Ще се вдигне ли цената на хляба
Ще се вдигне ли цената на хляба?
Очаквам предлагането за връщането на 20% ставка да бъде отхвърлено от политическите
сили, споделя в особено изявление за вестник СТАНДАРТ Мариана Кукушева,
ръководител на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите
– Госпожо Кукушева, пристигна време за Бюджет 2025 и финансовото министерство незабавно се сети
за ставката от 0% Данък добавена стойност за хляба и брашното като заложи в проектозакона връщане на 20%
като една от ограниченията за увеличението на приходите.
При състояние, че очакваните разходи в бюджета за следващата година са с 18 милиарда повече,
а очертаващата се дупка в хазната е най-малко 14 милиарда лв., ако се съблюдава допустим недостиг до
3%, дали повдигането на Данък добавена стойност за хляба ще има резултат за попълване на тази дупка в хазната или
той ще е по-скоро противоположен: както споделя една сентенция – вместо да изпишат вежди, ще извадят очи?
– В момента в публичното пространство се пробват да ни пришият към други сектори и
разясняват за вероятно несъбрано Данък добавена стойност под формата на 400 милиона лв., че то ще е от хляба и
ресторантьорите.Тази цифра не ни касае. При нас става въпрос за към 60 милиона Данък добавена стойност общо за
брашно и самун, които биха могли да се съберат. Тази сума се разпределя безусловно отмерено при
хората и в този момент желаят да им ги вземат и да ги изхарчат, както те си решат. 60 млн.лв. са имагинерна
цифра. Тоест, предстои на подозрения дали тя може да бъде събрана.
Защото има безапелационната детайлност, че в случай че бъде върнат 20% Данък добавена стойност на хляба и брашното,
ще се основат още веднъж условия за пораждане на сив бранш, който при нас преди 3 години и половина беше към 50 %.
Освен това връщането на ставката на Данък добавена стойност за хляба и брашното касае само и единствено крайния
консуматор, каквито са хората, които ежедневно купуват самун.
Ние като производители не плащаме Данък добавена стойност, а го приспадаме по веригата, тъй като не продаваме на краен производител, а доставяме хляба на търговците.
Връщането на 20% Данък добавена стойност значи да се повиши най-малко 30% един път цената на брашното и втори
път цената на хляба.
Защото 20 % се чака да отидат в държавната хазна,
а 10% от тези общо 30% ще бъдат комерсиалната надценка на тези артикули.
Ние работим само и единствено с доставни цени, които са доста разнообразни от това, което заплаща потребителят.
– Как ще повлияе връщането на ставката от20% върху цената на най-социалната стока – хляба? Очаквате ли цена над 3 лв., каквито прогнози към този момент се появиха?
– Няма по какъв начин към днешна дата да предвиждаме какъв брой ще е цената на хляба,
като се изключи че ще се повишава. Има и още един извънредно значим факт.
В момента цената на хляба и брашното е безусловно устойчива.
При вероятно връщане на ставката тя ще се промени. Борсовите показатели на пшеницата все още демонстрират наклонност за трайно покачване,т.е.на всеки 7/10 дни ще имаме нова по-висока цена.
– Редно ли е ресторантьорите поради 9-процентната им ставка и хлебарите,
които продават най-масовия артикул за най-бедните хора,
да са под един знаменател за връщането на 20% Данък добавена стойност? Все отново ходенето на ресторант не е всекидневна нужда, а някакъв тип разкош.
– Това е манипулативен трик, който се употребява от политиците да внушават и построяват публично мнение, че ние сме на един кантар, а това не е по този начин.
Хлябът е артикул от първа нужда, която подсигурява продоволствената сигурност.
И това определение е обещано от международната организация за изхранване на популацията на Земята – ФАО. Ресторантите са бизнес,
който се развива в областта на първокласните услуги.
Ние не сме по никакъв метод свързани между тях като и няма по какъв начин да бъдем обединявани по този метод в мненията на който и да било министър.
– Как ще се отрази връщането на 20-процентната ставка на хлебопроизводителите в случай, че компаниите в този отрасъл са най-вече микропредприятия?
– Това ще докара само и единствено до основаване на сив бранш.
Ще бъде безапелационна крачка обратно за стопанската система на страната.
Няма да има друго отражение върху нашия отрасъл, с изключение на в посока,
която е обвързвана с обстоятелството, че чакаме да спадне леко потреблението на крайник, защото продуктът ще става все по-скъп.
Всеки, който твърди, че ще има банкрути от връщане на Данък добавена стойност, звучи безусловно несериозно.
Няма да има стопански изчезващи предприятия, тъй като това е въпрос на пазарен механизъм,
а не на данъчно облагане. През формалната статистика е потвърдено, че българският самун е най-евтината храна в целия Европейски съюз, само че това може да бъде променено.
– Добавя се още една тежест, изключително осезателна за дребния бизнес – повдигането на
минималната работна заплата от 933 на 1077 лв. от 1 януари, 2025 – това увеличава
разноските на предприятията. Освен това постанова и повдигане на другите заплати,
с цел да не паднат те до равнището на минималната.
Очаквате ли поради тези нараснали разноски,
плюс в допълнение нараснала административна тежест,
много от производителите още веднъж да преминат в сивия бранш, от който излязоха с въвеждането на нулевата ставка?
– България е претендент за приемането в еврозоната,
а това е обвързвано с отговаряне на избрани стопански условия, които би трябвало да бъдат основани у нас.
Не можем да приказваме за еврозона и за ниски приходи,
които не дават продоволствена обезпеченост на популацията. От друга страна минималната работна заплата се отразява върху заплащането във всеки бизнес.
Ние, хлебарите от дълго време не работим на минимална работна заплата.
При нас възнагражденията са доста по-високи.
Минималната работна заплата е обвързвана на първо място със заплащането в обществените браншове.Тези заплати би трябвало да бъдат заработени от бизнеса.
Дали той ще успее да се оправи е въпрос, който следва да забележим.
Забелязва се и открита наклонност за увеличение на държавната и обществена администрация всяка година.
Оттам идва и огромна част от нарасналите разноски за възнаграждение на труда на хората, заети в обществената администрация.
Стои въпросът какъв брой се повишава трудът на тези хора и има ли въобще критерии за оценяване.
Говорим за действителни критерии, а не за нормално атестиране,
каквото се организира всяка година в този тип администрации. Трябва да се прояви голям разсъдък във връзка с бъдещите разноски на нашата страна.
– България е една от европейските страни с най-високи ставки на Данък добавена стойност за храните, в множеството страни те са диференцирани и по-ниски.
Какъв знак за нейните жители е връщането на Данък добавена стойност за хляба и брашното още веднъж на 20% при
състояние, че поради влизането в еврозоната се борим с инфлацията и бедността?
– Връщането на ставката, която е единна за всички храни и питиета,
без значение дали те са от първа нужда ли са категория „ Луксозни “,
е изрично крачка обратно.
Развитите страни,
гонейки висок стандарт на живот, имат съществени обществени придобивки и пакет от ограничения, които насърчават потреблението на хората. В тези страни храните са диференцирани без Данък добавена стойност ставки, а най-често на хляба е 0%. С оглед на това би трябвало да признаем, че България е единствената страна, която ликвидира опцията за диференцирана Данък добавена стойност ставка на хляба и брашното.
– Работодателите в Тристранния съвет са срещу такава мярка, на какво мнение са синдикатите, които по хипотеза пазят ползите на най-бедните и обществено слаби пластове на популацията?
– Най-интересното е, че премахването на тази обществена мярка е предложение, пристигнало от представителите на обществените сътрудници. Всеки българин може да си направи изводите.
– Очаква се решенията по Бюджет 2025 да се вземат след разискване с депутатите от51-ото Народно заседание. Какво ще им кажете?
– Всички народни представители физически поддържаха в границите на 3 години и половина въвеждането и оставянето в действие на тази мярка 0% Данък добавена стойност на хляба и брашното. Този факт пристигна в удостоверение на тезата, че е допустима обединителна идея сред всички политически сили в България. Към момента чакам депутатите и техните политически водачи да спазят своите обещания, тъй като имам вяра, че имат обществена сензитивност и си дават сметка, че 50-60 млн. лева предстоящи доходи не са сума, която може да стресне държавния бюджет. Няма за какво тези пари да се вземат от хората. Вярвам, че желаят да са в управлението на страна, в коята няма сив бранш! Надявам се, че знаят и помнят, че никой не е по-голям от хляба! Очаквам предлагането за връщането на 20% ставка да бъде изрично отхвърлено от всички политически сили. Тази национална идея ще подсигурява бъдещето им като държавници.
Очаквам предлагането за връщането на 20% ставка да бъде отхвърлено от политическите
сили, споделя в особено изявление за вестник СТАНДАРТ Мариана Кукушева,
ръководител на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите
– Госпожо Кукушева, пристигна време за Бюджет 2025 и финансовото министерство незабавно се сети
за ставката от 0% Данък добавена стойност за хляба и брашното като заложи в проектозакона връщане на 20%
като една от ограниченията за увеличението на приходите.
При състояние, че очакваните разходи в бюджета за следващата година са с 18 милиарда повече,
а очертаващата се дупка в хазната е най-малко 14 милиарда лв., ако се съблюдава допустим недостиг до
3%, дали повдигането на Данък добавена стойност за хляба ще има резултат за попълване на тази дупка в хазната или
той ще е по-скоро противоположен: както споделя една сентенция – вместо да изпишат вежди, ще извадят очи?
– В момента в публичното пространство се пробват да ни пришият към други сектори и
разясняват за вероятно несъбрано Данък добавена стойност под формата на 400 милиона лв., че то ще е от хляба и
ресторантьорите.Тази цифра не ни касае. При нас става въпрос за към 60 милиона Данък добавена стойност общо за
брашно и самун, които биха могли да се съберат. Тази сума се разпределя безусловно отмерено при
хората и в този момент желаят да им ги вземат и да ги изхарчат, както те си решат. 60 млн.лв. са имагинерна
цифра. Тоест, предстои на подозрения дали тя може да бъде събрана.
Защото има безапелационната детайлност, че в случай че бъде върнат 20% Данък добавена стойност на хляба и брашното,
ще се основат още веднъж условия за пораждане на сив бранш, който при нас преди 3 години и половина беше към 50 %.
Освен това връщането на ставката на Данък добавена стойност за хляба и брашното касае само и единствено крайния
консуматор, каквито са хората, които ежедневно купуват самун.
Ние като производители не плащаме Данък добавена стойност, а го приспадаме по веригата, тъй като не продаваме на краен производител, а доставяме хляба на търговците.
Връщането на 20% Данък добавена стойност значи да се повиши най-малко 30% един път цената на брашното и втори
път цената на хляба.
Защото 20 % се чака да отидат в държавната хазна,
а 10% от тези общо 30% ще бъдат комерсиалната надценка на тези артикули.
Ние работим само и единствено с доставни цени, които са доста разнообразни от това, което заплаща потребителят.
– Как ще повлияе връщането на ставката от20% върху цената на най-социалната стока – хляба? Очаквате ли цена над 3 лв., каквито прогнози към този момент се появиха?
– Няма по какъв начин към днешна дата да предвиждаме какъв брой ще е цената на хляба,
като се изключи че ще се повишава. Има и още един извънредно значим факт.
В момента цената на хляба и брашното е безусловно устойчива.
При вероятно връщане на ставката тя ще се промени. Борсовите показатели на пшеницата все още демонстрират наклонност за трайно покачване,т.е.на всеки 7/10 дни ще имаме нова по-висока цена.
– Редно ли е ресторантьорите поради 9-процентната им ставка и хлебарите,
които продават най-масовия артикул за най-бедните хора,
да са под един знаменател за връщането на 20% Данък добавена стойност? Все отново ходенето на ресторант не е всекидневна нужда, а някакъв тип разкош.
– Това е манипулативен трик, който се употребява от политиците да внушават и построяват публично мнение, че ние сме на един кантар, а това не е по този начин.
Хлябът е артикул от първа нужда, която подсигурява продоволствената сигурност.
И това определение е обещано от международната организация за изхранване на популацията на Земята – ФАО. Ресторантите са бизнес,
който се развива в областта на първокласните услуги.
Ние не сме по никакъв метод свързани между тях като и няма по какъв начин да бъдем обединявани по този метод в мненията на който и да било министър.
– Как ще се отрази връщането на 20-процентната ставка на хлебопроизводителите в случай, че компаниите в този отрасъл са най-вече микропредприятия?
– Това ще докара само и единствено до основаване на сив бранш.
Ще бъде безапелационна крачка обратно за стопанската система на страната.
Няма да има друго отражение върху нашия отрасъл, с изключение на в посока,
която е обвързвана с обстоятелството, че чакаме да спадне леко потреблението на крайник, защото продуктът ще става все по-скъп.
Всеки, който твърди, че ще има банкрути от връщане на Данък добавена стойност, звучи безусловно несериозно.
Няма да има стопански изчезващи предприятия, тъй като това е въпрос на пазарен механизъм,
а не на данъчно облагане. През формалната статистика е потвърдено, че българският самун е най-евтината храна в целия Европейски съюз, само че това може да бъде променено.
– Добавя се още една тежест, изключително осезателна за дребния бизнес – повдигането на
минималната работна заплата от 933 на 1077 лв. от 1 януари, 2025 – това увеличава
разноските на предприятията. Освен това постанова и повдигане на другите заплати,
с цел да не паднат те до равнището на минималната.
Очаквате ли поради тези нараснали разноски,
плюс в допълнение нараснала административна тежест,
много от производителите още веднъж да преминат в сивия бранш, от който излязоха с въвеждането на нулевата ставка?
– България е претендент за приемането в еврозоната,
а това е обвързвано с отговаряне на избрани стопански условия, които би трябвало да бъдат основани у нас.
Не можем да приказваме за еврозона и за ниски приходи,
които не дават продоволствена обезпеченост на популацията. От друга страна минималната работна заплата се отразява върху заплащането във всеки бизнес.
Ние, хлебарите от дълго време не работим на минимална работна заплата.
При нас възнагражденията са доста по-високи.
Минималната работна заплата е обвързвана на първо място със заплащането в обществените браншове.Тези заплати би трябвало да бъдат заработени от бизнеса.
Дали той ще успее да се оправи е въпрос, който следва да забележим.
Забелязва се и открита наклонност за увеличение на държавната и обществена администрация всяка година.
Оттам идва и огромна част от нарасналите разноски за възнаграждение на труда на хората, заети в обществената администрация.
Стои въпросът какъв брой се повишава трудът на тези хора и има ли въобще критерии за оценяване.
Говорим за действителни критерии, а не за нормално атестиране,
каквото се организира всяка година в този тип администрации. Трябва да се прояви голям разсъдък във връзка с бъдещите разноски на нашата страна.
– България е една от европейските страни с най-високи ставки на Данък добавена стойност за храните, в множеството страни те са диференцирани и по-ниски.
Какъв знак за нейните жители е връщането на Данък добавена стойност за хляба и брашното още веднъж на 20% при
състояние, че поради влизането в еврозоната се борим с инфлацията и бедността?
– Връщането на ставката, която е единна за всички храни и питиета,
без значение дали те са от първа нужда ли са категория „ Луксозни “,
е изрично крачка обратно.
Развитите страни,
гонейки висок стандарт на живот, имат съществени обществени придобивки и пакет от ограничения, които насърчават потреблението на хората. В тези страни храните са диференцирани без Данък добавена стойност ставки, а най-често на хляба е 0%. С оглед на това би трябвало да признаем, че България е единствената страна, която ликвидира опцията за диференцирана Данък добавена стойност ставка на хляба и брашното.
– Работодателите в Тристранния съвет са срещу такава мярка, на какво мнение са синдикатите, които по хипотеза пазят ползите на най-бедните и обществено слаби пластове на популацията?
– Най-интересното е, че премахването на тази обществена мярка е предложение, пристигнало от представителите на обществените сътрудници. Всеки българин може да си направи изводите.
– Очаква се решенията по Бюджет 2025 да се вземат след разискване с депутатите от51-ото Народно заседание. Какво ще им кажете?
– Всички народни представители физически поддържаха в границите на 3 години и половина въвеждането и оставянето в действие на тази мярка 0% Данък добавена стойност на хляба и брашното. Този факт пристигна в удостоверение на тезата, че е допустима обединителна идея сред всички политически сили в България. Към момента чакам депутатите и техните политически водачи да спазят своите обещания, тъй като имам вяра, че имат обществена сензитивност и си дават сметка, че 50-60 млн. лева предстоящи доходи не са сума, която може да стресне държавния бюджет. Няма за какво тези пари да се вземат от хората. Вярвам, че желаят да са в управлението на страна, в коята няма сив бранш! Надявам се, че знаят и помнят, че никой не е по-голям от хляба! Очаквам предлагането за връщането на 20% ставка да бъде изрично отхвърлено от всички политически сили. Тази национална идея ще подсигурява бъдещето им като държавници.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ