Ще взимаме ли заплати наполовина след приемане на еврото
Ще взимаме ли заплати на половина след приемане на еврото.
Има неинформираност, недоумение и в това време манипулиране на публичното мнение, и наслагването на тези фактори води до струпване на отрицателни настройки.
Това разяснява в изявление за Българска телеграфна агенция проф. доктор Ваня Иванова, учител в Стопанския факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “,
рецензент на монографията „ Предизвикателства пред българската стопанска система по пътя към участие в еврозоната “ на колектив към катедра „ Икономика “ на Стопанския факултет.
„ Ако попитате инцидентно срещнат представител на обществото, средностатистически, какво чака да се случи на датата 1 януари 2024 година, възможната хипотетична дата, съм съвсем уверена, че доста огромен % от отговорите, които ще получите,
ще бъде, че цените от левове непосредствено ще се трансформират в евро и в случай че един самун коства 1,60 лв. в този момент, ще коства 1,60 евро,
а заплатите ще станат на половина по-малки, тъй като видите ли, заплата от 1000 лв. ще е 500 евро.
Ето го доказателството за безспорното недоумение на самата технология на смяната и прехода към единната европейска валута.
Цените ще станат същите, само че в евро, само че заплатите ще станат на половина и това е всеобщо публикувано и ширещото се измежду обществото.
По думите й още една мантра, която се експлоатира в общественото пространство и с която се свързват рисковете, е това дали и до каква степен присъединението ще даде спомагателен инфлационен подтик към към този момент така и така немалката инфлация в страната и ще докара до в допълнение повишаване на цените, оттова до обедняване, нещо, което е явно, че никой не би желал да се случи.
„ Тук още веднъж сякаш нещата се преекспонират и манипулират напълно преднамерено, тъй като е ясно, че избран кратковременен инфлационен подтик ще има, той нито ще е толкоз огромен, нито ще е за толкоз дълго и учредения за това дава образецът на всички страни, включили се преди този момент.
Дали и до каква степен инфлацията ще е сериозна, в действителност зависи от нас самите и от опцията да се реализира доста прецизен,
пореден, систематичен надзор в процеса на конвертирането на националните цени към новата единна европейска валута евро “, изясни проф. Иванова.
Според нея прекомерно преекспониран е още един мотив – опцията да се основат предпоставки за увеличение на бюджетния недостиг, за разхлабване и изкушението фискалната политика да не бъде толкоз дисциплинирана, колкото до момента.
„ Истината е, че всичко още веднъж зависи от нас самите и от нашите институции, провеждащи фискалната политика, в частност Министерството на финансите.
Тази евентуална заплаха си има ограничаващи механизми и се противодейства посредством Пакта за непоклатимост и напредък, което значи, че изкушението да вършим по-големи разходи зависи още веднъж от самите нас.
Не бих се тормозила чак толкоз от един подобен риск, обвързван с присъединението, а още по-малко с несъразмерната задлъжнялост,
която вероятно участието в еврозоната би провокирало, в случай че водим недисциплинирана и незадоволително добре следена бюджетна политика, т.е. още веднъж зависи от нас самите “, безапелационна е тя.
С подред професорът отлагането на присъединението на България към еврозоната е сигнал, че не сме си свършили работата по този начин, както би трябвало,
и че напъните не бяха задоволителни, в това число институционалните промени, тъй като е ясно, че битката с инфлацията е един по-дълъг развой.
По думите й то значи също отрицателни последствия в кратковременен проект и отрицателни сигнали към задграничните вложители за това, че процесите се забавят и на страната ни не може да се гледа като на доста благонадежден сътрудник.
Според проф. Иванова отрицателните последствия за страната от това могат да бъдат в средносрочен и дълготраен проект, в случай че не интензифицираме напъните.
На първо място отрицателна последица би могло да бъде неповишаването на кредитния рейтинг, което е явен сигнал за вложителите, че процесите не протичат със скоростта, с която е належащо, уточни икономистът.
Негативна последица от непромяната на кредитния рейтинг е непромяната в лихвените проценти, което е нещо, което оскъпява всяка една трансакция, добави тя.
Ваня Иванова уточни още, че отрицателната последица ще пристигна и в известна инерция, загуба на скоростта и интензитета,
с които сме склонни да доведем до дъно промените, тъй като всяко нещо, отсрочено във времето, води до понижаване на ентусиазма, с който се реализират тези трансформации.
Има неинформираност, недоумение и в това време манипулиране на публичното мнение, и наслагването на тези фактори води до струпване на отрицателни настройки.
Това разяснява в изявление за Българска телеграфна агенция проф. доктор Ваня Иванова, учител в Стопанския факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “,
рецензент на монографията „ Предизвикателства пред българската стопанска система по пътя към участие в еврозоната “ на колектив към катедра „ Икономика “ на Стопанския факултет.
„ Ако попитате инцидентно срещнат представител на обществото, средностатистически, какво чака да се случи на датата 1 януари 2024 година, възможната хипотетична дата, съм съвсем уверена, че доста огромен % от отговорите, които ще получите,
ще бъде, че цените от левове непосредствено ще се трансформират в евро и в случай че един самун коства 1,60 лв. в този момент, ще коства 1,60 евро,
а заплатите ще станат на половина по-малки, тъй като видите ли, заплата от 1000 лв. ще е 500 евро.
Ето го доказателството за безспорното недоумение на самата технология на смяната и прехода към единната европейска валута.
Цените ще станат същите, само че в евро, само че заплатите ще станат на половина и това е всеобщо публикувано и ширещото се измежду обществото.
По думите й още една мантра, която се експлоатира в общественото пространство и с която се свързват рисковете, е това дали и до каква степен присъединението ще даде спомагателен инфлационен подтик към към този момент така и така немалката инфлация в страната и ще докара до в допълнение повишаване на цените, оттова до обедняване, нещо, което е явно, че никой не би желал да се случи.
„ Тук още веднъж сякаш нещата се преекспонират и манипулират напълно преднамерено, тъй като е ясно, че избран кратковременен инфлационен подтик ще има, той нито ще е толкоз огромен, нито ще е за толкоз дълго и учредения за това дава образецът на всички страни, включили се преди този момент.
Дали и до каква степен инфлацията ще е сериозна, в действителност зависи от нас самите и от опцията да се реализира доста прецизен,
пореден, систематичен надзор в процеса на конвертирането на националните цени към новата единна европейска валута евро “, изясни проф. Иванова.
Според нея прекомерно преекспониран е още един мотив – опцията да се основат предпоставки за увеличение на бюджетния недостиг, за разхлабване и изкушението фискалната политика да не бъде толкоз дисциплинирана, колкото до момента.
„ Истината е, че всичко още веднъж зависи от нас самите и от нашите институции, провеждащи фискалната политика, в частност Министерството на финансите.
Тази евентуална заплаха си има ограничаващи механизми и се противодейства посредством Пакта за непоклатимост и напредък, което значи, че изкушението да вършим по-големи разходи зависи още веднъж от самите нас.
Не бих се тормозила чак толкоз от един подобен риск, обвързван с присъединението, а още по-малко с несъразмерната задлъжнялост,
която вероятно участието в еврозоната би провокирало, в случай че водим недисциплинирана и незадоволително добре следена бюджетна политика, т.е. още веднъж зависи от нас самите “, безапелационна е тя.
С подред професорът отлагането на присъединението на България към еврозоната е сигнал, че не сме си свършили работата по този начин, както би трябвало,
и че напъните не бяха задоволителни, в това число институционалните промени, тъй като е ясно, че битката с инфлацията е един по-дълъг развой.
По думите й то значи също отрицателни последствия в кратковременен проект и отрицателни сигнали към задграничните вложители за това, че процесите се забавят и на страната ни не може да се гледа като на доста благонадежден сътрудник.
Според проф. Иванова отрицателните последствия за страната от това могат да бъдат в средносрочен и дълготраен проект, в случай че не интензифицираме напъните.
На първо място отрицателна последица би могло да бъде неповишаването на кредитния рейтинг, което е явен сигнал за вложителите, че процесите не протичат със скоростта, с която е належащо, уточни икономистът.
Негативна последица от непромяната на кредитния рейтинг е непромяната в лихвените проценти, което е нещо, което оскъпява всяка една трансакция, добави тя.
Ваня Иванова уточни още, че отрицателната последица ще пристигна и в известна инерция, загуба на скоростта и интензитета,
с които сме склонни да доведем до дъно промените, тъй като всяко нещо, отсрочено във времето, води до понижаване на ентусиазма, с който се реализират тези трансформации.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ