Истории за истинските герои: Децата, победили рака
Ще ви разкажем историите на едни същински герои . Момчета и девойки, излезли като победили от борбата с ракови заболявания . Те са деца, които знаят каква е цената на живота и схващат какъв брой значимо е да вярваш и да имаш вяра, че всичко ще бъде наред. Герои, които желаят да опишат своите истории и да оказват помощ на други деца, които се сблъскват с подлата болест. Как едно съдружие съумява да сплоти и да подсети на децата с онкохематологични болести, че има доста като тях, водили най-тежката борба и излезли от нея като първенци.
„ Разбирах, че би трябвало да заставам в болничното заведение, като питах в началото родителите ми какво ми има, а те ми споделиха, че е болест на кръвта. Впоследствие разбрах, че се споделя левкемия и разбрах, че е тип рак . Тогава бях с концепцията, че нямам никакво предпочитание да вървя в Германия, само че щом се постанова, ще ми създадат каквото би трябвало и ще се върна. Бях с такава концепция. Никога не съм мислела, че нещо ще се случи неверно, че нещо няма да успеем. Никога не съм имала такава настройка “.
Това е Кристела . В края на 2013 година стартира да боледува постоянно. В множеството случаи подвига висока температура, има мощна кашлица и се усеща изтощена. В началото лекарите мислят, че е вирус. Малко по-късно вземат решение да ѝ дадат и антибиотик, от който прави сериозна алергична реакция. След циркулиране по няколко лечебни заведения на 22 декември Криси е настанена в педиатрията, където лекарите и назначават разнообразни проучвания. За всеки случай медиците изпращат една от взетите натривки в ИСУЛ. Така излиза наяве, че Кристела има левкемия. На 23 декември вечерта 11-годишното момиче е преместено в Онкохематологичното поделение на ИСУЛ, а на 24-ти стартира и първата и химиотерапия. След дълга борба тя съумява да оздравее и да пребори заболяването:
„ 2016 година в края на януари ми откриха рецидив и трябваше да стартираме изначало. Вкараха ме в болничното заведение за няколко месеца, до момента в който ме стабилизират. Вкараха ме в ремисия. Намерихме болница в Германия и отидохме за трансплантация. Донор беше татко ми. Стоях в Германия повече от 8 месеца и се върнах “.
По сходен метод стартира и историята на Петър , който има мощни болки в корема и също постоянно подвига висока температура.-->
„ Връзките с класа, които съумях да натрупам в 8 клас, ги прекъснах поради тези две години. Това се промени. Приятелите, които бяха преди този момент, си живееха към този момент техния живот, а аз моя “, описа Петър.
Дарина е едвам на 13 години , когато родителите и схващат, че е има израстък:
„ В началото доста ме болеше главата и не си мислехме, че ще е нещо притеснително. Бях доста спокойна, че надали ще е нещо ужасно. Ходихме близо месец на проучвания най-различни и по-късно бяхме Ядрено-магнитен резонанс и тогава се оказа, че дружно с тумора , който имам, също имах и хидроцефалия . Трябваше да създадем интервенции. Наложи се след интервенцията и да ми кажат какво тъкмо има “.
Днес те тримата са другари . Запознават се с помощта на Сдружението „ Деца с онкохематологични болести “, което е основано през 2010 година от родители на деца, заболели от рак. Днес Пепи е съвсем на 17, Криси е на 16, а Дари е на 15 години. Запознават се на летните лагери, проведени от сдружението, както и около Световните игри за успехите, на които присъединяване взимат деца от всички краища на света, само че свързани с едно – спечелили са тежката борба с рака.
„ Много е положително и прелестно да гледаш толкоз доста излекували се хора и да гледаш по какъв начин децата в инвалидните колички взимат златни медали по лека атлетика се дава късмет на децата да се покажат като спечелили. Тази година беше четвъртият лагер и в Москва бях за първи път. Много обичам да си контактувам с хората от лагерите. По-лесно е да можеш да приказваш свободно за взимане на кръв и костен мозък. За момента, когато бях без коса. По-весело е когато хората не те гледат като извънземно и все едно всеки миг умираш “, описа Криси.
Дарина пък споделя, че когато минаваш през стадиите на заболяването, както и през възобновяване от нея, имаш потребност точно от другари, които могат да схванат какво преживяваш:
„ Преди да ми окапе косата, нямах никакъв проблем да излизам. Обаче по-късно, като ми окапа, не желаех да излизам без перука. Защото няколко пъти съм приемала обиди от свои другари, с които към този момент нямам контакт. След като към този момент трябваше да махна перуката, също ми беше мъчно, тъй като действително хората по улицата ме гледаха и ме беше позор. Децата не го одобряват, мъчно може да им се изясни какво тъкмо изпитвам аз и през какво съм минала “.
Друго дете, което неотдавна става част от Сдружението, е Дамян . Той претърпява 9 интервенции. Неговата майка Искра споделя, че когато диагностицират детето ти с ракова болест е доста мъчно да не се поддаваш на страсти. Тя споделя, че дълго време е избягвала да приказва за заболяването на сина си, само че след това фамилията ѝ е решило да стане част от Сдружението, а и Дамян да взе участие в игрите за спечелили в Москва.
„ Москва на нас ни оказа помощ да се отърсим от болката , от всичко претърпяно и да продължим напред, тъй като в действителност след едно такова превръщане на живота, когато всичко е било наред, а пък внезапно се срутва, ти би трябвало време да го осъзнаеш и да схванеш, че има вяра. Москва беше едно такова нещо, което ни даде кураж. Много вяра. Детето и ние видяхме, че има толкоз доста други деца, които са претърпели сходни неща и не престават напред, че би трябвало да имат борбен дух. Дамян тогава сподели, че доста желае да се състезава и го желае. Това съревнование му оказа помощ да разбере, че може да продължава доста добре напред “, сподели Искра.
И по този начин всяка година децата чакат идващия летен лагер. Там те вършат неща типични за всеки един младеж, само че и намират другари, претърпели същото, което и те. Знаят какво им се е случило и че са преборили една от най-коварните заболявания. Знаят, че са спечелили в най-тежката борба.
Криси, Пепи и Дари се срещат с диагностицирани деца и до през днешния ден, а на всеки минаващ през лекуване в този момент споделят това:
„ Да не се опасяват да плачат. Ще е мъчно, само че минава ! Да стискат зъби и да имат самообладание. Ще се оправи всичко. Да не губят кураж! Никога да не губят вяра. Защото след всичко неприятно идва нещо положително и хубаво, което ще замести всяка болежка “.
А Искра споделя, че най-важното за един родител, чул тежката диагноза на детето си, е да се постарае да мисли трезво:
„ Да не бързат с решенията. Колкото и да постанова обстановката, колкото и да е незабавна, да обмислят всяка своя стъпка, в случай че могат, тъй като са доста страстите. Нека помислят къде, кой и по какъв начин ще оперира детето им, в случай че се постанова интервенция “.
Това са единствено част от многото герои. Истинските спечелили, преборили рака. Р ядко приказваме за тях, само че те описват, че желаят да бъдат чути. Днес всеки от тях води естествен метод на живот, само че помни през какъв брой тежки моменти е минал. Сдружение „ Деца с онкохематологични болести ” съумява да ги сплоти и да им подсети, че има доста като тях, водили най-тежката борба и излезли от нея като първенци. Защото вяра има и множеството деца съумяват да завоюват битката с рака. Днес всички тези герои за позитивни и усмихнати девойки и момчета, които правят оценка какъв брой незначителни са множеството проблеми. Те знаят, че доста хора се сблъскват с това, през което самите те са минали, и са подготвени да подадат ръка и да им опишат, че страшното ще свърши, а след него ще пристигна и хубавото.
„ Разбирах, че би трябвало да заставам в болничното заведение, като питах в началото родителите ми какво ми има, а те ми споделиха, че е болест на кръвта. Впоследствие разбрах, че се споделя левкемия и разбрах, че е тип рак . Тогава бях с концепцията, че нямам никакво предпочитание да вървя в Германия, само че щом се постанова, ще ми създадат каквото би трябвало и ще се върна. Бях с такава концепция. Никога не съм мислела, че нещо ще се случи неверно, че нещо няма да успеем. Никога не съм имала такава настройка “.
Това е Кристела . В края на 2013 година стартира да боледува постоянно. В множеството случаи подвига висока температура, има мощна кашлица и се усеща изтощена. В началото лекарите мислят, че е вирус. Малко по-късно вземат решение да ѝ дадат и антибиотик, от който прави сериозна алергична реакция. След циркулиране по няколко лечебни заведения на 22 декември Криси е настанена в педиатрията, където лекарите и назначават разнообразни проучвания. За всеки случай медиците изпращат една от взетите натривки в ИСУЛ. Така излиза наяве, че Кристела има левкемия. На 23 декември вечерта 11-годишното момиче е преместено в Онкохематологичното поделение на ИСУЛ, а на 24-ти стартира и първата и химиотерапия. След дълга борба тя съумява да оздравее и да пребори заболяването:
„ 2016 година в края на януари ми откриха рецидив и трябваше да стартираме изначало. Вкараха ме в болничното заведение за няколко месеца, до момента в който ме стабилизират. Вкараха ме в ремисия. Намерихме болница в Германия и отидохме за трансплантация. Донор беше татко ми. Стоях в Германия повече от 8 месеца и се върнах “.
По сходен метод стартира и историята на Петър , който има мощни болки в корема и също постоянно подвига висока температура.-->
„ Връзките с класа, които съумях да натрупам в 8 клас, ги прекъснах поради тези две години. Това се промени. Приятелите, които бяха преди този момент, си живееха към този момент техния живот, а аз моя “, описа Петър.
Дарина е едвам на 13 години , когато родителите и схващат, че е има израстък:
„ В началото доста ме болеше главата и не си мислехме, че ще е нещо притеснително. Бях доста спокойна, че надали ще е нещо ужасно. Ходихме близо месец на проучвания най-различни и по-късно бяхме Ядрено-магнитен резонанс и тогава се оказа, че дружно с тумора , който имам, също имах и хидроцефалия . Трябваше да създадем интервенции. Наложи се след интервенцията и да ми кажат какво тъкмо има “.
Днес те тримата са другари . Запознават се с помощта на Сдружението „ Деца с онкохематологични болести “, което е основано през 2010 година от родители на деца, заболели от рак. Днес Пепи е съвсем на 17, Криси е на 16, а Дари е на 15 години. Запознават се на летните лагери, проведени от сдружението, както и около Световните игри за успехите, на които присъединяване взимат деца от всички краища на света, само че свързани с едно – спечелили са тежката борба с рака.
„ Много е положително и прелестно да гледаш толкоз доста излекували се хора и да гледаш по какъв начин децата в инвалидните колички взимат златни медали по лека атлетика се дава късмет на децата да се покажат като спечелили. Тази година беше четвъртият лагер и в Москва бях за първи път. Много обичам да си контактувам с хората от лагерите. По-лесно е да можеш да приказваш свободно за взимане на кръв и костен мозък. За момента, когато бях без коса. По-весело е когато хората не те гледат като извънземно и все едно всеки миг умираш “, описа Криси.
Дарина пък споделя, че когато минаваш през стадиите на заболяването, както и през възобновяване от нея, имаш потребност точно от другари, които могат да схванат какво преживяваш:
„ Преди да ми окапе косата, нямах никакъв проблем да излизам. Обаче по-късно, като ми окапа, не желаех да излизам без перука. Защото няколко пъти съм приемала обиди от свои другари, с които към този момент нямам контакт. След като към този момент трябваше да махна перуката, също ми беше мъчно, тъй като действително хората по улицата ме гледаха и ме беше позор. Децата не го одобряват, мъчно може да им се изясни какво тъкмо изпитвам аз и през какво съм минала “.
Друго дете, което неотдавна става част от Сдружението, е Дамян . Той претърпява 9 интервенции. Неговата майка Искра споделя, че когато диагностицират детето ти с ракова болест е доста мъчно да не се поддаваш на страсти. Тя споделя, че дълго време е избягвала да приказва за заболяването на сина си, само че след това фамилията ѝ е решило да стане част от Сдружението, а и Дамян да взе участие в игрите за спечелили в Москва.
„ Москва на нас ни оказа помощ да се отърсим от болката , от всичко претърпяно и да продължим напред, тъй като в действителност след едно такова превръщане на живота, когато всичко е било наред, а пък внезапно се срутва, ти би трябвало време да го осъзнаеш и да схванеш, че има вяра. Москва беше едно такова нещо, което ни даде кураж. Много вяра. Детето и ние видяхме, че има толкоз доста други деца, които са претърпели сходни неща и не престават напред, че би трябвало да имат борбен дух. Дамян тогава сподели, че доста желае да се състезава и го желае. Това съревнование му оказа помощ да разбере, че може да продължава доста добре напред “, сподели Искра.
И по този начин всяка година децата чакат идващия летен лагер. Там те вършат неща типични за всеки един младеж, само че и намират другари, претърпели същото, което и те. Знаят какво им се е случило и че са преборили една от най-коварните заболявания. Знаят, че са спечелили в най-тежката борба.
Криси, Пепи и Дари се срещат с диагностицирани деца и до през днешния ден, а на всеки минаващ през лекуване в този момент споделят това:
„ Да не се опасяват да плачат. Ще е мъчно, само че минава ! Да стискат зъби и да имат самообладание. Ще се оправи всичко. Да не губят кураж! Никога да не губят вяра. Защото след всичко неприятно идва нещо положително и хубаво, което ще замести всяка болежка “.
А Искра споделя, че най-важното за един родител, чул тежката диагноза на детето си, е да се постарае да мисли трезво:
„ Да не бързат с решенията. Колкото и да постанова обстановката, колкото и да е незабавна, да обмислят всяка своя стъпка, в случай че могат, тъй като са доста страстите. Нека помислят къде, кой и по какъв начин ще оперира детето им, в случай че се постанова интервенция “.
Това са единствено част от многото герои. Истинските спечелили, преборили рака. Р ядко приказваме за тях, само че те описват, че желаят да бъдат чути. Днес всеки от тях води естествен метод на живот, само че помни през какъв брой тежки моменти е минал. Сдружение „ Деца с онкохематологични болести ” съумява да ги сплоти и да им подсети, че има доста като тях, водили най-тежката борба и излезли от нея като първенци. Защото вяра има и множеството деца съумяват да завоюват битката с рака. Днес всички тези герои за позитивни и усмихнати девойки и момчета, които правят оценка какъв брой незначителни са множеството проблеми. Те знаят, че доста хора се сблъскват с това, през което самите те са минали, и са подготвени да подадат ръка и да им опишат, че страшното ще свърши, а след него ще пристигна и хубавото.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ