Джанлоренцо Бленджини: В България има добри играчи, но и добри личности
Ще става още по-трудно, само че аз имам вяра в тези момчета
Джанлоренцо Бленджини завоюва безапелационно 42-ото издание на обичайна анкета на вестник „ Труд news “ за треньор на годината. Италианецът е първият чужденец, оглавил класацията, откакто бе отпред на мъжкия народен тим по волейбол, спечелил сребърни медали на международното състезание във Филипините предишното лято. Успехът бе най-големият на представителния ни отбор от среброто на мондиала в София през 1970 година, освен това бе реализиран с съвсем юношески състав. Бленджини пое „ лъвовете “ през 2024 година, когато от отбора се отдръпнаха славни ветерани като Цветан Соколов и Теодор Салпаров. А в подмяна получи като попълнения доста от играчите, стигнали до международно сребро (2022 г.) и европейски бронз (2023 г.) при юношите.
– Сеньор Бленджини, вие сте първият чужденец, който става треньор №1 на годината в България. Чувствате ли се към този момент повече българин?
За мен е огромна чест да бъда получа тази толкоз влиятелна премия. Благодаря на тези, които са решили да гласоподават за чужденец. Благодарност на федерацията и на момчетата, с които дружно постигнахме този резултат, който ми донесе и този приз. Аз се усещам българин още от началото – освен по тази причина, че съм старши треньор, само че и че имах опцията дружно с моите сътрудници да изградя нрав на състезателите и да работим на мира. Това ни оказа помощ да реализираме триумфа.
– Спечелването на сребърните медали от международното състезание е най-големият триумф на мъжкия ни тим от 1970 година насам. Какво знаехте за българския волейбол, преди да поемете националния ни тим и очаквахте ли такова достижение?
Знаех за волейболната история на България, че е с огромни обичаи, само че напоследък липсваха резултати. За да се промени това, одобрих с отговорност предлагането да бъда треньор на България. Не мога да кажа, че съм очаквал този резултат, само че имах вяра, че е вероятен.
– Какви са връзките ви с Любомир Ганев, президента на федерацията? Помните ли стила му от времената, когато играеше в Италия? Кой наподобява на Ганев от настоящия ви тим?
Познавам доста добре Любо! Ходил съм да го виждам, когато играеше в Кунео, което беше покрай мястото, където пребивавам. Гледал съм го и с националния тим на България. Беше играч с офанзива и мощ, мъчно е да се вършат съпоставения с днешните играчи. Волейболът в този момент е доста друг. Състезателите от националния тим на България през годините се славеха като доста положителни нападатели. Александър Николов е подобен вид играч, цялостен с модели на офанзива и сервиса, който има. Наистина е доста мощен и мощен за тези години.
– Наследихте група от млади състезатели, които имаха съществени триумфи на юношески шампионати. Колко сложна беше задачата да ги извършите сполучливи и в мъжкия волейбол?
Когато получих предлагането да конструирам тим с тези момчета, се заех да изградим нещо хубаво с доста жертви и в един дълъг развой. Познавах състезателите, родени през 2003 и 2004 година, само че познавах и другите български играчи, въпреки и не в елементи. Надявах се, че можем да изградим нещо значимо. Нашата цел е да се класираме за олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 година, само че знаем, че ще бъде доста мъчно. Вярвам в тези момчета. Както постоянно, в спорта не всичко зависи от теб, само че ние ще създадем всичко по нашите благоприятни условия да осъществим задачата.
– Волейболът се слави като „ най-отборният спорт “ – един състезател не може да направи нищо самичък. Виждате ли отбора си като цяла структура и беше ли ви мъчно да убедите всички играчи, че би трябвало да са част от тази структура? В България постоянно споделяме, че нямаме задоволително материал за тим спрямо други страни. Дори даваме за образец Италия, където отборните спортове са измежду най-хубавите в света…
Волейболът е екипен спорт. Вярвам в две неща – методологията е главното. Трябва да се работи редом – самостоятелно с играчите и с тима. Трябва да се дава приоритет на отбора и редом на всеки играч. По този метод взаимно да се вдигне качеството и на двете. Другото нещо – не синтезирам и не упреквам, без значение дали са италианци или българи. Харесва ми да мисля за личността. Вярвам, че на всички позиции има положителни играчи и не толкоз мощни. Трябва да се търсят решения, да се вършат избори, да се работи. Вярвам в личностите, тъй като личностните качества са за цялостен живот. Професионалният живот е единствено един интервал – работиш с един треньор, един управител за несъмнено време, само че ти си това от момента, в който се раждаш досега, в който умираш. Много по-важно е какъв си като персона. Това, което открих тук, е, че има положителни играчи, само че има и положителни персони, с които може да се построи тим.
– Не съм волейболен треньор, само че в случай че повеждам отбор против България, целта ми ще е: „ Блокирай Алекс Николов, внимавай за Мони! “ Какъв би бил вашият отговор? Те двамата ли са ключът или има още под повърхността?
Знаем, че имаме двама играчи, които са със съществено показване и с огромно бъдеще, само че в тима има и други доста качествени хора. Вярвам, че на високо равнище има състезатели с по-голяма значимост, както в Италия са Микелето и Джанели, в Полша са Леон, Форнал и Курек. Това са единствено образци. Вярно е, че Алекс и Мони са доста значими за нашия тим, само че те са момчета вътре в групата с всички останали. Говори се доста за тях, само че те работят, както останалите и споделят с останалите всичко. Един тим би трябвало да споделя, с цел да стане по-силен.
– А когато топката е във въздуха и нещо би трябвало да се случи… Лично решение на състезателя ли е или е програмирано преди този момент от вас?
Според мен ключът е по кое време тъкмо взимаш решенията. Силният състезател взема решение, преди да пристигна времето, когато към този момент би трябвало да извърши. Към това се стремим. Не може всичко да се програмира, само че работата на треньора е да приготви тима и да усъвършенства техническите качества. Да накара играчите да схванат кое решение би трябвало да вземат. Може да го направи секунди преди този момент. Много неща не се знае по какъв начин ще се развият, само че ключът един добър състезател да се развие в доста мощен е умеенето да проучва обстановките и да знае по какъв начин да постъпи вярно. Ние, треньорите, би трябвало да учим състезателите и това е дълъг развой, само че е и единственият път към високото равнище.
– Български млади спортисти (да го кажем потомство Z) направиха доста положителни резултати в последните две години и волейболът не е изключение. Виждате ли това и у вашите играчи, които бяха най-младият тим на международното състезание?
В лицето на тази група, генерацията 03/04, имаме една база. А при нас е Мони Николов, който е роден 2006 година, Вярвам на качествата на състезателите. В целия спорт има интервали, в които има състезатели с доста качества. Мисля, че цената на играчите се вижда, а в случай че погледнем в бъдещето – имаме генерация 07, след това ще прибавим 08/09…
– Да си треньор на народен тим е друго от клубен. Най-малкото не можеше да купуваш състезатели. Колко рисковано беше решението ви, откакто имахте триумфи в родината си?
Питате по кое време ще съм подготвен за такова предизвикателство? Вече съм подготвен. Познавам играчите, желаех това предизвикателство, тъй като е мъчно. Знаех, че ще е мъчно, само че имам вяра доста, че може да се направи. Приех предлагането, тъй като желая да се впусна в това предизвикателство. Да, имам вяра.
– Вие сте част от един самобитен „ волейболен импорт “ от Италия в България дружно с още експерти, които работят в клубове и школи. У нас обичахме да припомняме по какъв начин сме „ учили италианците на волейбол “, освен това когато Италия беше мощ №1. И в този момент наподобява, че вие ни връщате жеста. Разкажете повече за вашия ангажимент към българския волейбол, в който консултирате клубове и подготвяте стратегия за насърчаване на млади играчи?
Не имам вяра, че някой учи някого. Вярвам, че има експерти. Приемам задачата сега български играчи да отидат в Италия, с цел да подобрят равнището си. Един италиански треньор, който работи в България, употребява своите контакти и другарства, с цел да спомага за това. Искам да направя модел – тези момчета да се усъвършенстват и да реализират задачите, които сме си сложили с тях и с федерацията. В наше лице им предлагаме различен опит, апропо това съм го правил и с тима на Италия. Даваме опция на повече състезатели да видят по какъв начин се тренира на високо равнище, да вършат верните избори къде да отидат да играят. Посещавам клубовете, където има млади момчетата и управлявам дали извършват моите инструкции. За това тръгнахме към съставяне на група играчи под формата на „ Б “ тим с мисъл за бъдещето. Според мен визията е доста значима, след това майсторството и опитът ще се покажат. Но би трябвало да се работи 12 месеца в годината и тогава израстването е доста по-бързо. Само през лятото в националния тим не е задоволително.
– Тежко ли ви беше като експерт да водите тим против родната ви Италия на финала на международно състезание?
Да играя срещу личната си страна е малко необичайно, тъй като съм водил Италия доста години с доста състезатели, където сме стигнали до две олимпийски игри. Беше малко по-специално, само че за това си помислих едвам след мача. А по време на финала мислех за моя тим и търсех по какъв начин да му оказа помощ, с цел да е спокоен, с цел да знае по какъв начин да играе по-добре в сложните моменти. За мотивация не би трябвало да приказваме. Това е край.
– А тежко ли ви е като италианец да живеете в България? Чувал съм, че италианците не обичат да напущат родината, тъй като считат, че на никое място другата храната не е като тяхната…
За мен не е мъчно да пребивавам в България, аз се усещам доста добре. Храната ми харесва, също по този начин и хората. От самото начало получих почитание. Не е плод единствено на резултатите от предишното лято. Аз съм фен на храната, обичам шопска салата, саралия, харесват ми български ястия, разнообразни от тези в Италия. Харесва ми разликата от това, което вършим в родината ми – обядите, вечерите…
– Ще останете най-малко до олимпиадата в Лос Анджелис през 2028 година. Сребърните медали от Манила са повече от предстоящото, само че в този момент всички чакат още повече. Особено на европейското състезание през септември в София. Как ще запазите мотивацията след толкоз сполучлива година?
По-трудната част остава пред нас по няколко аргументи. Първо упованията са доста високи. Вярвам, че тези момчета ще се оправят с напрежението. Но тъкмо когато упованията са огромни, ключът е да бъдем съсредоточени и да се опитаме да работим по този начин, както и преди огромния триумф от Манила. Да сме подготвени на всеотдайност, да знаем, че можем да играем против всички, само че и да знаем, че, в случай че не демонстрираме най-хубавия си волейбол, можем да загубим от доста тимове. Ще бъде по-трудно! Не единствено поради упованията, освен от това, което мина, само че също по този начин и тъй като нашите съперници ще ни обръщат по-голямо внимание. Ключът е да останем същите както предходната година, да имаме модел на работа, само че на първо място скромността. Скромността като хора! Да вършим всеки ден всичко, да бъдем фанатици в това да подобряваме знанията и равнището си и да го поддържаме.
– Като един огромен треньор какво бихте предложили на България за развиване на спорта?
Не мога да давам генерална оценка и мнение за спорта. Вярвам в качеството на работа, имам вяра в скромността, имам вяра в избора на играчите. С някои би трябвало самообладание, други по-бързо показват упоритост, която треньорите желаем. Мисля, че младите имат страховит запас, те са книга, която още се написа. Харесва ми доста да съм с млади състезатели. Има доста играчи в Италия, с които съм работил и съм оказал помощ за тяхното развиване. За мен е горделивост това, което върша в този момент в България. Визия и доста работа – когато си гений, това е методът да стигнеш до високото равнище. Още едно значимо нещо за треньорите – би трябвало непрекъснато да актуализираме познанията си, да търсим нови способи, да разбираме и модифицираме работата си. Аз за 25 години в моята кариера съм модифицирал доста в моя модел. Много е значимо.
– Следите ли други спортове?
Да, виждам всички други спортове, виждам освен футбол, само че и тенис, баскетбол… Моят любимец сега е Яник Синер, освен като резултати, само че също по този начин модел на лична кариера.
– Как бихте описали българите в едно изречение?
Българите са същински, откровени и почтени, това усетих още първоначално. Също когато нещата не вървят, споделят нещата с откровеност и почтеност. Това за мен е доста значимо.
Джанлоренцо Бленджини завоюва безапелационно 42-ото издание на обичайна анкета на вестник „ Труд news “ за треньор на годината. Италианецът е първият чужденец, оглавил класацията, откакто бе отпред на мъжкия народен тим по волейбол, спечелил сребърни медали на международното състезание във Филипините предишното лято. Успехът бе най-големият на представителния ни отбор от среброто на мондиала в София през 1970 година, освен това бе реализиран с съвсем юношески състав. Бленджини пое „ лъвовете “ през 2024 година, когато от отбора се отдръпнаха славни ветерани като Цветан Соколов и Теодор Салпаров. А в подмяна получи като попълнения доста от играчите, стигнали до международно сребро (2022 г.) и европейски бронз (2023 г.) при юношите.
– Сеньор Бленджини, вие сте първият чужденец, който става треньор №1 на годината в България. Чувствате ли се към този момент повече българин?
За мен е огромна чест да бъда получа тази толкоз влиятелна премия. Благодаря на тези, които са решили да гласоподават за чужденец. Благодарност на федерацията и на момчетата, с които дружно постигнахме този резултат, който ми донесе и този приз. Аз се усещам българин още от началото – освен по тази причина, че съм старши треньор, само че и че имах опцията дружно с моите сътрудници да изградя нрав на състезателите и да работим на мира. Това ни оказа помощ да реализираме триумфа.
– Спечелването на сребърните медали от международното състезание е най-големият триумф на мъжкия ни тим от 1970 година насам. Какво знаехте за българския волейбол, преди да поемете националния ни тим и очаквахте ли такова достижение?
Знаех за волейболната история на България, че е с огромни обичаи, само че напоследък липсваха резултати. За да се промени това, одобрих с отговорност предлагането да бъда треньор на България. Не мога да кажа, че съм очаквал този резултат, само че имах вяра, че е вероятен.
– Какви са връзките ви с Любомир Ганев, президента на федерацията? Помните ли стила му от времената, когато играеше в Италия? Кой наподобява на Ганев от настоящия ви тим?
Познавам доста добре Любо! Ходил съм да го виждам, когато играеше в Кунео, което беше покрай мястото, където пребивавам. Гледал съм го и с националния тим на България. Беше играч с офанзива и мощ, мъчно е да се вършат съпоставения с днешните играчи. Волейболът в този момент е доста друг. Състезателите от националния тим на България през годините се славеха като доста положителни нападатели. Александър Николов е подобен вид играч, цялостен с модели на офанзива и сервиса, който има. Наистина е доста мощен и мощен за тези години.
– Наследихте група от млади състезатели, които имаха съществени триумфи на юношески шампионати. Колко сложна беше задачата да ги извършите сполучливи и в мъжкия волейбол?
Когато получих предлагането да конструирам тим с тези момчета, се заех да изградим нещо хубаво с доста жертви и в един дълъг развой. Познавах състезателите, родени през 2003 и 2004 година, само че познавах и другите български играчи, въпреки и не в елементи. Надявах се, че можем да изградим нещо значимо. Нашата цел е да се класираме за олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 година, само че знаем, че ще бъде доста мъчно. Вярвам в тези момчета. Както постоянно, в спорта не всичко зависи от теб, само че ние ще създадем всичко по нашите благоприятни условия да осъществим задачата.
– Волейболът се слави като „ най-отборният спорт “ – един състезател не може да направи нищо самичък. Виждате ли отбора си като цяла структура и беше ли ви мъчно да убедите всички играчи, че би трябвало да са част от тази структура? В България постоянно споделяме, че нямаме задоволително материал за тим спрямо други страни. Дори даваме за образец Италия, където отборните спортове са измежду най-хубавите в света…
Волейболът е екипен спорт. Вярвам в две неща – методологията е главното. Трябва да се работи редом – самостоятелно с играчите и с тима. Трябва да се дава приоритет на отбора и редом на всеки играч. По този метод взаимно да се вдигне качеството и на двете. Другото нещо – не синтезирам и не упреквам, без значение дали са италианци или българи. Харесва ми да мисля за личността. Вярвам, че на всички позиции има положителни играчи и не толкоз мощни. Трябва да се търсят решения, да се вършат избори, да се работи. Вярвам в личностите, тъй като личностните качества са за цялостен живот. Професионалният живот е единствено един интервал – работиш с един треньор, един управител за несъмнено време, само че ти си това от момента, в който се раждаш досега, в който умираш. Много по-важно е какъв си като персона. Това, което открих тук, е, че има положителни играчи, само че има и положителни персони, с които може да се построи тим.
– Не съм волейболен треньор, само че в случай че повеждам отбор против България, целта ми ще е: „ Блокирай Алекс Николов, внимавай за Мони! “ Какъв би бил вашият отговор? Те двамата ли са ключът или има още под повърхността?
Знаем, че имаме двама играчи, които са със съществено показване и с огромно бъдеще, само че в тима има и други доста качествени хора. Вярвам, че на високо равнище има състезатели с по-голяма значимост, както в Италия са Микелето и Джанели, в Полша са Леон, Форнал и Курек. Това са единствено образци. Вярно е, че Алекс и Мони са доста значими за нашия тим, само че те са момчета вътре в групата с всички останали. Говори се доста за тях, само че те работят, както останалите и споделят с останалите всичко. Един тим би трябвало да споделя, с цел да стане по-силен.
– А когато топката е във въздуха и нещо би трябвало да се случи… Лично решение на състезателя ли е или е програмирано преди този момент от вас?
Според мен ключът е по кое време тъкмо взимаш решенията. Силният състезател взема решение, преди да пристигна времето, когато към този момент би трябвало да извърши. Към това се стремим. Не може всичко да се програмира, само че работата на треньора е да приготви тима и да усъвършенства техническите качества. Да накара играчите да схванат кое решение би трябвало да вземат. Може да го направи секунди преди този момент. Много неща не се знае по какъв начин ще се развият, само че ключът един добър състезател да се развие в доста мощен е умеенето да проучва обстановките и да знае по какъв начин да постъпи вярно. Ние, треньорите, би трябвало да учим състезателите и това е дълъг развой, само че е и единственият път към високото равнище.
– Български млади спортисти (да го кажем потомство Z) направиха доста положителни резултати в последните две години и волейболът не е изключение. Виждате ли това и у вашите играчи, които бяха най-младият тим на международното състезание?
В лицето на тази група, генерацията 03/04, имаме една база. А при нас е Мони Николов, който е роден 2006 година, Вярвам на качествата на състезателите. В целия спорт има интервали, в които има състезатели с доста качества. Мисля, че цената на играчите се вижда, а в случай че погледнем в бъдещето – имаме генерация 07, след това ще прибавим 08/09…
– Да си треньор на народен тим е друго от клубен. Най-малкото не можеше да купуваш състезатели. Колко рисковано беше решението ви, откакто имахте триумфи в родината си?
Питате по кое време ще съм подготвен за такова предизвикателство? Вече съм подготвен. Познавам играчите, желаех това предизвикателство, тъй като е мъчно. Знаех, че ще е мъчно, само че имам вяра доста, че може да се направи. Приех предлагането, тъй като желая да се впусна в това предизвикателство. Да, имам вяра.
– Вие сте част от един самобитен „ волейболен импорт “ от Италия в България дружно с още експерти, които работят в клубове и школи. У нас обичахме да припомняме по какъв начин сме „ учили италианците на волейбол “, освен това когато Италия беше мощ №1. И в този момент наподобява, че вие ни връщате жеста. Разкажете повече за вашия ангажимент към българския волейбол, в който консултирате клубове и подготвяте стратегия за насърчаване на млади играчи?
Не имам вяра, че някой учи някого. Вярвам, че има експерти. Приемам задачата сега български играчи да отидат в Италия, с цел да подобрят равнището си. Един италиански треньор, който работи в България, употребява своите контакти и другарства, с цел да спомага за това. Искам да направя модел – тези момчета да се усъвършенстват и да реализират задачите, които сме си сложили с тях и с федерацията. В наше лице им предлагаме различен опит, апропо това съм го правил и с тима на Италия. Даваме опция на повече състезатели да видят по какъв начин се тренира на високо равнище, да вършат верните избори къде да отидат да играят. Посещавам клубовете, където има млади момчетата и управлявам дали извършват моите инструкции. За това тръгнахме към съставяне на група играчи под формата на „ Б “ тим с мисъл за бъдещето. Според мен визията е доста значима, след това майсторството и опитът ще се покажат. Но би трябвало да се работи 12 месеца в годината и тогава израстването е доста по-бързо. Само през лятото в националния тим не е задоволително.
– Тежко ли ви беше като експерт да водите тим против родната ви Италия на финала на международно състезание?
Да играя срещу личната си страна е малко необичайно, тъй като съм водил Италия доста години с доста състезатели, където сме стигнали до две олимпийски игри. Беше малко по-специално, само че за това си помислих едвам след мача. А по време на финала мислех за моя тим и търсех по какъв начин да му оказа помощ, с цел да е спокоен, с цел да знае по какъв начин да играе по-добре в сложните моменти. За мотивация не би трябвало да приказваме. Това е край.
– А тежко ли ви е като италианец да живеете в България? Чувал съм, че италианците не обичат да напущат родината, тъй като считат, че на никое място другата храната не е като тяхната…
За мен не е мъчно да пребивавам в България, аз се усещам доста добре. Храната ми харесва, също по този начин и хората. От самото начало получих почитание. Не е плод единствено на резултатите от предишното лято. Аз съм фен на храната, обичам шопска салата, саралия, харесват ми български ястия, разнообразни от тези в Италия. Харесва ми разликата от това, което вършим в родината ми – обядите, вечерите…
– Ще останете най-малко до олимпиадата в Лос Анджелис през 2028 година. Сребърните медали от Манила са повече от предстоящото, само че в този момент всички чакат още повече. Особено на европейското състезание през септември в София. Как ще запазите мотивацията след толкоз сполучлива година?
По-трудната част остава пред нас по няколко аргументи. Първо упованията са доста високи. Вярвам, че тези момчета ще се оправят с напрежението. Но тъкмо когато упованията са огромни, ключът е да бъдем съсредоточени и да се опитаме да работим по този начин, както и преди огромния триумф от Манила. Да сме подготвени на всеотдайност, да знаем, че можем да играем против всички, само че и да знаем, че, в случай че не демонстрираме най-хубавия си волейбол, можем да загубим от доста тимове. Ще бъде по-трудно! Не единствено поради упованията, освен от това, което мина, само че също по този начин и тъй като нашите съперници ще ни обръщат по-голямо внимание. Ключът е да останем същите както предходната година, да имаме модел на работа, само че на първо място скромността. Скромността като хора! Да вършим всеки ден всичко, да бъдем фанатици в това да подобряваме знанията и равнището си и да го поддържаме.
– Като един огромен треньор какво бихте предложили на България за развиване на спорта?
Не мога да давам генерална оценка и мнение за спорта. Вярвам в качеството на работа, имам вяра в скромността, имам вяра в избора на играчите. С някои би трябвало самообладание, други по-бързо показват упоритост, която треньорите желаем. Мисля, че младите имат страховит запас, те са книга, която още се написа. Харесва ми доста да съм с млади състезатели. Има доста играчи в Италия, с които съм работил и съм оказал помощ за тяхното развиване. За мен е горделивост това, което върша в този момент в България. Визия и доста работа – когато си гений, това е методът да стигнеш до високото равнище. Още едно значимо нещо за треньорите – би трябвало непрекъснато да актуализираме познанията си, да търсим нови способи, да разбираме и модифицираме работата си. Аз за 25 години в моята кариера съм модифицирал доста в моя модел. Много е значимо.
– Следите ли други спортове?
Да, виждам всички други спортове, виждам освен футбол, само че и тенис, баскетбол… Моят любимец сега е Яник Синер, освен като резултати, само че също по този начин модел на лична кариера.
– Как бихте описали българите в едно изречение?
Българите са същински, откровени и почтени, това усетих още първоначално. Също когато нещата не вървят, споделят нещата с откровеност и почтеност. Това за мен е доста значимо.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ