Любо Огнянов: Кривата щанга Манолова огъна маската на застарялата десница
Ще ви опиша една история от една европейска столица. Жителите на тази столица през последните години са вбесени от дупките по улиците, мръсотията в кварталите, ненормалния трафик и подозренията за корупция при ръководството.
Десните партии не съумяват да стигнат до консенсус и издигат няколко претенденти. И до момента в който вдясно се лутат по какъв начин да стигнат до обединяване, на напред във времето излиза една адвокатка.
Работила в адвокатска фирма, защитавала десни политици, упрекнати в корупция и даже наказани за връзки с мафията. Мотото и в акцията е "честност " и "по-ефикасни публични услуги ", дава обещание дигиталицация на общината, подлага на критика статуквото на обичайните партии.
Хората и имат вяра. Става въпрос за Верджиния Раджи. Тя печели триумфално на балотаж с 67% изборите в Рим преди три години с листата на "Пет звезди " – придвижване учредено от комика Бепе Грило, който стартира кариерата си в телевизионни излъчвания.
Днес Верджиния Раджи е разследвана за съмнителни назначения, нито едно от обещанията и не е спазено, Рим тъне в отпадъци, инфраструктурата не е усъвършенствана въобще.
Много дълго време се чудих по какъв начин да дефинира в една дума локалните избори у нас. Коалициите, които се родиха сред първия и втория тур обаче не оставиха кой знае какъв избор в търсенето на точния семантичен щемпел и считам, че думата "безпринципни " най-добре им подхожда.
През последната седмица се нагледахме на нечистоплътни заигравки, в които границите сред десница и левица се размиха до степен на една аморфна маса съсредоточена в една единствена цел.
Нов отечествен фронт. Тук е мястото да подчертая – няма нищо неприятно в това партии да се сплотяват против ГЕРБ, които преобладават към този момент десетилетие в общините в страната, а в София към този момент 14 години.
Но даже в политиката е значимо да следваш някакви правила. С ясни оферти какво би трябвало да се направи и по какъв начин да се направи.
А не на правилото "целта оправдава средствата ". Обявена за кривата щанга, с която да се демонтира ГЕРБ и модела на ръководство в София, Мая Манолова мина граници, които мъчно някой различен би минал.
В опита си да се добере до още и още гласове, тя одобри задушевно поддръжката на Десислава Иванчева, наказана на първа инстанция. При състояние, че началник на щаба на Манолова е някогашният заместител на Иванчева, напуснал Младост след скандал.
Мая Манолова се срами и до момента да каже за коя листа общински съветници е гласувала, само че самоуверено разгласи, че е подкрепила претендента на "Да, България " за областен кмет на Лозенец блогър Константин Павлов-Комитата.
Активен член на "Протестна мрежа " провел митингите през 2013 г против кабинета на Пламен Орешарски. Докато по същото време Манолова носеше тениска с надпис "Дайте късмет на Орешарски ".
Каква подигравка нали? О, времена, о, нрави, би възкликнал Цицерон. Протестърите обаче нямат нищо срещу социалисти, против които са се борили преди 6 години, да гласоподават за тях. Защото за кривата щанга е значимо да бъде крива. Но кривата щанга изкриви маските и на остарялата десница. Всъщност това към този момент не е остаряла десница, а застаряла десница.
Чудя се на гласоподавателите на ДСБ по какъв начин ли се усещат в компанията на тази розово-зелена сган, която се прикрепи към старите десни. Това ли е бъдещето на аристократично настроените тъмносини гласоподаватели?
В коалиция с либерали и зелени, които се хилят на смехории за безвъзмездни конски вагони, до момента в който броят делфини? Вече не са ли значими правилата в политиката, та се наложи демократите за мощна България да клекнат на социалистите.
Бившият водач на ДСБ Иван Костов преди гласуваше с омерзение. На днешните водачи на ДСБ отвращението към този момент не им стига.
Чудя се дали там не са останали единствено отвратителните, от едни адвокатски фирми, които желаят да си разпределят Манастирски ливади да вземем за пример. Как ли се усещат членовете на Българска социалистическа партия в София, които също подариха успеха на тези розово-зелени либерали в разнообразни региони. Струваше ли си, уважаеми социалисти?
Интересно по какъв начин одобряват обстоятелството, че участието в партията към този момент не се води за влиятелна част от биографията, с цел да могат да се борят за какъвто и да е пост в страната. Така беше и с Елена Йончева, която след фиаското на евроизборите, отпътува за Брюксел и от този момент ни новина, ни кост. Та да се стигне до признанието на Корнелия Нинова, че не вижда по какъв начин тя се бори с корупцията и не е удовлетворена от нея.
Доволни ли са социалистите, че дадоха властта на останките от партията на Иван Костов и либерално-зелената общественост? И по какъв начин одобряват концепцията на Мая Манолова да сътвори гражданска платформа, която обаче нямало да бъде партия. Какво тогава ще бъде?
Нещо някакво такова. Като другият претендент за националното доверие – комикът, който ще бъде новият политик от "Няма такава страна ".
В началото ви припомних ориста на кметицата на Рим от учреденото от комедиен артист италианско придвижване "Пет звезди ". Тя завоюва. Тук Манолова загуби. Поне към този момент. Защото това може да е първата и крачка при завръщането в огромната политика. Но да не забравяме и другия рефрен от една от песните на новия политик - 7, 8 и ще си паднала. Вярно е, няма такава страна с такава политика.
Десните партии не съумяват да стигнат до консенсус и издигат няколко претенденти. И до момента в който вдясно се лутат по какъв начин да стигнат до обединяване, на напред във времето излиза една адвокатка.
Работила в адвокатска фирма, защитавала десни политици, упрекнати в корупция и даже наказани за връзки с мафията. Мотото и в акцията е "честност " и "по-ефикасни публични услуги ", дава обещание дигиталицация на общината, подлага на критика статуквото на обичайните партии.
Хората и имат вяра. Става въпрос за Верджиния Раджи. Тя печели триумфално на балотаж с 67% изборите в Рим преди три години с листата на "Пет звезди " – придвижване учредено от комика Бепе Грило, който стартира кариерата си в телевизионни излъчвания.
Днес Верджиния Раджи е разследвана за съмнителни назначения, нито едно от обещанията и не е спазено, Рим тъне в отпадъци, инфраструктурата не е усъвършенствана въобще.
Много дълго време се чудих по какъв начин да дефинира в една дума локалните избори у нас. Коалициите, които се родиха сред първия и втория тур обаче не оставиха кой знае какъв избор в търсенето на точния семантичен щемпел и считам, че думата "безпринципни " най-добре им подхожда.
През последната седмица се нагледахме на нечистоплътни заигравки, в които границите сред десница и левица се размиха до степен на една аморфна маса съсредоточена в една единствена цел.
Нов отечествен фронт. Тук е мястото да подчертая – няма нищо неприятно в това партии да се сплотяват против ГЕРБ, които преобладават към този момент десетилетие в общините в страната, а в София към този момент 14 години.
Но даже в политиката е значимо да следваш някакви правила. С ясни оферти какво би трябвало да се направи и по какъв начин да се направи.
А не на правилото "целта оправдава средствата ". Обявена за кривата щанга, с която да се демонтира ГЕРБ и модела на ръководство в София, Мая Манолова мина граници, които мъчно някой различен би минал.
В опита си да се добере до още и още гласове, тя одобри задушевно поддръжката на Десислава Иванчева, наказана на първа инстанция. При състояние, че началник на щаба на Манолова е някогашният заместител на Иванчева, напуснал Младост след скандал.
Мая Манолова се срами и до момента да каже за коя листа общински съветници е гласувала, само че самоуверено разгласи, че е подкрепила претендента на "Да, България " за областен кмет на Лозенец блогър Константин Павлов-Комитата.
Активен член на "Протестна мрежа " провел митингите през 2013 г против кабинета на Пламен Орешарски. Докато по същото време Манолова носеше тениска с надпис "Дайте късмет на Орешарски ".
Каква подигравка нали? О, времена, о, нрави, би възкликнал Цицерон. Протестърите обаче нямат нищо срещу социалисти, против които са се борили преди 6 години, да гласоподават за тях. Защото за кривата щанга е значимо да бъде крива. Но кривата щанга изкриви маските и на остарялата десница. Всъщност това към този момент не е остаряла десница, а застаряла десница.
Чудя се на гласоподавателите на ДСБ по какъв начин ли се усещат в компанията на тази розово-зелена сган, която се прикрепи към старите десни. Това ли е бъдещето на аристократично настроените тъмносини гласоподаватели?
В коалиция с либерали и зелени, които се хилят на смехории за безвъзмездни конски вагони, до момента в който броят делфини? Вече не са ли значими правилата в политиката, та се наложи демократите за мощна България да клекнат на социалистите.
Бившият водач на ДСБ Иван Костов преди гласуваше с омерзение. На днешните водачи на ДСБ отвращението към този момент не им стига.
Чудя се дали там не са останали единствено отвратителните, от едни адвокатски фирми, които желаят да си разпределят Манастирски ливади да вземем за пример. Как ли се усещат членовете на Българска социалистическа партия в София, които също подариха успеха на тези розово-зелени либерали в разнообразни региони. Струваше ли си, уважаеми социалисти?
Интересно по какъв начин одобряват обстоятелството, че участието в партията към този момент не се води за влиятелна част от биографията, с цел да могат да се борят за какъвто и да е пост в страната. Така беше и с Елена Йончева, която след фиаското на евроизборите, отпътува за Брюксел и от този момент ни новина, ни кост. Та да се стигне до признанието на Корнелия Нинова, че не вижда по какъв начин тя се бори с корупцията и не е удовлетворена от нея.
Доволни ли са социалистите, че дадоха властта на останките от партията на Иван Костов и либерално-зелената общественост? И по какъв начин одобряват концепцията на Мая Манолова да сътвори гражданска платформа, която обаче нямало да бъде партия. Какво тогава ще бъде?
Нещо някакво такова. Като другият претендент за националното доверие – комикът, който ще бъде новият политик от "Няма такава страна ".
В началото ви припомних ориста на кметицата на Рим от учреденото от комедиен артист италианско придвижване "Пет звезди ". Тя завоюва. Тук Манолова загуби. Поне към този момент. Защото това може да е първата и крачка при завръщането в огромната политика. Но да не забравяме и другия рефрен от една от песните на новия политик - 7, 8 и ще си паднала. Вярно е, няма такава страна с такава политика.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ