Истории за истинските герои: Децата, победили рака
Ще ви разкажем историите на едни същински герои. Момчета и девойки, излезли като победили от борбата с ракови заболявания. Те са деца, които знаят каква е цената на живота и схващат какъв брой значимо е да вярваш и да имаш вяра, че всичко ще бъде наред. Герои, които желаят да опишат своите истории и да оказват помощ на други деца, които се сблъскват с подлата болест. Как едно съдружие съумява да сплоти и да подсети на децата с онкохематологични болести, че има доста като тях, водили най-тежката борба и излезли от нея като първенци.
„ Разбирах, че би трябвало да заставам в болничното заведение, като питах в началото родителите ми какво ми има, а те ми споделиха, че е болест на кръвта. Впоследствие разбрах, че се споделя левкемия и разбрах, че е тип рак. Тогава бях с концепцията, че нямам никакво предпочитание да вървя в Германия, само че щом се постанова, ще ми създадат каквото би трябвало и ще се върна. Бях с такава концепция. Никога не съм мислела, че нещо ще се случи неверно, че нещо няма да успеем. Никога не съм имала такава настройка ".
Това е Кристела. В края на 2013 година стартира да боледува постоянно. В множеството случаи подвига висока температура, има мощна кашлица и се усеща изтощена. В началото лекарите мислят, че е вирус. Малко по-късно вземат решение да ѝ дадат и антибиотик, от който прави сериозна алергична реакция. След циркулиране по няколко лечебни заведения на 22 декември Криси е настанена в педиатрията, където лекарите и назначават разнообразни проучвания. За всеки случай медиците изпращат една от взетите натривки в ИСУЛ. Така излиза наяве, че Кристела има левкемия. На 23 декември вечерта 11-годишното момиче е преместено в Онкохематологичното поделение на ИСУЛ, а на 24-ти стартира и първата и химиотерапия. След дълга борба тя съумява да оздравее и да пребори заболяването:
„ 2016 година в края на януари ми откриха рецидив и трябваше да стартираме изначало. Вкараха ме в болничното заведение за няколко месеца, до момента в който ме стабилизират. Вкараха ме в ремисия. Намерихме болница в Германия и отидохме за трансплантация. Донор беше татко ми. Стоях в Германия повече от 8 месеца и се върнах ".
По сходен метод стартира и историята на Петър, който има мощни болки в корема и също постоянно подвига висока температура.
Българи в 43 страни, 21 столици и 417 града имат един адрес
Vesti.bg
„ Връзките с класа, които съумях да натрупам в 8 клас, ги прекъснах поради тези две години. Това се промени. Приятелите, които бяха преди този момент, си живееха към този момент техния живот, а аз моя ", описа Петър.
Дарина е едвам на 13 години, когато родителите и схващат, че е има израстък:
„ В началото доста ме болеше главата и не си мислехме, че ще е нещо притеснително. Бях доста спокойна, че надали ще е нещо ужасно. Ходихме близо месец на проучвания най-различни и по-късно бяхме Ядрено-магнитен резонанс и тогава се оказа, че дружно с тумора, който имам, също имах и хидроцефалия. Трябваше да създадем интервенции. Наложи се след интервенцията и да ми кажат какво тъкмо има ".
Днес те тримата са другари. Запознават се с помощта на Сдружението „ Деца с онкохематологични болести ", което е основано през 2010 година от родители на деца, заболели от рак. Днес Пепи е съвсем на 17, Криси е на 16, а Дари е на 15 години. Запознават се на летните лагери, проведени от сдружението, както и около Световните игри за успехите, на които присъединяване взимат деца от всички краища на света, само че свързани с едно – спечелили са тежката борба с рака.
„ Много е положително и прелестно да гледаш толкоз доста излекували се хора и да гледаш по какъв начин децата в инвалидните колички взимат златни медали по лека атлетика се дава късмет на децата да се покажат като спечелили. Тази година беше четвъртият лагер и в Москва бях за първи път. Много обичам да си контактувам с хората от лагерите. По-лесно е да можеш да приказваш свободно за взимане на кръв и костен мозък. За момента, когато бях без коса. По-весело е когато хората не те гледат като извънземно и все едно всеки миг умираш ", описа Криси.
Дарина пък споделя, че когато минаваш през стадиите на заболяването, както и през възобновяване от нея, имаш потребност точно от другари, които могат да схванат какво преживяваш:
„ Преди да ми окапе косата, нямах никакъв проблем да излизам. Обаче по-късно, като ми окапа, не желаех да излизам без перука. Защото няколко пъти съм приемала обиди от свои другари, с които към този момент нямам контакт. След като към този момент трябваше да махна перуката, също ми беше мъчно, тъй като действително хората по улицата ме гледаха и ме беше позор. Децата не го одобряват, мъчно може да им се изясни какво тъкмо изпитвам аз и през какво съм минала ".
Друго дете, което неотдавна става част от Сдружението, е Дамян. Той претърпява 9 интервенции. Неговата майка Искра споделя, че когато диагностицират детето ти с ракова болест е доста мъчно да не се поддаваш на страсти. Тя споделя, че дълго време е избягвала да приказва за заболяването на сина си, само че след това фамилията ѝ е решило да стане част от Сдружението, а и Дамян да взе участие в игрите за спечелили в Москва.
„ Москва на нас ни оказа помощ да се отърсим от болката, от всичко претърпяно и да продължим напред, тъй като в действителност след едно такова превръщане на живота, когато всичко е било наред, а пък внезапно се срутва, ти би трябвало време да го осъзнаеш и да схванеш, че има вяра. Москва беше едно такова нещо, което ни даде кураж. Много вяра. Детето и ние видяхме, че има толкоз доста други деца, които са претърпели сходни неща и не престават напред, че би трябвало да имат борбен дух. Дамян тогава сподели, че доста желае да се състезава и го желае. Това съревнование му оказа помощ да разбере, че може да продължава доста добре напред ", сподели Искра.
И по този начин всяка година децата чакат идващия летен лагер. Там те вършат неща типични за всеки един младеж, само че и намират другари, претърпели същото, което и те. Знаят какво им се е случило и че са преборили една от най-коварните заболявания. Знаят, че са спечелили в най-тежката борба.
Криси, Пепи и Дари се срещат с диагностицирани деца и до през днешния ден, а на всеки минаващ през лекуване в този момент споделят това:
„ Да не се опасяват да плачат. Ще е мъчно, само че минава! Да стискат зъби и да имат самообладание. Ще се оправи всичко. Да не губят кураж! Никога да не губят вяра. Защото след всичко неприятно идва нещо положително и хубаво, което ще замести всяка болежка ".
А Искра споделя, че най-важното за един родител, чул тежката диагноза на детето си, е да се постарае да мисли трезво:
„ Да не бързат с решенията. Колкото и да постанова обстановката, колкото и да е незабавна, да обмислят всяка своя стъпка, в случай че могат, тъй като са доста страстите. Нека помислят къде, кой и по какъв начин ще оперира детето им, в случай че се постанова интервенция ".
Това са единствено част от многото герои. Истинските спечелили, преборили рака. Рядко приказваме за тях, само че те описват, че желаят да бъдат чути. Днес всеки от тях води естествен метод на живот, само че помни през какъв брой тежки моменти е минал. Сдружение „ Деца с онкохематологични болести " съумява да ги сплоти и да им подсети, че има доста като тях, водили най-тежката борба и излезли от нея като първенци. Защото вяра има и множеството деца съумяват да завоюват битката с рака. Днес всички тези герои за позитивни и усмихнати девойки и момчета, които правят оценка какъв брой незначителни са множеството проблеми. Те знаят, че доста хора се сблъскват с това, през което самите те са минали, и са подготвени да подадат ръка и да им опишат, че страшното ще свърши, а след него ще пристигна и хубавото.
„ Разбирах, че би трябвало да заставам в болничното заведение, като питах в началото родителите ми какво ми има, а те ми споделиха, че е болест на кръвта. Впоследствие разбрах, че се споделя левкемия и разбрах, че е тип рак. Тогава бях с концепцията, че нямам никакво предпочитание да вървя в Германия, само че щом се постанова, ще ми създадат каквото би трябвало и ще се върна. Бях с такава концепция. Никога не съм мислела, че нещо ще се случи неверно, че нещо няма да успеем. Никога не съм имала такава настройка ".
Това е Кристела. В края на 2013 година стартира да боледува постоянно. В множеството случаи подвига висока температура, има мощна кашлица и се усеща изтощена. В началото лекарите мислят, че е вирус. Малко по-късно вземат решение да ѝ дадат и антибиотик, от който прави сериозна алергична реакция. След циркулиране по няколко лечебни заведения на 22 декември Криси е настанена в педиатрията, където лекарите и назначават разнообразни проучвания. За всеки случай медиците изпращат една от взетите натривки в ИСУЛ. Така излиза наяве, че Кристела има левкемия. На 23 декември вечерта 11-годишното момиче е преместено в Онкохематологичното поделение на ИСУЛ, а на 24-ти стартира и първата и химиотерапия. След дълга борба тя съумява да оздравее и да пребори заболяването:
„ 2016 година в края на януари ми откриха рецидив и трябваше да стартираме изначало. Вкараха ме в болничното заведение за няколко месеца, до момента в който ме стабилизират. Вкараха ме в ремисия. Намерихме болница в Германия и отидохме за трансплантация. Донор беше татко ми. Стоях в Германия повече от 8 месеца и се върнах ".
По сходен метод стартира и историята на Петър, който има мощни болки в корема и също постоянно подвига висока температура.
Българи в 43 страни, 21 столици и 417 града имат един адрес
Vesti.bg
„ Връзките с класа, които съумях да натрупам в 8 клас, ги прекъснах поради тези две години. Това се промени. Приятелите, които бяха преди този момент, си живееха към този момент техния живот, а аз моя ", описа Петър.
Дарина е едвам на 13 години, когато родителите и схващат, че е има израстък:
„ В началото доста ме болеше главата и не си мислехме, че ще е нещо притеснително. Бях доста спокойна, че надали ще е нещо ужасно. Ходихме близо месец на проучвания най-различни и по-късно бяхме Ядрено-магнитен резонанс и тогава се оказа, че дружно с тумора, който имам, също имах и хидроцефалия. Трябваше да създадем интервенции. Наложи се след интервенцията и да ми кажат какво тъкмо има ".
Днес те тримата са другари. Запознават се с помощта на Сдружението „ Деца с онкохематологични болести ", което е основано през 2010 година от родители на деца, заболели от рак. Днес Пепи е съвсем на 17, Криси е на 16, а Дари е на 15 години. Запознават се на летните лагери, проведени от сдружението, както и около Световните игри за успехите, на които присъединяване взимат деца от всички краища на света, само че свързани с едно – спечелили са тежката борба с рака.
„ Много е положително и прелестно да гледаш толкоз доста излекували се хора и да гледаш по какъв начин децата в инвалидните колички взимат златни медали по лека атлетика се дава късмет на децата да се покажат като спечелили. Тази година беше четвъртият лагер и в Москва бях за първи път. Много обичам да си контактувам с хората от лагерите. По-лесно е да можеш да приказваш свободно за взимане на кръв и костен мозък. За момента, когато бях без коса. По-весело е когато хората не те гледат като извънземно и все едно всеки миг умираш ", описа Криси.
Дарина пък споделя, че когато минаваш през стадиите на заболяването, както и през възобновяване от нея, имаш потребност точно от другари, които могат да схванат какво преживяваш:
„ Преди да ми окапе косата, нямах никакъв проблем да излизам. Обаче по-късно, като ми окапа, не желаех да излизам без перука. Защото няколко пъти съм приемала обиди от свои другари, с които към този момент нямам контакт. След като към този момент трябваше да махна перуката, също ми беше мъчно, тъй като действително хората по улицата ме гледаха и ме беше позор. Децата не го одобряват, мъчно може да им се изясни какво тъкмо изпитвам аз и през какво съм минала ".
Друго дете, което неотдавна става част от Сдружението, е Дамян. Той претърпява 9 интервенции. Неговата майка Искра споделя, че когато диагностицират детето ти с ракова болест е доста мъчно да не се поддаваш на страсти. Тя споделя, че дълго време е избягвала да приказва за заболяването на сина си, само че след това фамилията ѝ е решило да стане част от Сдружението, а и Дамян да взе участие в игрите за спечелили в Москва.
„ Москва на нас ни оказа помощ да се отърсим от болката, от всичко претърпяно и да продължим напред, тъй като в действителност след едно такова превръщане на живота, когато всичко е било наред, а пък внезапно се срутва, ти би трябвало време да го осъзнаеш и да схванеш, че има вяра. Москва беше едно такова нещо, което ни даде кураж. Много вяра. Детето и ние видяхме, че има толкоз доста други деца, които са претърпели сходни неща и не престават напред, че би трябвало да имат борбен дух. Дамян тогава сподели, че доста желае да се състезава и го желае. Това съревнование му оказа помощ да разбере, че може да продължава доста добре напред ", сподели Искра.
И по този начин всяка година децата чакат идващия летен лагер. Там те вършат неща типични за всеки един младеж, само че и намират другари, претърпели същото, което и те. Знаят какво им се е случило и че са преборили една от най-коварните заболявания. Знаят, че са спечелили в най-тежката борба.
Криси, Пепи и Дари се срещат с диагностицирани деца и до през днешния ден, а на всеки минаващ през лекуване в този момент споделят това:
„ Да не се опасяват да плачат. Ще е мъчно, само че минава! Да стискат зъби и да имат самообладание. Ще се оправи всичко. Да не губят кураж! Никога да не губят вяра. Защото след всичко неприятно идва нещо положително и хубаво, което ще замести всяка болежка ".
А Искра споделя, че най-важното за един родител, чул тежката диагноза на детето си, е да се постарае да мисли трезво:
„ Да не бързат с решенията. Колкото и да постанова обстановката, колкото и да е незабавна, да обмислят всяка своя стъпка, в случай че могат, тъй като са доста страстите. Нека помислят къде, кой и по какъв начин ще оперира детето им, в случай че се постанова интервенция ".
Това са единствено част от многото герои. Истинските спечелили, преборили рака. Рядко приказваме за тях, само че те описват, че желаят да бъдат чути. Днес всеки от тях води естествен метод на живот, само че помни през какъв брой тежки моменти е минал. Сдружение „ Деца с онкохематологични болести " съумява да ги сплоти и да им подсети, че има доста като тях, водили най-тежката борба и излезли от нея като първенци. Защото вяра има и множеството деца съумяват да завоюват битката с рака. Днес всички тези герои за позитивни и усмихнати девойки и момчета, които правят оценка какъв брой незначителни са множеството проблеми. Те знаят, че доста хора се сблъскват с това, през което самите те са минали, и са подготвени да подадат ръка и да им опишат, че страшното ще свърши, а след него ще пристигна и хубавото.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ