Политологът д-р Теодора Йовчева разкри пред Novini.bg идва ли краят на политическата криза след вота
Ще се откри ли излаз от политическата рецесия след 2-ри април или вървим към нови избори на есен, допустима ли е компромисна коалиция в името на стабилността на страната, накъде вървим? На тези въпроси от потърсихме отговор от политологът доктор Теодора Йовчева.
Възможни ли са изненади на вота на 2-ри април? Кой ще е огромният победител?
Напълно са вероятни изненади. Има няколко момента, които могат да ги поднесат – кой ще е първи и дали ще има 5 обединения или някоя от партиите, близки до чертата, ще премине изборния предел. Въпросът е дали първото място на изборите ще обезпечи единствено по себе си преимущество при сформиране на кабинет. На фона на минималните разлики сред първия и втория това не наподобява евентуално. Ако приказваме за победа за самите обединения, то ще е достижение доколко могат да стегнат и преброят редиците си поради изборното безсилие. Въпреки че постоянно се загатва организационната мощност на по-старите партии като ГЕРБ и Движение за права и свободи, към този момент се вижда, че и новите обединения като Политическа партия и Демократична България съумяват да активизират поредно своите гласоподаватели. От тази позиция успеха за обединенията ще е „ вътрешна “, тест за мобилизационния им капацитет.
Очаквате ли да има рекордно ниска изборна интензивност на тези избори и какъв знак ще е това?
Знак за ниска легитимност на определените, а оттова и на възможен кабинет. Знак, че жителите се отдръпват от нормалните форми за политическо присъединяване като изборите. Вижда се, че в последно време жителите избират митингите като форма на присъединяване. Въпреки това, то не е задоволително, тъй като въпреки да имат мощ да трансформират, те не водят до образуване на ръководство, а е належащо и присъединяване в избори.
Ще има ли безпорядък с организацията на изборите и провеждането им поради новите промени в Изборния кодекс?
Със сигурност ще има усложнение на хората в комисиите, само че въпреки всичко дълги години гласуването беше с хартиени бюлетини и машини, тъй че би трябвало да има построена рутина у по-опитните членове на СИК.
Какви са възможностите за кабинет след вота и какви ще са следствията, в случай че това не се случи?
Не изключително огромни. Противопоставянето не е намаляло. Потенциалната поддръжка за двамата съперници не се е сринала, с цел да стимулира мощно някой да поддържа кабинет, както направиха Има Такъв Народ след изборите през ноември 2021 година През юли те имаха величествен триумф като нова партия, а единствено след няколко месеца се сринаха. Това ги стимулира и най-сетне да влязат в ръководство. Такъв сюжет към този момент не се вижда при главните сили на тези избори, в този смисъл нямат причина за сходен ход. Още повече че за лагера ПП-ДБ „ прескачането “ на линията на опълчване може да значи колапс на идните локални избори, на които имат доста сериозен късмет за столицата и други огромни градове. Така че и локалните избори са фактор, който би трябвало да се регистрира. Големият въпрос е какво ще калкулира ГЕРБ – дали ще поддържа кабинет на ПП-ДБ или не. Тук идва и въпросът за първото място. Ако ПП-ДБ са първи, съгласно мен, ГЕРБ имат по-силен мотив да поддържат такова държавно управление, тъй като първият е спечелил в последна сметка. На фона на тезите за нужда от непоклатимост и изборно безсилие подобен вид е позволен, въпреки и малко евентуален. Разбира се, съществува доста огромен късмет ГЕРБ-СДС да не поддържат подобен кабинет. От друга страна, в случай че ГЕРБ-СДС са първи и техен кабинет не бъде подсилен, то тогава биха имали по-малък тласък, да поддържат съперника. Но тук има една специфичност - дали за ГЕРБ няма да е по-изгодно да въздейства на законодателството на кабинета през парламентарната си поддръжка и да се съобщи като виновната мощ. Изборът пред управлението на ГЕРБ ще е стратегически.
Кой вид на коалиция би бил най-полезен за страната (на база предварителни социологически проучвания за настройките на избирателите)?
Да, има потребност от възобновяване на имиджа на партиите. В последните години те се свързват с патронаж, кадруване, пазаруване на гласове, корупция, зависимости от бизнеси. Неслучайно и доверието в тях е сериозно ниско – 80% заявяват, че не имат вяра на политическите партии по данни на отчет на „ Отворено общество “. В същото време не би трябвало да забравяме, че актуалната народна власт, тази реализирана след руините на Втората международна война, е точно с помощта на политическите партии. Неслучайно политологът Шатшнайдер споделя, че политическите партии основават демокрацията и актуалната народна власт е немислима без партиите. Тази историческа роля на партиите не трябва да се подминава, когато приказваме за рецесията в тях и ниското доверие. Отчитането на ролята им в предишното би могло даде нов подтик и посока за обновяването им в посока на повече отчетност, бистрота и нова връзка с жителите.
Има ли потребност от радикална смяна вътре в политическите партии, с цел да дават отговор посланията им на желанията на гласоподавателите?
Да, тъй като партиите в огромна степен са се трансформирали в организации за ръководство и са пренебрегнали връзката с жителите. Нека не забравяме, че една от главните функционалности на партиите е да съставляват жителите. Тя обаче е на назад във времето в последните години за разлика от интервала, когато пораждат. Разбира се, изискванията, в които оперират партиите, също са доста разнообразни. Телевизията, обществените медии, „ бързата “ информация слагат нови провокации пред тях. Въпреки всичко, при добра тактика тези провокации могат да се трансфорат във благоприятни условия. Една от вероятните промени е да вземем за пример през новите средства за връзка, да има по-засилен разговор с жителите, по-бърза връзка с представителите на разнообразни равнища – общинско, национално, европейско.
Вървим ли към промяна на политическата система, в случай че се провали и този избор на постоянно държавно управление?
Правят се опити в тази посока, само че към този момент конституционните спънки надвиват. Ако става въпрос за промяна на режима, в непосредствен проект не наподобява евентуално. Тези настроения обаче ще се ускоряват, в случай че партиите не намерят път за разговор.
Възможни ли са изненади на вота на 2-ри април? Кой ще е огромният победител?
Напълно са вероятни изненади. Има няколко момента, които могат да ги поднесат – кой ще е първи и дали ще има 5 обединения или някоя от партиите, близки до чертата, ще премине изборния предел. Въпросът е дали първото място на изборите ще обезпечи единствено по себе си преимущество при сформиране на кабинет. На фона на минималните разлики сред първия и втория това не наподобява евентуално. Ако приказваме за победа за самите обединения, то ще е достижение доколко могат да стегнат и преброят редиците си поради изборното безсилие. Въпреки че постоянно се загатва организационната мощност на по-старите партии като ГЕРБ и Движение за права и свободи, към този момент се вижда, че и новите обединения като Политическа партия и Демократична България съумяват да активизират поредно своите гласоподаватели. От тази позиция успеха за обединенията ще е „ вътрешна “, тест за мобилизационния им капацитет.
Очаквате ли да има рекордно ниска изборна интензивност на тези избори и какъв знак ще е това?
Знак за ниска легитимност на определените, а оттова и на възможен кабинет. Знак, че жителите се отдръпват от нормалните форми за политическо присъединяване като изборите. Вижда се, че в последно време жителите избират митингите като форма на присъединяване. Въпреки това, то не е задоволително, тъй като въпреки да имат мощ да трансформират, те не водят до образуване на ръководство, а е належащо и присъединяване в избори.
Ще има ли безпорядък с организацията на изборите и провеждането им поради новите промени в Изборния кодекс?
Със сигурност ще има усложнение на хората в комисиите, само че въпреки всичко дълги години гласуването беше с хартиени бюлетини и машини, тъй че би трябвало да има построена рутина у по-опитните членове на СИК.
Какви са възможностите за кабинет след вота и какви ще са следствията, в случай че това не се случи?
Не изключително огромни. Противопоставянето не е намаляло. Потенциалната поддръжка за двамата съперници не се е сринала, с цел да стимулира мощно някой да поддържа кабинет, както направиха Има Такъв Народ след изборите през ноември 2021 година През юли те имаха величествен триумф като нова партия, а единствено след няколко месеца се сринаха. Това ги стимулира и най-сетне да влязат в ръководство. Такъв сюжет към този момент не се вижда при главните сили на тези избори, в този смисъл нямат причина за сходен ход. Още повече че за лагера ПП-ДБ „ прескачането “ на линията на опълчване може да значи колапс на идните локални избори, на които имат доста сериозен късмет за столицата и други огромни градове. Така че и локалните избори са фактор, който би трябвало да се регистрира. Големият въпрос е какво ще калкулира ГЕРБ – дали ще поддържа кабинет на ПП-ДБ или не. Тук идва и въпросът за първото място. Ако ПП-ДБ са първи, съгласно мен, ГЕРБ имат по-силен мотив да поддържат такова държавно управление, тъй като първият е спечелил в последна сметка. На фона на тезите за нужда от непоклатимост и изборно безсилие подобен вид е позволен, въпреки и малко евентуален. Разбира се, съществува доста огромен късмет ГЕРБ-СДС да не поддържат подобен кабинет. От друга страна, в случай че ГЕРБ-СДС са първи и техен кабинет не бъде подсилен, то тогава биха имали по-малък тласък, да поддържат съперника. Но тук има една специфичност - дали за ГЕРБ няма да е по-изгодно да въздейства на законодателството на кабинета през парламентарната си поддръжка и да се съобщи като виновната мощ. Изборът пред управлението на ГЕРБ ще е стратегически.
Кой вид на коалиция би бил най-полезен за страната (на база предварителни социологически проучвания за настройките на избирателите)?
Да, има потребност от възобновяване на имиджа на партиите. В последните години те се свързват с патронаж, кадруване, пазаруване на гласове, корупция, зависимости от бизнеси. Неслучайно и доверието в тях е сериозно ниско – 80% заявяват, че не имат вяра на политическите партии по данни на отчет на „ Отворено общество “. В същото време не би трябвало да забравяме, че актуалната народна власт, тази реализирана след руините на Втората международна война, е точно с помощта на политическите партии. Неслучайно политологът Шатшнайдер споделя, че политическите партии основават демокрацията и актуалната народна власт е немислима без партиите. Тази историческа роля на партиите не трябва да се подминава, когато приказваме за рецесията в тях и ниското доверие. Отчитането на ролята им в предишното би могло даде нов подтик и посока за обновяването им в посока на повече отчетност, бистрота и нова връзка с жителите.
Има ли потребност от радикална смяна вътре в политическите партии, с цел да дават отговор посланията им на желанията на гласоподавателите?
Да, тъй като партиите в огромна степен са се трансформирали в организации за ръководство и са пренебрегнали връзката с жителите. Нека не забравяме, че една от главните функционалности на партиите е да съставляват жителите. Тя обаче е на назад във времето в последните години за разлика от интервала, когато пораждат. Разбира се, изискванията, в които оперират партиите, също са доста разнообразни. Телевизията, обществените медии, „ бързата “ информация слагат нови провокации пред тях. Въпреки всичко, при добра тактика тези провокации могат да се трансфорат във благоприятни условия. Една от вероятните промени е да вземем за пример през новите средства за връзка, да има по-засилен разговор с жителите, по-бърза връзка с представителите на разнообразни равнища – общинско, национално, европейско.
Вървим ли към промяна на политическата система, в случай че се провали и този избор на постоянно държавно управление?
Правят се опити в тази посока, само че към този момент конституционните спънки надвиват. Ако става въпрос за промяна на режима, в непосредствен проект не наподобява евентуално. Тези настроения обаче ще се ускоряват, в случай че партиите не намерят път за разговор.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ