Ще тръгна отдалеч. От Виена с кола. Хиляда километра точно

Ще потегли отдалеко. От Виена с кола. Хиляда километра тъкмо от вратата там до вратата ни в София. Предимно магистрален път, минава през три граници и четири гранични служби.

В последните шест години съм минавала този път с кола петнайсетина пъти в двете посоки и го намирам доста добър, страховит. Или най-малко 90% от него. Удобен, хубав, първокласен и предвидим, с непрекъснато подобряваща се крайпътна инфраструктура. А за пътуващите - безкрайни слънчогледови поля и часове в приказки, четене на глас, слушане на нова музика и пеене на остаряла, избистряне на някои фамилни напрежения, интернационалното състояние и проектите за околните седмици.

През летните месеци пътническият поток по този маршрут е голям. Гастарбайтери, студенти, хиляди непрекъснати поданици на Нидерландия, Белгия, Франция, Германия, Австрия се прибират по родните си места из Балканите, Турция и още на изток. Бензиностанциите, отбивките и крайпътните зони за отмора са претъпкани с диалект на чудати диалекти, с хорски потребности и разнородни хигиенични и културни привички за превъзмогването им. От година на година се усилват санитарните и рекреативни възли край пътя, чакането понижава за сметка на хигиената, има позитивна смяна по цялото трасе. Или най-малко по 90% от него.

Частта от Виена до границата с Унгария - натоварена, само че безупречно контролирана - си коства всеки евроцент от цената на австрийската винетка. Границата е вътрешна за Шенген и действа единствено при форсмажорни условия, броя я пренос.