70% от болните с хронично бъбречно заболяване не знаят, че го имат
Ще се намеси ли страната с ограничения за надзор на заболяването?
Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) е обществено заболяване от години у нас, само че към момента страната не го е признала за такова и респективно - не е приложила нужните за това ограничения. На кръгла маса, извършена от Комисията по опазване на здравето към 49-тото Народно заседание преди броени дни, се разискаха провокациите пред здравната система в резултат на болестта точно в аспекта на обществена значителност. Защо това е значимо? Защото, когато една болест се разгласи за обществено значима, страната би трябвало да обърне особено внимание на рисковите групи, да изготви скрининг и да вкара безвъзмездни проследяващи ограничения за положението на пациентите. С две думи - да помогне.
Но преди този момент: Какво е обществено значимо заболяване?
Социално значими болести са заболявания с необятно разпространяване, причиняващи огромни стопански, обществени и демографски вреди. С този термин от медицината и обществената сфера се разказва заболяване или положение, което има забележителен и широкоспектърен обществен резултат върху засегнатите човеци, техните близки и обществото като цяло. Това може да включва въздействие върху работоспособността, образованието, междусоциалните взаимоотношения и публичния живот. По предписание те имат дългогодишен и просторен резултат върху качеството на живот на болния и косвено - върху обществото.
За да е една болест обществено значима, тя би трябвало да визира избрани аспекти отвън персоналния темперамент на заболяването върху съответния субект, а точно - да има икономическо и обществено въздействие върху обществото като цяло. Едни от главните аспекти са:
- Здравни разноски за лекуване, включително медикаменти, хирургични процедури, лечения и дълготрайни грижи.
- Загуба на продуктивност или понижена продуктивност, което най-често води до загуба на приходи и трудова неустановеност. По същият метод Социалнозначимите болести (СЗЗ) могат да окажат въздействие върху образованието и професионалното израстване, защото засегнатите лица постоянно се нуждаят от характерна поддръжка или наличие в болнична среда, което попречва регулярното им присъединяване в образователни процеси.
- Тези болести постоянно водят до обществена изолираност, която може да способства за психически и обществени проблеми, както и до социална стигма, която може да ограничи опциите за обществено присъединяване.
- Не на последно място, и това, поради което страната би трябвало да прояви отношение, е резултатът върху публичния бюджет, с цел да понижи икономическите разноски за опазване на здравето и обществени услуги, свързани с лекуването на СЗЗ. А подпомагането на засегнатите лица могат да окажат доста въздействие върху публичния бюджет.
Тези фактори акцентират смисъла на самодейни и сложни подходи към опазването на здравето и обществената грижа, които да адресират стопански СЗЗ и техните последствия.
Какво съставлява хроничното бъбречно заболяване?
Хроничната бъбречна болест е тиха, подмолна, само че предвидима. Поради неналичието на ясно изразена симптоматика в ранните стадии на дегенеративните процеси на бъбреците, у нас близо 70% от засегнатите остават недиагностицирани! А заболяването се трансформира в петата причина за смъртност.
Хроничното бъбречно заболяване съставлява дълготрайно нарушаване във функционалностите на бъбреците, което прогресира с времето. Вместо обикновено да филтрират и изхвърлят отпадъците от кръвта, при ХБЗ бъбреците изгубват последователно тази дарба.
Този развой постоянно протича без очевидни признаци в началния си стадий, само че с течение на времето може да провокира високо кръвно налягане, оточност, отмалялост и други Заболяването усилва риска от развиване на сърдечносъдови болести и захарен диабет вид 2, само че и е в тясна взаимозависимост от към този момент налични такива.
Способността на бъбреците да резервират салдото на течности и минерали в организма също може да бъде наранена. ХБЗ изисква ръководство на живота и лекуване, като включва надзор на кръвното налягане, диета с лимитирано количество сол и белтъци, и противодиабетични ограничения при нужда.
Защо ХБЗ се открива късно?
Обикновено ХБЗ се открива посредством постоянни медицински проучвания или когато пациентът потърси доктор заради други аргументи. Съпоставянето на резултатите от кръвни проучвания, оценката на функционалностите на и други диагностични способи разрешават лекарите да открият съществуването на заболяването и да дефинират степента й, само че аргументите да се открие късно заболяването са най-вече в това, че бъбреците могат да се компенсират и работят с понижена функционалност, без да провокират съществени признаци в началните си стадии. Симптомите на ХБЗ се появяват, когато бъбреците изгубят задоволителен функционален потенциал, което нормално се случва в напреднал стадий на заболяването.
Кои са рисковите групи и какво е въздействието на биологичната възраст?
Някои от факторите, които подготвят към развиването на ХБЗ, и които могат да допринесат за късното проявление на признаци, включват други болести, като диабет, артериална хипертония и сърдечносъдови болести.
Генетичните фактори са също съществено предизвикателство за хората, които в рода си имат генерации с бъбречни проблеми. Такава предразположеност нормално усилва риска от бързо прогресираща форма на ХБЗ.
Неправилното хранене, факторите на околната среда и метода на живот са рискови аспекти съвсем за всяка хронична болест, само че количеството банкет на сол е от значимо значение за по-бързата градация на ХБЗ, изключително при хора, които имат генетична предиспозиция. Застрашени от ХБЗ са и хора с рекурентни (повтарящи се) инфекции на бъбреците или такива, които не са провеждали вярно лекуване или са изложени на постоянно заразяване.
Възрастта като независим рисков фактор.
Докато националните умотворения дефинират старостта като болест, доста модерни възрастни хора с добра здравна просвета и постоянно следене на съществени индикатори потвърждават всекидневно, че преклонната възраст може да е лишена от спомагателни грижи, да поддържа самостоятелен живот и да съществува в неявяване на тежки хронични болести. Спрямо бъбреците обаче има естествени, дегенеративни процеси, които оказват въздействие и са независим рисков фактор за хронична бъбречна болест. Просто с възрастта бъбреците претърпяват естествени промени, които могат да въздействат на тяхното действие. Някои от тези промени включват:
- Намалена дарба на бъбреците да филтрират кръвта и изхвърлят отпадъците заради редукция на броя на нефроните;
- Намаляване на кръвоснабдяването на бъбреците, който също утежнява процеса на дестилация и елиминация на токсините от кръвта;
- Наличието на дегенеративни структурни промени в бъбречната тъкан, който въздейства върху функционалния потенциал на бъбреците.
- Намаляване скоростта на гломерулна дестилация. GFR е мярка за това какъв брой бързо бъбреците филтрират кръвта. Намаляването на GFR с възрастта може да значи по-бавно изхвърляне на боклуци от организма;
- Намаляване на реакцията на бъбреците към хормони, които контролират бъбречната функционалност.
Тези промени не постоянно значат, че ще възникне хронична бъбречна болест, само че могат да покачат риска от развиване на проблеми с бъбреците при възрастните хора.
До какво води ХБЗ?
При хора с ХБЗ, които включват и възрастните, нормално се стига до друга степен на тежест на някои от посочените (или всичките) резултати на заболяването: струпване на отрови,
затруднена регулация на течностите и електролитите, хипертония, сърдечни проблеми, анемия, проблеми с костите - остеопороза.
ХБЗ - неподозирано предизвикателство пред здравната система на Република България.
Това бе и мотото на Кръглата маса, която събра народни представители, пациентската организация, членове на БЛС и здравни експерти, ангажирани с тематиката. За да може да има ранно диагностициране, съответна здравна и здравна помощ, тематиката за ХБЗ не може да бъде оставена на отговорността само на пациента. Намеса на държавните институции в ръководството на хроничната болест е това, от което българските жители се нуждаят и което ще освободи забележителен финансов запас на самата страна.
По тази причина доц. доктор Лъчезар Иванов, ръководител на Здравната комисия към Народното събрание, моли за обединени старания на всички забъркани - институции, медицински експерти и обществеността за реализиране на действителни резултати при образуването на нужните политики в региона ХБЗ. " Предвид това, че сега в Народното събрание се разисква Националната здравна тактика 2030, като първа стъпка от страна на законодателната власт, бихме могли да обмислим опцията за включването на ХБЗ измежду обществено значимите болести ", предложи доцент Иванов.
Калина Божкова, шеф за Европа на Глобалния алианс за достъп на пациентите, показа данни, съгласно които общите годишни разноски за ХБЗ в Европа са по-високи от тези за други незаразни заболявания като рак и диабет. За понижаване последствията от ХБЗ, съгласно Калина Божкова, е належащо да се подхващат дейности за повишение на осведомеността и действия към ранна диагностика посредством целеустремен скрининг на рисковите пациенти и поддръжка на пациентите след слагане на диагноза ХБЗ посредством уместно лекуване и препоръки за метод на живот и хранене.
Проф. доктор Борис Богов, основен координатор на Експертния съвет по здравна компетентност " Нефрология " към министъра на опазването на здравето, изясни, че защото заболяването се открива в късни стадии, дребна част от пациентите доближават до диализа, защото умират прибързано заради сърдечносъдова причина, обвързвана с бъбречната увреда. Той също по този начин показа фармако-икономическите характерности на ХБЗ у нас, съгласно които консервативното лекуване е обвързвано с минимален финансов запас на година. Два пъти повече средства са нужни за терапия при бъбречна трансплантация след първата година, а максимален финансов запас е нужен за диализно лекуване. Според проф. Богов предприемането на подобаващи дейности би дало опция за ранна диагностика на ХБЗ, предварителна защита на затрудненията и икономисване на забележителен финансов запас на здравната система. Именно по тази причина той прикани ХБЗ да бъде включено измежду обществено значимите болести в Националната здравна тактика 2030. Проф. Богов предлага още в Наредба 8 за диспансеризацията и профилактичните прегледи да бъде добавено условие хората с рискови фактори за ХБЗ като диабетици, хипертоници да получават проучване на креатинин (с пресмятане на eGFR) и албуминурия 4 пъти годишно и консултация с нефролог при стойности на eGFR≤60 и/или албуминурия.
Христина Николова, ръководител на Асоциацията на пациентите с бъбречни болести се аргументира за какво ХБЗ е обществено значимо заболяване като напомни, че то визира освен пациентите, само че и техните близки, защото води до тежка инвалидизация, до неспособност за естествен обществен, професионален и персонален живот. Според нея е належащо да се вкарат съответни спомагателни диагностични медицински действия, с които да се усили броя на диспансерните прегледи и при първи данни за увреждане на бъбречната функционалност, да има планувана консултация с нефролог.
Д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на Българския лекарски съюз (БЛС) предложи и общопрактикуващите лекари да се ангажират, като съобщи решителност, че те би трябвало да имат свободата да изписват лекарства на пациентите по болесттите, които водят до диспансерен доклад.
Всички участници в полемиката одобриха единомислещо, че хроничното бъбречно заболяване е обществено значимо, дали обаче ще се вземат нужните ограничения и от Държавата, с цел да може то да бъде ръководено като такова, следва да разберем.
Анелия Николова,
Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) е обществено заболяване от години у нас, само че към момента страната не го е признала за такова и респективно - не е приложила нужните за това ограничения. На кръгла маса, извършена от Комисията по опазване на здравето към 49-тото Народно заседание преди броени дни, се разискаха провокациите пред здравната система в резултат на болестта точно в аспекта на обществена значителност. Защо това е значимо? Защото, когато една болест се разгласи за обществено значима, страната би трябвало да обърне особено внимание на рисковите групи, да изготви скрининг и да вкара безвъзмездни проследяващи ограничения за положението на пациентите. С две думи - да помогне.
Но преди този момент: Какво е обществено значимо заболяване?
Социално значими болести са заболявания с необятно разпространяване, причиняващи огромни стопански, обществени и демографски вреди. С този термин от медицината и обществената сфера се разказва заболяване или положение, което има забележителен и широкоспектърен обществен резултат върху засегнатите човеци, техните близки и обществото като цяло. Това може да включва въздействие върху работоспособността, образованието, междусоциалните взаимоотношения и публичния живот. По предписание те имат дългогодишен и просторен резултат върху качеството на живот на болния и косвено - върху обществото.
За да е една болест обществено значима, тя би трябвало да визира избрани аспекти отвън персоналния темперамент на заболяването върху съответния субект, а точно - да има икономическо и обществено въздействие върху обществото като цяло. Едни от главните аспекти са:
- Здравни разноски за лекуване, включително медикаменти, хирургични процедури, лечения и дълготрайни грижи.
- Загуба на продуктивност или понижена продуктивност, което най-често води до загуба на приходи и трудова неустановеност. По същият метод Социалнозначимите болести (СЗЗ) могат да окажат въздействие върху образованието и професионалното израстване, защото засегнатите лица постоянно се нуждаят от характерна поддръжка или наличие в болнична среда, което попречва регулярното им присъединяване в образователни процеси.
- Тези болести постоянно водят до обществена изолираност, която може да способства за психически и обществени проблеми, както и до социална стигма, която може да ограничи опциите за обществено присъединяване.
- Не на последно място, и това, поради което страната би трябвало да прояви отношение, е резултатът върху публичния бюджет, с цел да понижи икономическите разноски за опазване на здравето и обществени услуги, свързани с лекуването на СЗЗ. А подпомагането на засегнатите лица могат да окажат доста въздействие върху публичния бюджет.
Тези фактори акцентират смисъла на самодейни и сложни подходи към опазването на здравето и обществената грижа, които да адресират стопански СЗЗ и техните последствия.
Какво съставлява хроничното бъбречно заболяване?
Хроничната бъбречна болест е тиха, подмолна, само че предвидима. Поради неналичието на ясно изразена симптоматика в ранните стадии на дегенеративните процеси на бъбреците, у нас близо 70% от засегнатите остават недиагностицирани! А заболяването се трансформира в петата причина за смъртност.
Хроничното бъбречно заболяване съставлява дълготрайно нарушаване във функционалностите на бъбреците, което прогресира с времето. Вместо обикновено да филтрират и изхвърлят отпадъците от кръвта, при ХБЗ бъбреците изгубват последователно тази дарба.
Този развой постоянно протича без очевидни признаци в началния си стадий, само че с течение на времето може да провокира високо кръвно налягане, оточност, отмалялост и други Заболяването усилва риска от развиване на сърдечносъдови болести и захарен диабет вид 2, само че и е в тясна взаимозависимост от към този момент налични такива.
Способността на бъбреците да резервират салдото на течности и минерали в организма също може да бъде наранена. ХБЗ изисква ръководство на живота и лекуване, като включва надзор на кръвното налягане, диета с лимитирано количество сол и белтъци, и противодиабетични ограничения при нужда.
Защо ХБЗ се открива късно?
Обикновено ХБЗ се открива посредством постоянни медицински проучвания или когато пациентът потърси доктор заради други аргументи. Съпоставянето на резултатите от кръвни проучвания, оценката на функционалностите на и други диагностични способи разрешават лекарите да открият съществуването на заболяването и да дефинират степента й, само че аргументите да се открие късно заболяването са най-вече в това, че бъбреците могат да се компенсират и работят с понижена функционалност, без да провокират съществени признаци в началните си стадии. Симптомите на ХБЗ се появяват, когато бъбреците изгубят задоволителен функционален потенциал, което нормално се случва в напреднал стадий на заболяването.
Кои са рисковите групи и какво е въздействието на биологичната възраст?
Някои от факторите, които подготвят към развиването на ХБЗ, и които могат да допринесат за късното проявление на признаци, включват други болести, като диабет, артериална хипертония и сърдечносъдови болести.
Генетичните фактори са също съществено предизвикателство за хората, които в рода си имат генерации с бъбречни проблеми. Такава предразположеност нормално усилва риска от бързо прогресираща форма на ХБЗ.
Неправилното хранене, факторите на околната среда и метода на живот са рискови аспекти съвсем за всяка хронична болест, само че количеството банкет на сол е от значимо значение за по-бързата градация на ХБЗ, изключително при хора, които имат генетична предиспозиция. Застрашени от ХБЗ са и хора с рекурентни (повтарящи се) инфекции на бъбреците или такива, които не са провеждали вярно лекуване или са изложени на постоянно заразяване.
Възрастта като независим рисков фактор.
Докато националните умотворения дефинират старостта като болест, доста модерни възрастни хора с добра здравна просвета и постоянно следене на съществени индикатори потвърждават всекидневно, че преклонната възраст може да е лишена от спомагателни грижи, да поддържа самостоятелен живот и да съществува в неявяване на тежки хронични болести. Спрямо бъбреците обаче има естествени, дегенеративни процеси, които оказват въздействие и са независим рисков фактор за хронична бъбречна болест. Просто с възрастта бъбреците претърпяват естествени промени, които могат да въздействат на тяхното действие. Някои от тези промени включват:
- Намалена дарба на бъбреците да филтрират кръвта и изхвърлят отпадъците заради редукция на броя на нефроните;
- Намаляване на кръвоснабдяването на бъбреците, който също утежнява процеса на дестилация и елиминация на токсините от кръвта;
- Наличието на дегенеративни структурни промени в бъбречната тъкан, който въздейства върху функционалния потенциал на бъбреците.
- Намаляване скоростта на гломерулна дестилация. GFR е мярка за това какъв брой бързо бъбреците филтрират кръвта. Намаляването на GFR с възрастта може да значи по-бавно изхвърляне на боклуци от организма;
- Намаляване на реакцията на бъбреците към хормони, които контролират бъбречната функционалност.
Тези промени не постоянно значат, че ще възникне хронична бъбречна болест, само че могат да покачат риска от развиване на проблеми с бъбреците при възрастните хора.
До какво води ХБЗ?
При хора с ХБЗ, които включват и възрастните, нормално се стига до друга степен на тежест на някои от посочените (или всичките) резултати на заболяването: струпване на отрови,
затруднена регулация на течностите и електролитите, хипертония, сърдечни проблеми, анемия, проблеми с костите - остеопороза.
ХБЗ - неподозирано предизвикателство пред здравната система на Република България.
Това бе и мотото на Кръглата маса, която събра народни представители, пациентската организация, членове на БЛС и здравни експерти, ангажирани с тематиката. За да може да има ранно диагностициране, съответна здравна и здравна помощ, тематиката за ХБЗ не може да бъде оставена на отговорността само на пациента. Намеса на държавните институции в ръководството на хроничната болест е това, от което българските жители се нуждаят и което ще освободи забележителен финансов запас на самата страна.
По тази причина доц. доктор Лъчезар Иванов, ръководител на Здравната комисия към Народното събрание, моли за обединени старания на всички забъркани - институции, медицински експерти и обществеността за реализиране на действителни резултати при образуването на нужните политики в региона ХБЗ. " Предвид това, че сега в Народното събрание се разисква Националната здравна тактика 2030, като първа стъпка от страна на законодателната власт, бихме могли да обмислим опцията за включването на ХБЗ измежду обществено значимите болести ", предложи доцент Иванов.
Калина Божкова, шеф за Европа на Глобалния алианс за достъп на пациентите, показа данни, съгласно които общите годишни разноски за ХБЗ в Европа са по-високи от тези за други незаразни заболявания като рак и диабет. За понижаване последствията от ХБЗ, съгласно Калина Божкова, е належащо да се подхващат дейности за повишение на осведомеността и действия към ранна диагностика посредством целеустремен скрининг на рисковите пациенти и поддръжка на пациентите след слагане на диагноза ХБЗ посредством уместно лекуване и препоръки за метод на живот и хранене.
Проф. доктор Борис Богов, основен координатор на Експертния съвет по здравна компетентност " Нефрология " към министъра на опазването на здравето, изясни, че защото заболяването се открива в късни стадии, дребна част от пациентите доближават до диализа, защото умират прибързано заради сърдечносъдова причина, обвързвана с бъбречната увреда. Той също по този начин показа фармако-икономическите характерности на ХБЗ у нас, съгласно които консервативното лекуване е обвързвано с минимален финансов запас на година. Два пъти повече средства са нужни за терапия при бъбречна трансплантация след първата година, а максимален финансов запас е нужен за диализно лекуване. Според проф. Богов предприемането на подобаващи дейности би дало опция за ранна диагностика на ХБЗ, предварителна защита на затрудненията и икономисване на забележителен финансов запас на здравната система. Именно по тази причина той прикани ХБЗ да бъде включено измежду обществено значимите болести в Националната здравна тактика 2030. Проф. Богов предлага още в Наредба 8 за диспансеризацията и профилактичните прегледи да бъде добавено условие хората с рискови фактори за ХБЗ като диабетици, хипертоници да получават проучване на креатинин (с пресмятане на eGFR) и албуминурия 4 пъти годишно и консултация с нефролог при стойности на eGFR≤60 и/или албуминурия.
Христина Николова, ръководител на Асоциацията на пациентите с бъбречни болести се аргументира за какво ХБЗ е обществено значимо заболяване като напомни, че то визира освен пациентите, само че и техните близки, защото води до тежка инвалидизация, до неспособност за естествен обществен, професионален и персонален живот. Според нея е належащо да се вкарат съответни спомагателни диагностични медицински действия, с които да се усили броя на диспансерните прегледи и при първи данни за увреждане на бъбречната функционалност, да има планувана консултация с нефролог.
Д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на Българския лекарски съюз (БЛС) предложи и общопрактикуващите лекари да се ангажират, като съобщи решителност, че те би трябвало да имат свободата да изписват лекарства на пациентите по болесттите, които водят до диспансерен доклад.
Всички участници в полемиката одобриха единомислещо, че хроничното бъбречно заболяване е обществено значимо, дали обаче ще се вземат нужните ограничения и от Държавата, с цел да може то да бъде ръководено като такова, следва да разберем.
Анелия Николова,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ