелестно, нали?
Или това би трябвало да ни покаже, че от упоменатата „ посока “ не идват никакви, но никакви неточности? Да бе!
Щеше да е хубаво да забележим малко баланс, а? Нека обаче това да не се приема в този момент от някои пиари като „ предизвикателство “, хуквайки да сменят тона на Радев. Нека се случи естествено. Всъщност… дали изобщо ще се случи? Или се отплеснах във мечти? Май ще е второто. Просто предчувствие…
Случващото се с опозицията в България отразява нещо, което се случва и в международен мащаб. Става дума за вид държание. То протича главно в 2 направления:
1) Критика! Критика! Критика! Но без никакви оферти, никаква градивност. С други думи – нормално „ разлайване на кучетата “. Мрънкат, като баби на пазар. Нещо като: „ Хората са небогати, хората гладуват! Вие сте отговорни! Заплатите са ниски, пенсиите – и те! Вие сте отговорни! “ А какво да се направи, по какъв начин да се промени…? Мълчание.
2) Предлагане „ на едро “ на дивотии, които в никакъв случай и никой не би могъл да извърши, тъй като са невъзможни, само че звучат задоволително популистко, че да увлекат масата – в случай че не в друго, то най-малко да я увлекат в ненавист към държавното управление. Това са проекти, които се оферират с бляскав самоувереност, само че и ясната концепция, че в никакъв случай няма да се приложат, тъй като предлагащите са отвън властта. А след това споделят: „ ето, в случай че ни бяха послушали… “ и самодоволно потриват ръце.
Най-неловко става, когато се докопат до властта и хората ги подсетят какво са предложили и ги питат за какво не го ползват. И тогава настъпва едно мрънкане, едни пояснения, обстановката се е трансформирала, климатът, времето, сезоните, планетите са се прередили…
Вие сте виждали и двете упоменати направления на опозиционно държание. Ще го виждате и отсега нататък.
Радев съобщи МНОГОКРАТНО, че не е президент на Българска социалистическа партия. Добре… само че нали знаете – на думи всеки може. Ето какъв брой е елементарно да кажеш нещо: „ аз съм космонавт “. Но… по ДЕЛАТА им ще ги познаете.
Или намерено да съобщи политическата си багра – това ще смъкна най-малко малко от неприятното възприятие, че непрекъснато удря по едно рамо на „ алените “, ще знаем ОФИЦИАЛНО и ОТКРИТО за какво.
Или да приложи уравновесен способ на критикуване.
Защото в този момент УСЕЩАМЕ, че е с Българска социалистическа партия, а споделя, че не е – това какво значи? Че още от първата крачка, първата секунда, първото отваряне на устата, сме почнали с прикриване на нещо. И е разумно тогава да си кажем: „ Щом крие това, какво ли още…? “
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ