Ще видите Вера пред щанда за сирене как настоятелно моли

...
Ще видите Вера пред щанда за сирене как настоятелно моли
Коментари Харесай

Пловдивчанката Вера спасява планетата

Ще видите Вера пред щанда за сирене по какъв начин настоятелно моли продавачката да <210> постави продукта в кутия, която носи от у дома. Ако <210> се допие кафе, тя ще влезе в заведението и ще подаде на бармана своя лична силиконова чаша, където да <210> налее топлата напитка. Младото момиче е предизвикателство за всяка квартална бакалия или супермаркет, където продават насипно боб, леща, ядки. Никакви найлонови торбички! Вера Маркова точно ще извади от раницата си платнена торбичка и ще изсипе лещата вътре. У дома незабавно я трансферира в стъклен съд.

Да, от време на време ме мислят за „ странна птица “, споделя младата пловдивчанка, а аз просто желая да повеждам природосъобразен метод на живот. Без крайности, само че каквото зависи от мен, ще го направя, безапелационна е Вера. Така със размах отказала найлоновите торбички и пластмасовите опаковки. И част от пластмасовите артикули от всекидневието - като общоприетата четка за зъби /ползва бамбукова/, пастата за зъби /в която няма нищо неприятно с изключение на тубичката от трудноразградим материал, а и шампоана за коса отново по същите аргументи. Най-лесно бе със сламките, които не можах изрично да отхвърля, тъй като какво е един коктейл без сламка, просто ги смених с железни за многократна приложимост. Те вървят с дребни четчици за разчистване, изяснява тя.

Като всеки съвременен човек пловдивчанката се стреми да събира боклука си разделно, като даже е дискутирала с компанията, която поддържа цветните контейнери по какъв начин тъкмо да изхвърля отпадъка по този начин, че да е комфортен за следващо преработване. Така да вземем за пример, в случай че сложите употребена картонена кутия от пица в контейнера за хартия, не е добре, показва Вера. Причината е, че по нея към този момент има мазни петна, което пречи на преработката на хартията. Може би най-странно за закостенелите хора ще прозвучи, че тя сама компостира домашния боклук. С него наторява градинката на собствен родственик. Не е по никакъв начин мъчно, стига да сте осъзнали, че тази планета би трябвало да остане и след нас, споделя тя. Подходящ съд може да бъде глинен или дървен, на който се вършат дупки, с цел да диша отпадъкът. Редуват се питателните боклуци с слой почва и слой листа. И не мирише, опровергава незабавно Вера Маркова.

По разпоредбите на природата

Осъзнаването, че природосъобразният метод на живот е моят избор, стартира напълно инцидентно. Още до момента в който следвах в британски университет, в един миг се почувствах доста изтощена и угнетена, без никаква причина, още повече здравословна, споделя младата пловдивчанка. Стоях в библиотеката, с цел да приготвям собствен план, и внезапно погледът ми попадна на публикация за едно малко оскъдно дете от Индия, което нямаше обувки. Тогава се ударих по челото: Боже, аз си заставам тук и се самосъжалявам просто тъй като ми е некомфортно, а това дете върви босо! Трябва да направя нещо! Така взема решение да стане доброволка.

Добра концепция, само че сложна за осъществяване, тъй като просто не знаела от кое място да стартира. Нямала визия даже на кого или на какво желала да оказва помощ. И до момента в който се лутала около положителното си желание, всичко се наредило изведнъж. Оказало се, че в университета <210> има специфичен департамент, който се занимавал с това. След немного формалности Вера Маркова се озовала в Индия, където доброволците живеят в собствен личен свят - водата се помпи, електричеството се обезпечава от слънчеви панели и е неразрешена използването на всевъзможни пластмасови принадлежности. Зъбите се мият с естествени материали, т.е. с паста, направена по специфична рецепта от самите доброволци.

Не бих споделила, че съм изпитала цивилизационен потрес, само че си припомням, че по през целия ден стоях с една тетрадка и си записвах новите правила и моите усещания, показва тя.

Със собствен магазин „ Зелена гражданска война “

В доброволческия корпус в Индия Вера се чувствала в свои води. Сред съидейници елементарно се съблюдава природосъобразен метод на живот. Връщайки се в България обаче, измежду хора, които по никакъв начин не са склонни да заменят пластмасовата бутилка вода със стъклена, се почувствала разколебана. Ала не за дълго. В началото на 2017 година пловдивчанката основала собствен онлайн магазин, който нарекла „ Зелена гражданска война “ и почнала да продава артикули за бита и всекидневието, които са еко и не замърсяват природата. Мрежата бързо се разраснала и към този момент има много компании, които създават специфични артикули и опаковки за нейния бизнес.

Забелязвам, че и тук към този момент има осъзнаване на казуса със замърсяването на планетата. И изречението " една найлонова торбичка се разгражда за 400 години " към този момент кара доста хора да се замислят дали да не създадат дребна крачка за бъдещето на децата си и просто да сменят найлона с платнена торбичка, споделя Вера Маркова.

Прави и още един опит - влиза в кафене и си поръчва освежаваща лимонада. Без сламка, споделя тя и чака реакция на барманката в Капана. О, вие не ползвате пластмаса, усмихва се съзаклятнически служителката. А Вера пък бърка в бездънната си раница и вади бамбукова сламка за многократна приложимост. Видяхте ли, пловдивчани са мъдри и осъзнати хора, откровено се радва Вера Маркова.

Четка от банбук

В банята на Вера няма паста за зъби. Отдавна е сменена с таблетки. Това не съм го измислила аз, смее се момичето, само че поздравявам нововъведението на 100 %, тъй като е доста комфортно за пътешестване. Таблетките са вносни, дъвчат се и надлежно се разпенват в устата. Останалото е работа на четката за зъби, която е с бамбукова ръкохватка, несъмнено.
Източник: marica.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР