Ще разбере какво е загубил и ще се върне“ –

„ Ще разбере какво е изгубил и ще се върне “ – споделяха те.

Тогава душата ми, с към момента пресни мемоари за разходките ни под луната и безумните танци на плажа, единствено това и искаше. Очаквах знак – телефонно позвъняване, известие. Очаквах по кое време ще пристъпиш през вратата ми и ще кажеш, че всичко това е било призрачен сън.

Но ти не ми позвъни. Ти не се върна.

На всеки се е случвало, само че аз не разбрах какво не направих както би трябвало. Обвинявах себе си, прелиствах обратно времето ни дружно в главата си, пробвах се да проумея какво се е случило.

Защо ти си отиде? Какво не ти доближаваше с мен?

А като отговор единствено мъртвешка тишина. Ти ме остави сама със своята горест, която безусловно като фантом преследваше мислите си. Лежах на пода, без да мога да хапвам, да дремя, като черупка на предходното ми аз. Аз желаех единствено теб, а без теб не можех да продължа напред – споделях сама на себе си.

Но по-късно си отидох.

Съвзех се, станах и потеглих. Накарах себе си да намеря нови аргументи и смисъл. Започнах да работя по-активно, започнах да карам колело, трансфорах сълзите си в гневна пот.

В началото всичко, за което си мислех, беше какво щеше да е в случай че си до мен. Но след това последователно ми стана хубаво и сама.

После даже отидох на среща. Той не беше ти. И без значение какъв брой радостен и добър беше той, мислите ми постоянно се връщаха към твоята усмивка, твоя смях. Прибрах се у дома и заплаках. Но на другия ден станах и продължих нататък.

Всеки път, когато по радиото пускаха нашата ария, когато минавах около нашите места, в сърцето ми се отваряха и рани и кървяха. Но всяка рана с времето зараства.

Започнах да съзнавам, че лъжите и измамите ти нямаха нищо общо с мен, че повода за тях си бил ти самият. Спомних си какво ми споделяше и разбрах, че си се страхувал – не от мен, а от себе си, че не ти пука за нашите връзки.

И ти беше прав. Защото това, което направи, въобще не беше обич. Любовта не мами единия, с цел да прави обич с различен. Любовта не се крие зад неистина. Когато обичаш някого, не си тръгваш, отнасяйки със себе си лекарството, до момента в който твоят обичан човек крещи името ти и се гърчи от болежка.

Разбрах толкоз доста за себе си от теб. Ти беше огледалото, което до победния край отразяваше толкоз доста прелестни неща в мен, които по-рано не бях забелязвала.

Ти ми сподели, че съм специфична и в този момент зная, че беше прав. А когато си потегли, ти ми сподели, че съм мощна. Толкова мощна. А и разбрах, че любовта ми е голяма, повече в сравнение с можеш да издържиш. По-безстрашна, по-смела.

А в този момент ме искаш назад.

Не съм ядосана. Не те ненавиждам. Никога няма да те отпратя, в случай че ти е нужна помощ. Ти беше значима част от живота ми и душите ни постоянно ще бъдат свързани. Винаги ще ти благодаря за дните и нощите, когато бяхме дружно.

Но не. Няма да се върна.

Едно време желаех да се върнеш повече от всичко. Но към този момент не желая. Сега към този момент знам, че заслужавам надалеч повече, в сравнение с може да даде твоето сърце. Не считам да приписвам душата си за стотинки.

И почтено казано обичам себе си прекомерно мощно, само че някой различен също ме обича. За него аз не съм прекомерно безстрашна и не съм прекомерно смела.

Постъпките ти ме накараха да схвана значимостта на това да намеря еднакъв и той се появи някак внезапно, когато взех решение, че с мен е свършено.

Пренаписахме нашите песни, нашите места, оставихме белезите си в сърцето на другия.

Той не си ти, само че може би това е значимото.

Ти способства доста в живота ми, по тази причина не мога да ти бъда ядосана. Минахме прелестна част от пътя си дружно, когато животите ни се пресякоха.

Желая ти благополучие. Желая ти да изцериш всички рани. Желая ти да срещнеш любовта, когато продължиш нататък без мен.