Българското агнешко изчезва: Избираме между новозеландско, румънско и замразено месо
„ Ще се веселя, в случай че въобще огромна част от българите постави агнешко на своята софра. После, в случай че се решат да сложат, изборът на българско ще бъде естествено най-хубавият, само че и най-трудно осъществимият “, сподели пред „ Фокус “ ръководителят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев.
По думите му хората ще би трябвало да избират сред към този момент по-рядко срещаното българско агнешко, румънско, новозеландско, замразено и по-късно размразено месо, както и вероятно македонско.
На въпрос за какво българското агнешко все по-често отсъства освен от трапезата, само че и от пазара, той изясни: „ Последната причина, с помощта на която 20 000 фамилии не можаха да сложат българско агнешко на трапезата, беше това, че страната не имунизира животните срещу шарка и бяха избити 25 000 животни единствено предходната година. “
„ Отделно от това, наслагвайки го с многото проблеми, насъбрани през годините, плюс високата, несъразмерна, даже мога да кажа административна тежест, българските фермери се отхвърлят да гледат животни. Предпочитат да правят друга работа, да работят в чужбина, само че не и да създават храна. Нещо, което е доста тъпо и доста рисково “, добави той.
Симеон Караколев открои и разликите сред българските и вносните скотски артикули.
„ Естествено, че има разлика – в месото, в млякото, в млечните артикули. Най-същественият фактор са миризмата и усетът, а той се образува на база на тревата, която пасе това животно и с която се храни “, разясни той.
„ В Нова Зеландия се хранят с избрани треви и фуражи и е обикновено месото да има по-различен усет. От Румъния е по същия метод. Ние като традиция сме привикнали месото в България да бъде прясно, охладено и естествено да носи аромата на българските билки и българската трева “, акцентира ръководителят.
„ Преди да се замислим какъв брой ще би трябвало да заплатим за агнешко, дано си кажем – желаеме ли българско агнешко. Защото, в случай че желаеме българско агнешко като общество, ние би трябвало ясно и недвусмислено да изразим угриженост първо за това и след това да има ясна позиция – желаеме ли да има произвеждане на българска храна. Използвам думата храна, тъй като в последна сметка приказваме за храна. Дали ще е месо, дали ще е мляко и млечни артикули – приказваме за българска храна “, безапелационен бе той.
Караколев напомни и интервала на COVID-пандемията през 2020–2021 година, когато транспортните коридори с останалите страни членки на Европейския съюз са били мъчно осъществими: „ Тогава видяхме, че ние действително няма с какво да се изхраним. Нямаме задоволително храна, с която при едно такова изключително състояние България да може да изхрани популацията си. “
„ Оттам нататък към този момент можем да кажем дали ще е скъпо или на ниска цена. Аз мисля, че все още българското месо е толкоз, колкото коства на българския овцевъд. Като цяло цените, които виждам, естествено една част от тях, изключително в София, не дават отговор на действителността. За мен цени от порядъка на 20 евро не са действителни. Тоест това са спекулативни цени. Българското агнешко върви към 16–17 евро за кг “, приключи Симеон Караколев.
По думите му хората ще би трябвало да избират сред към този момент по-рядко срещаното българско агнешко, румънско, новозеландско, замразено и по-късно размразено месо, както и вероятно македонско.
На въпрос за какво българското агнешко все по-често отсъства освен от трапезата, само че и от пазара, той изясни: „ Последната причина, с помощта на която 20 000 фамилии не можаха да сложат българско агнешко на трапезата, беше това, че страната не имунизира животните срещу шарка и бяха избити 25 000 животни единствено предходната година. “
„ Отделно от това, наслагвайки го с многото проблеми, насъбрани през годините, плюс високата, несъразмерна, даже мога да кажа административна тежест, българските фермери се отхвърлят да гледат животни. Предпочитат да правят друга работа, да работят в чужбина, само че не и да създават храна. Нещо, което е доста тъпо и доста рисково “, добави той.
Симеон Караколев открои и разликите сред българските и вносните скотски артикули.
„ Естествено, че има разлика – в месото, в млякото, в млечните артикули. Най-същественият фактор са миризмата и усетът, а той се образува на база на тревата, която пасе това животно и с която се храни “, разясни той.
„ В Нова Зеландия се хранят с избрани треви и фуражи и е обикновено месото да има по-различен усет. От Румъния е по същия метод. Ние като традиция сме привикнали месото в България да бъде прясно, охладено и естествено да носи аромата на българските билки и българската трева “, акцентира ръководителят.
„ Преди да се замислим какъв брой ще би трябвало да заплатим за агнешко, дано си кажем – желаеме ли българско агнешко. Защото, в случай че желаеме българско агнешко като общество, ние би трябвало ясно и недвусмислено да изразим угриженост първо за това и след това да има ясна позиция – желаеме ли да има произвеждане на българска храна. Използвам думата храна, тъй като в последна сметка приказваме за храна. Дали ще е месо, дали ще е мляко и млечни артикули – приказваме за българска храна “, безапелационен бе той.
Караколев напомни и интервала на COVID-пандемията през 2020–2021 година, когато транспортните коридори с останалите страни членки на Европейския съюз са били мъчно осъществими: „ Тогава видяхме, че ние действително няма с какво да се изхраним. Нямаме задоволително храна, с която при едно такова изключително състояние България да може да изхрани популацията си. “
„ Оттам нататък към този момент можем да кажем дали ще е скъпо или на ниска цена. Аз мисля, че все още българското месо е толкоз, колкото коства на българския овцевъд. Като цяло цените, които виждам, естествено една част от тях, изключително в София, не дават отговор на действителността. За мен цени от порядъка на 20 евро не са действителни. Тоест това са спекулативни цени. Българското агнешко върви към 16–17 евро за кг “, приключи Симеон Караколев.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ