Спортното преселение на народите
Ще съумея да се включа за този прът, не се притеснявай! След малко слизам и горе видях място на завет, където мога да седна за час и да приказвам, в този момент не духа доста...
Един от диалозите от нов вид, които се чуват в кабинковия въжен превоз на Боровец. Дистанционни работни срещи, или, както все по-често ги назовават, колове, може да се организират на повече от две хиляди метра надморска височина, на дънер с панорама към най-високия връх на Балканите, от някоя канара, на плажа или в буса, трансфорат в кемпер. Пандемията донесе проблеми и ограничения, само че някои хора, както гласи клишето за лимоните и лимонадата в живота, извлякоха и позитивно от нея. Те придвижиха своя home office на местата, на които се усещат най-добре и могат да вършат това, което ги прави щастливи. Изведнъж се оказа, че да караш сноуборд преди работа или колело в обедната отмора не е демонстрация на несериозно отношение. През 2020-2021 година градът стартира да дава все по-малко, а природата - от ден на ден. Другото събитие е, че със затварянето на заведения, молове и нощни заведения въпросните дейни хора стават от ден на ден. Спортовете навън, разходките и планините останаха измежду дребното налични и корона безвредни способи да излезеш от монотонното. И до момента в който паркингите на подстъпите за Витоша, Боровец и Банско са претъпкани, обществените мрежи бълват селфита от места като Занзибар, а имотният пазар несъмнено не е в рецесия, напълно подходящо е човек да се запита дали не се случва следващата огромна смяна. Един от новите " преселници " е Мария. Тя работи в огромна софтуерна компания и е от хората, получили опцията да избират къде да бъде домашният им офис. Сред всички ограничавания към разпространяването на вируса, с приятеля ѝ намират добра опция. Напускат квартирата си в София и се местят първо към Черно море, а след това и в планината. Вземат със себе си малко движимости, откриват, че не им би трябвало доста. " Миналата година прекарах цялото си лято на морето, живеейки в каравана. Тичах всяка заран преди работа ", споделя Мария. След края на лятото вземат решение да се насочат към планината и през октомври отиват в Боровец. Там наемат дребна дървена къщурка вид алпийско бунгало на няколко крачки от лифта. " Оказа се, че тук с изключение на лифтове и писти има и много история, красива остаряла част на курорта. Намерихме Ситняковския замък, отделихме време за разходки в планината. След като натрупа сняг пък, имахме опция да се радваме на зимните спортове ", споделя Мария, която е разпален сноубордист. Животът в Боровец дава опция съвсем всеки ден да се спуска на обичани и нови места. Може да си го разреши, тъй като работодателят ѝ е отворен в разбиранията си и я поддържа да живее по този метод. С настъпването на зимата в курорта се появяват още доста хора, основно от IT бранша, които се заселват там и работят отдалечено сходно на Мария. " Имаме сезонни карти за лифта, постоянно караме дружно през седмицата, когато има по-малко хора. Уикендите оставяме планината на тези, които идват небрежно. Повечето сме изместили малко работния си ден. Караме заран, след което работим до малко по-късно, с цел да имаме повече време за планината. " Заедно с новопридошлите в Боровец се появяват и споделени работни пространства, така наречен co-working-и, само че поради рестриктивните мерки не са отворени през целия сезон. Капитал - брой 13 Въпреки високопланинските включвания тя не счита, че работата й през последната година страда по някакъв метод, даже в противен случай. " Редовното каране на сноуборд ме кара освен да се усещам добре физически, само че се отразява позитивно и на душeвността ми, в това число на работата. Сега, когато работя отдалечено и карам съвсем всеки ден, мога да кажа, че това ми е повлияло доста добре, разликата е голяма по отношение на годините, които съм прекарала в офис. Активна съм физически, дремя по-добре, храня се по-добре. " Ако има нещо, което ѝ липсва, това са живият контакт с сътрудниците, ергономичният стол и хубавото бюро от офиса. Засега тези неналичия не са създали някого носталгичен към типичните работни пространства. " Много мои другари и познати около пандемията се реалокираха, и то освен в курорти поради спортовете, само че и на други места отвън градовете. Започват да водят по-прост живот, по-близо до природата. " Разбираемо, избират по-малки обитаеми места и поради финансовия фактор - животът в огромния град постоянно е ненужно безценен. " Освен това в този момент в града липсват множеството неща, от които един младеж се нуждае, като обществен и културен живот. В същото време виждам, че хора като мен с сходна миграция си взимат глътка въздух и понижават оборотите ", споделя Мария, която не знае какъв брой още ще останат с приятеля ѝ в Боровец, нито пък кое ще е идващото място, на което ще отидат да живеят и работят. Знаят единствено, че към този момент не им се връща в огромния град и че желаят да са по-близо до природата. Да " преодиш " Банско
Друг пандемичен " мигрант " е Чавдар, който е на управителна позиция в софтуерна компания. Той доста бързо усеща накъде отиват нещата с ковид и още след края на първия lockdown през май се снабдява с кемпер, и стартира да пътува. Така стига до места като Норвегия, Доломитите, Гърция, Албания, Косово. Важно изискване му е на всички места да има вид за бърз интернет и обособява в буса две работни места. Казва, че постоянно си носи и по най-малко една " играчка " за обичан спорт, с цел да е по-пълноценно и забавно пътуването. Освен от буса работи и откъдето другаде се наложи. Така му се случва да се включи в служебна среща (поредния кол), до момента в който се катери по Виа Ферата на скали в Доломитите в почивните дни.
Един от диалозите от нов вид, които се чуват в кабинковия въжен превоз на Боровец. Дистанционни работни срещи, или, както все по-често ги назовават, колове, може да се организират на повече от две хиляди метра надморска височина, на дънер с панорама към най-високия връх на Балканите, от някоя канара, на плажа или в буса, трансфорат в кемпер. Пандемията донесе проблеми и ограничения, само че някои хора, както гласи клишето за лимоните и лимонадата в живота, извлякоха и позитивно от нея. Те придвижиха своя home office на местата, на които се усещат най-добре и могат да вършат това, което ги прави щастливи. Изведнъж се оказа, че да караш сноуборд преди работа или колело в обедната отмора не е демонстрация на несериозно отношение. През 2020-2021 година градът стартира да дава все по-малко, а природата - от ден на ден. Другото събитие е, че със затварянето на заведения, молове и нощни заведения въпросните дейни хора стават от ден на ден. Спортовете навън, разходките и планините останаха измежду дребното налични и корона безвредни способи да излезеш от монотонното. И до момента в който паркингите на подстъпите за Витоша, Боровец и Банско са претъпкани, обществените мрежи бълват селфита от места като Занзибар, а имотният пазар несъмнено не е в рецесия, напълно подходящо е човек да се запита дали не се случва следващата огромна смяна. Един от новите " преселници " е Мария. Тя работи в огромна софтуерна компания и е от хората, получили опцията да избират къде да бъде домашният им офис. Сред всички ограничавания към разпространяването на вируса, с приятеля ѝ намират добра опция. Напускат квартирата си в София и се местят първо към Черно море, а след това и в планината. Вземат със себе си малко движимости, откриват, че не им би трябвало доста. " Миналата година прекарах цялото си лято на морето, живеейки в каравана. Тичах всяка заран преди работа ", споделя Мария. След края на лятото вземат решение да се насочат към планината и през октомври отиват в Боровец. Там наемат дребна дървена къщурка вид алпийско бунгало на няколко крачки от лифта. " Оказа се, че тук с изключение на лифтове и писти има и много история, красива остаряла част на курорта. Намерихме Ситняковския замък, отделихме време за разходки в планината. След като натрупа сняг пък, имахме опция да се радваме на зимните спортове ", споделя Мария, която е разпален сноубордист. Животът в Боровец дава опция съвсем всеки ден да се спуска на обичани и нови места. Може да си го разреши, тъй като работодателят ѝ е отворен в разбиранията си и я поддържа да живее по този метод. С настъпването на зимата в курорта се появяват още доста хора, основно от IT бранша, които се заселват там и работят отдалечено сходно на Мария. " Имаме сезонни карти за лифта, постоянно караме дружно през седмицата, когато има по-малко хора. Уикендите оставяме планината на тези, които идват небрежно. Повечето сме изместили малко работния си ден. Караме заран, след което работим до малко по-късно, с цел да имаме повече време за планината. " Заедно с новопридошлите в Боровец се появяват и споделени работни пространства, така наречен co-working-и, само че поради рестриктивните мерки не са отворени през целия сезон. Капитал - брой 13 Въпреки високопланинските включвания тя не счита, че работата й през последната година страда по някакъв метод, даже в противен случай. " Редовното каране на сноуборд ме кара освен да се усещам добре физически, само че се отразява позитивно и на душeвността ми, в това число на работата. Сега, когато работя отдалечено и карам съвсем всеки ден, мога да кажа, че това ми е повлияло доста добре, разликата е голяма по отношение на годините, които съм прекарала в офис. Активна съм физически, дремя по-добре, храня се по-добре. " Ако има нещо, което ѝ липсва, това са живият контакт с сътрудниците, ергономичният стол и хубавото бюро от офиса. Засега тези неналичия не са създали някого носталгичен към типичните работни пространства. " Много мои другари и познати около пандемията се реалокираха, и то освен в курорти поради спортовете, само че и на други места отвън градовете. Започват да водят по-прост живот, по-близо до природата. " Разбираемо, избират по-малки обитаеми места и поради финансовия фактор - животът в огромния град постоянно е ненужно безценен. " Освен това в този момент в града липсват множеството неща, от които един младеж се нуждае, като обществен и културен живот. В същото време виждам, че хора като мен с сходна миграция си взимат глътка въздух и понижават оборотите ", споделя Мария, която не знае какъв брой още ще останат с приятеля ѝ в Боровец, нито пък кое ще е идващото място, на което ще отидат да живеят и работят. Знаят единствено, че към този момент не им се връща в огромния град и че желаят да са по-близо до природата. Да " преодиш " Банско
Друг пандемичен " мигрант " е Чавдар, който е на управителна позиция в софтуерна компания. Той доста бързо усеща накъде отиват нещата с ковид и още след края на първия lockdown през май се снабдява с кемпер, и стартира да пътува. Така стига до места като Норвегия, Доломитите, Гърция, Албания, Косово. Важно изискване му е на всички места да има вид за бърз интернет и обособява в буса две работни места. Казва, че постоянно си носи и по най-малко една " играчка " за обичан спорт, с цел да е по-пълноценно и забавно пътуването. Освен от буса работи и откъдето другаде се наложи. Така му се случва да се включи в служебна среща (поредния кол), до момента в който се катери по Виа Ферата на скали в Доломитите в почивните дни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ