Ще ви кажа една тайна по случая с Иванчева и

Ще ви кажа една загадка по случая с Иванчева и Петрова: в тяхното състояние са стотици, написа нашата авторка Татяна Ваксберг. И споделя за тези места в България, където смачкването на персоналното достолепие е неписан закон.
Те живеят в нечувано миризливи килии, чиито прозорци не се отварят, а по стените има няколко пласта трупове на дървеници. Единственото многообразие е всекидневната едночасова разходка навън. В останалото време разполагат с нищожно осветени четири квадратни метра повърхност. Не работят, няма библиотека, от която да си вземат книга, нямат никакво обществено другарство, никакви занимания. Ходят по потребност зад бариера с височина един метър, а самата тоалетна неведнъж е просто дупка в пода. След рандеву може да им се случи да ги съблекат чисто голи, с цел да ги обискират. Нищо, че не са напускали постройката на ареста. Хранят ги с буламачи, поднесени в мръсни буркани.

“Иванчева и Петрова ли? – възкликна един специалист по изискванията в пандизите. – Смачкани са изцяло, да. Но добре най-малко, че не са в някоя мъжка килия, където не може да се разбере дали това е помещение за спане или тоалетна ”. Колкото повече знае човек за българските арести и затвори, толкоз по-силно развива релативизъм. Дървеници? Лошо. Но пък на други места има и плъхове.
Описаното нагоре не е типично за безусловно всички затвори в страната, а единствено за някои от тях – да вземем за пример за тези, до които още не е стигнал плануваният ремонт.
България е неведнъж осъждана в Страсбург за положението на пандизите си. След пилотното решение по делото „ Нешков и други против България “ ограничения въпреки всичко се взимат. Макар и постепенно, въпреки и късно. За достолепието на стотици арестанти – прекомерно късно. Възстановяването след такива прекарвания е от време на време невероятно.

Състоянието на българските затвори е като сюжет от образователния предмет “четене с схващане ” – неправителственият бранш приказва за това неуморно от 30 години насам, само че в отговор получава обвинявания, че бездейства или че се занимава с несъществени въпроси, които не засягат болшинството. Засягат го и още по какъв начин. Покрай случая с Десислава Иванчева и Биляна Петрова всичко непрочетено за положението на българските затвори, всичко недоразбрано, подценено или подминато взе да добива светкавична известност. Целият правосъден и арестантски тормоз, на който са подложени Иванчева и Петрова, може и да е политически стимулиран. Но не е правилно, че арестантската част от този тормоз е изключение, направено особено за тях. Напротив, съществуват доста арести, в които издевателството посредством битовите условия, смачкването на персоналното достолепие към момента е предписание, норма, неписан закон.

Впрочем, по подигравка на ориста би трябвало да сме признателни за случая с Иванчева и Петрова. Над 60% от пандизчиите са без обучение или с доста ниско обучение. Няма по какъв начин да научим от тях през какво минава един задържан. Могат да ни го опишат най-вече юристите или специалистите, които изследват казуса. Стига да има кой да ги чуе, несъмнено.

Осъдени без присъда

По данни на Главна дирекция “Изпълнение на наказванията ”, пандизчиите през 2017 година са били 7 100, а обвинените и подсъдимите (тоест, арестанти без влезнала в действие присъда) – 539. В последното число влизат Десислава Иванчева и Биляна Петрова.
Предвид всичко, което научаваме за претърпяното от тях в ареста, те са станали част от една категория подсъдими, които изтърпяват наказване, до момента в който към момента са почтени. Намират се в ареста, тъй като се допуска, че биха могли да повлияят на очевидец, да избягат или иначе да саботират процеса. Но мярката, приложена към тях, не съставлява превантивно блокиране на свободата им, а обезвреждане на достолепието им. Това значи, че при възможна оправдателна присъда те биха излезли от ареста с към този момент изтърпян затворнически престой, с десетки фотоси с вериги по краката и многочислени унищожителни за достолепието детайлности – за тоалетната, храната, заболяванията, събличането… И тук ги посочваме, да. С все същия мотив, с който го вършат и множеството други медии: с цел да илюстрираме положението на някои от местата за отнемане от независимост, с цел да притеглим вниманието към един проблем, който не търпи отсрочване. А за самите Иванчева и Петрова ще остане въпросът за персоналното им професионално бъдеще. Имат ли въобще такова след всичко разказано дотук?

Автор Татяна Ваксберг

Инфо: Дойче Веле